№ 310
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.ев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20251800500181 по описа за 2025 година
С решение № 239 от 05.12.2024 год. по гр. дело № 865/2023 год. С.ският районен съд
е осъдил А. В. Г. и Й. Д. Г., двамата от гр. С. да предадат на Е. Й. Ж. владението върху
недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „Р.Е.“ № 5А, представляващ ½ ид.ч. от УПИ, целият
с площ 377 кв.м. с идентификатор № 65231.913.217 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, при посочени граници и съседи, ведно с построената в имота масивна жилищна
сграда с идентификатор № 65231.913.217.4 със застроена площ 52 кв.м., състояща се от
сутерен и два етажа, по иска с правно основание чл. 75 от ЗС. Ответниците са осъдени да
заплатят на ищцата сумата 1550 лева разноски.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответниците с
твърдения, че същото е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства
и в нарушение на материалния закон. Молят съда да отмени решението и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Ищцата оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцата твърди в исковата молба, че ответницата е нейна внучка, а ответникът е неин
съпруг, като ищцата владее процесния имот от 1971 год., без прекъсване. През 2008 год.
била принудена да прехвърли чрез покупко-продажба на дъщеря си Д.С. – майка на
1
ответницата процесния недвижим имот, като си запазила пожизнено правото на ползване
върху същия. Към момента на сделката ответницата А. Г. живеела при ищцата заедно с
майка си, а след заминаването на майка й в Гърция, където живее и към настоящия момент,
ответницата останала в дома на ищцата. Впоследствие А. Г. сключила граждански брак с
ответника Й. Г. и се преместила да живее при него в дома му, находящ се в гр. С., ул. „Е.“ №
9. Междувременно отношенията на ищцата с дъщеря й Д.С. се влошили, поради настояване
от страна на последната ищцата да се откаже от правото си на ползване върху имота, където
живее, тъй като искала да го продаде на трето лице и при посещенията в дома на ищцата
започнала да води кандидат купувачи за оглед на имота. На 25.03.2022 год. ответниците се
самонастанили да живеят на първия етаж на къщата под претекст ищцата да им помага в
грижите за децата, като уговорката била да останал до началото на м. юни 2023 год. След
настаняването им в имота ответниците започнали да тормозят ищцата – да чупят и
унищожават нейни вещи и др. с цел да я принудят да се откаже от правото на ползване
върху къщата. Ищцата споделила с дъщеря си при завръщането й от Гърция за проблемите с
ответниците, но Д. заявила, че тя ги е пуснала в имота и могат да останат. В началото на м.
юни 2023 год. ищцата поканила ответниците да напуснат дома й, но в отговор на това те
завладели и втория етаж на къщата, като забранили на ищцата да влиза там. Така
ответниците установили фактическа власт върху целия имот, като забранили на ищцата да
ползва двора и я задължили да обитава само сутеренното помещение. С нотариална покана
от 04.07.2023 год. ищцата поканила ответниците да напуснат имота, но същите отказали и
предприели действия, с които демонстрирали владение и собственически права върху
същия. Това обуславя и правния интерес на ищцата от предявените искове с правно
основание чл. 75 от ЗС за осъждане на ответниците да предадат владението върху процесния
имот на ищцата.
