МОТИВИ: НОХД № 236/2006 год. на ЕРС
Подсъдимите К.К.К., П.И.Г., Г.К.Б. и Д.С.М.
са обвинени в това, че:
І. На 11.02.2006 год. в района на с. Папратлива, общ. Е., в съучастие като извършители, отнели
чужди движими вещи /пушка “Збрьовка” № 3763962,
калибър 12; патрондаш от изкуствена кожа; 16 броя ловни патрони, калибър 12;
брезентова раница; брезентова торба с ремък; лампа с рефлектор със стойка за
закрепване, кабел и щепсел и осем броя батерии по 4.5 V; бяла пластмасова кутия с черен капак
с контакт; буркан тип “Омния” с капачка; консерва с
месо в стъклен буркан 0.400 л; два найлонови чувала; найлонова торба с надпис
“Захар” 5 кг; батерия за мобилен телефонен апарат “NOKIA 1100”; лопата с дървена дръжка/,
собственост на И.Н. ***, и чужда движима вещ /пушка с неустановена марка № 110,
калибър 12/, собственост на К.Л. ***, всичко на стойност 277.80 лв. от
владението им с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за
това сила и заплашване.
Деянието е квалифицирано от РП гр. Е.
като престъпление по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20,
ал. 2 от НК.
ІІ. На 11/12.02.2006 год. в района на
с. Папратлива, общ. Е. и в с. Шишковци, общ. Е., в
съучастие като извършители, придобили и държали огнестрелни оръжия и боеприпаси
/пушка “Збрьовка” № 3763962, калибър 12; 16 броя
ловни патрони, калибър 12 и пушка с неустановена марка № 110, калибър 12/,
които предали на Г.С.Д., без да имат надлежни разрешителни за това.
Деянието е квалифицирано от РП гр. Е.
като престъпление по чл. 339, ал. 1 във вр. с чл. 20,
ал. 2 от НК.
Подсъдимият Г.С.Д. е обвинен в това,
че:
І. На 12.02.2006 год. в с. Шишковци,
общ. Е., с цел да набави за себе си имотна облага укрил чужди движими вещи
/пушка “Збрьовка” № 3763962, калибър 12 и 16 броя
ловни патрони, калибър 12, собственост на И.Н. ***, и пушка с неустановена
марка № 110, калибър 12, собственост на К.Л. ***/, които са поставени под
специален режим /ЗКВВООБ и ППЗКВВООБ/, всичко на стойност 238.70 лв., за които
знаел, че са придобити от другиго /обвиняемите Д.М., П.Г., К.К. и Г.Б./ чрез
престъпление.
Деянието е квалифицирано от РП гр. Е. като
престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1
от НК.
ІІ. По същото време и на същото място с
цел да набави за себе си имотна облага укрил чужди движими вещи /патрондаш от
изкуствена кожа; брезентова раница; брезентова торба с ремък; лампа с рефлектор
и със стойка за закрепване; кабел и щепсел; осем броя батерии по 4.5 V; бяла пластмасова кутия с черен капак
с контакт; буркан тип “Омния” с капачка; консерва с
месо в стъклен буркан 0.400 л; два найлонови чувала; найлонова торба с надпис
“Захар” 5 кг, собственост на И.Н. ***/, всичко на стойност 24.10 лв., за които
знаел, че са придобити от другиго /обвиняемите Д.М., П.Г., К.К. и Г.Б./ чрез
престъпление.
Деянието е квалифицирано от РП гр. Е. като
престъпление по чл. 215, ал. 1 от НК.
ІІІ. По същото време и на същото място
придобил и държал огнестрелни оръжия и боеприпаси /пушка “Збрьовка”
№ 3763962, калибър 12; 16 броя ловни патрони, калибър 12, пушка с неустановена
марка № 110, калибър 12/ без да има надлежни разрешителни за това.
Деянието е квалифицирано от РП гр. Е. като
престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.
Представителят на РП гр. Е. поддържа
повдигнатите обвинения в съдебно заседание. Моли съда да наложи следните
наказания:
І. На подсъдимите К.К.К., П.И.Г., Г.К.Б.
и Д.С.М.:
1. За извършеното престъпление по чл.
198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК - лишаване
от свобода под средния размер, като същото бъде отложено на осн.
чл. 66 от НК; и
2. За извършеното престъпление по чл.
339, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК - лишаване
от свобода под средния размер, като същото бъде отложено на осн.
чл. 66 от НК.
ІІ. На подсъдимия Г.С.Д.:
1. За извършеното престъпление по чл.
215, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1 от НК – лишаване от
свобода около средния размер, като същото бъде отложено на осн.
чл. 66 от НК;
2. За извършеното престъпление по чл.
215, ал. 1 от НК - лишаване от свобода около средния размер, като същото бъде
отложено на осн. чл. 66 от НК;
3. За извършеното престъпление по чл.
339, ал. 1 от НК - лишаване от свобода около средния размер, като същото бъде
отложено на осн. чл. 66 от НК;
Представителят на държавното обвинение
счита, че на всеки един от подсъдимите следва да се определи едно общо
най-тежко наказание измежду наложените му такива, тъй като са налице предпоставките
на чл. 23 от НК.
Подсъдимият К.К.К. заявява, че не е
извършил инкриминираните деяния, за които му е повдигнато обвинение. Моли съда
да го оправдае.
Защитникът на подсъдимия К.К.К. – адв. Х.Х. счита, че подзащитният му е невинен и по тази
причина следва да бъде оправдан. Излага подробни съображения.
Подсъдимият П.И.Г. заявява, че не е
извършил инкриминираните деяния, за които му е повдигнато обвинение. Моли съда
да го оправдае.
Защитникът на подсъдимия П.И.Г. – адв. Д.Д. счита, че подзащитният й е невинен и по тази
причина следва да бъде оправдан. Излага подробни съображения.
Подсъдимият Г.К.Б. заявява, че не е
извършил инкриминираните деяния, за които му е повдигнато обвинение. Моли съда
да го оправдае.
Защитникът на подсъдимия Г.К.Б. – адв. С.К. счита, че подзащитният й е невинен и по тази
причина следва да бъде оправдан. Излага подробни съображения.
Подсъдимият Д.С.М. заявява, че не е
извършил инкриминираните деяния, за които му е повдигнато обвинение. Моли съда
да го оправдае.
Защитникът на подсъдимия Д.С.М. – адв. М.К. счита, че подзащитният й е невинен и по тази причина
следва да бъде оправдан. Излага подробни съображения.
Подсъдимият Г.С.Д. заявява, че не е
извършил инкриминираните деяния, за които му е повдигнато обвинение. Моли съда
да го оправдае.
Защитникът на подсъдимия Г.С.Д. – адв. М.М. счита, че подзащитният му е невинен и по тази
причина следва да бъде оправдан. Излага подробни съображения.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, прие за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Г.С. ***. Същият не е
женен. Има две деца на 15 и 13 години, за които се грижи и издържа. Не е
осъждан. Има висше образование - специалност “Биология”, което е завършил в СУ
“Климент Охридски”. Последният колекционира огнестрелни оръжия, за които има
надлежни разрешения, видно от приложените по делото справки за притежавани
огнестрелни оръжия. Д. е съдружник и Председател на Съвета на директорите на “Гимел” АД със седалище и адрес на управление – гр. София,
район Кремиковци, кв. “В.”, ул. “Втора” № 26А. Същият е едноличен собственик на
“Хариота” ЕООД гр. София за периода от 1.02.2000 год.
до 28.02.2006 год. Тези обстоятелства се установяват по безспорен начин от
приложените по делото решения по ф. д. № 2623/1994 год. и ф. д. № 450/1995
год., и двете по описа на СГС.
Подсъдимият Д. притежава недвижим имот,
находящ се в района на язовир “Йовковци”, общ. Е., а
именно: дворно място, находящо се в с. Шишковци, км. с. Яковци,
общ. Е., цялото с площ от 2230 кв. м., съставляващо имот № 000654 по влезлия
план за земеразделяне, заедно с построените в него жилищна сграда,
второстепенна сграда, навес с оградни стени и навес с
оградни стени, видно от НА за продажба на недвижим
имот № 15, том І, рег. № 106, дело № 11/2001 год. и
НА за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 98, том
ІІ, рег. № 1581, дело № 282/2001 год., и двата на
нотариус Й. Цончев с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие
Районен съд гр. Е.. От приложените по делото НА № 133, том І, рег. № 709, дело № 127/2002 год., НА № 115, том ІІ, рег. № 1401, дело № 292/2002 год., НА № 85, том VІІ, рег. № 4522, дело № 1267/2003 год., НА № 152, том ІV, рег. № 2433, дело № 733/2004 год., НА № 180, том V, рег. № 3458, дело № 980/2005 год., НА № 28, том І, рег. № 193, дело № 27/2006 год., всички на нотариус Й.
Цончев с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен
съд гр. Е., Договор за замяна на недвижим имот № 79/27.01.2004 год.,
Постановление за възлагане на недвижим имот № 0385/2000/370910/2.11.2004 год.
на Агенция за държавни вземания – Регионална дирекция гр. Русе, Договор за
доброволна делба на съсобствен недвижим имот от
24.07.2003 год., Постановление за възлагане на недвижим имот № 1/5.04.2004 год.
на Агенция за държавни вземания – Регионална дирекция гр. Русе, Договор ма
покупко-продажба на недвижим имот от 25.08.2005 год., Договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 25.08.2005 год. се установява, че Д. лично
и като представител на “Гимел” АД гр. София е закупил
недвижими имоти – гори, земеделски земи и застроени имоти в с. Яковци, общ. Е., с. Мирчевци,
общ. Е., с. Драгийци, общ. Е., с. Костел,
общ. Е. и с. Долни Марян, общ. Е..
Първоначално подсъдимият Д. имал
намерение описаният по-горе застроен имот да използва единствено за почивка.
Впоследствие обаче решил да създаде в този район ловно стопанство, което да
отговаря на всички необходими европейски изисквания. По тази причина същият, в
качеството на представител на “Гимел” АД гр. София
периодично, считано от 2003 год. до 2006 год. включително, сключил договори за
предоставяне на услуги по линия на организирания ловен туризъм с Държавно
лесничейство “Е.” и Държавно лесничейство “Буйновци”.
