№....................................2018г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на двадесет и
първи февруари 2018г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЙОТОВА
с участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2368/2017г.
по описа на съда,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.251от ЗВСРБ.
Образувано по жалба на П.С.Г.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощник – адв.К.К., против: Заповед №
ЛС-01-8/15.06.2017г. на Командир на в.ф. 32300-Варна, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед № ЛС-01-9 от
същата дата и орган, с която е отчислен от списъчния състав.
В
жалбата се твърди, че оспорените заповеди са нищожни, а в условията на
евентуалност и незаконосъобразни, поради допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се сочи, че с
влязло в сила съдебно решение по адм.д. № 640/2015г. на Адм.съд-Варна е
отменена Заповед № ЛС-01-12/18.10.2013г., с която му е било наложено наказание
„уволнение“, на основанията посочени и в първата оспорена заповед, като с
последната само са дописани мотиви за наложеното наказание. Счита, че с оглед
принципа „non bis in idem“
е недопустимо с два различни акта, с различни номера и дати, за едни и същи
нарушения, да му бъдат налагани две отделни наказания. Като основание за
нищожност сочи и обстоятелството, че в това административно производство
ответникът е съвместявал две различни качества – председател на дисциплинарната
комисия и дисциплинарно наказващ орган /ДНО/. Като допуснати процесуални
нарушения твърди: неправилно посочен ЕГН; неспазена процедура по чл.246 и сл.
от ЗОВСРБ, доколкото след като е отменена предходната заповед, е започнало ново
производство; изтекъл срок по чл.249 от ЗОВСРБ; неприложени и необсъдени
писмени обяснения, дадени от него в хода на дисциплинарното производство.
Счита, че неправилно е приложен и материалния закон, доколкото не са налице
доказателства установяващи от обективна и субективна съставомерност на
вменените нарушения, послужили като основание за налагане на наказанието. Също
така счита, че тежестта на последното не съответства на констатираните
нарушения. На изложените основания моли съда да постанови решение, с което да
прогласи нищожността, а в условията на евентуалност - да отмени като
незаконосъобразна Заповед № ЛС-01-8/15.06.2017г. на Командир на в.ф.32300-Варна. Същото
искане прави и по отношение на втората заповед, с която е отчислен от списъчния
състав. Подробни съображения излага в представени по делото
писмени бележки.
В съдебно
заседание, жалбоподателят лично и чрез пълномощник -адв.К., поддържа жалбата на
изложените основания. Допълнително сочи друго такова за нищожност на оспорените
актове – петгодишният срок по Договор за военна служба от 21.05.2010г. е бил
изтекъл на 21.05.2017г., като след тази дата не е подписван нов договор, поради
което между тях не е съществувало правоотношение, което да бъде прекратено на
посочените в първата заповед основания. Претендира присъждане на съдебно
деловодните разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът
– Командир
на в.ф. 32300-Варна – лично и чрез процесуален представител –
ю.к.Р.С, оспорва жалбата. Счита същата за недопустима, като просрочена, за
неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка възраженията и
становищата на страните, събраните по делото доказателства и действащата и
приложима нормативна уредба, съдът приема за установено следното:
По допустимостта:
Видно от представените с административната
преписка писмени доказателства: жалба до Командира на ВМС, обратни разписки,
писмени обяснения, доклад и становище /л.86-126/, процесните заповеди са били
оспорени от П.Г. по административен ред пред Командира на ВМС. По делото не са
налице доказателства установяващи редовното връчване на актовете, но като се е
позовал на разпоредбата на чл.62 от АПК, с Решение рег.№ 395/26.07.2017г.
Командирът на ВМС е оставил жалбата без разглеждане поради просрочие като е
приел, че за същите жалбоподателят е бил надлежно уведомен още на 19.06.2017г.
– първата дата от извършените три посещения на посочения от него адрес, на
които не е бил открит. По делото няма данни кога това решение е било връчено на
Г., но доколкото в същото не е посочено пред кой съд и в какъв срок подлежи на
оспорване, следва да се приложи разпоредбата на чл.140 ал.1 от АПК, поради
което с подаване на жалбата до съда чрез административния на 08.08.2017г.
/л.76/, следва да се приеме, че оспорването е направено с в законоустановения
срок.