В писмения отговор на исковата молба ответниците оспорват изцяло предявените
искове. Сочат, че не е спазен преклузивният шестмесечен срок от предявяването на иска,
тъй като в исковата молба като дата на настаняването на ответниците в имота е посочена
25.03.2022 год., което според ищцата е началният момент на нарушаване на правото й на
ползване върху имота, което сочи на извода, че срокът за предявяване на иска е изтекъл на
25.09.2022 год., поради което моли съда да прекрати производството по делото като
недопустимо. По същество считат, че искът се явява неоснователен, тъй като ищцата не е
осъществявала владение върху имота в продължение на повече от 6 месеца преди
твърдяното нарушение. Напротив, ответниците започнали ремонт на първия и втория етаж
къщата още през 2018 год. с ясно изразеното намерение да живеят там, от който момент
ищцата не владее имота и не е предявявала каквито и да било претенции относно
владението срещу ответниците. Не оспорват твърдението, че в края на м. март 2022 год. се
нанесли да живеят на първия и втория етаж на къщата със съгласието на майката на
ответницата, както и с одобрението от страна на ищцата. Към този момент последната
обитавала приземния етаж на къщата. Не бил уговорен срок, в който ответниците да
обитават къщата. Цялостният ремонт на сградата бил направен от ответниците със знанието
и съгласието на собственика Д.С. и с одобрението на ищцата, като целта не била
2
последваща продажба на имота, а привеждане на жилището в състояние, годно за обитаване,
за да могат в него ответниците да живеят постоянно и да отглеждат децата си. Ищцата
неправомерно инициирала производства срещу ответниците по ЗЗДН. Настъпил
непреодолим разрив в отношенията, съпроводен с множество скандали и обвинения от
страна на ищцата срещу ответниците, включително с помощта на трети лица – сина й Л.З. и
неин дългогодишен приятел Г. В.. Молят съда да прекрати производството по делото, а в
случай че прецени същото за допустимо – да отхвърли исковете изцяло като неоснователни.
С н.а. № 115, дело № 1072/2008 год. на нотариус с район на действие РС-С. Е. Й. Ж.
продала на Д. С.С. следния свой собствен недвижим имот, а именно: ½ ид.ч. от УПИ, целият
с площ 377 кв.м., идентичен с парцел IV-3130 в кв. 197 по плана на гр. С. с идентификатор
65231.913.217, ведно с построената в същия имот масивна жилищна сграда със застроена
площ 52 кв.м., състояща се от сутерен и два етажа, като прехвърлителката си е запазила
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота.
С нотариална покана, връчена на ответниците на 04.07.2023 год., Е. Ж. ги е поканила
в тридневен срок да напуснат владения от нея имот, описан по-горе, като е посочено, че
същите се настанили в имота на 25.03.2022 год. с молба ищцата да им помага в
отглеждането на децата, като нуждата от това отминала, а отношенията им се влошили.
С Постановление от 05.04.2023 год. на СОП по пр.пр. № 324/2023 год. по описа на
РП-С. е отменен отказ за образуване на досъдебно производство за осъществено домашно
насилие срещу Е. Ж. от страна на Й. Г. и преписката е върната на РП-С. с дадени указания.
С Постановление от 22.06.2023 год. на РП-С. е постановен отказ да се образува
досъдебно производство за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК – за причинена
телесна повреда при условията на домашно насилие от страна на ответника срещу ищцата Е.
Ж..
Представена е и жалба от ищцата до РП-С. вх. № 1186/10.07.2023 год. срещу
ответника Й. Г. за извършено от последния престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК – закана с
убийство по отношение на ищцата, както и за извършени от същия самоуправни действия в
имота й – унищожаване на цветя и вещи.
На 22.08.2023 год. е подадена жалба от ответника срещу ищцата в РУП-С. с
оплаквания за упражняван системно психически тормоз от страна на ищцата срещу
тъжителя и семейството му.
С жалба вх. № 2046/27.10.2023 год. Й. Г. е сезирал РП-С. с искане за образуване на
наказателно производство срещу ищцата заради отправени от същата закани с убийство
срещу тъжителя.
На 01.08.2023 год. е подадена жалба в РУП-С. от страна на А. Г. срещу ищцата
заради подаден от последната неистински сигнал на тел. 112 с невярно съобщение за
извършени по отношение на нея самоуправни действия.
Според показанията на св. Л.З. – син на ищцата, последната живее в гр. С. в
3
процесния имот на ул. „Р.Е.“ № 5А още от построяването на къщата през 1971 год. от
нейния баща. През 2008 год. ищцата прехвърлила процесния имот на дъщеря си Д.С. чрез
покупко-продажба, за да няма свидетелят претенции към него. Уговорката била ищцата да
остане ползвател на целия имот до края на живота си. Ответницата А. от раждането си до
омъжването си живяла постоянно в процесния имот, като за нея се грижела нейната баба –
ищцата по делото. След омъжването си ответницата се преместила да живее в дома на
съпруга си Й. Г. в С. в съседна махала. Впоследствие - в началото на 2023 год. двамата се
преместили в процесния имот, където пребивават и понастоящем. Уговорката била да
останат там временно, докато ремонтират другото си жилище. Отношенията между страните
много се влошили. Ответникът наложил на ищцата редица ограничения - забранил й да кани
гости и др., като поставил и камери в двора и вътре в къщата; започнал да унищожава
нейни вещи и др. Ищцата многократно канила ответниците да напуснат имота, като през м.
