Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 20.10.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно
заседание на втори октомври прездве хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното от съдия гр.д. № 14248/ 2019 г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД с искане за присъждане на сумата от 40 000 лв.
обезщетение за ползване на имот без основание за периода от 01.06.2014 г. до
01.06.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
ИЩЕЦЪТ- Л.С.К., с ЕГН **********, чрез
адвокат Р.Т.Д. от САК твърди, че е собственик на незастроен поземлен имот, находящ се в гр.София, на територията на Район
"Младост", с административен адрес: гр.София, Район
"Младост", бул."*****, местност " V-54" (бивша "Къро"), кад.лист 552, с площ
от 558 кв.м., с идентификатор 68134.4082.192 по кадастрални карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед РД-18-15/06.03.2009г. на изпълнителния директор
на АГКК, с трайно предназначение на територията: урбанизира, с начин за трайно
ползване: друг вид застрояване, с номер по предходен план: 866, при съседи:
68134.4082.797. Излага, че е придобила собствеността съгласно наследствено
постановление, издадено по наследствено дело № 22969 от Регистратора по
наследствата в Израел, Тел Авив, като единствена законна наследница на баща
си С.(Ш., С.) С.Л., починал на
07.12.2000г. в Израел, Бат Ям. От своя страна наследодателят й притежавал
описания имот въз основа на реституция, настъпила по силата на закона, съгласно
чл.1 ЗВСОНИ след извършено одържавяване по ЗОЕГПНС. Навежда, че със Заповед
РД-57-695/26.05.1994г., допълнена със Заповед №РД-57-585/10.09.1998г. и
поправена със Заповед № РД-57-698/26.07.1999г. на Кмета на С.О. всички
реституирани имоти на нейния праводател са отписани
от актовите книги за държавни и общински имоти в Район "Младост".
Посочва, че с влязло в сила решение от
08.01.1998г. по гр.д.№ 3175/1997г. на Софийският районен съд праводателят й е признат за
собственик на гореописания недвижим имот и е осъдил Район
"Младост" да му предаде владението на основание чл. 108 ЗС. Ищцата
твърди, че съгласно Общия устройствен план, приет с
Решение на Министерския съвет №960 от 16.12.2009г., и Закона за устройство и застрояване
на С.О. (ЗУЗСО) имотът й попада в "терени за озеленяване на улици, реки,
дерета, открити канали и сервитути" (ТЗВ).
Общината реализирала предвиденото в плана мероприятие, оградила имота с
циментови декоративни елементи и го озеленила. От тогава до настоящия
момент ответникът ползва имота без
основание в продължение на повече от 5 години, без да оспорва нейната
собственост. Излага, че същият е предприемал различни фактически и правни
действия без нейно съгласие, като я
уверявал, че ще проведе процедура по отчуждаване по реда на глава III от Закона
за общинската собственост (ЗОС) за имоти, предвидени като обекти публична
общинска собственост, съгласно одобрен и влязъл в сила ПУП след като го включи
в Програма по чл.8, ал.9 ЗОС за отчуждаване за съответната календарна година с
предвидени бюджетни средства за обезщетяване на собствениците. Навежда, че до
настоящия момент това не е направено и за имота не е заплатено обезщетение.
Твърди, че използвайки нейния имот, ответникът си е спестил редица разходи,
свързани с дейността му на трайно задоволяване на обществени потребности от
общинско значение, като такива за
транспортен достъп за обслужване и използване на булевард
"Цариградско шосе" и място за паркиране на автомобили, за осигуряване
на достъпна архитектурна среда и озеленяване. Ищцата излага и че предвид
ползването на имота от ответника тя е била лишена от възможност да ползва
същия, защото отдаването му под наем като паркинг или монтирането на преместваеми търговски обекти, предполага разрушаване на
съществуващите благоустройствени мероприятия. Предвид изложеното намира, че
ответникът за последните 60 месеца се е обогатил неоснователно със сумата от
40 000 лв., която моли да й бъде присъдена на основание чл. 59 от ЗЗД,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ - С.О., чрез С.Н.,***, оспорва
предявения иск по основание и размер. Не представя становище по съществото на
спора и не прави конкретни възражения. Претендира разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
съгласно разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
Между страните не е спорно
обстоятелството, че ищцата Л.С.К. е собственик на урегулиран поземлен
имот, находящсе в гр. София, бул.
„*****(местност „Къро"),
с площ 558 кв.м., с идентификатор 68134.4082.192 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
№ РД 18-15/06.03.2009
г., придобит чрез наследяване от нейния баща.
Собствеността на ищцата се установява и от представените
с исковата молба и неоспорени от ответника доказателства- наследствено постановление, издадено на 21.02.2001г. по насл.д.№ 22969 на Регистратора по наследствата в Израел, Тел Авив (на
иврит, с превод на български език);
нотариален акт № 2, том 50, дело 4367/1936г. със записка за
вписване; нотариален акт № 92, том 51, дело 4577/1936г. със записка за вписване;
нотариален акт № 93, том IV, дело 449/1937г. със записка за
вписване; Заповед
РД-57-695/26.05.1994г., допълнена със
Заповед №РД-57- 585/10.09.1998г. и поправена със Заповед
№ РД-57-698/26.07.1999г. на Кмета
на С.О.; влязло в сила решение от
08.01.1998г. по гр.д.№
3175//1997г. на Софийския районен съд, 39 състав; скица на
поземлен имот с идентификатор 68134.4082.192 и скица
за бивш имот
866; и удостоверение от СО
- Район "Младост"-Управление "ОИЖН" относно
деактуването на имота.
Видно от представеното решение, постановено на 08.01.1998г. по гр.д.№ 3175/1997г. на Софийският районен
съд, Гражданско отделение, 39 състав, праводателят на ищцата е признат за собственик на
гореописания недвижим имот и е осъдил Район "Младост" да му предаде
владението, на основание чл.108 ЗС.
От представените с
исковата молба доказателства - молби и жалби, подавани от ищцата до С.О. и
Район "Младост", съответно от 12.03.2014г., 28.10.2014г.,
28.04.2015г., 04.06.2015г.,25.01.2017г.; отговори от длъжности лица
на С.О. и Район "Младост", съставляващи част от водената кореспорнденция между страните по делото, а именно: справка
от Гл.архитект на София относно устройствения статут
на имота, писмо CO-94-JI-190 (1) от 17.07.201
Зг. на секретаря на С.О./писмо от 12.06.2015г. на СО - Дирекция "Общинска
собственост", писмо от 23.06.2015г. на Кмета на "Район
"Младост", с което ищцата се уведомява, че имота ще бъде включен като
предложение за отчуждаване в Програма за придобиване, управление и разпореждане
с общинска собственост за 2016г., отговор от 05.08.2015г. на Секретаря на С.О.,
писмо от 11.06.2015г. на СО - Дирекция "Инвестиционно отчуждаване", възлагателно писмо на СО - Район "Младост" за
изготвяне на експертна оценка на процесния имот от
01.07.2016г., ведно с изготвена експертна оценка от инж.Капка Чернева - се
установява, че С.О. е реализирала мероприятието озеленяване включително и върху
реституирания имот във връзка с разширението на Цариградско шосе, от главната
улична мрежа, уверяване от СО, че предстои провеждането на отчуждителни
процедури по реда на глава III от Закона за общинската собственост (ЗОС), тъй
като нейният имот е предвиден като обект публична общинска собственост,
съгласно одобрен и влязал в сила ПУП; ищцата е била информирана,
че отчуждаването е предстоящо, след като имотът й ще се включи в Програма по
чл.8, ал.9 ЗОС за отчуждаване за съответната календарна година с предвидени
бюджетни средства за обезщетяване на собствениците.
За тези
обстоятелства не се спори между страните.
От приетото заключение на техническата експретиза, изготвено от инж. Д.Н.М., което съдът цени изцяло като неоспорено от страните,
компетентно и обосновано, се установява, че средната, пазарна, месечна
наемна цена за процесния имот възлиза на 685 лева. Вещото
лице сочи, че завземането на имота на ищцата е извършено преди началото на
исковия период от време. За целия 5 годишен исков период, дължимата наемна
цена, която би могла да получи ищцата за процесния
имот е в размер на 41 100 лева.
По делото са
събрани и гласни доказателства.
Разпитаната
свидетелка на ищцата К.М.М.изтъква, че ищцата Л.К. наследила процесния
имот от С.К.. Твърди, че през 2010г. се запознала с ищцата, когато била в
Израел. Там тя е помолила да се погрижа за неин имот в България,
защото много дълго време не могат нейните адвокати да се справят с някакъв
проблем. Като се върнала се запознала с адвокатите й Т.и Р. Д.. Те я завели да
види имота. С тях ходили и в С.О., и в Община
Младост, защото имало много проблеми с този имот. Твърди, че имотът не е
отделен, той е свързан с друг общински имот. Общината го е озеленила, оградила,
от едната страна има мантинела, от другата страна има
ограда, колчета и няма достъп до място на ищцата. Общината е направила
подобрения, обаче имотът на ищцата няма изход и не може да се ползва от нея.
Без да я питат са направила някакви красоти, но имотът й ставал неизползваем.
Нито може да построи нещо, нито да сложи наематели, нито за паркинг може да го
даде. През 2015 година ищцата Л.платила оценка на своя имот, тя искала някаква
реализация - или да й се плати имота, или да се отдели, за да може да го
ползва. Общината са били съгласни, никой не протестирал, твърдели, че има
някакви проекти дето ще я включат, но нищо не правели.
Други относими доказателства не
са ангажирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.
Предявеният иск има своето основание в
разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗЗД. Фактическия състав за пораждане на правото
за изравняване на неоснователното обогатяване включва като елементи обедняване
на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обедняването и
обогатяването и липса на основание за имущественото разместване.
По делото се установи с описаните по-горе доказателства, а
и не се оспорва от страните, че ищцата e собственик върху недвижим имот, намиращ се в
гр. София, бул. „*****(местност „Къро"), с площ 558 кв.м., с идентификатор 68134.4082.192 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
№ РД 18-15/06.03.2009
г., придобит чрез наследяване от нейния баща.
Общата хипотеза за
неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД е налице в случаите, когато лице
несобственик ползва вещ или недвижим имот без правно основание за това и
препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално
предназначение в обема на правата, които има. Ползването от несобственика на
имота препятства възможността собственикът лично да ползва или да отдава под
наем (на правно основание) имота и да реализира имуществена облага. В този случай
от едни и същи факти - ползването без правно основание от несобственика-
ответник на собствения недвижим имот (вещ) на ищеца произтича обедняването на
ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам
собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и обогатяването на
ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на
недвижимия имот за процесния период.
От задълбочения
анализ на събраните и обсъдени по-горе доказателства се установява доказването
на всички законови предпоставки за уважаване на предявената претенция. От
реализиране на мероприятието, за което е бил отреден имота на ищцата с влязъл в
сила ПУП, същият се ползва за трайно задоволяване на обществени потребности от
местно значение, определени от общинския съвет по смисъла на чл.З, ал.2 т.З ЗОбС, но без да е отчужден по реда на чл.21 и сл. от ЗОбС. В гр. София изграждането и ремонта, реконструкцията и
рехабилитацията на елементи на техническата инфраструктура в тротоари, улици,
площади и елементи на зелената система
се извършва от С.О. съгласно Наредба на Столичен общински съвет за
изграждане на елементите на техническата инфраструктура и зелената система и
гаранциите при строителството им на територията на С.О.. В чл.6, ал.1 от
наредбата е указано, че "Финансирането
на изграждането, реконструкцията и рехабилитацията на общинската техническа
инфраструктура-улици, улично осветление, водопроводи и канализация и други, в пич. елементи и обекти на зелената система, водопроводи и съоръжения за минерални води,
се осигурява от бюджета на С.О., от нейни извънбюджетни източници или от
средства, осигурени от експлоатационните дружества, доколкото в специален закон
не е предвидено друго." Изграждането на зелени системи на
територията на гр.София се регулира и от Наредба на Столичен общински съвет за
изграждане, поддържане и опазване на зелената система на С.О. (загл. изм. -
решение № 135 от 13.03.2008 г.). Според чл. 4, ал.1 " Кметът на СО ръководи, координира
цялостната дейност по опазване, изграждане и поддържане на зелената система на
СО, организира изпълнението на бюджета по дейност "озеленяване" и на
дългосрочните програми за развитието на зелената система и дава указания по
приложението на тази наредба". В чл.1, ал.2 от цитираната наредба е
посочено, че " Зелената система
на СО е предназначена да подобрява жизнената среда и облика на населените места
на СО, чрез поддържане на екологична, рекреативна,
естетическа и защитно-мелиоративна функции."
По делото се установи, че
ответникът СО е осигурила
изпълнението на задължението си по чл.1, ал.2 от Наредбата чрез изграждане и
поддържане на зелена система във връзка с разширението на Цариградско шосе като
е ползвала през целия исков период чужд имот - имота наищцата.
Ползването е без основание, защото не са проведени процедурите по отчуждаването
на имота, след като достъпът й до имота е бил отнет. Установи се от събраните
доказателства( закл. на СТЕ и свид.