Отделно от горното, следва да се
посочи, че в изпълнение на съдебно разпореждане, жалбоподателят в уточняваща
молба от 22.08.2017г. изрично е уточнил, че предмет на жалбата, по която е
образувано настоящото дело не е Решението на горестоящия административен орган,
а двете заповеди. В този смисъл и като съобрази обстоятелствата, че: 1.В случая
административното обжалване не е предпоставка за съдебния контрол и
упражняването на това право не лишава лицето от възможността да оспори и пред
съда; 2.Възражението за нищожност се навежда за пръв път в жалбата пред съда и
не е било предмет на преценка от Командира на ВМС; и 3.Конкретен адм.акт може
да се оспори на това основание без ограничение във времето, съгласно чл.149
ал.5 от АПК; съдът намира, че жалба с която е сезиран се явява допустима за
разглеждане, като депозирана в законоустановения срок, пред
надлежния съд и от легитимирано лице при наличието на правен интерес.
По основателността:
С
Решение № 1869/23.09.2015г. по адм.д. № 640/2015г. на Адм.съд-Варна /л.40-45/,
потвърдено с Решение № 6437/23.05.2017г. по адм.д. № 12736/2015г. на ВАС, V о.
/л.46-49/, е отменена Заповед № ЛС-01-12/18.10.2013г на командир в.ф. 32300-Варна /л.50/, с която
на осн.чл.244 т.7 от ЗОВСРБ на П.С.Г., е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на осн.чл.165 т.3 от
ЗОВСРБ е прекратен договора за военна служба, освободен е от длъжност и от
военна служба и е зачислен в запаса, както и акцесорната на нея Заповед № №
ЛС-01-13/30.10.2013г, с която Г. е отчислен от списъчния състав. Съобразно
мотивите на решението заповедта е отменена като незаконосъобразна поради липсата на изложени мотиви относно крайния извод на
ДНО за налагане на най-тежкото наказание. Постановено е връщане на преписката
за ново произнасяне от ДНО.
След влизане в сила на решението /23.05.2017г./, П.Г.
е подал Заявление № 13-00-1682/01.06.2017г. за възстановяване на предишната му
длъжност, на осн. чл.172 ал.2 от ЗОВСРБ /л.82/. Със Заповед №
РД-01-161/15.06.2017г. Командирът на в.ф.: 1.е обявил решението по адм.д.
12736/2015г. на ВАС и потвърденото с него решение на Адм.съд-Варна; и 2.е
възстановил П.Г. на длъжност „Началник на склад за ВВЗ и тилово имущество в
сектор „Логистика“ на в.ф. 32300-Варна“, считано от 23.05.2017г. /л.31/.
На същата дата - 15.06.2017г., с процесната Заповед № ЛС-01-8 Командирът на
в.ф. е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание „уволнение“, на осн. чл.242 т.т.1-3 и чл.245 ал.2 от
ЗОВСРБ. В т.І от същата е посочено, че се издава в изпълнение на Решение № 1869/23.09.2015г.
по адм.д. № 640/2015г., във връзка с това, че следва да се допълнят мотивите
на отменената заповед. В т.ІІ е възпроизведена фактическата обстановка от Заповед
№ ЛС-01-12/18.10.2013г. /л.50-53/, констатираните със същата 7 бр. нарушения на
военната дисциплина и войсковата служба. Допълнително са посочени вредните
последици от нарушенията, описани са предходните наложени дисциплинарни
наказания, като е формиран извод, че последните не са оказали необходимия
превъзпитателен ефект; обсъдени са качествата на военнослужещия и причините
довели до извършване на нарушенията, като е прието, че последните са в разрез
както със закона, така и с етичните норми и морални ценности, накърняват
честта, достойнството и авторитета както на в.ф., така и на ВМС на РБ като
цяло.
В с.з. на 18.10.2017
процесуалният представител на ответника потвърждава, че жалбоподателят е
уволнен за същите нарушения от 2013г., които са били предмет на заповедта от
2013г., без с процесната заповед да са вменявани нови такива, като в същата
допълнително само са изложени мотиви.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
При
извършване на проверката по чл.168 от АПК, съдът констатира, че оспорената в
настоящото съдебно производство
Заповед № ЛС-01-8/15.06.2017г.
на Командир на в.ф. 32300-Варна е нищожна на
следните основания:
1.След
връщане на преписката ДНО е следвало да съобрази силата на присъдено нещо -
влезлия в сила съдебен акт /Решение № 1869/23.09.2015г./, с който спорът във
връзка с процесните дисциплинарни нарушения и наложеното за тях дисциплинарно
наказание /уволнение/ е решен със сила на присъдено нещо, с което е
преклудирана възможността за повторно произнасяне по образуваното 2013г.
дисциплинарно производство. Постановената Заповед № ЛС-01-8/15.06.2017г. се
явява в противоречие с влязлото в сила решение на съда, респ. нищожна на осн.
чл.177 ал.2 вр. ал.1 от АПК, доколкото дисциплинарното производство е
образувано служебно и към момента на издаване на оспорената заповед е налице
произнасяне на съда.
Обстоятелството,
че в решението на съда от 23.09.2015г. е постановено връщане на преписката на
ДНО не променя горните изводи, тъй като от една страна в същото не са дадени
конкретни указания за излагане мотиви, /който порок не може да бъде преодолян
по този начин/, а от друга – в потвърждаващото решение на ВАС, това
обстоятелство не е било разглеждано и обсъждано, като единствено е посочено, че
с оспореното решение двете заповеди са отменени.
2.Основателно
е и второто възражение за нищожност. Страните не спорят и от представените по
делото доказателства се установява, че издателят на процесната заповед –
Командир ІІ ранг Д.Д., при провеждане на дисциплинарното производство,
образувано със Заповед № РД-01-228/02.09.2013г., е бил назначен за член и
председател на дисциплинарно-наказващата комисия, определена да извърши
служебната проверка, за което е изготвила Протокол рег.№ 03-1598/17.10.2013г.
/л.56/. Следователно в случая е нарушен
основен принцип на административното производство, регламентиран в чл.10 ал.2 от АПК, защото е допуснато едно и
също лице да участва в две качества в дисциплинарното производство – да
констатира извършване на дисциплинарни нарушения, за които да предложи на ДНО
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и след това да наложи това
наказание с обжалваната в настоящото производство заповед, в качеството си на
ДНО. При тази хипотеза Командирът на военното формирование е следвало да
констатира своята заинтересованост от случая и да не участва в производството
по издаване на процесната заповед. Като не е сторил това е нарушил основния
принцип за безпристрастност, обективиран в чл.10
ал.2 от АПК, задължаващ административния орган да не участва в
производство, от изхода на което е заинтересовано. След като Командир Д се е
произнесъл в качеството си на Председател на дисциплинарната комисия, той не е
разполагал с персонална компетентност да се произнася и с оспорената заповед, с
която на практика е възприето изцяло становището на комисията, която е
оглавявал.
3.Основателно
е и третото наведено възражение за недействителност на акта. По делото е
представен Договор за военна служба № 47/21.05.2010г. между командира на
поделение 32300 и жалбоподателя П.Г.. Същият е в сила от посочената дата –
21.05.2010г. и е сключен за срок от 5 години. Съгласно чл.162 ал.1 т.1а от
ЗОВСРБ при изтичане на срока на договора за военна служба, същият се прекратява
и военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е от страните
да дължи предизвестие. Безспорно в конкретния случай процесната заповед от
15.06.2017г., с която е наложено дисциплинарното наказание е издадена след
изтичане срока на договора – 21.05.2015г., като не се твърди и не се установява след
тази дата да е подписван нов договор. Следователно към момента на издаване на
оспорения акт, в правния мир не е съществувало правоотношение между страните,
подлежащо на прекратяване на посочените в заповедта основания. Т.е. същият е
бил лишен от предмет.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за
основателна, оспорената Заповед
№ ЛС-01-8/15.06.2017г. е засегнато от най-тежкия порок, водещ до нейната
недействителност – нищожност, която следва да се обяви от съда, без да е
необходимо да се обсъждат по същество възраженията по неговата процесуална и
материална законосъобразност.
Втората от оспорените заповеди е акцесорна на първата,
тъй като отчисляването от военна служба съгл.чл.73 ал.8 от ППЗОВСРБ е
императивна последица от прекратяването на договора за военна служба, в случая
– поради дисциплинарно уволнение. Поради това и нищожността на първата от
обжалваните заповеди повлича и нищожност на втората такава.
С оглед изхода на
спора и на осн.143 ал.1 от АПК, направеното от жалбоподателя искане за присъждане на
съдебно-деловодни разноски се явява основателно. Същите, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК се претендират в
размер на 1 810 лв., от които 10 лв. държавна такса и 1 800 лв. договорено
и внесено адвокатско възнаграждение /л.198, 199/. Съдът обаче намира за
основателно и направеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатските възнаграждения. Като взе предвид, че съгласно чл.8 ал.3 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, възнаграждението е 500 лв., като съобрази вида и
сложността на делото, както и броя на проведените съдебни заседания, намира че
размерът на адвокатското възнаграждение следва да се редуцира до 1 000 лв.
Или - ответникът следва да се осъди да заплати му заплати 1 010 лв.
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ Заповед № ЛС-01-8/15.06.2017г. на Командир на в.ф.
32300-Варна, с която на П.С.Г., ЕГН **********,*** е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и Заповед № ЛС-01-9 от
същата дата и орган, с която е отчислен от списъчния състав.
ОСЪЖДА Фоенно формирование 32 300 – Варна,
представлявано от Командира, да заплати на П.С.Г., ЕГН **********,***,
съдбно-деловодни разноски в размер на 1 010 /хиляда и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: