№ 1381
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100508365 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20026261/28.01.2021г., постановено по гр.д. 43473/2018г.
по описа на Софийски районен съд, 42 състав са отхвърлени исковете с
правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на
Х.С. М., адрес гр. София ж.к. „******* че Б. С.А., адрес гр. София ж.к.
*******, В.П.Н., адрес гр. София ж.к. ******* и Ц.С.А.., адрес гр. София, ул.
******* са собственици на избено помещение № 63, принадлежащо към
недвижим имот, находящ се на адрес гр. София ж.к. „******* при квоти 7/12
идеални части за Б. С.А., 4/12 идеални части за В.П.Н. и 1/12 идеална част за
Ц.С.А.. и за осъждане на ответника да предаде владението върху избеното
помещение на ищците.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ищците Б.С. А., В.П.Н. и Ц.С.А... Жалбоподателите
оспорват изводите на първоинстанционния съд, че не било установено че
избено помещение № 63, принадлежи към апартамент 84. Поддържат, че от
приложеното удостоверение от Главния архитект се установява, че именно
процесното избено помещение съответства на апартамента на ответниците.
В.П.Н. е починала в хода на производството и на нейно място са
конституирани нейните наследници Б.С. А. и Ц.С.А...
Ответникът по жалбата Х.С. М. счита, че решението на СРС следва да
бъде потвърдено. Сочи че от доказателствата по делото се установява, че
ищците не знаят кое е избеното помещение принадлежащо към техния
1
апартамент. Изтъква че не може по категоричен начин да се установи че
избено помещение № 63, принадлежи към апартамент 84. Поддържано е
направеното възражение за придобивна давност.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на СРС е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението е и правилно като краен резултат. Във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се посочи следното:
За да бъде уважен иска по чл. 108 ЗС за признаване собствеността на
избено помещение и предаване владението му, като прилежащо към
апартамент /главна вещ/ складово помещение, следва претендиращата
собствеността страна, при условията на пълно и пряко доказване, да установи
в процеса, че е придобил собствеността на това избено помещение заедно с и
като принадлежност на главната вещ - апартамент, както и да установи
обстоятелството, че ответниците по заявения иск владеят същото без правно
основание.
Въззивният съд на първо място трябва да изследва въпроса дали ищците
са собственици на вещта, чиято ревандикация се иска, защото ако отговорът
на този въпрос не е положителен, обсъждането на останалите предпоставки е
безпредметно.
В конкретния случай процесната вещ е избено помещение № 63.
По отношение на фактическата обстановка:
Безспорно е във въззивното производство, и от доказателствата по
делото се установява, че ищците Б. С.А., В.П.Н. и Ц.С.А.. са собственици на
апартамент № 84, находящ се в гр. София ж.к. „*******. Не се спори, че
същият апартамент е придобит с Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните недвижими имоти от дата
27.08.1990г. от С.А.Н. и Б. С.А.. Квотите на съсобствениците са по ½ ид.ч.
Към апартамента е посочено, че принадлежи избено помещение № 84 с площ
5,81 кв.м. и съседи изток – детска площадка, запад – коридор, север – мазе. За
юг няма посочена граница. След смъртта на С.А.Н. неговите идеални части от
недвижимия имот са преминали върху неговите наследници – ищците в
настоящото производство.
Не е спорно, а и се установява по делото, че в сградата не съществува
избено помещение № 84.
Не се спори, че претендираното от ищците избено помещение № 63 се
2
владее от ответника Х.С. М..
Спорен по делото е въпросът дали избено помещение с № 63
принадлежи към апартамент № 84, чиято собственост е прехвърлена на
ищците с договора от 27.08.1990г.
Съгласно РЕШЕНИЕ № 129 ОТ 14.02.2019 Г. ПО ГР. Д. № 3314/2017 Г.,
Г. К., І Г. О. НА ВКС Недвижимите имоти се индивидуализират чрез тяхното
местонахождението, вид, номер, площ и граници.
При това положение за да се приеме, че избено помещение № 63
принадлежи към апартамент № 84 следва да същото да отговаря на
индивидуализиращите белези по които е описано избено помещение № 84.
По отношение на границите се установява, че е налице разминаване. От
заключението на експертизата се установява, което настоящият състав
кредитира като пълно, задълбочено непротиворечиво на останалия
доказателствен материал, че избено помещение, № 63 има граници изток –
трафопост-паркинг, запад – коридор, север – Мазета 75,76 и 77, юг –
апартамент 2,11. Дори да се приеме, че разминаването на границите се дължи
на промяна в предназначението на граничещите обекти то пак посочените
граници са недостатъчни да се определи категорично, че е налице съвпадане
между посоченото в договора избено помещение № 84 и №63 доколкото е
налице и избено помещение № 43 със същите граници изток, запад, север и
южна граница – с мазета 41 и 42.
На следващо място съгласно цитираното по-горе решение на ВКС от
индивидуализиращи белези на недвижимия имот с основно значение са
местоположението и границите на недвижимия имот. Площта, вида и
предназначението на имота са несъществени белези, които нямат
самостоятелно значение за неговата индивидуализация.
Когато договорът посочва само три граници обаче площта има значение
защото тя ще позволи да се определи четвъртата граница. Налице е
разминаване в площта на избените помещения. По договор площта на избено
помещение № 84 е 5,81 кв.м., а това на избено помещение № 63 е 4,74 кв.м.
Описаните в експертизата граници на избеното помещение №63 не
отговарят на фактическите граници и площ на претендираното с исковата
молба избено помещение /означено в договора като № 84/, ползвано от
ответника.
При направената преценка на доказателствата по делото и възприемайки
констатациите на изслушаната съдебно-техническа експертиза, правилно,
логично и обосновано районният съд е направил изводите си за липса на
доказаност за принадлежност на процесното избено помещение към
апартамент № 84.
В горният смисъл е и РЕШЕНИЕ № 378 ОТ 04.06.2009 Г. ПО ГР. Д. №
960/2008 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС.
Неоснователно е възражението на въззиваемите, че съдът не е взел
предвид удостоверението на Главния архитект в което е посочено, че именно
избено помещение № 63 е прилежащо към апартамент № 84, доколкото
3
същото няма характер на документ удостоверяващ собственост или
принадлежност върху избеното помещение.
При това положение и при съвпадение на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционнто решение следва да бъде потвърдено.
По разноските.
С оглед на обстоятелството че въззивната жалба е отхвърлена
въззиваемият ответник има право на разноски в размер на 500 лв. –
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 280 от ГПК настоящото решение подлежи на
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20026261/28.01.2021г., постановено по гр.д.
43473/2018г. по описа на Софийски районен съд, 42 състав.
ОСЪЖДА Б. С.А., адрес гр. София ж.к. ******* и Ц.С.А.., адрес гр.
София, ул. ******* на основание чл. 78, ал.3 от ГПК да заплатят на Х.С. М.,
адрес гр. София ж.к. „******* ап.1 сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/,
представляващи разноски във въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4