показания), че реализираното мероприятие , в т.ч. и монтираните ограждения, пречат на свободното достигне до имота. На
ответника СО са спестени разходи за ползването на чужд имот, чрез който да се
осигури възможност за изграждането и поддържането на общинската инфраструктура
с оглед задължението на общината към улиците от главната улична мрежа да се
предвиди задължително крайулично озеленяване с дървестна разстителност и
застрояване с алеи. Като е ползвала за тази цел чужд имот общината е спестила
средства. Същевременно ищцата би могла да реализира доходи от имота си като го
отдава под наем. Съгласно чл.20 от Наредбата , до отчуждаването на имота, в
него могат да се изграждат преместваеми обекти по
чл.56 ЗУТ. В имота са допустими застроявания , предвидени и в чл.12 ЗУЗСО.
Всичко това води
до извода, че е налице връзка между обедняването на ищцата и обогатяването на
ответната страна, която произтича от общи факти, породили обогатяването и
обедняването. Собственикът на вещта, който има право да се ползва изцяло от нея, е бил лишен от тази
възможност за исковия период. По този начин се е обеднил, тъй като е пропуснал
да реализира имуществено нарастване от отдаване на имота под наем или от
ползването му за свои нужди. От друга страна ответникът, без да има права върху
вещта, се е ползвал от нея за исковия период. По този начин се е обогатил, тъй
като е реализирал неправомрено спестявания в размер наемната цена, която би
платил, ако държеше имота на правно основание. По делото се установи, че липсва
основание в отношенията между страните по делото за тази имуществена
нееквивалентност. Между обедняването на ищцата и обоготяването
на ответника съществува пряка връзка, тъй като те произтичат от един и същ факт
– ползването на имота от ответника за исковия период. При това положение са налице
всички елементи на фактическия състав по чл.59 ал.1 от ЗЗД и за ищцата е
възникнало вземане за изравняване на неоснователното обогатяване.
Досежно размера на претенцията съдът съобразява трайната
и последователна съдебна практика, според която вземането за неоснователно
обогатяване от ползване на чужда вещ се определя по средния пазарен наем, който
би могъл да се получи при възмездно отдаване на същата вещ за ползване за
съответния период. Този размер се установи от вещо лице - 41 100 лева. Ищцата е претендирала с ИМ по-малък размер- -40 000лв., поради което
искът следва да се уважи
изцяло.
При този изход на делото в тежест на
ответника следва да се присъдят направените разноски на основание чл.78, ал.1
от ГПК. Ответникът е изразил възражение( в писм.
бележки) за прекомерност на адв. възнаграждение на
ищцата. Релевирано е искане от ищцата за присъждане
като разноски адвокатско възнаграждение и за двама адвокати. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК дължи се адв.възнаграждение
за един адвокат, поради което и съдът присъжда възнагр.
само за един адвокатединство-
по-голямото адв. възнаграждение- 1500лв.
Ищецът има право и на поисканата законна
лихва върху главницата.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О.,
с адрес: гр. София, ул. „*****,
представлявана от Й.А.Ф.,
кмет,
чрез С.Н.,***, да заплати на
Л.С.К.,
ЕГН **********, притежаваща българска
лична карта №****, издадена от МВР - София, а по израелски
паспорт №****, издаден Израел, Холон и израелска лична карта №0-****-0, носеща име и фамилия Л.К., с постоянен и настоящ адрес в Израел, със съдебен адрес:***
чрез адвокат Р.Т.Д. от САК, по иск с правно основание
чл.59 ал.1 от ЗЗД 40 000 лева- обезщетение за ползване без основание на недвижим имот през периода 01.06.2014 г. до
01.06.2019 г. –незастроен поземлен имот, находящ се в гр.София,
на територията на Район "Младост", с административен адрес: гр.София,
Район "Младост", бул."*****, местност " V-54" (бивша
"Къро"), кад.лист
552, с площ от 558 кв.м., с идентификатор 68134.4082.192 по кадастрални карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-15/06.03.2009г. на
изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията:
урбанизира, с начин за трайно ползване: друг вид застрояване, с номер по
предходен план: 866, при съседи: 68134.4082.797., заедно със
законната лихва върху тази сума от
31.10.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.О.,
с адрес: гр. София, ул. „****, представлявана от Й.А.Ф.,
кмет, чрез С.Н.,***, да заплати на
Л.С.К.,
ЕГН **********, притежаваща българска
лична карта №****, издадена от МВР - София, а по израелски
паспорт №****, издаден Израел, Холон и израелска лична карта №0-****-0, носеща име и фамилия Л.К., с постоянен и настоящ адрес в Израел, със съдебен адрес:***
чрез адвокат Р.Т.Д. от САК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски по делото в размер на 3 700 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок
от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: