Решение по дело №1859/2018 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ...............

 

гр. Кюстендил, 10.05.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 1859 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Съдът е сезиран с искова молба от С.С.Й. ***.

Ищецът твърди, че на 06.07.2018 г., около 10.00 часа, на улицата точно пред входа на помещението на „Палма” ЕООД, находящо се на гърба на сградата на „Валена” ЕООД в индустриалната зона на гр. Кюстендил, бил ухапан от средно голямо на ръст, черно-кафеникаво на цвят безстопанствено куче. Твърди, че кучето се е спуснало изведнъж към него и го е захапало, той се развикал, при което кучето го пуснало и побягнало, като е продължавало да ръмжи. След като кучето се отдалечило той видял къде точно го е ухапало. Личали си ясно очертаните следи от зъбите на кучето и имало много кръв. Твърди, че по никакъв начин не е предизвикал кучето и внезапната агресивност на същото е предизвикала у него силна болка и уплаха. От проведен разговор с работник в цеха е разбрал, че кучето наскоро станало майка и  напоследък било много агресивно. Ищецът веднага посетил Спешното отделение при МБАЛ „Д-р Никола Василиев” - гр. Кюстендил, където му извършили обработка, промивка и стерилна превръзка на раната и му била поставена противобясна инжекция. При извършен на 10.07.2018г. медицински преглед на ищеца от д-р В.Н. последният установил, че по задно-външната повърхност на лявата подбедрица, в средната й част, има две неправилно кръгообразни рани, с дълбочина около 5-6 мм, с леко неравномерни охлузени ръбове, разположени на около 3 см една от друга, като между тях има няколко охлузвания и рани до около 1.5/0.3 см, раните и охлузванията са покрити с кафеникава кора, и около раните има кръвонасядане със зеленееща периферия и хематоми на площ и дължина около 9-10 см. Д-р В.Н. констатирал разкъсно-контузни рани, охлузвания, кръвонасядане и оток на лява подбедрица и посочил, че описаните увреждания е възможно да са получени по съобщените време и начин, както и че те са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Ищецът твърди, че от ухапването е претърпял вреди на неговата телесна цялост и психическо състояние, изразяващи се в силни физически болки, душевни страдания, изпаднал е в шок от претърпените страх и ужас, и имал затруднено движение на левия крак за повече от един месец. Твърди и че раната му е зараствала много трудно и болезнено, останал му ясно забелязващ се белег на левия крак от ухапването. Това събитие му оставило и психическа травма. След инцидента не смеел да се доближава до куче и винаги когато забележел безстопанствено куче, го обземали страх и ужас. Твърди, че Община Кюстендил не е изпълнила задължението си да упражнява наздор и контрол върху скитащите кучета – същите да бъдат наблюдавани с цел да бъдат обгрижвани или контролирани. Ищецът оценява претърпените от него неимуществени вреди на 1500.00 лева и претендира същите ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 06.07.2018г., до окончателното им изплащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който иска се оспорва по основание и размер. Оспорват се твърденията на ищеца, че ухапването му е причинено от безстопанствено куче на 06.07.2018г. на територията на гр. Кюстендил и че са налице вреди от същото, както и наличието на причинно-следствена връзка между ухапването и причинените вреди. Направено е възражение за съпричиняване от страна на ищеца. Посочено е, че на 06.07.2018г. в Община Кюстендил не е имало регистриран сигнал за нападение от безстопанствено куче в посочения в исковата молба район на гр. Кюстендил. Твърди се, че мястото на инцидента вероятно представлява частна собственост, както и че в описания в исковата молба район няма безстопанствени агресивни кучета. Посочено е, че Община Кюстендил е изпълнила вмененото й с чл. 47, ал. 3 и ал. 6 от Закона за защита на животните задължение за извършване на надзор над безстопанствените кучета, като тези задължения били вменени от закона само за тези безстопанствените кучета, които били настанени в приюта или били върнати по местата, от които са взети, след като им е поставена видима ушна маркировка, но не и за всички безстопанствени и скитащи кучета на нейна територия. Твърди се, че в изпълнение на нормативните задължения по Закона за защита на животните и Закона за ветеринарномедицинската дейност Община Кюстендил е предприела мерки за овладяване и контрол над популацията на безстопанствените кучета на територията си. На територията на Община Кюстендил е изграден приют за бездомни кучета, който функционира от 01.09.2008г. Безстопанствените кучета се настаняват временно в приюта, ваксинират се и ако няма желаещи да ги осиновят, се връщат на местата, на които са заловени, със съответна маркировка, с изключение на дворовете на детски ясли и градини, училища, болници и в близост до площадки за игра на деца, автомагистрали и летища. Твърди се, че за всяко настанено в приюта куче се води картон за извършените задължителни ветеринарномедицински дейности. Посочено е, че съвместно с фондация „Четири лапи” популацията на безстопанствените животни на територията на Община Кюстендил се овладявала и контролирала по хуманен начин, утвърден от СЗО, както и че се увеличава броят на осиновените безстопанствени животни, временно настанени в общинския приют. Общинският приют за кучета продължава да извършва планомерна дейност по овладяване на популацията на безстопанствените кучета. Твърди се, че посочените мерки за овладяване и контрол над популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Кюстендил са предприети в изпълнение на Програма за осъществяване на контрол върху бездомните кучета на територията на Община Кюстендил, приета с решение от 25.06.2014г. на Общински съвет - Кюстендил по делегация на чл.40, ал. 1 /отм./ от Закона за защита на животните, която понастоящем е загубила значението си, поради въведеното изменение па посочената разпоредба през 2016г. и 2017г. Настоящата редакция на чл. 40, ал. 1-3 от Закона за защита на животните предвижда изготвянето на Национална програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България, издаването на Наредба от министъра на земеделието, храните и горите и приемането на програма и план за действие от общинските сьвети, отговарящи на изискванията на тази наредба. Твърди се, че липсата на уредба на национално ниво обуславяла и липсата на актуална програма за овладяване и контрол над популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Кюстендил.

В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат от процесуалните представители на страните.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е установено, че на 06.07.2018 г., около 10,00 ч. година, на улицата точно пред входа на помещение, стопанисвано от „Палма“ ЕООД, находящо се на гърба на сграда, собственост на „Валена“ ООД, в Индустриалната зона на гр. Кюстендил, ищецът бил нападнат от куче, средно голямо на ръст, кафяво-черно на цвят, което го захапало в областта на лявата подбедрица, като в следствие на това получил увреждания. В този смисъл са събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на св. Й., чиито твърдения съдът възприема с доверие, доколкото не са опревргани от другите доказателства по делото. Тя сочи сащо, че след полученото ухапване веднага посетили Спешен център, където раната на ищеца била обработена, като му била поставена и инжекция. В продължение на около два месеца раната била промивана и превързвана, дори останал белег.

В Амбулаторната книга на МБАЛ „Д-р Никола Василев“ АД е вписано посещение на 06.07.2018 г. в 12,00 ч. от С.С.Й., при което е било извършено почистване на рана и е била поставена ТАП ваксина.

Видно от приложеното медицинско свидетелство № 71/2018 г., издадено от д-р В. Н., при извършен преглед от него на 10.07.2018 г. са били установени разкъсно-контузна рана, охлузвания, кръвонасядания и оток на лява подбедрица, които по данни на пострадалото лице С.Й. са били получени на 06.07.2018 г. при ухапване от улично куче.

Според заключението по допустата съдебно-медицинска еспертиза, при процесния инцидент ищецът е получил две разкъсно-контузни рани с охлузвания, кръвонасядания и лек оток около тях на лявата подбедрица. Към момента са установени слабо личащи белези от нараняванията, непредизвикващи функционални нарушения и неизменящи съществено нормалния външен вид на крайниците. Описаните увреждания, според експерта, е възможно да са получени по начина, описан в исковата молба. Срокът за възстановяване вещото лице определя на 20-25 дни, като през този период се сочи, че пострадалото лице е търпяло болки и страдания, по-изразени в началото и по-затихващи към края на периода, а наличният белег е определен като козметичен, но ще остане за постоянно, с тенденция към постепенно избледняване и заличаване.

Вещето лице д-р Е.Г. в заключението си сочи, че в резултат на извършени дейности по кастрация и залавяне на бестопанствени кучета популацията им е намаляла от 500 на 340 бр. за преиода 2014 – 2018 г.

Съдът възприема с доверие и показанията на свидетелите Г. Т., П. В., К. К. и Н. С., въпреки служебната им обвързаност с ответната община, които сочат, че за района на Индустриалната зона на гр. Кюстендил не е имало сигнали за безстопанствени кучета, но когато били установени такива, животните били обработвани по закон – кастрирани и връщани в района.

Приложени са и Програма за установяване на контрол върху бездомните кучета на територията на Община Кюстендил за 2014 -2018 г., Удостоверение № 2004/2008 г., Удостоверение № 4285/2014 г., Удостоверение № 1205/2009 г., Справка за обработени, осиновени и евтанизирани кучета за периода 01.01.2014 г. – 21.06.2017 г., Друга такава за 2016 г., 2017 г. и 2017 г., Писмо № 04-08-17/24.11.2017 г., извлечение от Амбулаторна книга.

 

 

 

 

Други доказателства по делото не са ангажирани.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният е иск с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45 във вр. чл. 52 от ЗЗД - за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1500 лева в следствие на нанесените му травматични увреждания на 06.07.2018 г., около 10,00 ч. година, когато на улицата, точно пред входа на помещение, стопанисвано от „Палма“ ЕООД, находящо се на гърба на сграда, собственост на „Валена“ ООД, в Индустриалната зона на гр. Кюстендил, ищецът бил нападнат от безстопанствено куче, средно голямо на ръст, кафяво-черно на цвят, което го захапало в областта на лявата подбедрица, като в следствие на това получил увреждания.

Съдът приема, че предявеният иск за допустим, а разгледан по същество и за частично основателен, по изложените по-долу съображения:

Законодателят в разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ е посочил кому принадлежи задължението за осъществяване надзора и грижите за безстопанствените животни, като приема, че това са общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и чл. 50.  

 

 

Съгласно чл. 40, ал. 1 от Глава V "Безстопанствени животни" от ЗЗЖ общинските съвети са длъжни да приемат програми за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, да изградят приюти, за чиято дейност отговаря кметът. Предвид нормата на чл. 41, ал. 4 ЗЗЖ тези приюти трябва да се стопанисват от общините и/или организациите за защита на животните, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Регламентирана е мярка за овладяване на популацията, изразяваща се в задължително кастриране - чл. 47, ал. 1, предл. 1 ЗЗЖ, както и задължителни грижи за кучетата по чл. 45, т. 5 и чл. 47, ал. 1, предл. 2 и 3.

От посочената нормативна уредба се налага изводът, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. С оглед на това бездействието по тези дейности ангажира отговорността им по общия исков ред по чл. 49 ЗЗД, като общините отговарят именно съобразно разпоредбите на гл. V от Закона - "Безстопанствени животни". В този смисъл Решение № 279/28.09.2011 г. по гр. д. № 1533/2010 г. на ІІІ-гр.о., ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК.  Съгласно задължителната съдебна практика, установена и с решение № 488 от 07.02.2012 г. по гр. дело № 899/2010 г. на ВКС, IV г. о. в производство по реда на чл. 290 от ГПК, държавните органи, в т. ч. общините, са длъжни да изпълняват правомощията си, а така те бшха постигнали целта на закона - добро управление на съответните обществени процеси. Когато обаче не бъдат предприети предписаните от закона действия или са предприети без да бъде положена дължимата грижа и от това настъпят вреди, общината дължи обезщетение.

 

 

 

 

За основателността на претенцията е необходиво да бъде установено със средствата на ГПК бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване на агресивно поведение на безстопанствено куче към хора и за осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни; причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на общината; причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните разпоредби на ЗЗЖ. В този смисъл е и установената съдебна практика на ВКС на РБ (Определение № 388/30.03.2011 г. по гр. дело № 1533/2010 г., III г. о.; Решение № 279/28.09.2011 г. по гр. дело № 1533/2010 г., III г. о.; Определение № 810/07.06.2011 г. по гр. дело № 1945/2010 г., IV г.о. и др.).

 

 

 

 

В случая от събраните доказателства се налага извод, че на на 06.07.2018 г., около 10,00 ч., на улицата точно пред входа на помещение, стопанисвано от „Палма“ ЕООД, находящо се на гърба на сграда, собственост на „Валена“ ООД, в Индустриалната зона на гр. Кюстендил, ищецът бил нападнат от куче, средно голямо на ръст, кафяво-черно на цвят, което го захапало в областта на лявата подбедрица, като в следствие на това получил увреждания. Фактът, че ухапването е причинено от безстопанствено /бездомно/ куче, по смисъла на ЗЗЖ се потвърждава от показанията на свидетеля Й., доколкото не бе опровергана тезата й, че то не е било в определено за това място, или в дом и не е имало стопанин с него - в тази връзка е и Решение № 262/11.05.2010 г. по гр. дело № 1155/2009 г. на ВКС, ІV г. о. За пълнота следва да се посочи, че положителеният факт – че кучето е имало стопанин, следва да се докаже по реда на пълното и главно доказване от ответната страна. В случая по делото се установи, че ищецът е бил нападнат на обществено място (на улицата) и там не е имало човек, който да покаже признаци, че е стопанин на кучето, което е индиция, че то е безстопанствено. С което се установява твърденият механизъм на причиняване на вредите.

Че ответната Община-Кюстендил не е предприела съответни по закон действия за изолирането на скитащите кучета в определени за целта места, както и че е налице бездействие на същата по отношение извършването на необходимите действия за предотвратяване на агресивно поведение на безстопанствените кучета към хора, се установява и от показанията на св. В., който сочи, че макар и по постъпили сигнали за наличие на безстопанствени кучета в този район и последвалото им обработване, дори и в момента такива кучета в същия район имало. Въпреки наличните данни за приета Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на Община Кюстендил, и заключението на вещото лице, което приема, че в последните години популацията на бездомни кучета е намаляла, процесният инцидент сочи на неизпълнение на задълженията за осъществяване на адекватен надзор в т.см. в пълен обем. Поради това съдът приема, че ответната община действително не е изпълнила задълженията си, установени с разпоредбите на чл. 50, т. 2, вр. чл. 49, чл. 40, ал. 1 и 2, чл. 41, ал. 1 - 3, чл. 47, ал. 1 и 3 и чл. 48 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ), както и от § 5 от ПЗР на ЗЗЖ. Именно в резултат на това ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психически болки и страдания, като пряка и непосредствена последица от осъщественото противоправно деяние, като в продължение на 20-25 дни понасял болки и страдания, а от самата рана останал белег. В този аспект са събраните по делото гласни доказателста чрез разпита на св. Й., както и приетото без възражения заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза.

 

 

 

 

От показанията на свидетеля Й. се установяват по несъмнен начин и фактите, че непосредствено след извършване на деянието психическото състояние на ищеца също се влошило, бил неспокоен, изпитвал страх, като в продължение на около 2 месеца търпял болки и се налагало да му се правят промивки.

От горното се налага обоснован извод, че е налице причинна връзка между вредите – претърпените болки и страдания и противоправното поведение на общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.

 

 

 

 

Поради горните съображения, съдът приема, че претенцията е доказана по своето основание.

 

 

 

 

Относно размера следва да се вземе предвид принципното разбиране, че неимуществените вреди, с оглед естеството им, не могат да бъдат поправяни. Именно заради това предназначението на паричното обезщетение е да улесни увредения в друга област, като законът овластява съда да определи размера на паричното обезщетение по справедливост. Съдебната практика приема, че размерът на обезщетението зависи от вида на накърнените блага – душевен или телесен интегритет, степента и продължителността на увреждането, очакваното развитие на страданието, наличието на трайни увреждания, интензитет на негативните преживявания, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия, загрозявания и др. (така и Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС). В този аспект от подробният анализ на събраните писмени доказателства и свидетелските показания, може да се изведе, че на ищеца е причинено временно разстройство на здравето без опасност за живота – в т.см. е неоспореното заключение по допуснатата СМЕ, като според вещото лице е необходим период за въстановяване около 20-25 дни. Не може да остави без внимание и това, че при подобен инцидент негативните изживявания, страхът и ужасът от случилото се са вън от всяко съмнение. Ето защо съдът намира, че справедливо обезщетение за претърпените вреди се явява такова в размер на 1100 лева, като предявеният иск в останалата част над уважения до пълния заявен размер от 1500 лева, не отговаря на принципа на справедливост, и като такъв следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

  

 

 

На основание чл. 86 от ЗЗД и предвид изхода на делото по главния иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, следва да се уважи и акцесорният иск за присъждане на законната лихва върху обезщетението от 1100 лева, считано от датата на увреждането – 06.07.2018 г. по арг. от нормата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

  

 

 

По разноските:

 

 

 

 

С оглед изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 117,92 лева - за внесена държавна такса, разноски за вещи лица.

Липсват доказателства за платен адвокатски хонорар, като в приложеният договор е посочено, че договореното възнаграждение е при условията на чл. 38 от ЗА. Разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатуурата (ЗА)  има за цел да осигури заплащането на възнаграждение при позитивен резултат за труда на адвоката за осъществената от него безплатна адвокатска помощ по чл.38 ал.1 ЗАдв. (аргумент от чл.36 ал.1 ЗАдв.), но правото да определи размера на възнаграждението (в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 ЗАдв.) е предоставено на съда. Така с оглед крайния изход от делото, са налице предпоставките за присъждане в полза на адв. Й. на възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска помощ на ищеца в размер на 307,00 лв. – арг. от нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

По силата на чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника също следва да бъдат присъдени деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, в общ размер на 120,27 лв. (досежно разноските на ответната страна се взе предвид заплатеното възнаграждение на вещото лице в размер на 151,20 лв., като за разликата до пълния размер на внесения депозит от 200 лв. е налице друг процесуален ред за възстанвояване, и юрисконсулско възнаграждение в размер на 300 лв., определено в съответствие с разпоредбата на чл.37, ал. от Закона за правната помощ, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ).

Насрещните вземания за разноски не могат да бъдат компенсирани поради липса на искане в т.см.

  

 

 

Така мотивиран, съдът

                                                                

 

 

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ОБЩИНА-гр.КЮСТЕНДИЛ, предствлявана от кмета П. П., с адрес ***, площад „Велбъжд“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на С.С.Й., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 1100,00 лв. (хиляда и сто лева нула стотинки), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му на 06.07.2018г., около 10.00 часа, на улицата точно пред входа на помещението на „Палма” ЕООД, находящо се на гърба на сградата на „Валена” ЕООД в индустриалната зона на гр. Кюстендил, бил ухапан от средно голямо на ръст, черно-кафеникаво на цвят безстопанствено куче, при което получил телесни увреждания – разкъсно-контузна рана, охлузвания, кръвонасядания и оток на лява подбедрица, от които търпял болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 06.07.2018 г., до окончателното изплащане, и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКА за разликата до пълния предявен размер от 1500,00 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

 

 

 

ОСЪЖАДА  

 

 

ОСЪЖДА Община Кюстендил, предствлявана от кмета П. П., с адрес гр. Кюстнедил, площад „Велбъжд“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на С.С.Й., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 117,92 лв. (сто и седемнадесет лева и деветдесет и две стотинки) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени разноски по делото, с оглед уважената част от иска.

ОСЪЖДА Община Кюстендил, предствлявана от кмета П. П., с адрес гр. Кюстнедил, площад „Велбъжд“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Е.С.Й., с ЕГН **********, вписан в Адвокатска колегия – Кюстендил, с адрес на упражняване на дейността гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“ № 35, сумата в размер на 307,00 лв. (триста и седем лева и нула стотинки) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени разноски по делото, с оглед уважената част от иска.

ОСЪЖДА С.С.Й., с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Община Кюстендил, предствлявана от кмета П. П., с адрес гр. Кюстнедил, площад „Велбъжд“ № 1, сумата в размер на 120,27 лв. (сто и двадесет лева и двадесет и седем стотинки) на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, представляваща сторени разноски по делото, с оглед уважената част от иска.

 

 

 

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на връчването му в препис на страните.

 

                                                                                   

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: