№ 18440
гр. С., 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. Б.А НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. Б.А НОНЧЕВА Гражданско дело
№ 20231110101272 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от /фирма/ срещу Г. Б. К., в която се
твърди, че на 17.07.2017 г. в гр. С., по /адрес/, настъпило ПТП, причинено по вина на
ответника като водач на МПС „Форд Фиеста“ с рег. № ********. Поради недостатъчен
контрол върху управлявания от него автомобил той ударил МПС „Форд Транзит“, рег.
№ *********, като на последното били причинени щети. Застрахователят на увредения
автомобил – /фирма/ – отправил искане до ищцовото дружество, в качеството му на
застраховател на виновния водач, за изплащане на регресно обезщетение. След
направена оценка на щетите от ищеца, последният заплатил на /фирма/ обезщетение в
размер на 157,11 лева. Ищецът сочи, че видно от съставения за настъпилото
произшествие протокол, Г. Б. К. напуснал мястото на ПТП, в следствие на което
виновно се отклонил от проверка за алкохол. Поддържа, че предвид поведението на
ответника, дружеството имало правото да претендира от него регресното обезщетение,
заплатеното в полза на застрахователя на увреденото от инцидента МПС. Отправя
искане за осъждане на ответната страна да му заплати сумата от общо 182,11 лева,
включващо платеното от ищеца обезщетение от 157,11 лева и ликвидационни разноски
в размер на 25,00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Г. Б. К. за
1
отговор, но в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил такъв.
Към последваща молба, подадена от ответника на 13.10.2023 г., е приложена
вносна бележка за сумата от 182,11 лева, като се сочи, че с така извършеното плащане
процесното вземане е погасено в цялост. В подадено в тази връзка становище от ищеца
от 17.07.2023 г. е заявено, че с извършеното от ответника плащане е погасена в цялост
процесната главница, но не и дължимите на дружеството съдебни разноски.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Производството е образувано по осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал.
1, т. 1 и т. 3 КЗ за осъждане на ответника Г. Б. К. да заплати на ищеца /фирма/ регресно
вземане в общ размер от 182,11 лева с включени в същото ликвидационни разноски,
изплатено на застраховател по застраховка „Каско“ от страна на ищеца, в качеството
му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, полица № ***************** сключена спрямо МПС „Форд
Фиеста“ с рег. № ********, във връзка с обезщетяване на вреди, причинени от ПТП,
настъпило на 17.07.2017 г. по вина на ответника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
Разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 КЗ урежда регресното право на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да
претендира платеното от виновния водач, причинил вредата, когато последният е
отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, като
платилият обезщетение застраховател встъпва в правата, които застрахованият има
срещу причинителя на вредата. За да възникне регресното притезателно право на
застрахователя, обезпечил деликтната отговорност на причинилото вредите физическо
лице (делинквент) срещу самото него, е необходимо да са осъществени следните
предпоставки: 1/ възникнало действително договорно правоотношение между
делинквента и ищеца по договор за „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
валидно към датата на настъпване на процесния деликт; 2/ възникнало в полза на
увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу причинителя
на вредата; 3/ заплащане от страна на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на застрахователно обезщетение на увреденото лице
или на встъпилото в неговите права лице при настъпване на застрахователно събитие;
4/ делинквентът да е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за
алкохол.
С молба, подадена от ответника по делото на 13.10.2023 г., е представена вносна
2
бележка от 15.03.2023 г., от който се установява, че в полза на /фирма/ е преведена
сума в размер на 182,11 лева с посочено основание „щета № **********. В изрично
становище от 17.07.2023 г. по така твърдяното плащане ищецът е заявил, че процесната
главница действително е изплатена в цялост.
Като съобрази така изложените факти, съдът намира, че към датата на
приключване на устните състезания по делото между страните липсва спор относно
наличието на основание за дължимост на процесното вземане. Направеното в хода на
процеса – на 15.03.2023 г. – плащане на претендираното задължение в пълен размер,
което не се оспорва от ищцовото дружество, представлява признание за наличието на
изискуемите материалноправни предпоставки за уважаване на исковата претенция.
Така направеното от ответната страна признание на фактите по делото съдът цени
съобразно разпоредбата на чл. 175 ГПК. Тъй като плащането на процесните вземания е
извършено след подаването на исковата молба на 09.01.2023 г., предявеният
осъдителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло поради плащане в хода на процеса.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът, тъй като не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно който ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. В случая ответникът е признал иска, заплащайки претендираното вземане в
срока за отговор на исковата молба, но след образуването на съдебното производство.
Видно от доказателствата по делото, ищецът е изпратил извънсъдебна регресна покана
до ответника за заплащане на процесното вземане, но пощенската пратка не е
потърсена от адреса, въпреки че е изпратена на адреса, на който Г. К. е получил лично
съдебните книжа по настоящото дело. Следователно, не може да се приеме, че той не е
дал повод за завеждане на делото. Поради тази причина същият следва да заплати
разноски на /фирма/ за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00
лева и за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост предявения от /фирма/, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. С., /адрес/, срещу Г. Б. К., ЕГН: **********, с адрес гр. Б., /адрес/,
иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца регресно вземане в общ размер от 182,11 лева, изплатено от ищеца, в
качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, полица № ***************** сключена спрямо
3
МПС „Форд Фиеста“ с рег. № ********, във връзка с обезщетяване на вреди,
причинени от ПТП, настъпило на 17.07.2017 г. по вина на ответника, поради
извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА Г. Б. К., ЕГН: **********, с адрес гр. Б., /адрес/, да заплати на
/фирма/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., /адрес/, сумата
от 3,81 лева, представляваща законната лихва върху процесната главница, начислена
за периода от подаването на исковата молба по делото на 09.01.2023 г. до
окончателното изплащане на претендираното вземане на 15.03.2023 г., както и сумата
от 150,00 лева, представляваща сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4