Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260025 /26.01. Година 2021 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На дванадесети януари
Година
2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Капка Станчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело
№ 01728
по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №2557182,
издаден от ОД МВР – Перник, на основание чл.189, ал.4,
във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП
на В.А.Н. с ЕГН **********, е наложена глоба в размер 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е
постъпила жалба от В.А., в която се излагат възражения, че е издаден в нарушение
на закона, при неспазване на
процесуалните правила, че събраните доказателства не установяват
описаното в съдържанието му нарушение, както и че наложеното административно
наказание е неправилно определено. Моли за отмяна на издадения електронен фиш
като незаконосъобразен и необоснован.
В съдебното производство,
жалбоподателката – редовно призована, не е участвала лично.
Пълномощникът й - адв. Д.Д.поддържа
и допълва доводите в жалбата и пледира за отмяна на електронния фиш като
незаконосъобразен. Моли за присъждане на направените от жалбоподателя разноски
в производството.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник,
не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е
участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
На 20.02.2019
г., за времето от 18.15ч. до 19.30 часа, в гр. Перник, по път I-6, в района на
км. 79+500, Автогара – Перник, с преносима система за контрол на скоростта с
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, насочена
към гр. Радомир, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни
превозни средства в стационарен режим чрез заснемане. Преди мястото, на което
била установена системата за контрол на скоростта, на км. 79+900, имало
поставен пътен знак В 26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч..
След изтичане времето за контрол
на скоростта в посочения пътен участък
бил съставен протокол /приложение
към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата .
При
обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатите регистрационни
номера на МПС, бил изготвен електронен
фиш, в който били въведени данни за това, че в 18.47 часа лек автомобил
„Тойота Рав 4“ с рег. № *******е преминал през контролираната зоната, като е измерена
скорост на движение от 79 км/ч. /получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/.
След
справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението е собственост на ФЛ – В.А.Н.. Затова и с оглед
разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу нея
бил издаден електронен фиш, серия К №2557182, с който на основание
чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП й била наложена глоба
50 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр . ал.1 от ЗДвП.
Електронният
фиш е връчен на жалбоподателката на 29.09.2020 г.. Същата не упражнила правата си по чл.189, ал.5 и 6
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени
доказателства: справка от централна база данни – КАТ, разпечатка от показанията
на техническото средство – снимка №
11743D0/0062185, протокол за използване
на АТСС, рег. № 1158р-1450/21.02.2019г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване
на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в регистъра на одобрените
за използване средства за измерване, с приложение към удостоверението, писмо,
рег. №20-00-38-2/19.06.2019г. на БИМ, протоколи за първоначална и последваща
проверка №№248-ИСИ/11.12.2017г. и 55-С-ИСИ/11.10..2018г. на БИМ, писмо, рег.
№115800-14709 от 12.11.2020г. на началник отдел „Охранителна полиция“ с
приложените към него заповед №313з-461 от 12.03.2018г. на директор ОД МВР –
Перник, снимка на разположение на АТСС, както и писмо, изх. №11-00-318/04.11.2020г.
на Директор ОПУ – Перник.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.
Специалната процедура
по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП е приложена законосъобразно, при наличието на
предпоставките за това, доколкото се твърди, че процесното нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система преносима
система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип АRH САМ S1, с №11743d0, с каквито съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. АТСС,
посочено в електронния фиш е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване
на регистрационните номера и комуникации. Приетите по делото писмени
доказателства удостоверяват, че същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение
№17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г, вписано е в регистъра на
одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и
с метрологичните изисквания, т.е., технически изправно е и е годно да бъде
използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата.
Не е спорно по
делото, че жалбоподателката е собственик
на посоченото в ЕФ моторно превозно
средство, както и че същата не е упражнила
възможността в чл.189, ал.5 от ЗДвП. Следователно, същата е възможен
субект на описаното в електронния фиш
нарушение.
Обжалваният електронен фиш
съответства на утвърдения със Заповед № Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра
на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което
формално е редовен от процесуална страна.
От материално-правна страна,
условие за законосъобразното му издаване е доказателствена обоснованост на
изложените в съдържанието му фактически обстоятелства, относими към съответния
административнонаказателен състав.
Безспорно е, че идентифицирането на превозното
средство, при управлението на което е извършено нарушението, точното място на
нарушението и установяването на измерената скорост на движение, респ.
отчетеното превишение по отношение разрешената максимална скорост, са
обстоятелства от съществено значение в казуса. Тези въпроси са пряко относими
към елементите от фактическия състав на административното нарушение, тъй като
определят субекта на нарушението, правната квалификация на същото, както и
приложимата санкционна норма от гледна точка конкретно наказуемото превишаване
на скоростта.
Поради това, абсолютна предпоставка за законосъобразно
реализиране на отговорността на жалбоподателя съставлява доказване на
обстоятелството, че нарушението е извършено именно при обстоятелствата, описани
в електронния фиш.
Релевантни доказателства за установяване на нарушение,
за което е издаден електронен фиш и за обстоятелствата, при които то е
извършено съставляват направения запис на нарушението, респ. снимковото му
визуализиране, както и изготвения протокол - приложение към чл.10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР. Липсата на
ясен снимков материал, индивидуализиращ по несъмнен начин автомобила, чиято
скорост е била фиксирана, изключва годността на същия като веществено
доказателствено средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП, а противоречието между
обстоятелствата, закрепени в протокола от използването на АТСС с тези, отразени
в ЕФ, както и със снимковия материал, самостоятелно води до незаконосъобразност.
Събраните в конкретния казус доказателства не
установяват по несъмнен начин обстоятелствата отразени в електронния фиш, при
които на жалбоподателката е ангажирана административнонаказателна
отговорност.
На първо място, приложеното по делото снимково
изображение на заснетото нарушение е неясно и не позволява еднозначно да се
установи кой автомобил е заснет на кадрите от записа, какъв е неговия тип,
единствен ли е същият в обхвата на АТСС, при приближаване или отдалечаване е
заснет, а това не дава възможност да се формира несъмнен извод за авторството
на нарушението и ако последното е
извършено с автомобила описан в ЕФ, то измерена ли е скоростта му при
обстоятелствата отразени в съставения протокол.
От друга страна,
основателно е възражението, че в протокола
за използване на АТСС липсва име, фамилия
и подпис на служителя, който го е съставил, което автоматично изключва неговата годност като
доказателствено средство за удостоверените в съдържанието му фактически обстоятелства.
На следващо място, вписаните в протокола номера на първото и последното
статично изображение/видеозапис не съответстват на номера на приложената снимка
на заснето нарушение, което позволява
формиране на еднозначен извод, че същата
е изготвена при осъществяван контрол на скоростта чрез използване на АТСС при
обстоятелствата отразени в протокола.
От изложеното следва, че нито снимковото изображение, нито протоколът за използване на АТСС могат да
бъдат ценени като доказателство за фактическите обстоятелства обективирани в
издадения електронен фиш, което мотивира отмяната му. Невъзможността да се
установи относимост на приложените към
административнонаказателната преписка доказателства към вмененото нарушение ограничава и правото на защита на
нарушителя.
По тези съображения съдебният състав приема, че нарушението, за което на жалбоподателката е ангажирана
административнонаказателна отговорност с обжалвания електронен фиш, е
недоказано. По делото не са събрани достатъчно и убедителни по своето
съдържание доказателства за това, че нарушението е извършено с описаното превозно
средство и при обстоятелствата, изложени в електронния фиш, а оттук, че
отговорността на неговия собственик е ангажирана
законосъобразно.
Следва да се посочи още, че нарушената
законова разпоредба е означена неточно в ЕФ. Констатацията за наличието на
пътен знак, установяващ съответно ограничение на скоростта в контролирания с
АТСС участък, е обстоятелство относимо към елементите от състава на нарушение
по чл.21, ал.2 от ЗДвП, което е самостоятелно такова и различно от нарушението
по чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което не следва да се обвързва с него, както е
сторено при издаването на
обжалвания
административноказателн акт.
По разноските:
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподателката В.А.Н. е направила разноски за възнаграждение на адвокат в
производството и е поискала присъждането им. От
приложения договор за правна защита и
съдействие от 06.10.2020г., сключен между нея и адв. Д.Д., се
установява, че страните са договорили възнаграждение за защита и процесуално
представителство по а.н. дело, образувано във връзка с обжалването на процесния
електронен фиш, в размер 300 лв., като е отразено заплащането му в брой при
подписване на договора. Поради това и с оглед изхода на делото, на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение на адвокат, следва да му бъде възстановено от бюджета на
органа, издал отменения електронен фиш. Същото е в минималния размер предвиден
в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което съгласно чл.63,
ал.4 от ЗАНН няма възможност за
намаляването му.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К,
№2557182, издаден от ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на В.А.Н. с ЕГН **********
с адрес ***, е наложена глоба в размер 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД
МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да заплати на В.А.Н. с ЕГН ********** с
адрес ***, сума от 300 /триста/ лева, представляваща направени от нея разноски
в производството за заплатено възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