юли 2023 год. им отправила и нотариална покана. Те не напуснали, а продължили да
упражняват тормоз по отношение на нея, което наложило тя да сезира многократно
полицията и РП-С.. Понастоящем ответниците са обсебили целия имот, а в двора паркират
автомобили. Преди настаняването на ответниците, ищцата Е. Ж. ползвала цялата къща. През
2022 год. ответникът Г. направил ненужен ремонт на къщата. Ищцата устно се
противопоставила на извършването на ремонтните работи. Къщата била в много добро
състояние преди ремонта и била обзаведена с всичко необходимо. Ремонт на сутерена не бил
правен. По време на ремонтните работи ответниците изпращали ищцата в Гърция при
дъщеря й Д., където последната отглеждала деца като социален асистент.
Съгласно показанията на св. Г. В. – приятел на ищцата, първоначално, след като се
оженили, ответниците живели в дома на Й. Г., но впоследствие – през 2022 или 2023 год. се
преместили в дома на ищцата Е., за да правят ремонт на другия имот. Отношенията между
страните са много обтегнати. Ответниците живеят на втория и третия етаж на процесната
съща, а ищцата – в сутерена. Ищцата искала те да напуснат имота, но това не се случило.
Свидетелят лично е чувал обиди и заплахи от страна на ответника срещу ищцата по делото.
Според показанията на св. Г. – баща на ответника, ответниците сключили граждански
брак през 2013 год., след което заживели в наследствено жилище на свидетеля. След
раждането на двете им деца се наложило да се преместят, тъй като семейното им жилище
било влажно и неподходящо за отглеждане на деца. Трябвало да се ремонтира. Тогава
ищцата ги поканила да заживеят при нея в къщата на ул. „Р.Е.“ № 5, за да не е сама, а и
ответниците да живеят при по-добри условия. Ответниците се преместили при Е. през 2022
год., а ремонтът на къщата започнал още през 2018 год. Е. живеела на приземния етаж в
една стая, като другата стая ползвала като склад. При ремонта и втората стая била
пригодена за живеене. Ремонтът бил завършен през м. януари 2022 год., като през м. март
2022 год. ответниците се преместили в процесния имот, като само те обитават първия и
втория етаж. По време на ремонта ищцата не се противопоставила на строителните работи –
смяна на ел. инсталацията, ремонт на баните, водопроводните тръби, нови подови настилки
и др. След този основен ремонт ответниците имали намерение да живеят постоянно в имота.
4
Отношенията между страните се влошили още от момента на нанасянето на ответниците. По
жалба на ищцата срещу ответника била издадена ограничителна заповед по ЗЗДН, което
наложило той да се върне да живее за повече от един месец при баща си. През 2023 год.
ищцата поискала ответниците да напуснат имота.
Свидетелката С. – дъщеря на ищцата твърди, че след раждането на второто им дете
ответниците поискали да си закупят техен имот, тъй като наследственият сутерен, в който
живеели заедно с бащата на ответника бил в много лошо състояние. Ищцата поканила
ответниците да живеят при нея, за да не е сама, а и за да им помага. Тя им разрешила да се
нанесат на първия и втория етаж, тъй като самата тя живеела само в сутерена. Ответниците
оправили и втората стая в сутерена, за да й е по-просторно на ищцата, а и за да може
свидетелката да отсяда там, когато се връща от Гърция. Ответниците направили основен
ремонт на цялата къща. От 2022 год. отношенията между страните се влошили и ищцата
иска да ги изгони от имота.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 75 от ЗС, владението на недвижим имот или на вещно право върху
такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от
шест месеца, може да бъде защищавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в
шестмесечен срок.
В тежест на ищеца по иска по чл. 75 от ЗС е да установи при условията на пълно и
главно доказване следните предпоставки: 1. Фактическа власт с намерение за своене,
продължила повече от шест месеца преди датата на нарушението и 2. Нарушение на
владението, извършено по-малко от шест месеца преди предявяване на иска. Съгласно чл.
357, ал. 1 от ГПК, по делата за защита на нарушено владение съдът проверява само факта на
владението и на нарушението му. Съгласно ал. 2 на същия член, документите,
удостоверяващи правото на собственост, се вземат предвид само доколкото установяват
факта на владението. При разглеждането на иска за нарушено владение не могат да се
преценяват спорове за собственост. /решение № 1373 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. №
4492/2007 г., IV г.о. и др./. Спор между страните, кой е собственик следва да се реши в
производство по чл. 108 ЗС, но не и в производство по чл. 76 ЗС /решение № 685 от
24.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2008 г., I г.о./. Искът по чл. 75 от ЗС защитава самото
владение като фактическо състояние /решение № 726 от 16.12.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1414/2008 г., I г.о./.
За установяване на продължителността на владението е достатъчно да се докажат
началния и крайния му момент. Под "нарушение" по смисъла на чл. 75 от ЗС се разбира
всяко действие, с което се накърнява или отстранява фактическото господство на владелеца
върху вещта или се създават пречки за спокойното упражняване на тази фактическа власт
/решение № 165 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3446/2007 г., III г.о., решение № 45 от
3.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 242/2010 г., I г.о. и др./.
5
Ответник по иск с правно основание чл. 75 от ЗС може да бъде както лице, което
фактически извършва действие, с което пречи на владелеца или го отстранява от
осъществяване на фактическа власт върху имота, така и всяко лице, което поддържа това
неправомерно отнемане на владението от владелеца. /решение № 1029 от 7.01.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 2588/2008 г., II г.о./.
Владелчески иск по чл. 75 или чл. 76 ЗС може да се предяви в шестмесечен срок.
Този срок започва да тече от деня на нарушението, респ. отнемането на владението. По своя
характер срокът е преклузивен. С изтичането му отпада притезанието на владелеца, затова
съдът следи служебно за спазването му /решение № 861 от 8.12.2008 г. на ВКС по гр. д. №
3175/2007 г., I г.о./.
Съдът намира, че предявените искове по чл. 75 от ЗС са допустими.
В настоящия случай нарушението от страна на ответниците е извършено с отказа на
същите да напуснат имота в тридневен срок от получаване на нотариалната покана на
ищцата, връчена им на 04.07.2023 год. Исковете са предявени на 25.08.2023 год., т.е. в
преклузивния шестмесечен срок от нарушението, поради което са допусими. В случая
срокът не е започнал да тече от момента на настаняването на ответниците в процесния имот,
откогато отношенията между страните започнали да се влошават. Това е така, тъй като
ответниците са се настанили в процесния имот като държатели - именно ищцата ги е
допуснала в него временно, тъй като имали жилищна нужда, а и тя била сама и към този
момент ползвала основно една стая в сутерена /св. Заркин, св. Г., св. С./, т.е. същите не са
имали качеството владелци нито на дворното място, нито на жилищната сграда.
Обстоятелството, че ответниците са извършили ремонтни работи в къщата също не обуславя
извод, че с тези действия са отблъснали по какъвто и да било начин владението на ищцата.
Напротив, след престоите си в Гърция ищцата отново се е връщала в процесния имот,
включително по времето, докато траели ремонтните работи. Според св. С. именно ищцата
разрешила на ответниците да заживеят в имота, за да не е сама и за да си помагат взаимно, а
ответниците ремонтирали и втората стая в сутерена, за да е по-удобно на Е.. От събраните
по делото доказателства се установи, че още от нанасянето на ответниците в процесния имот
през м. март 2022 год. отношенията им се влошили, но не се доказа по категоричен начин
ответниците да са извършили действия, с което да накърнят или отстранят фактическото
господство на ищцата като владелец на вещта. Ограниченията, които ищцата се е съгласила
да търпи по време на престоя в имота от страна на ответниците - невъзможност свободно да
ползва първия и втория етаж на къщата, да кани гости по всяко време и т.н., са свързани не с
отричане от страна на ответниците на качеството й на владелец на вещта или с
извършването на самоуправни действия, напр. опит да бъде отстранена тя от владението на
имота или демонстриране на промяна в намерението, с което се осъществява фактическата
власт от страна на ответниците, а са неминуемо свързани с наложилото се по взаимно
съгласие съжителство на повече лица в имота. Независимо от влошаването на отношенията
между страните, по делото не се установи ответниците да са нарушили владението на
ищцата и трайно да са установили състояние, при което същата да не може да упражнява
6
фактическа власт върху вещта. Относно отказите им да напуснат имота след неколкократни
устни покани от страна на ищцата /св. Заркин, св. В./, по делото не се установи това да е
станало повече от шест месеца преди отправянето на нотариалната покана от страна на Е.
Ж.. Освен това, в съдебната практика е възприето становището, че когато се касае за
повтарящи се нарушения, шестмесечният срок тече от последното нарушение. В случая това
нарушение е извършено от ответниците с отказа на същите да напуснат имота след
получаване на нотариалната покана на ищцата, връчена им на 04.07.2023 год.
Следователно, предявените искове са допустими.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Установи се по несъмнен начин, че ищцата владее процесния имот още от 1971 год.,
като след прехвърлителната сделка през 2008 год. същата продължила да осъществява
владение върху него въз основа на валидно учреденото й вещно право на ползване. Не е
необходимо за запазване на придобитото владение владелецът да упражнява фактическа
власт и да държи вещта като своя във всеки момент от времето и преставането за момент да
упражнява такава власт не води до загубването му. Веднъж придобито, владението
продължава, докато не се изгуби, а за това е необходимо да се извършат обратни на
придобиването действия. Следователно, не е необходимо извършване на специални действия
от владеещия непрекъснато във времето. /решение № 1306 от 15.12.2008 г. на ВКС по гр. д.
№ 5840/2007 г., II г.о. и др./.
С оглед периода на установеното владение на ищцата, следва да се приеме, че същата
е осъществявала фактическата власт за период от повече от шест месеца преди датата на
твърдяното нарушение. Поради това владението й подлежи на защита по реда на чл. 75 от
ЗС.
Налице е и извършено от страна на ответниците нарушение, изразяващо се в
отнемане владението на ищцата на 04.07.2023 год. с отказа им да напуснат имота, въпреки
отправената им нотариална покана. Несъстоятелни са доводите на въззивниците, че в
поканата се искало ответниците да напуснат единствено дворното място, но не и жилищната
сграда. Представената по делото нотариална покана недвусмислено съдържа изявлението на
ищцата, че не желае ответниците да продължат да пребивават в имота или в каквато и да
било част от нея /„… не съм съгласна повече да пребивавате във владения от мен имот“/,
като поканата да напуснат дворното място очевидно включва и всичко, находящо се в него,
т.е. всички подобрения, приращения и др., които не са изключени изрично. Необосновани са
и възраженията на ответниците, че след като ищцата им е разрешила да пребивават в имота,
то са налице търпими действия от тяхна страна, като фактическата власт се упражнява по
силата на съгласие на носителя на вещното право на ползване, т.е. по силата на договор,
като държането на вещта е право на държателя срещу владелеца, който е предоставил
държането и се е задължил за това. В случая държането на имота след 04.07.2023 год. не
почива на договор, тъй като липсва уговорен срок, за който ищцата да се е задължила да
предостави ползването на вещта на ответниците. Техните действия са престанали да бъдат
„търпими“ от момента на получаване на нотариалната покана, а отказът им да напуснат
7
имота безспорно представлява нарушение на владението на ищцата.
В настоящото производство без значение е обстоятелството дали ответниците са
направили подобрения в процесния имот, тъй като същите биха обосновали евентуални
облигационни претенции срещу собственика на вещта, каквито не са предмет на настоящото
производство.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове са изцяло
основателни и следва да бъдат уважени.
Тъй като крайният извод на настоящата инстанция съвпада с този на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 239 от 05.12.2024 год. по гр. дело № 865/2023 год. на
С.ския районен съд
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8