№ 3500
гр. Варна, 19.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно
гражданско дело № 20243100501426 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 43296/30.05.2024 г. при ВРС,
подадена от Община Варна, чрез юрк. Димитър Кискинов, срещу Решение №
1592 от 08.05.2024 г., постановено по гр.д. № 11675/2022 г. по описа на ВРС, с
което е прието за установено по отношение на Т. Р. П., ЕГН ********** и С.
П. П., ЕГН **********, че Община Варна, ЕИК ********* не е собственик на
реална част с площ от 1 000 кв. м. от ПИ № .................... по КККР, одобрени
със заповед № РД – 18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
целият с площ от 5 879 кв.м., находящ се в гр. Варна, .................... ....................
при граници на реалната част: ...................., ...................., останалата част от ПИ
№ .................... и .................... и при граници на целия имот: ....................,
...................., ...................., .................... .................... и ...................., отразена в
комбинира скица № 5 към СТЕ, представляваща неразделна част от
решението, със син щрих и заключена в границите между т. А, Б, В и Г, заедно
с построената в нея едноетажна сграда с идентификатор ПИ № .....................1,
по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 13 кв.м.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Излага, че актът за общинска собственост няма
правопораждащо действие, а представлява официален писмен документ,
съставен от длъжностно лице по предвидения в закона ред и форма. Твърди,
че дейността по актуване на имотите има вътрешно-служебен характер и не
засяга права и законни интереси на трети лица. Сочи, че собствеността на
Общината върху процесния имот не е възникнала от издаването на съответния
1
акт за общинска собственост, като твърди, че същият само удостоверява
възникването, изменението и погасяването на това право. Излага, че
Общината е придобила имота по силата на закона на осн. чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ,
според който земеделските имоти, които не принадлежат на държавата,
гражданите или юридическите лица са общинска собственост. Сочи, че в
приложното поле на цитираната норма попадат единствено онези земеделски
земи, които са подлежали на възстановяване /попадащи в обхвата на чл. 10
ЗСПЗЗ/, но които не са били заявени за реституция в предвидените срокове,
както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда на пар. 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, какъвто счита, че е конкретният случай. Излага, че по отношение на
процесния имот е действала забраната за придобиване по давност до
31.05.1996 г., както и че с въведения с пар. 1, ал. 1 от ЗДЗС мораториум,
давността за придобиване на имоти общинска собственост е спряла да тече за
периода от 31.05.2006 г. до 08.03.2022 г. /датата на влизане в сила на Решение
№ 3/24.02.2022 г. на КС на Република България, постановено по к.д. №
16/2021 г./, с което нормата е обявена за противоконституционна. Твърди, че
решението на КС има действие занапред и досегашното действие на нормата,
предвиждаща спиране теченето на давността, не се засяга. Поради изложеното
счита, че не е изтекъл предвиденият в чл. 79 ЗС давностен срок за
придобиване на имота по давност, като сочи, че такава е могла да започне да
тече считано от 2002 г., когато имотът е бил индивидуализиран чрез ПНИ.
Моли обжалваното решение да бъде отменено.
Становището на въззиваемите – Т. и С. П.и, изразено чрез
пълномощника адв. Р. Д., е за неоснователност на въззивната жалба. Твърдят,
че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като молят
същото да бъде потвърдено. Сочат, че в случая АЧОС няма легитимиращо
действие, доколкото в него е посочена само правната норма като основание за
правото на собственост на Общината, но не и конкретен придобивен способ.
Твърдят, че изложеното от въззивника за невъзможността имоти частна
общинска собственост да се придобиват по давност е неотносимо към спора,
доколкото Общината носи тежестта да докаже правото си на собственост
върху процесния имот, а ищците са обосновали правния си интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу
ответника. Твърдят, че давността за имота е могла да тече от по-ранен момент,
доколкото по делото е установено, че няма данни имотът да е отчужден, респ.
не е било налице заявено желание за възстановяване на бивша собственост,
нито са налице данни за проведена реституционна процедура. Сочат, че
Община Варна не е успяла да проведе пълно и главно доказване на факти,
които я легитимират като собственик на процесния имот.Твърдят, че от
събрания по делото доказателствен материал се установява непрекъснато
владение на имота от страна на ищците, продължило повече от 10 години,
поради което считат, че същите са станали собственици на оригинерно
основание по чл. 79 ЗС. С оглед на постановеното от КС решение, с което
мораториумът за придобиване на имоти частна общинска собственост по
2
давност е отменен, считат, че към 09.03.2022 г. давността в тяхна полза е
изтекла. Молят въззивната жалбата да бъде оставена без уважение, а
решението на ВРС потвърдено, като претендират разноски.
Съдът намира, че жалбата е редовна и допустима, депозирана е от лице,
легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС, поради което
следва да бъде приета за разглеждане.
Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 43296/30.05.2024
г. при ВРС, подадена от Община Варна, чрез юрк. Димитър Кискинов, срещу
Решение № 1592 от 08.05.2024 г., постановено по гр.д. № 11675/2022 г. по
описа на ВРС, с което е прието за установено по отношение на Т. Р. П., ЕГН
********** и С. П. П., ЕГН **********, че Община Варна, ЕИК ********* не
е собственик на реална част с площ от 1 000 кв. м. от ПИ № .................... по
КККР, одобрени със заповед № РД – 18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, целият с площ от 5 879 кв.м., находящ се в гр. Варна,
.................... .................... при граници на реалната част: ....................,
...................., останалата част от ПИ № .................... и .................... и при
граници на целия имот: ...................., ...................., ...................., ....................
.................... и ...................., отразена в комбинира скица № 5 към СТЕ,
представляваща неразделна част от решението, със син щрих и заключена в
границите между т. А, Б, В и Г, заедно с построената в нея едноетажна сграда
с идентификатор ПИ № .....................1, по КККР, одобрени със заповед № РД –
18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 13 кв.м.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
09.10.2024 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящето определение.
На въззивника да се връчи препис от отговора на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3