Съгласно последните “Гимел” АД гр. София, в
качеството на възложител, следвало да осигурява необходимия брой ловни туристи,
а изпълнителят, а именно Държавно лесничейство “Е.” и Държавно лесничейство “Буйновци”, приемал да осигурява ползване на дивеча,
добиване на ловни трофеи и дивечови продукти, съгласно утвърдения план за
ползване на територията на ЛСР “Е.” и на територията на ЛСР “Буйновци”, както и да осигурява съпътстващите организирания
ловен туризъм услуги и дейности.
За охрана на ловния район Д., отново в
качеството на представител на “Гимел” АД гр. София,
сключил Договор за охрана на имущество на 30.01.2006 год. с Е. Първанов К., последният
в качеството на управител на “Хариота” ЕООД със
седалище и адрес на управление – гр. София, район Лозенец, ул. “Арсеналски” №
21. Съгласно договора вторият се съгласил да извършва охрана на биотехнически
съоръжения – ловни чакала, хранилки за дивеч, дивечови ниви и дивеча на
територията на Държавно лесничейство “Е.” и Държавно лесничейство “Буйновци” за неопределено време срещу заплащане на
възнаграждение. Изпълнителят следвало да охранява горепосоченото имущество при
непрекъснат цикъл, а именно 24 часа в денонощието. Страните се уговорили
договорът да се прекратява по взаимно съгласие /писмено/, да се изменя и
допълва по взаимно писмено съгласие и за всички неуредени въпроси да се
прилагат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите. Следва да се
отбележи, че към момента на сключване на Договор за охрана на имущество от
30.01.2006 год. Д. е бил едноличен собственик на “Хариота”
ЕООД гр. София.
Подсъдимият Г.К. ***. Същият е женен за
Е.А.Б. и от съвместното си съжителство двамата имат един син – Алекс на 10
години. Б. не е осъждан и е с добри характеристични данни. За периода от
1.02.2000 год. до 1.03.2006 год. същият е работел в “Хариота”
ЕООД гр. София на длъжността “шофьор”, видно от трудов договор от 1.02.2000
год. Със Заповед от 1.03.2006 год. трудовото правоотношение между страните е
прекратено на осн. чл. 325, т. 1 от КТ, т. е. по
взаимно съгласие на страните, като в същата е записано, че заеманата от Б.
длъжност е “охранителен работник”. От трудов договор № 4/1.03.2006 год. се
установява, че същият е започнал работа в “Томпласт”
ЕООД гр. София на длъжност “общ работник”, с място на работа – офис – бул.
“Арсеналски” № 21, което съвпада с адреса на управление на предишния му
работодател “Хариота” ЕООД гр. София. Тези данни се
потвърждават и от приложените по делото справки с изх. № 94-С-1766/26.10.2009
год. и изх. № 10-00-1503/29.10.2009 год., двете на НАП гр. София. Б. притежава
бойно и ловно оръжие, за което има издадени разрешителни по съответния ред, видно
от приложените по делото справки за притежавани огнестрелни оръжия.
Подсъдимият П.И. ***. Същият не е женен
и няма деца, за които да се грижи и издържа. Има собствени жилищни имоти,
находящи се в гр. Бухово. Г. не е осъждан. През 2004 год. срещу него е водено
дознание за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. Въпреки това същият
е с добри характеристични данни. Подсъдимият е работел в “Хариота”
ЕООД гр. София на длъжността “охранителен работник” за периода от 19.03.2000
год. до 1.03.2006 год., видно от трудов договор от 19.03.2000 год. Със Заповед
от 1.03.2006 год. трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 325, т. 1 от КТ, т. е. по взаимно съгласие на
страните. Същият е започнал работа в “Томпласт” ЕООД
гр. София на длъжност “куриер”, считано от 1.03.2006 год. до 21.11.2008 год., а
в “Екометал инженеринг” ЕООД, считано от 21.01.2009
год. до настоящия момент. Тези данни се потвърждават и от приложените по делото
справки с изх. № 94-С-1766/26.10.2009 год. и изх. № 10-00-1503/29.10.2009 год.,
двете на НАП гр. София. Притежава бойно и ловно оръжие, за което има издадени
разрешителни по съответния ред, видно от приложените по делото справки за
притежавани огнестрелни оръжия.
Подсъдимият К.К.К. ***. Същият не е
женен и няма деца, за които да се грижи и на които да дължи издръжка. К. е
осъден с Присъда № 63/6.03.1997 год. по НОХД № 26/1996 год. на осн. чл. 198, ал. 1 във вр. с чл.
20, ал. 2 и чл. 54 от НК на три години лишаване от свобода, като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на така
наложеното наказание за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в
сила. Присъдата е влязла в сила на
20.03.1997 год. Същият е реабилитиран по право на осн.
чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК. Подсъдимият не е с добри характеристични данни.
Последният поддържа контакти с криминално проявени лица и е регистриран в
масивите на МВР през 1997 год. К. ***, считано от 3.07.2000 год. до настоящия
момент, видно от трудов договор от 3.07.2000 год. на длъжността “куриер”. Тези
данни се потвърждават и от приложените по делото справки с изх. №
94-С-1766/26.10.2009 год. и изх. № 10-00-1503/29.10.2009 год., двете на НАП гр.
София. Притежава бойно и ловно оръжие, за което има издадени разрешителни по
съответния ред, видно от приложените по делото справки за притежавани
огнестрелни оръжия.
Подсъдимият Д.С. ***. Същият е
разведен, като от брака си има две деца, едното от които е непълнолетно. М. не
е осъждан и е с добри характеристични данни. Последният е работел в “Хариота” ЕООД гр. София на длъжността “портиер на сгради”,
считано от 4.07.2002 год. до 6.03.2006 год., видно от трудов договор от
4.07.2002 год. Със Заповед от 6.03.2006 год. е прекратено трудовото
правоотношение между страните на осн. чл. 325, т. 1
от КТ, т. е. по взаимно съгласие на страните. Назначен е на длъжността “водач
на товарни и специализирани автомобили” в “Гимел” АД
гр. София, считано от 6.03.2006 год. От 1.02.2008 год. същият е преназначен на
длъжността “шофьор на специален автомобил” до настоящия момент включително.
Тези данни се установяват от приложената по делото справка с изх. №
19363/19.10.2009 год. на НАП гр. Велико Търново. Същият притежава бойно и ловно
оръжие, за което има издадени разрешителни по съответния ред, видно от
приложените по делото справки за притежавани огнестрелни оръжия.
Пострадалите И.С.Н. и К.В.Л. са
приятели и ловуват заедно. Първият от тях живее в гр. Горна Оряховица и работи
в Държавно лесничейство “Буйновци”, а вторият от тях
живее в с. Буйновци, общ. Е. и работи в гр. Е.. Н.
притежава пушка “Збрьовка” № 3763962, калибър 12, а Л.
пушка с неустановена марка № 110, калибър 12, видно от приложените по делото
справки за притежавани огнестрелни оръжия и копия от разрешение за носене на
ловно оръжие № 217758 и разрешение за носене на ловно оръжие № 300508. От
свидетелство за регистрация на МПС № 237185 се установява, че И.С.Н. притежава
лек автомобил “ВАЗ 2101” с рег. № ВТ 26-32, бял на
цвят.
На 11.02.2006 год. свидетелите И.Н. и К.Л.
***, за да занесат хляб на тъщата на първия от тях. Последната била на 87
години и поради напредналата си възраст не можела да ходи до съседното село, за
да пазарува. По тази причина Н. периодично й носел хранителни продукти. Н. и Л.
си уговорили среща в магазина на свидетеля С.И.Х.,***. Първо на срещата дошъл Л.
и изчакал да дойде и Н.. Последният купил хляб и двамата тръгнали към с. Папратлива с личния автомобил на втория от тях, а именно
“ВАЗ 2101” с рег. № ВТ 26-32 Л, бял на цвят. Двамата
изглеждали добре и свидетелят Х. не забелязал нищо особено във вида им или в поведението
им. Освен хранителните продукти в МПС, собственост на Н., което последният управлявал,
се намирали и следните движими вещи: пушка “Збрьовка”
№ 3763962, калибър 12; патрондаш от изкуствена кожа; 16 броя ловни патрони,
калибър 12; брезентова раница; брезентова торба с ремък; лампа с рефлектор със
стойка за закрепване, кабел и щепсел и осем броя батерии по 4.5 V; бяла пластмасова кутия с черен капак
с контакт; два стъклени буркана 0.400 л, в които имало консервирано месо; два
найлонови чувала; найлонова торба с надпис “Захар” 5 кг; лопата с дървена
дръжка, собственост на И.Н., и пушка с неустановена марка № 110, калибър 12,
собственост на К.Л.. Двамата свидетели носели и мобилните си телефони.
След като пристигнали в с. Папратлива, Н. и Л. отишли в дома на тъщата на първия от
тях. Последната обаче я нямало в къщи и същите решили да отидат на гости на
своя приятел свидетеля Н.П.Ш.. В дома на последния пристигнали около 16.00 часа.
Двамата изглеждали добре и свидетелят Ш. не забелязал нищо особено във вида им
или в поведението им. Тримата седнали и се почерпили. Ш. и Л. консумирали
алкохол около 2.5 литра пелин и вино.
Около 22.00 – 22.30 часа Н. и Л. ***.
МПС управлявал Н.. Имало обилен снеговалеж. По тази причина на няколко пъти
същият спирал колата и заедно с Л. разривали с лопатата снега, за да могат да
продължат напред. Малко преди разклона на главния път за гр. Твърдица двамата
забелязали трима мъже, които се приближили до лекия им автомобил. Това били
подсъдимите К.К., П.Г. и Г.Б.. Двама от тях носели фенерчета и осветили МПС и
свидетелите Н. и Л.. Освен това на свидетелите им направило впечатление, че
същите били едри хора, облечени с тъмни дрехи, които наподобявали полицейската
униформа. Свидетелят Н. поискал последните да се легитимират. Един от подсъдимите
се приближил до вратата на Н., а друг от тях до вратата на Л.. Отворили двете
врати на автомобила и единият от подсъдимите казал: “О, те имат пушки.”. След
това последният взел пушката на Л. и му заповядал: “Слизай долу и лягай по
очи!”. Свидетелят Л. бил измъкнат от колата и свален на земята, а свидетелят Н.
накарали да отвори багажника. На Л. му направило впечатление, че и тримата нападатели
говорели на шопски диалект. Освен това подсъдимите започнали да ги питат дали
не са бракониерствали. Същите започнали да нанасят удари по цялото тяло на двамата
свидетели. Тогава към тримата мъже се приближил още един, който казал: “Тука
има един горски.”. Това бил подсъдимият Д.М.. Свидетелят Л. не познал гласа на
последния. На свидетеля Н. обаче гласът се сторил познат и го оприличил на този
на подсъдимия Д.М.,***. Последният останал настрана, докато единият от останалите
трима подсъдими хванал Л. и до закарал до близките храсти, на около 10 м от
мястото, където първоначално го бил свалил на земята, и започнал отново да го
бие, да го рита и няколко пъти го ударил с лопатата, като непрекъснато го питал
дали е бракониерствал. Последният го заплашил, че ако не каже дали е ловувал,
ще го заколи. Свидетелят се уплашил много, че непознатият за него мъж може да
изпълни заканата си. Същият обаче бил легнал по очи и нямал възможност да види
дали последният има в себе си някакво оръжие. През това време свидетелят Н.
също бил легнал по очи и друг от подсъдимите му нанасял удари по цялото тяло. Малко
по-късно подсъдимите накарали Н. и Л. да легнат един до друг. Един от
подсъдимите счупил с лопатата стъклото на лекия автомобил, с който се
придвижвали двамата свидетели. Освен това същите им взели пушките, боеприпасите
и раницата, в която Н. имал лични вещи, а именно: брезентова торба с ремък;
лампа с рефлектор със стойка за закрепване, кабел и щепсел и осем броя батерии
по 4.5 V;
бяла пластмасова кутия с черен капак с контакт; буркан тип “Омния”
с капачка; консерва с месо в стъклен буркан 0.400 л; два найлонови чувала;
найлонова торба с надпис “Захар” 5 кг, както и лопатата, с която разривали
снега. Един от подсъдимите взел мобилния телефон “NOKIA 1100” на Н. и извадил батерията му,
след което отново му върнал телефона, а друг от тях казал: “Стой тук и ги пази,
ние ей сега ще се върнем!”. Двамата свидетели чули отдалечаващи се стъпки и шум
от запалване на двигател на МПС. Същите полежали на земята около 2-3 минути.
След това се обърнали и видели, че нападателите им са си отишли. Свидетелите не
могли да видят достатъчно добре нападателите си, тъй като било тъмно,
последните им светели с фенерче в очите и били много изплашени от случващото
се. Н. и Л. забелязали, че им липсват пушките и останалия багаж. Първият от тях
решил да се обади в полицията, но мобилният му телефон не работел, тъй като
липсвала батерията. Л. бил толкова изплашен, че не се сетил да използва
собствения си мобилен телефон, който се намирал в джоба му.
Подсъдимите К.К., П.Г., Г.Б. и Д.М. се
прибрали с автомобила си в имота, ползван като ловна база от “Гимел” АД гр. София и стопанисван от подсъдимия Г.Д..
Същите се обадили на последния, разказали му за случилото се и му предали
инкриминираните вещи. Д. ги прибрал в една от стопанските постройки, намиращи
се в имота.
На сутринта подсъдимият Г.Д. заедно със
свидетелят Н.Ч. и подсъдимият Д.М. напуснали базата с един от автомобилите.
Същото направили и подсъдимите К.К., П.Г. и Г.Б., чиято задача била да
охраняват района от нарушители.
След инцидента, който станал между
22.00 и 22.30 часа преди разклона на главния път за гр. Твърдица, двамата
свидетели И.Н. и К.Л. ***. Там същите спрели пред магазина на свидетеля С.И.Х..
Двамата влезли в последния около 22.45 – 23.00 часа. Тогава Х. забелязал, че
двамата са раздърпани, а по лицето на Л. имало драскотина. Н. казал на Х., че
са се сдърпали с хората на Г.Д. и го помолил да се обади по телефона му, тъй
като на неговия липсвала батерията и не можел да го ползва по предназначение.
Същият първо се обадил на своя ръководител – свидетеля Р.Н.Х. – директор на
Държавно лесничейство “Буйновци” около 24.00 часа и
му разказал за случилото се. Свидетелят Х. по това време спял и не могъл да
разбере с подробности какво точно е станало. Същият обаче свързал казаното от Н.
с фирмата на подсъдимия Д. и по-точно, че е възникнал проблем и неговите хора
са участвали в бой или нещо подобно. Х. посъветвал Н. да се обади в полицията.
След като приключил разговора с Х., последният се обадил в РПУ гр. Е., където
оперативният дежурен главен сержант Колев приел сигнала и го регистрирал в
книгата за получени сигнали в РПУ гр. Е. в 00.20 часа на 12.02.2006 год., както
следва: “Преди малко на разклона за Папратлива ги
спират хора на Г.Д., счупили стъклото на колата му, набили са него и приятеля
му и са им взели пушките /разглобени в калъф/. Познал е Д.М..”. Служителят на
полицията веднага се обадил на свидетеля Д.К., който по това време бил началник
на РПУ гр. Е. и го уведомил за получения сигнал от пострадалия И.Н.. Първият
казал на втория, че един от извършителите е Д.М., т. е. подсъдимият Д.М., както
последният бил известен в гр. Е.. Свидетелят К. разпоредил на оперативния
дежурен - главен сержант Колев да се свърже с пострадалите лица и да им предаде
на 12.02.2006 год. в 7.00 часа да бъдат в РПУ гр. Е., за да се предприемат
необходимите действия по установяване на извършителите. Същият разпоредил на 12.02.2006
год. в 8.30-9.00 часа на разклона на с. Шишковци – с. Донковци
да застанат на пост полицейските служители П.Ш., Х.К. и П. Д., за да
установяват самоличността на лицата, които се намират в района.
На 12.02.2006 год. около 8.30 часа
свидетелите И.Н. и К.Л. ***, където се срещнали със свидетеля Д.К.. Същите му
разказали за случилото се през нощта на 11 срещу 12.02.2006 год. К. установил,
че по лицето на И.Н. има натъртвания и синини. Пострадалият К.Л. написал жалба,
под която се подписал и Н..
По-късно същия ден свидетелят К., в
качеството си на началник на РПУ гр. Е., веднага предприел необходимите мерки
за установяване извършителите на инкриминираните деяния. Била извършена
справка, от която се установило, че пострадалите лица И.Н. и К.Л. са законни
ловци, които притежават ловно оръжие, както следва: И.Н. - пушка “Збрьовка” № 3763962, калибър 12 и К.Л. - пушка с
неустановена марка № 110, калибър 12.
К. се обадил на дежурния прокурор,
дежурния дознател и дежурния в РДВР гр. Велико Търново. Една от версиите била,
че инкриминираното деяние е извършено от хора, работещи за подсъдимия Г.Д., тъй
като в тази насока имало и други сигнали. За целта било поискано разрешение за
извършване на следствено действие претърсване и изземване в имота и прилежащите
му жилищни сгради, стопански постройки и помощни помещения, както и намиращите
се в него МПС, собственост на “Гимел” АД гр. София,
стопанисвани от подсъдимия Г.С. ***, общ. Е.. Същото било издадено на
12.02.2006 год. в 11.30 часа. Подобно било изискано и за извършване на
следствено действие претърсване и изземване в жилището, обитавано от подсъдимия
Д.С. *** – хотел “Чумерна”. Били осигурени и поемни лица свидетелите И.Х.Г. и М.Х.М..
Последните се прибирали от гр. София, където работели, в с. Майско, общ. Е.,
където живеели заедно със семействата си. Двамата чакали за автобуса и понеже
имало много време до неговото тръгване се съгласили да станат поемни лица. След
това дванадесет служители от РПУ гр. Е., двама служители от РДВР гр. Велико
Търново – свидетелите В.Ф.М. и Д.К.Д. заедно със свидетеля Д.К. и дежурния
дознател Т.Б. се отправили към ловната база, находяща се в с. Шишковци, общ. Е.,
стопанисвана от подсъдимия Г.Д..
Същият ден около 10.00-10.30 часа сутринта
застаналите на пост на разклона на с. Шишковци – с. Донковци
служители на РПУ гр. Е., а именно П.Ш. и свидетелите Х.К. и П. Д. спрели за
проверка минаващия лек автомобил “Лада Нива”, в който установили три лица. След
проверка на самоличността им същите установили, че това са подсъдимите К.К., П.Г.
и Г.Б.. В МПС имало и две сърни. Последните обяснили, че намерили животните на
пътя в безпомощно състояние и щели да ги лекуват в ловната база, стопанисвана
от подсъдимия Д.. Свидетелите К. и Д., Ш. и задържаните лица изчакали известно
време, за да дойде основната група, която идвала от гр. Е., за да извърши
необходимите следствени действия в ловната база, находяща се в с. Шишковци,
общ. Е..
Около 12.00-12.30 часа полицейските
служители пристигнали в с. Шишковци в имота, собственост на “Гимел” АД гр. Е., стопанисван от подсъдимия Г.Д.. Посрещнал
ги свидетеля П.Д., който работел там като общ работник и казал, че последният е
извън базата. На Д. полицейските служители показали разпореждането, подписано
от дежурния съдия при Районен съд гр. Е. и започнали претърсване и изземване в
намиращите се там сгради и МПС.
По-късно около 15.00 часа на посоченото
място дошъл подсъдимия Г.Д. заедно със свидетеля Н.Ч. и подсъдимия Д.М..
Свидетелят К. му обяснил целта на посещението им. Подсъдимият Д. му казал, че
неговите хора установили в района бракониерство, като единият от нарушителите
бил горски, както и че бил възмутен от това поведение. Същият му съобщил, че
очаква и директора на Държавно лесничейство “Буйновци”
да дойде. Подсъдимият поканил свидетеля К., дознател Б., свидетелите М. и Д., както
и двете поемни лица Г. и М. в механата, където имало ловни трофеи. Същият
излязъл и повикал свидетеля Д., който донесъл инкриминираните вещи. Съставен
бил Протокол за доброволно предаване с дата 12.02.2006 год. При предаването на
последните подсъдимият Г.Д. заявил, че тези вещи му били предадени през нощта
на 11 срещу 12.02.2006 год. от лицата К.К.К., П.И.Г., Г.К.Б. и Д.С. М., които
били служители при него. Тези думи били записани в Протокола за доброволно
предаване в графата “за предадените предмети и книжа предаващият даде следните
обяснения” от дознател Б., като подсъдимият се подписал непосредствено след
текста. Същият не оспорва положения подпис. По-късно били разпитани и
подсъдимите К.К., П.Г., Г.Б. и Д.М.. При извършеното следствено действие
претърсване и изземване в едно от спалните помещения била намерена черна шапка
/тип качулка/ и иззета по съответния ред. След приключване на необходимите
следствени действия полицейските служители напуснали имота, находящ се в с.
Шишковци, общ. Е., собственост на “Гимел” АД гр.
София, стопанисван от подсъдимия Г.С.Д..
На 7.03.2006 год. подсъдимият Г.Д.
депозирал жалба с вх. № 1042/7.03.2006 год. до министъра на вътрешните работи
срещу тенденциозните и целенасочено некоректни действия, според него, на
началника на РПУ гр. Е. – Д.К.. Същата била изпратена по компетентност на РДВР
гр. Велико Търново, където била извършена проверка. След приключването й се
установило, че при изпълнение на служебните си задължения свидетелят К. се е
ръководел от принципите на запазване на реда и спокойствието на гражданите,
недопускане и предотвратяване на посегателства в обслужваната от РПУ гр. Е.
територия. Освен това при проверката не били установени административни или
дисциплинарни пропуски в работата на последния по цитираните в жалбата и
посочените в приложенията към нея случаи. По тези съображения жалбата била
изцяло неоснователна. Въпреки отговора, подсъдимият отново подал жалба с вх. №
1478/30.03.2006 год. до министъра на вътрешните работи, която била оставена без
разглеждане, тъй като съгласно чл. 39 от Закона за предложенията, сигналите,
жалбите и молбите на гражданите, повторно подадените жалби по въпроси, по които
има конкретен писмен отговор и не съдържат нови факти и обстоятелства се
оставят без разглеждане. Видно от представената по делото справка с рег. № Я-17236/16.10.2009 год. на ОД на МВР гр. Велико
Търново, в архивното лично кадрово дело на Д.К. – бивш началник на РУ на МВР
гр. Е. при ОД на МВР гр. Велико Търново няма данни да е запознат с депозираната
жалба от подсъдимия Г.Д. с вх. № 1042/7.03.2006 год. до министъра на вътрешните
работи. ОД на МВР гр. Велико Търново изпратило отговор на последния с рег. № Я-4495/23.03.2006 год., като е констатирано, че
жалбата не отговаря на истината и е неоснователна.
По доказателствата:
От графици за извършване на проверки
през м. януари и м. февруари 2006 год. в обектите на фирма “Гимел”,
фирма “Мелги” ЕООД и Ловно стопанство на фирма “Гимел” гр. Е. от служители на охранителна фирма “Хариота” ЕООД се установява, че за м. януари подсъдимите Г.Б.
и П.Г. са били на работа на 30 и 31.01.2006 год. в Ловно стопанство на фирма “Гимел” гр. Е., а за м. февруари 2006 год. на 5 и 6.02.2006
год. На 11 и 12.02.2006 год. свидетелят Р.Н. и управителят на “Хариота” ЕООД гр. София – Е. К. са охранявали Ловно
стопанство на фирма “Гимел” гр. Е., като изпълнението
на дежурството било от 9.00 часа на 11.02.2006 год. до 9.00 часа на 12.02.2006
год.
От писмо с изх. № 69-09/27.10.2009 год.
на “Хариота” ЕООД гр. София е видно, че между “Хариота” ЕООД и “Мелги” ЕООД има
сключен договор за охрана на имущество на 28.04.2000 год., действащ и понастоящем,
като същият е действал и към м. февруари 2006 год. Предмет на последния е
охрана на производствен обект – оранжерии за производство на зеленчуци, намиращ
се в с. Мартен, обл. Русе.
Това се потвърждава и от представения към писмото Договор за охрана на
имущество от 28.04.2000 год. и приложените 11 броя допълнителни споразумения
към него, касаещи уговореното възнаграждение.
Видно от писмо с изх. № 71/11.02.2009 год.
на Държавно горско стопанство Е., между Държавно лесничейство Е. и “Гимел” АД гр. София има сключен договор на 21.09.2006 год.
със срок на действие 31.01.2007 год., като за 11.02.2006 год. и 12.02.2006 год.
няма протоколи за отстрел. Заявки и издадени разрешителни има на следните дати:
15.10.2006 год., 3.11.2006 год., 14.11.2006 год., 19.11.2006 год., 5.12.2006
год., 10.12.2006 год., 16.12.2006 год., 17.12.2006 год., 23.12.2006 год.,
24.12.2006 год., 14.01.2007 год. и 20.01.2007 год. От писмо с изх. №
161/19.02.2009 год. на Държавно горско стопанство Буйновци
се установява, че на 11 и 12.02.2006 год. няма съставени разплащателни
протоколи. На тези дати няма издавани разрешителни за ловуване на територията
на държавния ловен район. Към м. февруари 2006 год. Държавно горско стопанство Буйновци няма сключен договор за предоставяне отстрел в
държавния ловен район. Такъв има сключен на 21.09.2006 год.
По делото е изслушано заключение,
изготвено от вещото лице Г.М.С. по назначената дактилоскопна
експертиза. Същата не е оспорена от страните и е приета от съда. Видно от
последната е, че намерената и иззета от мобилен телефон марка “Nokia” дактилоскопна
следа на 13.02.2006 год. е негодна за дактилоскопно
изследване.
По делото е изслушано заключение,
изготвено от вещото лице Г.М.С. по назначената балистична експертиза. Същата не
е оспорена от страните и е приета от съда. Видно от последната е, че представените
за изследване предмети представляват огнестрелни оръжия. Едното от тях
представлява пушка, произведена в Чехословакия, марка “Чешка Збройовка” с № 3763962. Другото от тях също представлява
пушка, по чиято глава са гравирани ловни сцени и с № 110. И двете пушки са двузарядни, неавтоматичти, тип
“успоредка”, калибър 12. Същите са произвеждали изстрели и са технически
изправни и годни за стрелба. Представените за изследване 16 броя предмети
представляват патрони – ловни, калибър 12, предназначени за стрелба с оръжие от
същия калибър. 5 броя патрони са изработени самоделно, а останалите 11 броя са фабрично
производство. Патроните също са годни за стрелба. Освен това е възможно
произвеждането на изстрели с представените за изследване оръжия и патрони.
По делото е изслушано заключение,
изготвено от вещото лице П.И.Д. по назначената съдебно-медицинска експертиза.
Същата не е оспорена от страните и е приета от съда. Видно от последната е, че
в резултат от инцидента, станал на 11.02.2006 год. на свидетеля И.С.Н. му е
причинено: периорбитален хематом на дясната орбита,
оток и хематом на дясната буза, слизащ към шията, оток и хематом на лявата
скула, хематом в областта на дясната лопатка, хематом в поясната
област в ляво, дифузни хематоми на двете предмишници странично. Констатираните
травматични увреждания са получени в резултат на действието на твърди тъпи
предмети в съответните области, като на пострадалото лице му били причинени
болки и страдания, с временно разстройство на здравето, без опасност за живота,
със срок на оздравителния процес за около 7-10 дни.
По делото е изслушано заключение,
изготвено от вещото лице З.Л.Б. по назначената оценъчна експертиза. Същата не е
оспорена от страните и е приета от съда. Видно от последната е, че пазарната
стойност на инкриминираните вещи към 11.02.2006 год. е, както следва: пушка “Збрьовка” № 3763962, калибър 12 – 120.00 лв.; патрондаш от
изкуствена кожа – 2.00 лв.; 16 броя ловни патрони, 12 калибър – 8.70 лв.;
брезентова раница – 7.00 лв.; брезентова торба с ремък – 0.50 лв.; лампа с
рефлектор със стойка за закрепване, кабел и щепсел – 4.50 лв. и осем броя
батерии по 4.5 V
– 4.00 лв.; бяла пластмасова кутия с черен капак с контакт – 3.00 лв.; буркан
тип “Омния” с капачка – 0.10 лв.; консерва с месо в
стъклен буркан 0.400 л – 3.00 лв.; два найлонови чувала и найлонова торба с
надпис “Захар” 5 кг – без стойност; батерия за мобилен телефонен апарат “NOKIA 1100” – 10.00 лв.; лопата с дървена
дръжка – 5.00 лв.; пушка с неустановена марка № 110, калибър 12 – 110.00 лв.,
всичко на обща стойност 277.80 лв., както и предно панорамно стъкло на лек
автомобил “ВАЗ 2101” – 35.00 лв.
По делото е изслушано заключение,
изготвено от вещото лице П.Х.Х. по назначената съдебно-медицинска експертиза на
веществени доказателства. Същата не е оспорена от страните и е приета от съда.
Видно от последната е, че по представената за изследване угарка от цигара “KENT BLUE” се установило наличие на слюнка, но
не било възможно определяне на кръвната група с категоричност, поради малкото
количество материал. Кръвногруповата принадлежност на
подсъдимите е, както следва: на Д.С.М. – А, на П.И.Г. – 0, на К.К.К. – А и на Г.К.Б.
– А.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена по несъмнен начин въз основа на събраните и проверени от досъдебното и съдебното производство доказателства. В тази
връзка съдът напълно кредитира показанията на свидетелите И.Н., К.Л., Д.К., Й.И.,
М.М., Х.К., П. Д., Р.Х., С.Х., Н.Ш., Д.Д. и В.М., тъй като намира, че същите
добросъвестно и според спомените си възпроизвеждат възприетите от тях събития с
правна значимост по казуса. Освен това свидетелите не са заинтересовани от
изхода на делото. Същите не се намират в служебна или лична зависимост от
подсъдимите Г.Д., К.К., П.Г., Г.Б. и Д.М..
Основните си фактически изводи съдът
базира на показанията на свидетелите Д.К., М.М., Х.К., П. Д., И.Н. и К.Л.,
които са подробни, изчерпателни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. В
подробните си разпити тези свидетели дадоха изчерпателно описание на
фактическата обстановка и хронологията на събитията в процесния
казус. По тази причина съдът не намира тенденциозност в начина на излагане на
фактите при показанията на тези свидетели, поради което и с оглед на факта, че
се подкрепят и от другия доказателствен материал, ги намира за добросъвестно
дадени и ги кредитира изцяло.
Съдът счита, че показанията на
пострадалите Н. и Л. следва да се кредитират напълно. Въпреки състоянието, в
което са се намирали към момента на извършване на деянието, същите са възприели
точно броя на нападателите и последователно описват действията им, свързани с
осъществяване на принуда спрямо тях и отнемането на движимите вещи, тяхна
собственост. Това се установява и от депозираната жалба в РПУ гр. Е. и от
разпита пред съдия на свидетеля К.Л., където същият сочи, че първоначално към
тях се приближили трима нападатели, а по-късно установил, че има и четвърти,
след като последният казал: “Тука има един горски.”. Още повече, че гласът на
последния е разпознат от свидетеля И.Н., като гласът на подсъдимия Д.М.. По
тази причина първият е посочил втория като евентуален извършител при подаване
на сигнала в РПУ гр. Е., а оперативният дежурен е направил отбелязването в
съответната книга. Това, че е записал Д.М. като Д.М. не дава основание да се
приеме, че става въпрос за друго лице, тъй като разликата между двете е само в
наставката. В първия случай същата е –ов, а във
втория –ски. Още повече, че свидетелят Д.К. заяви категорично, че подсъдимият М.
е известен по този начин сред обществото в гр. Е.. По тази причина съдът
намира, че не може да се съгласи с тезата на защитниците на подсъдимите, че
пострадалите лица изобщо не били разпознали извършителите на инкриминираното
деяние. Пострадалите твърдят, че тримата извършители били едри на ръст и
говорели на шопски диалект, което съдът възприе и лично в съдебно заседание.
Видно е, че подсъдимите К., Г. и Б. са високи и едри мъже, които живеят в гр.
София, където широко е разпространен този вид говор. Освен това не случайно,
когато пострадалите са отишли в заведението на свидетеля С.Х., Н. му казал, че
са се спречкали с хората на Г.Д.. Свидетелят Х. също твърди, че след обаждането
на Н. направил асоциация с фирмата на Г.Д. и че неговите хора са участвали в
бой или нещо подобно.
С оглед на всичко изложено следва да се
направи извода, че нападателите на свидетелите Н. и Л. не са неизвестни. Участието
на подсъдимите К., Г., Б. и М. в извършеното престъпление по безспорен начин се
установява и от приложения по делото Протокол за доброволно предаване от
12.02.2006 год., в който подсъдимият Г.Д. е посочил имената на подсъдимите К.К.,
П.Г., Г.Б. и Д.М., като лицата които са му предали през нощта на 11/12.02.2006
год. инкриминираните вещи. Съдът напълно възприема съдържанието на протокола,
тъй като няма причина да приеме противното. В тази насока съдът счита, че
възраженията на защитниците на подсъдимите са напълно неоснователни. На първо
място не следва да се кредитират показанията на свидетелите М. и Г. в тази
насока. За да бъде Протоколът за доброволно предаване от 12.02.2006 год. годно
доказателствено средство не е необходимо същият да бъде съставен в присъствието
на поемни лица или свидетели, каквито в конкретния случай са М. и Г.. Никъде в
закона не се поставя такова изискване. На следващо място участието на М. и Г.,
като поемни лица е крайно неудачно, тъй като може да се приеме, че същите са
малограмотни. Последните имат затруднения при четенето и писането, което съдът
имаше възможност да възприеме лично в съдебно заседание по време на разпита им.
Свидетелят М. каза, че е със завършен пети клас, а свидетелят Г. заяви, че не
може да чете и пише, но може да смята. Това се установява по безспорен начин от
техните показания. Още повече, че свидетелят М. има затруднение със зрението и очила
4,5 диоптъра за близко виждане, които на 12.02.2006 год. е носил, но не ги е
сложил, за да прочете лично записания текст в Протокола за доброволно предаване
от 12.02.2006 год. Особено учудващ е фактът, че същите си спомнят с големи подробности
как е оформен Протоколът за доброволно предаване от 12.02.2006 год., при
условие, че единият от тях не си е сложил очилата, а другият не може да чете и
пише, както и не си спомнят почти никакви подробности за другия Протокол за
претърсване и изземване от 12.02.2006 год., по който също са били поемни лица и
с който е иззета черна шапка /тип качулка/. Това навежда на извода, че дори да
не може да се коментира някаква заинтересованост от тяхна страна с оглед лични
или служебни взаимоотношения, същите поради липсата на образование и
елементарни умения да пишат и да прочетат написаното, ги прави негодни
свидетели, които да удостоверят съдържанието на Протокола за доброволно
предаване от 12.02.2006 год. Освен това техните показания не кореспондират с
показанията на свидетеля К., които съдът възприема напълно като правдиви.
Следва да се отбележи, че под оспорения текст подсъдимият Г.Д. е положил
подписа си. Същият е интелигентен човек, с висше образование и е трудно да се
предположи, че би се подписал без да прочете текста. Действително по делото е
представен втория индигиран екземпляр от Протокола за
доброволно предаване от 12.02.2006 год., но това не го прави негоден като
доказателство и не променя факта на неговата валидност. Това, че не е даден
екземпляр на подсъдимия Д. след попълването му е по-скоро технически пропуск,
който впоследствие е бил отстранен, като е предаден такъв на адвоката му М.М.. Освен
това още при влизането си в базата Д. е обяснил за бракониерските прояви на
пострадалите, както и че единият от тях е горски и че бил възмутен от това
поведение. С оглед на това не случайно нападателите на пострадалите Н. и Л. непрекъснато
ги питали по време на грабежа дали са бракониерствали, което ги свързва по един
несъмнен начин с подсъдимия Д., тъй като единствено той и извършителите на
деянието са ги възприели като бракониери.
В тази връзка съдът счита, че
показанията на свидетеля К. следва да се кредитират изцяло, като убедителни,
точни, правдиви и непротиворечиви. Липсват данни същият да е бил в някакви
отношения с подсъдимия Д. било в личен, било в професионален план.
Представените по делото жалби от последния до министъра на вътрешните работи и
последвалите отговори установяват по безспорен начин, че Д.К. със своите
действия по случая е целял единствено да изпълни изрядно служебните си
задължения. Следва да се отбележи факта, че подсъдимият Д. е подал жалбите след
инцидента на 11/12.02.2006 год., като до този момент не е имал оплаквания от
действията му. Освен това от отговорите на жалбите му е видно, че същите са
неоснователни, а от представената стр. 15 от вестник “24 часа”, излязъл от печат
на 28.02.2006 год. се установява, че в района на гр. Е. с дейността на
подсъдимия Д. се свързват редица проблеми, а именно: пребити хора, разрушени
къщи, поставяне на бариери, неразбирателство с ловните дружинки и други.
Последното от своя страна потвърждава показанията на свидетеля К.. Освен това
по отношение на последния не е относима разпоредбата
на чл. 118, ал. 2 от НПК, т. е. че не могат да бъдат свидетели лицата, които са
извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия. По този
въпрос съдът се е произнесъл с Определение от 18.12.2006 год. по настоящото
НОХД, като е оставил без уважение искането на защитника на подсъдимия Д. – адв. М. за заличаване на свидетеля Д.К. като свидетел.
Видно от приложените по делото материали на досъдебното
производство № ЗМ-19/2006 год. по описа на РПУ гр. Е. свидетелят Д.К., в
качеството си на началник на РПУ гр. Е., не е извършвал действия по
разследването.
Настоящата инстанция намира, че не
следва да се кредитират показанията на свидетелите П.Д., С.С., Н.Ч., Я.Я., Й.Р.,
Р.Н. и П.П.. Първите петима са били служители на подсъдимия Д. към момента на
извършване на инкриминираните деяния. Такива са и към момента на постановяване
на съдебния акт, с който се финализира производството по настоящото наказателно
производство пред първа инстанция. Посочените свидетели се намират в служебна
зависимост от Д. и показанията им следва да се прецизират и кредитират дотолкова,
доколкото се подкрепят от останалите събрани по делото писмени и гласни такива.
На първо място съдът не възприема като
правдиви и достоверни показанията на свидетеля Р.Н., а от там и представените
графици за извършване на проверки през м. януари и м. февруари 2006 год. в
обектите на фирма “Гимел”, фирма “Мелги”
ЕООД и Ловно стопанство на фирма “Гимел” гр. Е. от
служители на охранителна фирма “Хариота” ЕООД. Последните
нямат достоверна дата и няма как да се установи по безспорен начин, че същите са
съставени преди 11.02.2006 год., както и че стриктно са спазвани от посочените
в тях лица. В тази връзка съдът счита, че следва да не се възприемат не само
посочените по-горе графици за извършване на проверки, но и представените договори
и анекси, по които страна е “Хариота” ЕООД гр. София.
