Решение по дело №3901/2014 на Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

 

гр. ВРАЦА, 16.12.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 21 ноември Две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                        Районен съдия:НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

 

 

При секретаря Г.Ц., като разгледа докладваното от  СЪДИЯТА гр.дело № 3901 по описа за 2014г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск от И.Т. *** против А.Г.Х. *** за изменение на определените с решение по гр.дело № 796/2008г. на ВРС мерки за упражняване на родителски права и лични отношения и постановяване на нови, при наличие на променени обстоятелства, с които се определи местоживеенето на малолетното им дете ТЕОДОР ИВАНОВ Т. при бащата-ищец, възлагането на родителските права на него, определяне на режим на лични отношения с майката и осъждане на последната да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 86.00 лева. В исковата молба се поддържа, че ответницата упражнява физически и психически тормоз над детето и го настройва срещу бащата. Ищецът твърди, че е управител на фирма, разполага с добри жилищни условия и притежава родителски капацитет да възпитава детето.

Исковете са с правно основание чл.59, ал.9 СК и са процесуално допустими.

В писмен отговор по чл.131 ГПК ответницата оспорва исковете и верността на фактическите твърдения, изложени от ищеца. Твърди, че полага ежедневни грижи за детето и притежава по-добри родителски и възпитателски качества от бащата, който укрива факта, че има родено от връзка с друга жена дете. Освен това поддържа, че ищецът е длъжник по изпълнително дело за сумата от 6297.00 лв., което поставя под въпрос финансовите му възможности да издържа детето Теодор. Развива доводи, че не са налице променени обстоятелства, които да обусловят нужда от исканата промяна. В срока и на основание чл.211 ГПК е предявила насрещен иск против ищеца с правно основание чл.150 СК за изменение на присъдената с решение по гр.дело № 796/2008г. на ВРС на детето издръжка от 45.00 лв. на 150.00 лв. С доводи, че са налице променени обстоятелства изразяващи се в увеличена възраст на детето, което вече е на 12 години и нарасналите му нужди моли за уважаване на иска.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които обсъдени поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на страните дават основание на съда да приеме за установено от фактическа страна следното:

Страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод по силата на решение от 16.06.2008г. по гр.дело № 796/2008г. на ВРС. Производството по това дело е приключило с утвърдено от съда споразумение по чл.99, ал.3 СК /отм./, с което родителските права върху роденото от брака малолетно дете Теодор Иванов Т. са предоставени на майката, на бащата е определен обичаен режим на лични отношения с детето съобразно константната съдебна практика и е осъден бащата – настоящ ищец да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 45.00 лв.

Спорно по делото е налице ли са изменени обстоятелства, обуславящи нужда от промяна на постановените по-рано мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения, в която насока се събраха гласни и писмени доказателства.

От показанията на свидетелите на ищеца Марияна Т. /негова майка/ и Д.Т. се установява, че детето от м.август 2014г. в изпълнение режима на лични отношения е в дома на баща си в гр.Враца. Свидетелите твърдят, че когато пристигнало било неспокойно, заявило, че не иска да се връща при майка си в гр.София и изпитвало страх. Според св. Марияна Т. детето сега се чувства спокойно в дома на бащата, където са създадени необходимите условия за отглеждането му, разполага със самостоятелна стая и има много приятели в квартала. В отглеждането на Теодор помагат свидетелката като негова баба и съпругът й, а помощ оказва и втората съпруга на ищеца. Според св. Д.Т., която твърди, че е приятел на семейството на ищеца и негов такъв от 7 години, когато говорила с Теодор на 31 август 2014г. чула „ужасни неща”, детето й заявила, че „ако се върне при майка си ще му счупи главата и то ще избяга”.

Видно от уверение № 1042/19.11.2014г. на ********** училище „**********” гр. Враца Теодор е записан в VI-ти клас дневна форма на обучение през учебната 2014/2015г.

Като свидетели на ответницата са разпитани С.Н., Ц. Ганчева и Иванка Г./майка на ответницата/. В показанията си първият твърди, че ответницата живее под наем на тавански етаж в негова къща, заедно с мъж Митко и детето Теодор. Впечатленията му са, че за детето се полагали много добри грижи, учтиво и възпитано е, носело маркови дрехи и не е чувал скандали между майка и дете. Св.Ц.Г. поддържа, че ответницата е мила и грижовна майка. Детето според нея е спокойно и щастливо и никога не се е оплаквало, а сега когато е при баща си, А. чувства липсата му и й е мъчно. Св.И. Г. твърди, че от раждането на детето помага фанансово, а от 2008г. след развода на страните полага постоянни грижи за него в с.Челопек. Признава, че в първите години Теодор е ходил на градина в с.Бистрец. Говори също, че в периода 2008-2012г. детето е ходило при бащата ищец когато се е обаждал и е искал да го вземе. Относно отношенията между детето, дъщеря й А. и мъжът Митко, с който последната живее споделя, че отношенията са добри и детето всяка седмица е водено на почивка в Сандански.

 Установява се от удостоверение и служебна бележка, издадени от ЦДГ № *** „*************” гр.София, че ответницата работи като „помощник възпитател” на постоянен трудов договор и получава  брутно трудово възнаграждение около 400.00 лева. На ищеца доходите му от труд, съгласно саморъчна декларация са в размер на 800-1000 лв., като борсов посредник и освен това е едноличен собственик и управител на „Кардинал-777” ЕООД, гр.Враца, според удостоверение от АВп /л.47 от делото/.

Събрани са и писмени доказателства датиращи от м.09.2014г. за подавани жалби до РП Враца от ответницата срещу ищеца за търсене на наказателна отговорност за нарушаване на режима на лични отношения с детето.

На основание чл.15, ал.1 от ЗЗДет. е изслушано детето Теодор, който заяви, че докато е живеел с майка си тя не му е позволявала да ходи при баща си. Сега се чувства много добре в дома на баща си, има си стая, компютър и много приятели в кв.Бистрец и в Спортното училище в гр.Враца, където учи. Детето изрази желание да продължи да живее при баща си, който му позволява когато поиска да вижда и майка си.

Приет е социален доклад от Д”СП” Враца, в който е посочено, че при проведен разговор на 07.10.2014г. от социалния работник в присъствието на психолог и педагог детето за пореден път е изказало своето нежелание да се върне при своята майка. Теодор е заявил и потвърдил, че желае да остане да живее при своя баща. Заключението на социалния работник е, че живота и здравето на детето не са застрашени, осигурени са му подходящи условия за спокойно отглеждане от бащата и е в най-висш негов интерес да осъществява контакти и с двамата си родители.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.9 СК ако обстоятелствата, при които са постановени мерки относно упражняването на родителските права след развода се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. Последните могат да съставляват изменение на предишни приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с Постановление №1/1974г. на Пленума на ВС, намерили легално проявление и в материалния закон – разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, необходимите обстоятелства, които следва да се подложат на преценка от съда при решаване на въпросите, предмет на настоящото дело са: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

В процесния случай от ищеца се твърдят новонастъпили обстоятелства, обуславящи исканата промяна – заживяване на майката с друг мъж и упражняване на физически и психически тормоз над детето и ограничаване контактите му с биологичния баща, а спрямо него /ищеца/ се твърди наличие на добри социално-битови и материални възможности – управител на собствена фирма, живее в голяма къща в кв.Б., в която детето има собствена стая и възможности за подкрепа от своите родители.

Така изброени тези обстоятелства могат да бъдат отнесени към посочените в цитираната норма - възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите и материални възможности.

От събраните по делото доказателства се установи, че детето в изпълнение на споразумението по бракораводното дело е отглеждано и възпитавано от майката, като бащата е имал определен режим на лични отношения с него. Не се установи някой от родителите да не притежава добри родителски и възпитателски качества, всеки проявява загриженост за отглеждането и възпитанието на детето и според своите възможности полагат лични усилия в тази насока, в който смисъл е социалния доклад и събраните гласни доказателства. В тази връзка съдът не кредитира показанията на св.Д.Т. за побой и малтретиране на детето от майката, тъй като същите останаха изолирани и неподкрепени с други доказателства и освен това такива действия биха оставили видими следи по детето, каквито данни не се съдържат в делото.

По отношение възможността за помощ от трети лица се установи, че такава е налице и при двете страни. Ищецът разчита на подкрепа от своите родители и втората си съпруга, а ответницата от нейните родители и мъжът, с който живее. И двамата са трудово ангажирани, получават доходи от труд и разполагат с добри материални и жилищно-битови възможности за отглеждане на детето.

На следващо място, представените жалби до Прокуратурата, с нападки и оплаквания на ответницата не могат да бъдат приети за безспорни доказателства за твърдените в тях обстоятелства. Същите представляват частни документи, в които се излагат непроверени и непотвърдени по надлежния ред твърдения и не следва да се вземат предвид, тъй като по тях няма обвързващо съда произнасяне. Съответно не представляват такива, от които да могат да се извлекат категоричи изводи за личностния облик на ищеца.

При извършения анализ на фактите не може да се даде приоритет на никоя от страните като по-подходящ родител при преценка на изброените обстоятелства по смисъла на цитираното Постановление №1/1974г. на Пленума на ВС. Единственият аргумент, натежаващ в случая, е желанието на детето, което е навършило 12 годишна възраст и заяви категоричната си позиция да остане да живее при своя баща. Специалния Закон за закрила на детето защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот и за всички групи деца. Разпоредбата на чл.3, т.1 от ЗЗДет. прокламира като основен принцип при закрилата на детето зачитане и уважение на личността му. В този смисъл решение на спора след проведеното задължително негово изслушване по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДет. не може да се вземе без да се съобрази неговото желание, което представлява и проявна форма на принципа на зачитане и уважение на личността му. Ето защо като съобрази неговото желание да остане да живее при ищеца – заявено както пред съда, така и извънпроцесуално пред социален работник, психолог и педагог и взе предвид факта, че детето Теодор е записан като ученик редовна форма на обучение в Спортното училище в гр.Враца, създал е и свое социално обкръжение от приятели в квартала и учебното заведение, съдът намира че са налице променени обстоятелства по смисъла на чл.59, ал.9 СК, поради което предявеният иск следва да се уважи, като родителските права върху детето бъдат възложени за упражняване на бащата-ищец с определяне и местоживеенето на детето при него.  

Необходимо е при това положение произнасяне по въпроса за определяне режим на лични отношения с другия родител – ответница. Константната съдебна практика възприема, а и настоящият съдебен състав споделя разбирането, че подходящ обичаен режим на лични отношения между родител, комуто не е предоставено упражняването на родителски права и детето е два пъти в месеца - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08.00ч. в съботния ден до 19.00ч. в неделя с право на преспиване в дома на родителя и един месец през лятото, който несъвпада с платения годишен отпуск на майката. Съдът намира, че следва към този режим да добави и право на лични отношения между тях през Великденските и Коледни празници. Такъв по обем режим е в съзвучие с „висшите интереси” на самото дете, отразени в основополагащ принцип по смисъла на чл.9, т.3 от Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./, според който Държавите - страни по Конвенцията, зачитат правото на детето, което е отделено от единия или от двамата си родители, да поддържа лични отношения и пряк контакт с двамата си родители редовно, освен ако това противоречи на висшите интереси на детето. По делото няма данни ответницата да е лишена от родителски права, да са констатирани рискови фактори за детето или неин занижен родителски капацитет, за да бъдат ограничавани тези, признати й с международни актове и с такива на националното законодателство права. С оглед изложеното съдът намира, че именно такъв разширен режим на лични отношения следва да се определи в конкретния случай, като се постанови решение в този смисъл.

При промяната в режима на упражняване на родителските права следва да се определи и дължимата на детето от майката издръжка, която предвид възрастта и потребностите на детето – учебни и спортни и като съобрази актуалната редакция на чл.142, ал.2 СК съдът намира, че следва да определи в поискания от ищеца минимален по смисъла на цитираната норма размер на сумата от 86.00 лв., ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й.

С оглед изхода на делото по главния иск следва да се отхвърли предявеният от ответницата насрещен иск с пр.основание чл.150 СК – за изменение размера на присъдената с бракоразводното решение издръжка, която разпоредба е неприложима спрямо родителя /в случая бащата/, на когото са предоставени родителските права.

Претендират се разноски, които следва да се присъдят на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК съгласно списъка по чл.80 ГПК.

Ответницата следва да заплати в полза на съда дължимата държавна такса от 64.80 лв. върху определения размер на издръжката.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ИЗМЕНЯ постановените с решение от 16.06.2008г. по гр.дело № 796/2008г. на ВРС мерки относно упражняването на родителските права по отношение на детето ТЕОДОР ИВАНОВ Т. и вместо тях ПОСТАНОВЯВА:

 ПРЕДОСТАВЯ на И.Т.Т.,*** упражняването на родителските права върху малолетното дете Т. И. Т., ЕГН ********** и определя местоживеенето на детето при него.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето Т. И. Т. с майката А.Г.Х., ЕГН **********, включващ правото Й да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета и събота и неделя от месеца от 08.00ч. в събота до 19.00ч. в неделя, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, както и през Великденските и Коледни празници.

ОСЪЖДА А.Г.Х., ЕГН ********** да заплаща на И.Т.Т., ЕГН **********, като родител и законен представител на малолетното дете ТЕОДОР ИВАНОВ Т., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 86.00 лева, считано от предявяване на иска – 01.09.2014г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Г.Х. насрещен иск с правно основание чл.150 СК.

 ОСЪЖДА А.Г.Х., ЕГН ********** от гр.София ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС Враца д.т. върху дължимия размер на издръжката в размер на 64.80 лева.

ОСЪЖДА А.Г.Х., ЕГН ********** от гр.София ДА ЗАПЛАТИ на И.Т.Т., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 350.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне.

 

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………