РЕШЕНИЕ
№ 421
гр. Благоевград, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210100876 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№876/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по искова молба, подадена от Л. Г. П., ЕГН **********, гр.Б против „Гл
представлявано от К, с която са предявени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
В исковата молба се твърди, че по силата на Трудов договор №186/29.03.2023г. ищецът Л.
Г. П. е заемал длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ в
ответното дружество „Г Твърди се, че трудовото правоотношение между страните е било
прекратено със Заповед №186/02.10.2023г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно
съгласие. На 03.10.2023г. заповедта била регистрирана в ТД на НАП. След тази дата ищецът
не се явявал повече на работа.
Сочи се, че ответникът издал нова Заповед №127/15.11.2023г., с която на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“ и на това основание повторно бил прекратен Трудов
договор №186/29.03.2023г. Като основание за наложеното наказание е посочено, че при
извършена проверка за спазване на трудовата дисциплина на дати 27.10.2023г., на
30.10.2023г., на 31.10.2023г. и 01.11.2023г. ищецът Л. Г. П. не е бил на работното си място и
не се е явил за изпълнение на трудовите функции, без да е посочил извинителни причини и
без да е представил каквито и да било оправдателни документи, с което било извършено
нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.2 от КТ. Твърди, че не е получавал
покана от работодателя за даване на обяснения относно неявяването на работа.
Ищецът счита издадената Заповед №127/15.11.2023г. за незаконосъобразна, с оглед на
това, че към датата на издаването й трудовото правоотношение между страните вече е било
прекратено по взаимно съгласие със Заповед №186/02.10.2023г. Оспорва да е извършил
вменените му със заповедта нарушения на трудовата дисциплина, както и да са му искани
обяснения.
По изложените съображения ищецът е отправил искане до съда на основание чл.344, ал.1,
т.1 от КТ да признае за незаконно извършеното със Заповед №127/15.11.2023г. уволнение,
доколкото трудовото правоотношение вече е било прекратено по взаимно съгласие на
страните. В случай, че съдът приеме, че трудовото правоотношение е било прекратено със
Заповед №127/15.11.2023г., то се моли за отмяна на заповедта на основание липса на
извършено нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца, както и опорочаване на
процедурата по налагане на наказанието, като в този случай в условията на евентуалност се
претендира на основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ ищецът да бъде възстановен на
длъжността преди уволнението и да му се присъди обезщетение за времето, през което е
останал без работа.
В отговора на исковата молба ответникът „Глориър“ ООД не оспорва наличието на
1
трудово правоотношение между страните, прекратено по взаимно съгласие със Заповед
№118/02.10.2023г. /погрешно посочена в исковата молба с номер 186/. Твърди се, че
последващата Заповед №127/15.11.2023г. е издадена поради техническа грешка от
счетоводството на ответника. На това основание прави признание на предявения иск по
чл.344, ал.1, т.1 от КТ като основателен и моли съда да се произнесе с решение при
признание на иска на основание чл.237, ал.1 от ГПК.
С Определение №844/08.05.2024г. съдът е прекратил производството по настоящото дело в
частта относно предявените в условията на евентуалност искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от
КТ, поради оттеглянето им от ищеца.
В съдебно заседание ищецът Л. Г. П. се представлява от адв.И. Ц., който прави искане за
постановяване на решение при признание на иска.
В съдебно заседание ответната страна „Глориър“ ООД се представлява от мл.адв.Катерина
Костова – Топузова, която моли за уважаване искането на ищеца за постановяване на
решение съобразно признанието на иска.
Съдът намира, че са налице предвидените в чл.237 от ГПК предпоставки за постановяване
на решение при признание на иска срещу ответника. На първо място, ответникът признава
изцяло иска. Признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави. Ответникът
признава право, с което може да се разпорежда. Предвид изложеното, срещу ответника
следва да се постанови решение при признание на иска, с което предявеният иск по чл.344,
ал.1, т.1 от КТ да бъде уважен.
С оглед изходя на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцовата страна следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски. Представени са доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. Ответната страна е направила възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС в Решение от 25 януари 2017г. по
дело С-438/22 тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС, определените с Наредба №1/09.01.2004г.
минимални размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на
хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени
договори, като не обвързват съда и при определяне на размер на адвокатско възнаграждение
при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Настоящият
съдебен състав, съобразявайки предмета на делото, извършените от адвоката процесуални
действия, изразяващи се в подаване на искова молба и явяване в едно съдебно заседание,
предвид направеното от ответника признание на иска, намира, че съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото обоснован и справедлив съобразно критериите по
чл.36, ал.2 от ЗАДв е адвокатски хонорар от 500 лв.
Поради основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от ГПК, работодателят ответник дължи
държавна такса по сметка на Районен съд-Благоевград в размер на 80 лв. /чл.3 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК/.
Водим от горното и на основание чл.237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Л. Г. П., ЕГН **********, извършено със
Заповед №127/15.11.2023г. на Управителя на „Г с която на основание чл.330, ал.2, т.6 и
чл.128а, ал.3 от КТ му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено
трудовото правоотношение по Трудов договор №186/29.03.2023г. и ОТМЕНЯ като
незаконосъобразна Заповед №127/15.11.2023г. на Управителя на „Гпо предявения от Л. Г.
П., ЕГН **********, гр.Бе срещу „Гmредставлявано от Кирил Александров Сукалински иск
с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Г, гр.Б, представлявано от К да заплати на Л. Г. П., ЕГН **********,
гр.Берковица, ул.“Атанас Кюркчиев“ №82 сумата от 500 лв. /петстотин лева/ за разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Г гр.Б, представлявано от Кирил Александров Сукалински да заплати по
сметка на Районен съд-Благоевград държавна такса в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от датата на обявяването му – 03.06.2024г., на основание чл.315, ал.2 от
ГПК.
2
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
3