№ 36584
гр. София, 02.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20231110159812 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
С решение № 9946/27.05.2024г. съдът е уважил частично предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД искове и е осъдил ищеца да заплати в полза на адвокат М.Л.
разноски с оглед осъществената от него безплатна правна помощ в исковото производство в
размер на 150 лева.
С молба вх.№ 204462/20.06.2024г. процесуалният представител на ответника в
заповедното производство адв. К. Б. на основание чл. 248 ГПК е поискала изменение на
решението в частта за разноските, като в полза на същия бъде присъдено и адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в заповедното производство.
Постъпил е отговор от ищеца, с който оспорва подадената молба като неоснователна, а
претендираното възнаграждение като прекомерно.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II ГО, 126 с-в, след като обсъди възраженията, доводите
и исканията на страната и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право
да иска изменение на определението в частта за разноските, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.
По общото правило на чл. 78 ГПК, което намира приложение и в заповедното
производство, присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната
страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск.
В настоящия случай искането за присъждане на разноски е релевирано още с
възражението по чл. 414 ГПК. Според правилата на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ГПК, страната
следва да бъде компенсирана за реално извършените разноски по спора за един адвокат,
каквито при безплатната правна помощ безспорно няма - поради което и в хипотезата на чл.
38, ал. 2 ЗА възнаграждението се присъжда на процесуалния представител, а не на страната,
в чиято полза е разрешен спора.
1
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е
посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания
са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК.
Предвид гореизложеното и като взе предвид обстоятелството, че подаването на
възражение в срока по чл. 414 ГПК е формална предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно исково производство, а не е израз на
материалноправна защита на длъжника (Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т.о.
по ч.т.д.№ 3074/2018 г.), настоящият съдебен състав приема, че за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен на сумата
от 50 лв. (в този смисъл са и Определение № 3262 от 10.10.2017 г., постановено по ч.гр.д. №
3474/2017 г. по описа на САС, Определение № 2530 от 23.09.2021 г. по ч.гр.д. № 7721/2021 г.
по описа на СГС, IV – „Е“ въззивен състав, Определение № 20071 от 27.09.2018 г. по ч. гр. д.
№ 10816/2018 г. на СГС, Решение № 915 от 03.02.2020 г. по гр.д. № 10962/2016 г. по описа на
СГС, Решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в.гр.д. № 4109/2019 г. по описа на СГС, Решение
№ 260510 от 12.10.2020 г. по в.гр.д. № 13206/2019 г. по описа на СГС).
Доколкото исковете са частично отхвърлени, то в полза на адв. Б. следва да бъдат
присъдени 26,51 лева съобразно изхода на спора.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение №9946 от 27.05.2024г. по гр.д. № 59812/2023г. по описа на СРС,
126 състав, в частта за разноските, като
2
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Ястребец“ №23Б,
да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********, гр.София, ул. „Гургулят“ №31, офис-партер,
разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на 26,51 лева.
Определението може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3