№ 27176
гр. София, 14.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20211110165350 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 02.03.2022 г., на „.....“
ЕООД срещу „........“ ЕАД.
Извършена проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, като делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на страните в 1–седмичен срок от съобщението да конкретизират
обстоятелствата, които целят да докажат с исканите свидетели, след което съдът ще се
произнесе по допускането им.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 29842/2021 г. по описа на СРС, 82 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането да бъде задължен ответникът да представи
справка от счетоводната си система за завеждане и осчетоводяване на процесните фактури,
издадени от ищеца, както и справка от дневник покупки за 11.2020 г., доколкото същият
признава, че фактурите не са осчетоводени, мито са включени в справка декларация за
11.2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза, доколкото обстоятелствата, които се цели да се установят чрез нея, не се
оспорват от ответника.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 22.11.2022 г. от 11:25 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от писмения отговор.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „........“ ЕАД дължи на „.....“ ЕООД
1
сума в размер на 397,62 лева по фактура № 472/27.11.2020 г., мораторна лихва върху тази
сума в размер на 20,12 лева за периода 27.11.2020 г. - 27.05.2021 г., главница в размер на 123
лева по фактура № 473/27.11.2020 г. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 6,22
лева за периода 27.11.2020 г. - 27.05.2021 г.
Ищецът твърди, че на 17.11.2020 г. с ответното дружество са сключили неформален
договор за технически преглед и ремонт на миялна машина, марка „........“, модел BYM 100 E
34.201.600.16. По силата на договора „.....“ ЕООД извършил необходимия ремонт като
подменил нагревателя и сменил фабричната помпа на машината. За извършения сервиз
страните подписали Протокол № 576, в който били посочени извършените от ищцовото
дружество технически дейности, а посочената дължима за ремонта сума била в размер на
397,62 лева, за която била издадена фактура № 472/27.11.2020 г. Доставен бил и
професионален препарат „Д...........т“ 20 л за миялна машина, за който била издадена фактура
№ 473/27.11.2020 г. за сумата 123 лева. Заявява, че ответното дружество не е погасило
дължимите по фактурите суми, с оглед на което „.....“ ЕООД моли съда да признае за
установено, че ответникът му дължи следните суми: сума в размер на 397,62 лева по
фактура № 472/27.11.2020 г., ведно със законната лихва от 27.05.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, мораторна лихва върху тази сума в размер на 20,12 лева за периода
27.11.2020 г. - 27.05.2021 г., главница в размер на 123 лева по фактура № 473/27.11.2020 г.,
ведно със законната лихва от 27.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и
мораторна лихва върху тази сума в размер на 6,22 лева за периода 27.11.2020 г. - 27.05.2021
г., за които суми била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
29842/2021 г. на СРС, 82 състав.
Ответното дружество оспорва предявените искове с подаден отговор в
законоустановения срок. Излага, че за извършените от ищеца ремонтни дейности е издадена
и получена фактура № 469/21.11.2020 г. на стойност 714,01 лева с ДДС, надлежно платена на
24.11.2020 г. чрез кредитен превод. Оспорва наличието на твърдяното от ищцовото
дружество облигационно правоотношение като излага, че други ремонтни дейности, освен
заплатените, не са извършвани. Сочи, че посоченото в процесната фактура № 472/27.11.2020
г. лице ..... не е представител на „.....“ ЕООД, както и че същата не му била изпратена, респ.
не е получавал фактури, от които да узнае за задължения към ищцовото дружество. Оспорва,
че лице с представителна власт, надлежно учредена от „........“ ЕАД, е подписало
представения по делото сервизен протокол, с оглед действащите тогава законни
представители на дружеството – изпълнителните директори ......... Оспорва, че фактура №
473/27.11.2020 г. е изпратена на ответното дружество, както и че сумата 123 лева с ДДС,
обективирана в нея, е дължима. Оспорва, че описаният в тази фактура професионален
препарат е действително получен. Противопоставя се на изявленията, направени от лица без
надлежно учредена представителна власт, на основание чл. 301 ТЗ.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
сключването на договора за технически преглед и ремонт на миялна машина, марка „........“,
модел BYM 100 E 34.201.600.16, че е изпълнил точно и качествено сервизните услуги, за
които се е задължил и които е описал във фактура № 472/27.11.2020 г., че е предоставил
процесния професионален препарат „Д...........т“ 20 л за миялна машина, за която е издал
фактура № 473/27.11.2020 г., както и размера на процесните вземания по фактурите.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задълженията си по фактурите, както и всички наведени в отговора възражения.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
2
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3