О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. П., 04.10.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска
колегия, в закрито заседание на 04.10.2019
г., в състав:
Съдия:
Кристиан Петров
като разгледа търг.дело
№ 00060 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени
искове от "АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, гр. C. срещу Е.Р. за заплащане:
1) на осн чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата 40 120,24 евро – непогасена главница по
договор за кредит "Жилище" № 34069 от 15.12.2008 г. и анекси към него от 22.08.2014 г.
и 25.09.2015 г.; 2) на осн. чл. 86 ЗЗД
сумата 3383,54 евро – законна лихва върху главницата за периода 16.01.2018г. до
14.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба – 15.11.2018г. до датата на пълното й издължаване. В исковата молба се твърди, че по реда на чл.
422 ГПК банката е предявила искове срещу Е.Р. за сумата 43246,78 евро
представляваща цялата дължима главница по горепосочения договор
за кредит, по които е образувано
гр. № 6/2018г. по описа на ОС – П., като с решение № 244/16.07.2018г. /невлязло
в сила/ окръжният съд частично е уважил претенцията в размер на 3126,54 евро –
общ размер на просрочените падежирали месечни вноски по главницата, преди
датата на заявлението по чл. 417 ГПК за период от 14.06.2014г. до 14.08.2017г.
За разликата над уважения размер до предявения размер – 40120,24 евро, искът е
отхвърлен тъй като за тази сума предсрочната изискуемост не е настъпила преди
заявлението по чл. 417 ГПК. Отхвърлянето на установителния иск до размера на
неплатените, но неизискуеми към момента на подаване на заявлението вноски,
респ. за частта от кредита, за която кредиторът е считал, че е настъпила
предсрочна изискуемост, според ищеца обосновава правния му интерес от
предявяване на настоящия осъдителен иск. Промененото основание, на което е
издадена заповедта е уведомяването на длъжника, че кредиторът счита
кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата
молба след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, имащо
за последица настъпване на изискуемостта към този момент. С исковата молба са
представени документи с искане за приемане като доказателства по делото, за
допускане на счетоводна експертиза с поставени задачи, както и за изискване на
копия от ч.гр. д. № 5556/2017г. по описа на РС – П. и гр.д. № 6/2018 г. по
описа на ОС - П.
В срока по чл.
367, ал.1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който по подробно изложени
съображения оспорва исковете по основание и размер. Ответницата твърди, че не е
получавала сумите, посочени в договора и анексите към него. Наведени са доводи
за нищожност на договора и анексите към него поради противоречие на съществена
част от тях на закона и добрите нрави – чл. 26 от ЗЗД. Твърди се, че клаузите в
договора са предварително и едностранно формулирани от кредитора и не са
индивидуално договорени. Разпоредбите на чл. 5- чл.8 / вкл./ от договора за
кредит са нищожни, като на основание чл. 5 банката е извършвала изменение на
БЛП до сключване на анекс 2, поради което и ищцовата банка е получавала без
основание сумите, заплащани от кредитополучателя за погасяване на кредита и
отнасяни като дължими лихви, формирани въз основа на посочения в договора
механизъм. В договора не се съдържа ясно описание на начина, по който ще се
формира новият базов лихвен процент, което дава възможност кредиторът
произволно да променя лихвите по кредита. Доколкото определянето на БЛП е въз
основа методика на банката – част от вътрешните й правила, която не е публично
известна и достъпна, нито е станала достояние на длъжника, то клаузите,
уреждащи дължимите се от кредитополучателя суми за лихви и комисионни, са
неравнопоставени. На следващо място се твърди нищожност на клаузите на договора
за кредит на основание чл. 146, ал.
1 във вр. с чл. 143, ал.
1, т. 10 от ЗЗП. Клаузите позволяват на банката едностранно да
променя размера на договорната лихва, е неравноправна клауза, респ. нищожна,
защото води до значително неравновесие в правата и задълженията на страните по
договора, тъй като това става без участието и съгласието на потребителя и
представлява противоправно изкривяване на задълженията на кредитополучателя в
противоречие с чл. 143, ал.
1, т. 10 от ЗЗП. Те са предварително и едностранно формулирани от
кредитора и не са индивидуално договорени. На изброените по- горе основания се
поддържа нищожност на договорните клаузи за наказателна лихва в размер на 8,8%
и неустойка при просрочие в размер на 23,8% поради необосновано висок размер на
обезщетението и неустойката и доколкото неустойка при просрочие в размер на
180% е предвидена единствено в погасителния план, като като уговорка в
сключения договор от страните. Твърденията са, че същата е абсолютно
неравноправна клауза предвид необосновано високия размер на обезщетението за
неустойка, което банката е включила впоследствие при подписването на договора
за кредит и анексите към него, която клауза е неравноправна на основание чл.
143, т. 5 ЗЗП и в равна степен е нищожна. Наведени са доводи, че с оглед
твърдяната нищожност, то и посочените като дължими суми за главница, лихви и
неустойки в двата анекса, са неточно определени, недължими и включването им
като безспорен дълг, не води до валидиране на задължението, защото не може бъде
признато извънсъдебно несъществуващо задължение. Предвид разпоредбата на чл.10,
ал.2 ЗЗД се поддържа нищожност на разпоредбите на чл.5 и 6 от договора, с които
е уговорена лихва за просрочена главница в размер на 15 % годишно . Поддържа
се, че за един и същи период са уговорени лихва върху просрочената главница и
наказателна лихва върху лихвата за просрочие, като тази уговорка е нищожна
поради противоречие с добрите нрави, защото е недопустимо кумулирането на
неустойка и лихва за забава. Оспорва редовността на воденото от ищеца
счетоводство и записванията на задълженията на кредитополучателите в него. На осн. чл. 219,
ал. 1 ГПК е поискано конституиране на трето лице помагач на страната на
ответника – И. И., като правният интерес е обоснован с оглед качеството му на
кредитополучател и солидарен длъжник по процесния договор за кредит. С
отговора са представени документи с искане за приемане като доказателства по
делото, поискано е допускане на допълнителни задачи към посочените от
ищеца задачи на счетоводната експертизата, както и за изискване на копия
от ч.гр. д. № 5556/2017г. по описа на РС – П. и гр.д. № 6/2018 г. по описа на
ОС – П. и док. искане по чл. 190 ГПК спрямо трето лице помагач.
В срока по чл.
372, ал. 1 ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа
изцяло фактическите твърдения и правни доводи в първоначалната. По подробно
изложени съображения оспорва възражението на ответника за наличие на
нищожни и неравноправни клаузи в договора за кредит и анексите към него на
сочените от ответника основания по чл. 26 ЗЗД, чл. 143, т. 10 ЗЗП, както и че
договорната лихва е прекомерна, съответно, че договорната неустойка е нищожна
поради прекомерност Заявява, че сключените с ответника договор и
анекси не са такива при общи условия и съдържанието им е индивидуално уговорено, в което
подробно е описан механизмът на формиране на дължимата лихва, методология за
определяне на референтен лихвен процент по потребителски и жилищно-ипотечни
кредити, както и погасяването на задължението по договора за кредит. С допълнителната
искова молба са представени документи – методика, с искане за приемане като
доказателства по делото. Поискано е допускане на допълнителни задачи към
счетоводната експертизата. Не възразява срещу привличането на трето лице
помагач на страната на ответника.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът е
подал допълнителен отговор, с който поддържа доводите и
възраженията си в първоначалния отговор.
Оспорва твърдението на ищеца в допълнителната искова молба, че сключеният договор за кредит и анексите към него са индивидуално уговорени. Във връзка с възражението си за нищожност
на договора за кредит в частта му относно предвидената неустойка при просрочие
в размер на 180 % заявява, че приложената към доп. искова молба методика е от
м. април 2010г. и не е относима при формиране на задълженията по договора от
15.12.2008г. С допълнителния отговор е поискано допускане на допълнителни
задачи към счетоводната експертизата.
Доказателствена тежест:
По иска с пр.
осн. чл. 430, ал. 1 ТЗ /неплатена главница/ ищецът следва да
установи: сключването на действителен договор за банков кредит с ответника;
изпълнение на задължението на ищеца за предоставянето на уговорения кредит на
ответника и неговият размер; падежирането на вноски по кредита, които са
останали непогасени /неиздължаване и на кои конкретно месечни вноски от
кредитополучателя,датите на техните падежи,както и действителния размер на
вземането/; настъпването на предсрочната изискуемост на целия дълг и от кой
момент; валидно упражняване на правото за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, включително достигане на това волеизявление на банката до длъжника,
респ. изискуемо вземане на ищеца спрямо ответника и размера на претенцията си.
По иска с пр.
осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва
да установи главно задължение на ответника - падежирането на вноски по кредита,
които са останали непогасени, чието забавено изпълнение се твърди, поставянето
на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението за
забава.
С оглед направените
в отговора възражения на ответника, че намиращите се в договора клаузи, оспорени от ответника са неравноправни, ответникът следва да установи предпоставките
за определяне, че оспорената договорна клауза е
неравноправна, а именно: 1 клаузата да не е индивидуално
уговорена; 2 да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3 да
създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и
задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и
задълженията на страните; 4 да е сключена във вреда на потребителя.
Предвид
императивния характер на разпоредбата на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП
доказателствената тежест относно това, че оспорената от ответника като неравноправна клауза е уговорена индивидуално, с оглед изключването на
нейната нищожност, се носи от доставчика на услугата – банката ищец.
По доказателствените искания:
Представените от страните документи са
допустими и относими и следва да бъдат приети като доказателства по делото, по
която причина и следва да се уважи искането на страните за допускане на счетоводна
експертиза с посочените от тях задачи, тъй като също касае факти от предмета на
доказване в производството. Следва и да бъде изискано за прилагане прилагатне и ч.гр.дело,
образувано по заповедно производство по реда на 417 ГПК със същите страни.
Съдът намира, че
искането по чл. 219, ал. 1 ГПК е направено с отговора на ИМ и оттук е
допустимо, като правният интерес от конституиране на И. П. И. като подпомагаща страна на
страната на ответника се обосновава с чл. 127, ал. 2 и 3 ЗЗД, както
и от установителното действие на съдебното решение по чл. 223, ал. 1 ГПК и
наличието на общи факти, или до факти в казуална зависимост между спорното
правоотношение и правоотношението, обуславящо отговорността на привлеченото
трето лице, поради която причина молбата следва да бъде уважена. С оглед
конституирането на И. П. И. като
трето лице-помагач, следва да се уважи и искането на ответника по чл. 190 ГПК
(с конституирането трето лице помагач същият става страна в процеса).
С оглед
отречената преюдициалност между гр. д. № 6/2018г. по описа на ОС – П. и
настоящото дело /определение № 3086/29.09.2019г. по ч.гр. д. № 3927/2019г. на
САС/, искането на страните за изискване и прилагане на първото дело следва да
се остави без уважение.
Предвид
гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като
доказателства по делото документите, представени с първоначалната и
допълнителната искова молба и с отговора,
подробно
описани в същите.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, със
задача да даде заключение по задачите, поставени в първоначалната и
допълнителната искова молба, както и по задачите, поставени с първоначалния и
допълнителния отговор, при първоначален депозит в размер на 500 лв., от
които 400 лв., вносими от ищеца, и 100 лв. – от ответника, в 3-дневен срок от
връчване на определението по набирателната сметка на ОС - П., като
НАЗНАЧАВА за вещо лице А. М. Б.-А., което да се призове и му се
съобщят поставените задачи, след представяне на доказателства за внесен
депозит, на осн. чл. 160, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че при невнасяне на
депозит за експертизата, това може да е основание за съда да приложи
последиците на чл. 161 ГПК при постановяване на решението, като може да приеме
за недоказани фактите, за чието изясняване се назначава експертизата.
ДА СЕ ИЗИСКА ЗА ПРИЛАГАНЕ копие от ч.гр.дело
№ 05556/2017 г. по описа на РС - П..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за
изискване и прилагане на копие от гр. д. № 6/2018г по описа на Окръжен съд – П..
КОНСТИТУИРА на осн. чл. 219, ал. 1 ГПК И. П.
И., ЕГН **********,***, като трето лице помагач на страната на ответника
Е.Г.Р., като на третото
лице помагач се връчи препис от молбата за конституиране /л. 81 от делото/,
както и препис от настоящото определение, като
в призовката за първото съдебно заседание до третото лице се укаже да заяви
дали иска да участва в делото.
ЗАДЪЛЖАВА, на осн. чл. 190 ГПК, И. П. И., ЕГН **********,*** да
представи в съда в тридневен срок от съобщението, заверени копия от
документите, посочени в приложената от ответника молба /л. 81 от делото/.
ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото, така както е посочено в
мотивите на определението като УКАЗВА на
страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на проект за
доклад по делото по смисъла на чл. 374, ал. 2 от ГПК, който при липса на
твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно заседание
може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл. 375, ал. 1
от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
заседание на 13.11.2019 г. от 15,00 часа, за когато да се
призоват страните, вкл. и третото лице помагач, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца
– и препис от допълнителния отговор на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вещото лице да се призове и му се
съобщят поставените задачи, след представяне на доказателства за внесен депозит,
на осн. чл. 160, ал. 2 ГПК.
Съдия: