№ 732
гр. Варна, 26.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20243100500348 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. №
94180/13.12.2023г. от С. Ю. Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Плевен“ № 56, чрез адв.
Г. К., срещу решение № 3774/21.11.2022г. по гр.д. № 16153/2022г. на 20-ти състав на ВРС, в
частта, в която е осъден да заплати на В. Н. А., ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
„Дубровник“ № 5, вх. А, ет.5, ап. 37 сумата от 4000,00 лв., представляваща стойността на
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили вследствие на нанесен
побой на 21.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 08.12.2022 г. , на основание чл. 45 от ЗЗД, в частта, в която е
осъден да заплати на В. Н. А., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Дубровник“ №5, вх. А, ет.5,
ап. 37 сумата от 327,53 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
периода 21.03.2022 г. - 07.12.2022 г. и в частта, в която е осъден да заплати на В. Н. А., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „Дубровник“ №5, вх. А, ет.5, ап. 37, разноски в
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Счита първоинстанционното решение в обжалваните части за незаконосъобразно,
необосновано и несправедливо, постановено при неправилно приложение на материалния
закон, предвид нормата на чл. 52 от ЗЗД, в следстдвие на което неправилно е определен
размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди.
Сочи, че записът от 21.03.2022г. от охранителните камери му е бил връчен о.с.з. на
17.07.2023г. след разпита на вещото лице и свидетелите, предвид което не е могэъл да
организира добре защитната си теза, за разлика от насрещната страна, която донякъде е
успяла. Не следва да цени съдъ показзанията на Стоянов и Ангелов, като вътрешно
1
противоречиви. Освен това с ищеца са колеги и показанията им не са обективни. Не цени
обаче показанията на св. Жеков, поради разминаване във времената, които сочи и
установените във записа. От случилото се все пак е изминал значителен период от време и
може да е допуснал някои неточности в показанията си. ВРС неправилно не е възприел
изявленията, че е бил изнудван от ищеца да му плати 80.00лв. Необосновани са изводите на
съда, че е извършил деянието при особена дързост, че пострадалият е претърпял
допълнителни болки, понеже той е състезател по смесени бойни изкуства, че пострадалият е
претърпял силни чувства на унижение, обида и стрес, притеснения и страдания.
ВРС е определил твърде завишен размер на обезщетението. Справедливият размер на
обезвредата би следвало да е не повече от 1000.00лв. Налице е съпричиняване до размера на
70%, понеже А. го е изнядвал и го е лишил от правото на свободно придвижване.
Моли се да бъде отменено решението на ВРС в обжалваните части, като бъде уважен
искът за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 300.00лв. Моли се за
произнасяне и по акцесорния иск и разноските. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от В. Н. А., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „Дубровник“ № 5, вх. А, ет.5, ап. 37, чрез адв. А. П. в който
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Моли се да бъде отхвърлена, а обжалваното решение-потвърдено.Моли и за
присъждане на сторените разноски
Решението на ВРС е допустимо, валидно, правилно и законосъобразно, постановено
при съвкупен анализ на доказателствения материал.
Пред ВРС е прегледан видеозаписа от 21.03.2021г., а във въззивната жалба
ответникът прави преразказ на случилото се, което не отговаря на удостовереното от съда и
на истината. А. не е нанасял удар на Н., а се е мъчил да се защити. Той обаче му е нанесъл
удари в областта на лявата челна област. Веднага след побоя А. е започнал да вижда
замъглено с лявото око. И поставена диагноза при последвалия преглед от офталмолог
„Травматична катаракта“. В.л. д-р Д.Б. е посочил, че намалената зрителна острота е в
следствие от предишни заболявания на окото, но в о.с.з. е посочил, че би могло да се увреди
зрението и от нанесени удари. Правилно ВРС е приел, че увредата е следствие от умишлени
действия на Н., с цел да бъде увредено здравето на ищеца, извършено е с особена дързост,
след като само няколко минути преди това е извършил опит за кражба. Макар и
непълнолетен Н. е бил физически зряло лице, което целенасочено е насочило ударите си в
главата на пострадалия. Той много тежко е преживял нападението ,понеже е виждал само с
лявото око, а е възможно да бъде засегнато. Н. е състезател по смесени бойни изкуства и е
Отчетен е както душевния мир на пострадалия, така и обществените условия в страната, от
значение при определяне размера на обезщетението.
Страните нямат доказателствени искания.
2
Въззивната жалба следва да бъде приета за разглеждане и делото насрочено в о.с.з.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 94180/13.12.2023г. от С. Ю.
Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Плевен“ № 56, чрез адв. Г. К., срещу решение №
3774/21.11.2022г. по гр.д. № 16153/2022г. на 20-ти състав на ВРС, в частта, в която е осъден
да заплати на В. Н. А., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Дубровник“ № 5, вх. А, ет.5, ап.
37 сумата от 4000,00 лв., представляваща стойността на претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания, настъпили вследствие на нанесен побой на 21.03.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
08.12.2022 г. , на основание чл. 45 от ЗЗД, в частта, в която е осъден да заплати на В. Н. А.,
ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Дубровник“ №5, вх. А, ет.5, ап. 37 сумата от 327,53 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода 21.03.2022 г. -
07.12.2022 г. и в частта, в която е осъден да заплати на В. Н. А., ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. „Дубровник“ №5, вх. А, ет.5, ап. 37, разноски в първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
НАСРОЧВА за 11.03.2024г. от 14.00ч. Да се призоват страните.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3