По делото безспорно е установено, че подсъдимият Г.Д. е бил едноличен
собственик на “Хариота” ЕООД гр. София за периода от 1.02.2000
год. до 28.02.2006 год., т. е. към момента на извършване на инкриминираните
деяния. Касае се за две свързани фирми – “Хариота”
ЕООД гр. София и “Гимел” АД гр. София, чийто
собственик е един и същ. Доказателство за това е и факта, че управител на “Хариота” ЕООД гр. София за периода от 1.02.2000 год. до
20.12.2000 год. е Крум Николаев Томов, който впоследствие е Заместник
председател на Съвета на директорите на “Гимел” АД
гр. София. По тази причина е напълно неуместно безрезервно да се кредитират
посочените по-горе писмени доказателства при условие, че същите, освен по
изложените съображения, противоречат и на останалите събрани по делото
доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че няма обективни такива,
от които да се установява по безспорен начин прекратяването на Договор за
охрана на имущество от 30.01.2006 год. на дата 12.02.2006 год. На първо място
не може да се приеме, че уведомителното писмо до Изпълнителния директор на “Гимел” АД от управителя на “Хариота”
ЕООД гр. София - Е. К. е прекратило договорните отношения между двете страни. В
същия е вписано, че договорът се прекратява с писмено взаимно съгласие на последните,
а за всички неуредени въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за
задълженията и договорите. От представеното уведомление е видно, че нито е
спазен чл. 1 от раздел V от договора, сключен между “Хариота”
ЕООД гр. София и “Гимел” АД гр. София, нито Закона за
задълженията и договорите относно прекратяването му. От същото е налице
едностранно волеизявление от страна на управителя на “Хариота”
ЕООД гр. София, като липсват доказателства, от които да се установява същото
достигнало ли е до знанието на другия съдоговорител. Не
следва да се взема под внимание и представената по делото командировъчна
заповед № 1/1.02.2006 год. В същата не е ясно формулирано с каква задача подсъдимият
Д.М. *** в обект къща-склад на “Гимел” АД за периода
от 1.02.2006 год. до 28.02.2006 год. Следва да се отбележи, че последният е бил
на длъжност “портиер” и определянето му като “специалист по муфлоните” е
необяснимо. Един служител или работник се командирова от работодателя си, за да
извърши нещо конкретно в негова полза, т. е. да допринесе със своя труд за един
по-добър финансов резултат на управляваната от същия структура. Недопустимо е един
работодател да командирова свой работник при друг работодател за такъв голям
период от време – 1 месец, през който първият да му заплаща възнаграждение, а
вторият да използва труда му. В конкретния случай няма и не може да се обясни логично
командироването на М., което от своя страна е още едно доказателство в подкрепа
на тезата, че “Хариота” ЕООД и “Гимел”
АД са свързани фирми на един собственик и че е необходимо внимателно да се
анализират представените от първата документи, касаеща втората такава, както и
договорните им отношения.
Съдът не кредитира показанията на
свидетеля Р.Н., който твърди, че от 9.00 часа на 11.02.2006 год. до 9.00 часа
на 12.02.2006 год. заедно с Е. К. са охранявали ловното стопанство на фирма “Гимел” в гр. Е.. Подобни са и показанията на свидетеля Я.Я.,
който добавя, че подсъдимите П.Г. и Г.Б. са пристигнали в ловната база в с.
Шишковци, общ. Е. около 12.00 часа на 12.02.2006 год., преди да пристигне
полицията. Освен това подсъдимият К.К., който извършвал куриерски услуги /в
почивен ден/, дошъл да носи някакви документи след тях. Тези гласни и писмени
доказателства противоречат на показанията на свидетелите М.М., Х.К. и П. Д.,
които заявяват, че на 12.02.2009 год. сутринта около 10.00-10.30 часа били застанали
на пост на разклона на с. Шишковци – с. Донковци с
цел да установяват самоличността на минаващите от там лица. Същите спрели за
проверка подсъдимите К., Г. и Б., които пътували заедно в една бяла “Лада
Нива”, в която отзад имало две сърни. От изложеното съдът кредитира показанията
на втората група свидетели. Последните са служители на местното РПУ, които по
това време са изпълнявали задълженията си по служба. Освен това няма данни по
делото същите да са заинтересовани от изхода му или да се намират в някакви
отношения с подсъдимите за разлика от другата група свидетели. Свидетелят Р.Н.
е бил колега на подсъдимите Г., Б. и М., тъй като и четиримата през този период
от време са работили в “Хариота” ЕООД гр. София, и
служител на подсъдимия Д., както и свидетелят Я.Я.. Последният не само е
работел за Д., но дори е живеел в ловната база в с. Шишковци, общ. Е.. Я. е
поддържал приятелски отношения с първите трима с оглед служебните им контакти.
С оглед на изложеното съдът счита, че няма основателна и логична причина да се
дискредитират показанията на свидетелите М.М., Х.К. и П. Д.. Още повече, че в
автомобила на подсъдимите К., Г. и Б. е установено наличието на две сърни,
които по-вероятно са намерени в ловното стопанство, стопанисвано от подсъдимия Г.Д.,***,
откъдето, според показанията на Н., са идвали Г. и Б.,***, откъдето е идвал
подсъдимия К., пак според показанията на Н.. Освен това тримата подсъдими са
били заедно, а не са пристигнали поотделно, както се твърди от двамата
свидетели, водени от защитниците на подсъдимите Н. и Я..
Показанията на свидетелите П.Д., С.С. и
Н.Ч. също не следва да се вземат под внимание, тъй като същите също са
служители на “Гимел” АД гр. София и се намират в
служебна зависимост от подсъдимия Д.. Освен това същите противоречат на
останалите събрани по делото доказателства и по-специално на писмо с изх. №
71/11.02.2009 год. на Държавно горско стопанство Е. и писмо
с изх. № 161/19.02.20009 год. на Държавно горско стопанство Буйновци.
В показанията си Д. твърди, че инкриминираните вещи намерил заедно със
свидетеля С. на паркинга пред ловната база. Същият обяснява появата им с
гостите на ловната база, които често забравяли оръжията си на различни места
там. Освен това последният заявява, че него ден имало гости, които вече си били
събрали багажа, както и че инкриминираните вещи били подпрени до една кола,
която била на един от гостите. Свидетелят Ч. заяви в показанията си, че не може
да си спомни точно дали него ден е имало гости, но ако е имало такива,
задължително следва да има протоколи за отстрел в Държавно горско стопанство Е.
и Държавно горско стопанство Буйновци. От приложените
по делото справки по категоричен начин се установява, че протоколи за отстрел
не е имало за 11 и 12.02.2006 год., както и за дните преди и след тях.
Следователно единственият извод, който може да се направи е, че гости в ловната
база в с. Шишковци, общ. Е. тези дни не е имало, което от своя страна
дискредитира показанията на свидетелите Д. и С. за “появата” на инкриминираните
вещи на паркинга пред ловната база, както и тези на свидетеля Ч.. С оглед на
това противоречие и тяхната заинтересованост от изхода на делото, съдът намира,
че не следва да ги кредитира.
Съдът не кредитира също така и показанията
на свидетелите П.П. и Й.Р. предвид близките лични и служебни отношения с
подсъдимите. Освен това буди недоумение фактът, че свидетелят Р. с голяма
точност си спомня рождената дата на снаха си – 6.02.2006 год., която свързва с
пътуването си до с. Селиминово, общ. Сливен заедно с
подсъдимия Д.М., а сбърка нейното бащино име, като вместо “Д.” я нарече “И.” в
съдебно заседание. “Грешката” на Р. се установява от приложените по делото
справки с № 1131/20.10.2009 год. от Община Е. и с № 4762/30.10.2009 год. от АИС
“БДС” на РУ на МВР гр. Е..
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия Г.Д. в частта, в която изнася че не е извършил инкриминираните
деяния. Настоящата инстанция намира, че тези обяснения на последния не
кореспондират на установената от съда фактическа обстановка и на подкрепящите я
доказателства. Обясненията на подсъдимия съдът счита, че представляват една
защитна версия, чрез която реализира правото си на защита.
Съдът не споделя становището, изразено
от адв. К., че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като не било ясно изписано всеки един от подсъдимите
какви действия на принуда е осъществил спрямо пострадалите Н. и Л. с цел да
отнеме инкриминираните вещи. Според съда този подход на краен формализъм е
неправилен, тъй като няма никакво съмнение, че подсъдимите К., Г., Б. и М. са
извършили побой над пострадалите лица и конкретизирането на действията на всеки
един от тях с нищо не би допринесло за изясняване на фактическата обстановка по
делото. Съдът не възприема доводите на същата, че с това е ограничено правото
на защита на подсъдимите.
От правна страна:
І. Въз основа на събраните
доказателства съдът счита, че от обективна страна подсъдимите К.К.К., П.И.Г., Г.К.Б.
и Д.С.М. са осъществили престъпния състав на чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, а именно: На 11.02.2006 год. в
района на с. Папратлива, общ. Е., в съучастие като
извършители, отнели чужди движими вещи /пушка “Збрьовка”
№ 3763962, калибър 12; патрондаш от изкуствена кожа; 16 броя ловни патрони,
калибър 12; брезентова раница; брезентова торба с ремък; лампа с рефлектор със
стойка за закрепване, кабел и щепсел и осем броя батерии по 4.5 V; бяла пластмасова кутия с черен капак
с контакт; буркан тип “Омния” с капачка; консерва с
месо в стъклен буркан 0.400 л; два найлонови чувала; найлонова торба с надпис
“Захар” 5 кг; батерия за мобилен телефонен апарат “NOKIA 1100”; лопата с дървена дръжка/,
собственост на И.Н. ***, и чужда движима вещ /пушка с неустановена марка № 110,
калибър 12/, собственост на К.Л. ***, всичко на обща стойност 277.80 лв. от
владението им с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за
това сила и заплашване. Същите нападнали пострадалите И.Н. и К.Л., като ги
блъскали, нанесли им побой и лека телесна повреда на И.Н.. Освен това
подсъдимите ги заплашили, че ще ги заколят, вследствие на което у пострадалите
възникнал основателен страх, че дейците могат да осъществят заплахата. Чрез
тези действия – на сила и заплаха подсъдимите сломили съпротивата на
пострадалите и по този начин ги мотивирали да не им пречат да установят своя
фактическа власт върху инкриминираните вещи. В резултат на нанесения побой на Н.
е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания с временно
разстройство на здравето, без опасност за живота му. Четиримата подсъдими
отнели от владението на пострадалите лица инкриминираните вещи. Същите
установили фактическа власт противозаконно върху тях. К., Г., Б. и М. са
действали като съизвършители. Първите трима са участвали в самото изпълнение на
престъплението – както в сломяване на съпротивата на жертвите, така и в
отнемането на вещите. Грабежът е съставно престъпление, поради което връзката
между съизвършителите позволява някой от тях да не участва непосредствено в
упражняването на принудата, за отнемане или за запазване владението върху
чуждата вещ. Достатъчно е съзнание у съучастниците, че действат заедно и воля
за постигане на резултат от общата дейност. От тази гледна точна, въпреки че
подсъдимият М. не е нанасял удари на Н. и Л. и не им е отправял заплахи, същият
е присъствал на упражненото насилие, насочено към принуждаване на пострадалите
да им предадат инкриминираните вещи, въпреки волята им. В този смисъл
съучастническата дейност на подсъдимия М. е безсъмнено доказана от събраните по
делото доказателства, събрани на досъдебното и
съдебното производство. С оглед на което следва да се приеме, че е било налице
съгласие между подсъдимите К., Г., Б. и М. относно времето, мястото и начина на
осъществяване на престъпното посегателство. Деянието е извършено при общност на
умисъла.
С оглед на изложеното следва да се
направи извода, че са налице всички елементи на съставното престъпление грабеж
в настоящия случай, тъй като при нанесения побой и отправените заплахи на
пострадалите лица е станало невъзможно да запазят владението върху чуждите за
извършителите вещи, поради което в резултат на упражнената сила е установено
владението върху инкриминираните вещи от извършителите. От субективна страна
подсъдимите са действали с пряк умисъл на вината. Същите са съзнавали, че чрез
принудителни способи, а именно употребена сила и заплаха, са отнели от
владението на пострадалите Н. и Л. движими вещи. Така подсъдимите са съзнавали
общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите
общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване.
Обществената опасност на деянието е
висока. Налице е посегателство, както върху обществените отношения, който
осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост върху
движими вещи, така и върху тези, които осигуряват на човека възможност свободно
да формира своята воля и да избира поведение. Следва да се отбележи, че сред
инкриминираните вещи са огнестрелни оръжия и боеприпаси, които са поставени под
специален режим /ЗКВВООБ и ППЗКВВООБ/.
Обществената опасност на подсъдимия К.К.К.
следва да се преценява с оглед на съдебното му минало. Същият е осъден с
Присъда № 63/6.03.1997 год. по НОХД № 26/1996 год. на осн.
чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК
на три години лишаване от свобода, като на осн. чл.
66 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание за срок от пет
години, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата е влязла в сила на
20.03.1997 год. К. е реабилитиран по право на осн.
чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК. Подсъдимият не е с добри характеристични данни.
Последният поддържа контакти с криминално проявени лица и е регистриран в
масивите на МВР през 1997 год. Отнетите вещи не са на висока стойност.
Обществената опасност на подсъдимия П.И.Г.
следва да се преценява с оглед на чистото му съдебно минало и добри
характеристични данни. Въпреки това същият е регистриран в масивите на МВР през
2004 год. за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. Отнетите вещи не
са на висока стойност.
Обществената опасност на подсъдимия Г.К.Б.
следва да се преценява с оглед на чистото му съдебно минало и добри
характеристични данни. Отнетите вещи не са на висока стойност.
Обществената опасност на подсъдимия Д.С.М.
следва да се преценява с оглед на чистото му съдебно минало и добри
характеристични данни. Отнетите вещи не са на висока стойност.
По индивидуализация на наказанието:
За извършеното от подсъдимите К.К.К., П.И.Г.,
Г.К.Б. и Д.С.М. престъпление по чл. 198, ал. 1 във вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от три
до десет години, т. е. касае се за умишлено престъпление от общ характер.
Съдът, след като обсъди обществената опасност на деянието и личната такава на
дейците, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства им наложи следните
наказания:
1. На подсъдимия К.К.К. на осн. чл. 198, ал. 1 във вр. с чл.
20, ал. 2 във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК – ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
2. На подсъдимия П.И.Г. на осн. чл. 198, ал. 1 във вр. с чл.
20, ал. 2 във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК – ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
3. На подсъдимия Г.К.Б. на осн. чл. 198, ал. 1 във вр. с чл.
20, ал. 2 във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК – ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
4. На подсъдимия Д.С.М. на осн. чл. 198, ал. 1 във вр. с чл.
20, ал. 2 във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК – ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Настоящата инстанция определи вида и
размера на наказанията при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Подсъдимите К. и Г. са млади хора с чисто съдебно минало. Г., Б. и М. са и с
добри характеристични данни. Б. и М. са на средна възраст. Последните имат
семейства и малолетни деца, за които се грижат и на които дължат издръжка до
навършване на пълнолетието им. Освен това съдът взе предвид и здравословното
състояние на подсъдимите. Видно от представената по делото многобройна
медицинска документация, същите страдат от сериозни заболявания. Следва да се
вземе под внимание, че отнетите вещи не са на висока стойност. Отегчаващо
вината обстоятелство при подсъдимия К. е отрицателната характеристика и
предишно осъждане, макар и по последното да е реабилитиран по право на осн. чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК. При извършване на деянието
подсъдимите са причинили лека телесна повреда на пострадалия И.Н.. Освен това
степента на обществената опасност на деянието е висока. Част от инкриминираните
вещи са огнестрелни оръжия и боеприпаси, поставени под особен режим. Съдът
намира, че с така наложените наказания ще се реализират целите на специалната и
генералната превенция, визирани в чл. 36 и чл. 54 от НК.
ІІ. Съдът приема за установено, че К., Г.,
Б. и М. са осъществили от обективна страна престъпния състав на чл. 339, ал. 1
във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, а именно: На
11/12.02.2006 год. в района на с. Папратлива, общ. Е.
и в района на с. Шишковци, общ. Е., в съучастие като извършители, придобили и
държали огнестрелни оръжия и боеприпаси /пушка “Збрьовка”
№ 3763962, калибър 12; 16 броя ловни патрони, калибър 12 и един брой ловна
пушка с ремък, с неустановена марка № 110, калибър 12/, които предали на Г.С.Д.,
без да имат надлежно разрешение за това. Същите фактически държали посочените
два броя пушки и боеприпаси, като са съзнавали факта, че държат последните без
надлежно разрешение от съответните държавни органи. Без значение за съставомерността на деянието е, че К., Г., Б. и М. за
кратко време са държали инкриминираните вещи, поради което не го дисквалифицира
като престъпно. Фактическата власт върху тях сама по себе си обективира в достатъчна степен и умисъла на дейците.
Деянието е извършено от подсъдимите при
пряк умисъл на вината. Същите са разбирали свойството и значението на
извършеното, съзнавали са общественоопасния му характер и последици и са целели
тяхното настъпване.
Обществената опасност на деянието е
висока. Налице е посегателство спрямо обществените отношения, регламентирани от
ЗКВВООБ и ППЗКВВООБ.
Обществената опасност на подсъдимия К.К.К.
следва да се преценява с оглед на съдебното му минало. Същият е осъден с
Присъда № 63/6.03.1997 год. по НОХД № 26/1996 год. на осн.
чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК
на три години лишаване от свобода, като на осн. чл.
66 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание за срок от пет
години, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата е влязла в сила на
20.03.1997 год. Същият е реабилитиран по право на осн.
чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК. Подсъдимият не е с добри характеристични данни.
Последният поддържа контакти с криминално проявени лица и е регистриран в
масивите на МВР през 1997 год.
Обществената опасност на подсъдимия П.И.Г.
следва да се преценява с оглед на чистото му съдебно минало и добри
характеристични данни. Въпреки това същият е регистриран в масивите на МВР през
2004 год. за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
Обществената опасност на подсъдимия Г.К.Б.
следва да се преценява с оглед на чистото му съдебно минало и добри
характеристични данни.
Обществената опасност на подсъдимия Д.С.М.
следва да се преценява с оглед на чистото му съдебно минало и добри
характеристични данни.
По индивидуализация на наказанието:
За извършеното от подсъдимите К.К.К., П.И.Г.,
Г.К.Б. и Д.С.М. престъпление по чл. 339, ал. 1 във вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до шест
години, т. е. касае се за умишлено престъпление от общ характер. Съдът, след
като обсъди обществената опасност на деянието и личната такава на дейците,
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства им наложи следните наказания:
1. На подсъдимия К.К.К. на осн. чл. 339, ал. 1 във вр. с чл.
20, ал. 2 във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК – ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
2. На подсъдимия П.И.Г. на осн. чл. 339, ал. 1 във вр. с чл.
20, ал. 2 във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК – ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
3. На подсъдимия Г.К.Б. на осн. чл. 339, ал. 1 във вр. с чл.
20, ал. 2 във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК – ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
4. На подсъдимия Д.С.М. на осн. чл. 339, ал. 1 във вр. с чл.
20, ал. 2 във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК – ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Настоящата инстанция определи вида и
размера на наказанията при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Подсъдимите К. и Г. са млади хора с чисто съдебно минало. Г., Б. и М. са с
добри характеристични данни. Б. и М. имат семейства и малолетни деца, за които
се грижат и на които дължат издръжка до навършване на пълнолетието им. Освен
това съдът взе предвид и здравословното състояние на подсъдимите. Видно от
представената по делото многобройна медицинска документация, същите страдат от
сериозни заболявания. Отегчаващо вината обстоятелство при подсъдимия К. е
отрицателната характеристика и предишно осъждане, макар и по последното да е
реабилитиран по право на осн. чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК. Освен това степента на обществената опасност на деянието не е висока. Съдът
намира, че с така наложените наказания ще се реализират целите на специалната и
генералната превенция, визирани в чл. 36 и чл. 54 от НК.
ІІІ. Съдът намира, че на подсъдимия К.К.К.
на осн. чл. 23 от НК следва да се наложи едно общо
най-тежко наказание измежду определените му такива, а именно ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Налице са изискуемите предпоставки за това, а именно
подсъдимият е извършил две престъпни деяния. Същите са осъществени при
условията на съвкупност. Освен това съдът счита, че така наложеното наказание
не следва да се изтърпява ефективно. За поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия не е необходимо да бъде отделян от обществото на този етап с оглед
смекчаващите вината обстоятелства. Изтърпяването на така наложеното наказание
следва да се отложи на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за
срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът намира, че на подсъдимия П.И.Г.
на осн. чл. 23 от НК следва да се наложи едно общо
най-тежко наказание измежду определените му такива, а именно ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Налице са изискуемите предпоставки за това, а именно
подсъдимият е извършил две престъпни деяния. Същите са осъществени при
условията на съвкупност. Освен това съдът счита, че така наложеното наказание
не следва да се изтърпява ефективно. За поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия не е необходимо да бъде отделян от обществото на този етап с оглед
смекчаващите вината обстоятелства. Изтърпяването на така наложеното наказание
следва да се отложи на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за
срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът намира, че на подсъдимия Г.К.Б.
на осн. чл. 23 от НК следва да се наложи едно общо
най-тежко наказание измежду определените му такива, а именно ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Налице са изискуемите предпоставки за това, а именно
подсъдимият е извършил две престъпни деяния. Същите са осъществени при
условията на съвкупност. Освен това съдът счита, че така наложеното наказание
не следва да се изтърпява ефективно. За поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия не е необходимо да бъде отделян от обществото на този етап с оглед
смекчаващите вината обстоятелства. Изтърпяването на така наложеното наказание
следва да се отложи на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за
срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът намира, че на подсъдимия Д.С.М.
на осн. чл. 23 от НК следва да се наложи едно общо
най-тежко наказание измежду определените му такива, а именно ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Налице са изискуемите предпоставки за това, а именно
подсъдимият е извършил две престъпни деяния. Същите са осъществени при
условията на съвкупност. Освен това съдът счита, че така наложеното наказание
не следва да се изтърпява ефективно. За поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия не е необходимо да бъде отделян от обществото на този етап с оглед
смекчаващите вината обстоятелства. Изтърпяването на така наложеното наказание
следва да се отложи на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за
срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ІV. Съдът приема за установено, че
подсъдимият Г.С.Д. е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл.
215, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1 от НК, а именно: На
12.02.2006 год. в с. Шишковци, общ. Е., с цел да набави за себе си имотна
облага, укрил чужди движими вещи /пушка “Збрьовка” №
3763962, калибър 12 и 16 броя ловни патрони, калибър 12, собственост на И.Н. ***,
и пушка с неустановена марка № 110, калибър 12, собственост на К.Л. ***/ на
обща стойност 238.70 лв., които вещи са поставени под специален режим /ЗКВВООБ
и ППЗКВВООБ/, за които знаел, че са придобити от другиго /Д.М., П.Г., К.К. и Г.Б./
чрез престъпление. Същият укрил инкриминираните вещи в стопанска сграда,
находяща се в ловната база в с. Шишковци, общ. Е., собственост на “Гимел” АД гр. София, която стопанисвал, като знаел, че
същите са придобити от подсъдимите К., Г., Б. и М. чрез престъпление – грабеж.
Деянието е извършено от подсъдимия Д.
при пряк умисъл на вината. Същият е разбирал свойството и значението на
извършеното, съзнавал е общественоопасния му характер и последици и е целял
тяхното настъпване.
Обществената опасност на деянието е
висока. Налице е посегателство спрямо обществените отношения, които са свързани
с установяване и разкриване на вече извършено друго престъпление, както и
наказване извършителя на това престъпление, както и тези, чрез които се
възстановява възможността на пострадалия да упражнява нормално правото си на
собственост.
Обществената опасност на подсъдимия Г.С.Д.
следва да се преценява с оглед на чистото му съдебно минало и добри характеристични
данни.
По индивидуализация на наказанието:
За извършеното от подсъдимия Г.С.Д. престъпление
по чл. 215, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1 от НК законът
предвижда наказание “лишаване от свобода” от три до десет години и “глоба” от хиляда
до три хиляди лева. Съдът, след като обсъди обществената опасност на деянието и
личната такава на дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства му
наложи следното наказание на осн. чл. 215, ал. 2, т.
2 във вр. с ал. 1 във вр. с
чл. 36 и 54 от НК, а именно: ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на
2000.00 лв., която да заплати в полза на държавата. Настоящата инстанция
определи вида и размера на наказанието при превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Д. е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни.
Същият е на средна възраст и има две деца, за които се грижи и на които дължи
издръжка до навършване на пълнолетието им. Съдът намира, че с така наложеното
наказание ще се реализират целите на специалната и генералната превенция,
визирани в чл. 36 и чл. 54 от НК.
V. Съдът приема за установено, че
подсъдимият Г.С.Д. е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл.
215, ал. 1 от НК, а именно: По същото време и на същото място с цел да набави
за себе си имотна облага укрил чужди движими вещи /патрондаш от изкуствена
кожа; брезентова раница; брезентова торба с ремък; лампа с рефлектор и със
стойка за закрепване кабел и щепсел, осем броя батерии по 4.5 V; бяла пластмасова кутия с черен капак
с контакт; буркан тип “Омния” с капачка; консерва с
месо в стъклен буркан 0.400 л; два найлонови чувала, найлонова торба с надпис
“Захар” 5 кг/ на обща стойност 24.10 лв., собственост на И.Н. ***, за които
знаел, че са придобити от другиго /Д.М., П.Г., К.К. и Г.Б./ чрез престъпление. Същият
укрил инкриминираните вещи в стопанска сграда, находяща се в ловната база в с.
Шишковци, общ. Е., собственост на “Гимел” АД гр.
София, която стопанисвал, като знаел, че същите са придобити от подсъдимите К.,
Г., Б. и М. чрез престъпление – грабеж.
Деянието е извършено от подсъдимия Д.
при пряк умисъл на вината. Същият е разбирал свойството и значението на
извършеното, съзнавал е общественоопасния му характер и последици и е целял
тяхното настъпване.
Обществената опасност на деянието не е
висока. Налице е посегателство спрямо обществените отношения, които са свързани
с установяване и разкриване на вече извършено друго престъпление, както и
наказване извършителя на това престъпление, както и тези, чрез които се
възстановява възможността на пострадалия да упражнява нормално правото си на
собственост.
Обществената опасност на подсъдимия Г.С.Д.
следва да се преценява с оглед на чистото му съдебно минало и добри
характеристични данни. Инкриминираните вещи не са на висока стойност.
По индивидуализация на наказанието:
За извършеното от подсъдимия Г.С.Д.
престъпление по чл. 215, ал. 1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от
свобода” до пет години, но не по-тежко от предвиденото за самото престъпление. Съдът,
след като обсъди обществената опасност на деянието и личната такава на дееца,
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства му наложи следното наказание
на осн. чл. 215, ал. 1 във вр.
с чл. 36 и 54 от НК, а именно: ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Настоящата
инстанция определи вида и размера на наказанието при превес на смекчаващите
вината обстоятелства. Д. е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни.
Същият има две деца, за които се грижи и на които дължи издръжка до навършване
на пълнолетието им. Инкриминираните вещи не са на висока стойност. Съдът
намира, че с така наложеното наказание ще се реализират целите на специалната и
генералната превенция, визирани в чл. 36 и чл. 54 от НК.
VІ. Съдът приема, че подсъдимият Г.С.Д.
е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл. 339, ал. 1 от НК, а
именно: По същото време и на същото място придобил и държал огнестрелни оръжия
и боеприпаси /пушка “Збрьовка” № 3763962, калибър 12;
16 броя ловни патрони, калибър 12; пушка с неустановена марка № 110, калибър
12/ без да има надлежно разрешение за това. Същият фактически държал посочените
два броя пушки и боеприпаси, като е съзнавал факта, че държи последните без
надлежно разрешение от съответните държавни органи. Фактическата власт върху
тях сама по себе си обективира в достатъчна степен и
умисъла на дееца.
Деянието е извършено от подсъдимия при
пряк умисъл на вината. Същият е разбирал свойството и значението на
извършеното, съзнавал е общественоопасния му характер и последици и е целял
тяхното настъпване.
Обществената опасност на деянието е
висока. Налице е посегателство спрямо обществените отношения, регламентирани от
ЗКВВООБ и ППЗКВВООБ.
Обществената опасност на подсъдимия Г.С.Д.
следва да се преценява с оглед на чистото му съдебно минало и добри
характеристични данни.
По индивидуализация на наказанието:
Съдът, след като обсъди обществената
опасност на деянието и личната такава на дееца, смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства му наложи следното наказание на осн.
чл. 339, ал. 1 във вр. с чл. 36 и 54 от НК, а именно:
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Настоящата инстанция определи вида и размера
на наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Д. е с чисто
съдебно минало и добри характеристични данни. Същият има две деца, за които се
грижи и на които дължи издръжка до навършване на пълнолетието им. Съдът намира,
че с така наложеното наказание ще се реализират целите на специалната и
генералната превенция, визирани в чл. 36 и чл. 54 от НК.
VІІ. Съдът намира, че на подсъдимия Г.С.Д.
на осн. чл. 23 от НК следва да се наложи едно общо
най-тежко наказание измежду определените му такива, а именно ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Налице са изискуемите предпоставки за това, а именно
подсъдимият е извършил три престъпни деяния. Същите са осъществени при
условията на съвкупност. Освен това съдът счита, че така наложеното наказание
не следва да се изтърпява ефективно. За поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия не е необходимо да бъде отделян от обществото на този етап с оглед
смекчаващите вината обстоятелства. Изтърпяването на така наложеното наказание
следва да се отложи на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за
срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. На осн. чл. 23, ал. 3 от НК следва да се присъедини към
наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Д., наказанието глоба в
размер на 2000.00 лв., която да заплати в полза на държавата.
По веществените доказателства:
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - пушка “Збрьовка” № 3763962, калибър 12; патрондаш от изкуствена
кожа; 16 броя ловни патрони, калибър 12; брезентова раница; брезентова торба с
ремък; лампа с рефлектор със стойка за закрепване, кабел и щепсел и осем броя
батерии по 4.5 V;
бяла пластмасова кутия с черен капак с контакт; буркан тип “Омния”
с капачка; консерва с месо в стъклен буркан 0.400 л; два найлонови чувала;
найлонова торба с надпис “Захар” 5 кг; мобилен телефонен апарат “NOKIA 1100” без батерия; рентгенова снимка,
след влизане на присъдата в сила да се върнат на собственика им И.С. ***
Оряховица.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО -
пушка с неустановена марка № 110, калибър 12, след влизане на присъдата в сила
да се върне на собственика й К.В.Л. ***.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – плик,
съдържащ парчета от стъкло; плик, съдържащ угарка от цигара “KENT BLUE”; плик, съдържащ сравнителен материал изсушена
кръв и слюнка от Д.С.М., П.И.Г., К.К.К., Г.К.Б.; плик, съдържащ изззети дактилоскопни следи от
мобилен телефон “NOKIA”
и черна качулка, след влизане на присъдата в сила да се унищожат.
По разноските:
При този изход на делото подсъдимите К.К.К.,
П.И.Г., Г.К.Б., Д.С.М. и Г.С.Д. следва да бъдат осъдени да заплатят направените
по същото разноски в размер на 152.49 лв. всеки един от тях по сметка на
Районен съд гр. Е..
Причини за извършване на престъпленията
– ниска обща и правна култура на подсъдимите.
В този смисъл съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: