28.07.2023г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Х.
в публичното
заседание
на тридесети юни две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор Н.Владимирова
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№195 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.1,
ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и е образувано
по искова молба, подадена от С.А.Ч. срещу Министерство на вътрешните работи на
Република България.
Ищецът
твърди, че работи в системата на МВР, като заема длъжност Началник Сектор ОП,
ОД МВР Х.. Живеел и работел в града, а със Заповед №8121к-6552/12.07.2022г. на
МрВР бил временно преназначен на ръководна длъжност Началник Сектор СТД, ОД МВР
Ш.. След издаването на заповедта заминал да живее и работи в Ш., като
ежеседмично пътувал около 300 км дотам и обратно със собствения си автомобил
БМВ рег.№******. Наел квартира в Ш., а семейството му останало в Х.. По същото
време дъщеря му била приета като студент в С. и се налагало да оформя битовите
въпроси около преместването ѝ във връзка с обучението. Преустановил
грижите за болната си майка, която била в напреднала възраст и разчитала на
него. В службата му се разнесли приказки, че се бил издънил, направил нещо
нередно, злепоставил се пред началниците и други, като заради това бил наказан
чрез преместване в най-отдалечената дирекция в страната. Новите му колеги го
възприемали като натрапник и там се разнасяли слухове за причините за
преместването му. Изживявал неприятно и публикации в интернет със слухове за
отношенията му с ръководството, защото това станало достояние на съгражданите
му и познатите му в Х.. Престоят в Ш. продължил от 25.07.2022г. – датата на
встъпването, до 19.09.2022г. – датата на отмяна на заповедта за преназначаване.
Ищецът обжалвал заповедта за преназначаване и с решение по а.д.№716/2022г. на
АС Х. заповедта била приета за незаконосъобразна и отменена, като решението
влязло в сила на 23.12.2022г. По време на службата в Ш. направил разходи за
пътни пари и квартира, а с докладни записки поискал да му бъдат заплатени
разходите, но Директор ОД МВР Ш. отговорил писмено, че искането било
неоснователно. Престоят в Ш. го ощетил финансово – за пътни /пътуване от Х. до Ш.
със собствен автомобил/ разходите,
който заплатил били в размер на 384,61 лева, а за наем съгласно Договор от
24.07.2022г. – 979,00 лева Претърпени били и несгоди, описани в исковата молба,
които довели до нарушаване на ритъма му на живот, стрес, притеснения и
неудобства. Претърпените имуществени и неимуществени вреди били пряка и
непосредствена последица от издаването и привеждането в изпълнение на незаконосъобразния
акт за преназначаване и били предпоставка за ангажиране отговорността на
Държавата. Иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 3 000,00
лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, и сумата
от 1363,61 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законна лихва върху тях от предявяване на иска до окончателно изплащане, както
и да бъдат заплатени направените по делото разноски.
С
Определение от с.з.21.04.2023г. след извършено намаление на размера на иска за
имуществени вреди производството по делото е прекратено в частта над сумата от
1133,61 лева до пълния предявен размер от 1363,61 лева.
Ответната
страна депозира отговор, като счита, че исковете са неоснователни и недоказани
по основание и размер. С отменения като незаконосъобразен акт МрВР упражнил
правомощия на орган по назначаването, а не като административен орган, поради
което се счита, че не могат да бъдат претендирани вреди при условията на ЗОДОВ.
Относно служебното правоотношение между ищеца и МВР бил приложим ЗМВР, който
бил специален по ЗОДОВ. Видовите обезщетения на държавните служители в МВРбили
посочени в този закон, а претендираните от ищеца не били между тях. Сочи се и
че липсват надлежни дказателства относно претърпените вреди, като се правят
конкретни възражения за представените писмени доказателства.
Окръжна
прокуратура счита предявените искове за основателни и доказани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства –
поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна
следното:
С
Решение №824/05.12.2022г., постановено по а.д.№716/2022г. на Хасковски АС, е отменена по жалба на С.А.Ч. Заповед №8121к-6552/12.07.2022г., издадена от
Министър на вътрешните работи, за временно преназначаване по мотивирана
служебна необходимост на държавен служител на ръководна длъжност в МВР. С
посочената заповед ищецът Ч. е бил временно преназначен на длъжност
Специализирани тактически действия при ОД МВР Ш. за срок до една година,
считано от деня, следващ датата на запознаване на служителя със заповедта. От
мотивите на решението се установява, че заповедта е връчена на служителя на 18.07.2022г., както и в
нея е отбелязано от самия него, че към този момент е в отпуск по болест. Видно
от Акт за встъпване съгласно Заповед №8121к-6552/12.07.2022г. същият е подписан
на 25.07.2022г.
Със Заповед №8121к-11217 от 19.09.2022г.,
издадена от Министър ВР, на основание чл.165 от ЗМВР и постъпилата Докладна
записка рег.№372р-16498/19.08.2022г. от Директор ОД МВР Ш. е прекратено временното преназначаване на
ищеца на длъжност Специализирани тактически действия при ОД МВР Ш., считано от
сдаване на длъжността. – л.10-11 от
делото.
С докладна записка
рег.№372р-16443/18.08.2022г. и №372р-16 497 от 19.08.2022г. Ст.Ч. е
направил искане да се изплатят разходите за пътуване и престой в Ш., а с писмо
рег.№372р-16742/23.08.2022г. Директор ОД МВР Ш. е отговорил, че искането не е
основателно и не се уважава.
Видно от представените заявления за отпуск
и ДЗ за искане за отпуск на ищеца са били разрешени общо 20 дни платен годишен
отпуск за периода от 05.08.2022г. до 28.09.2022г. или 17 дни до прекратяване на
временно преназначаване.
С представената в препис Кадрова справка
се установява, че от 1993г. ищецът заема длъжности в системата на МВР.
Представени са доказателства за
собственост на л.а.БМВ – СР част І, фискални бонове – фактури, от 07.02022г.,
11.09.2022г. и 24.07.2022г. за съответни стойности на закупено гориво – 114,12
лева, 134,61 лева и 135,88 лева, както и разписки за извършеното плащане чрез
банкова карта – л.24-25 от делото.
С договор от 24.07.2022г. Ст.Ч. като
наемател наел от трето лице жилище в Ш. за наемна месечна цена от 230 лева,
като изрично в договора е уговорено, че за юли 2022г. наемната цена е 59,00
лева. Между страните по договора е съставен на същата дата и
Приемно-предавателен протокол. За заплащането на наемната цена са представени
писмени доказателства на л.28 – Разписка
от 24.07.2022г. – за 230 лева депозит и 59,00 лева за м.юли; Разписка от
01.07.2022г. наем за 230,00 лева, Разписка от 01.09.2022г. наем за м.09.2022г.
Допълнително се представя Разписка от наемодателя – л.59, в която се сочи, че е
получена общо сума от 749,00 лева, а в Разписка от 01.07.2022г. имало допусната
техническа грешка при изписването на датата, която била 01.08.2022г.
Разпитаните
по делото свидетели Ц.Г.Д., М.А.И. и И.Г.Ч. дават показания за пътуванията, осъществени от ищеца, при
преназначаването му в Ш., както и за психическото състояние на ищеца по
времето, когато е бил преназначен, а също и за трудностите, които посрещал при
раздялата със семейството му, което останало в Х.. Св.Д. и св.И. били колеги с
ищеца, знаели, че си намерил квартира в Ш.. В службата се говорело, че направил
издънки, сгафил и затова бил изпратен в Ш.. Виждали се, когато си Бил в Х.,
като той приемал преназначаването като понижение, оплаквал се, бил притеснен за
семейството си. Общо се чувствал зле, а допълнително се притеснявал за жена си,
която била сама и нямало кой да помага и на майка му. Дъщеря му пък в това
време я приели като студент в С. и това породило допълнителни ангажименти.
Отмяната на заповедта била възприета от ищеца като нещо нормално. Св.И. и св.Ч.
определят ищеца като работохолик и смятат, че след преместването нямал същия
хъс за работа. При разговор с ищеца св.И. разбрал от него, че в Ш. не му давали
реални отговорности, бил настрани. Св.Ч. сочи, че било трудно за цялото
семейство. След връчването на заповедта съпругът ѝ сякаш изпаднал в ступор, тя се притеснила за здравето му,
но не потърсила лекар, защото не било чак толкова тежко възприетото от нея.
Ищецът се чувствал зле, защото цял живот работил и нямал никакви наказания, не
приемал начина по който бил изпратен в Ш., бил обиден. Допълнително се
говорело, че нещо се бил издънил и затова се чувствал унижен, обезпокоен.
Връщал се от Ш. и трябвало да пътуват до С., където била записана за студент
дъщеря им. Майка му била сама и той се притеснявал и за нея, докато бил в Ш.,
защото вече била на възраст. Споделял, че в Ш. не го приемали като равен и се
чувствал изолиран, постоянно бил сам, никого не познавал отпреди да отиде там.
Съпругът и бил постоянно мълчалив, вземал хапчета за глава, затворил се в себе
си, не бил контактен. Преди все оставал след работа и ходел 1 час преди
работното си време, но сега имал по-ниска мотивация, изпълнявал си служебните
задължения, но го боляло от начина, по който извършили преместването в Ш..
По
искане на ищеца за пълното изясняване на фактите по делото е изготвена съдебноикономическа
експертиза, заключението по която съдът възприема като безпристрастно и
компетентно изготвено. Вещото лице установява, че разходът с л.а. БМВ 3, на
датите, определени от представените по делото фактури, е за 3 пъти отиване и
връщане от Х. до Ш. и от Ш. до Х. – общо 6 броя извършено пътуване, за изразходвани
средства от 392,72 лева.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК исковете за обезщетения
за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на тази глава – Глава Единадесета, Производства за
обезщетения. Съгласно чл.203, ал.2 от АПК за неуредените въпроси
за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл.1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по
реда установен в АПК. За да възникне право на иск за обезщетение следва да са
налице кумулативни предвидените предпоставки: да е налице вреда - имуществена
или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на
административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Вредата е отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно
защитените от правото имуществени или неимуществени интереси на увредения, като
тя е пряка и непосредствена ако следва от незаконосъобразния акт, действие или
бездействие на компетентния административен орган, по силата на безусловно
необходимата връзка между тях. При липсата на елемент от фактическия състав, то
не може да се реализира отговорността по чл.203 от АПК във вр.с чл. 1 от ЗОДОВ.
Така в настоящия случай безспорно е установена първата
предпоставка – незаконосъобразна заповед на Министъра на вътрешните работи, с
която ищецът е преназначен на длъжност в друг град, като тази заповед е
отменена с влязло в сила съдебно решение. В този смисъл съдът приема, че е
доказано наличието на незаконосъобразен акт, издаден от административен орган
при изпълнение на административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При
направените възражения за недопустимост на предявените искове следва да се
отбележи, че действително ЗМВР не предвижда особен ред, по който да бъде
реализарана отговорността за вредите, предмет на настоящото производство.
Поради това по аргумент на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ същите могат да бъдат
претендирани с иск по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
След
преценка на събраните по делото гласни доказателства, както и при тяхното
обсъждане във връзка със събраните писмени доказателства, съдът намира, че вследствие на незаконосъобразната заповед
ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди, релевантни за
отговорността по ЗОДОВ – направени са разходи за пътуване и за седмичен престой
в друг град, незаконосъобразната заповед
е рефлектирала негативно върху личността на ищеца, предизвикала е у него
отрицателни психически и емоционални преживявания.
За
да се определи размера на имуществените вреди, то следва да се отчете, че за да изпълнява
служебните си задължения в Ш., а тъй като семейството му е останало да живее в Х.,
ищецът е следвало да пътува всяка седмица и така от негова страна са направени
разходи за път и наемане на жилище под наем. С ангажираните доказателства за
това какъв превоз е използвал, колко гориво е използвано, както и от свидетелски
показания, се установи, че ищецът е пътувал с личния си автомобил, като за
периода на преназначаване от 25.07.2022г. до 19.09.2022г. и при ползвания
отпуск в този период са извършени най-малко три пътувания в двете посоки.
Вещото лице изчислява стойността на направените разходи, като съобразява не
само марката и модела на автомобила, но отчита и представените фактури и
разхода за гориво в съответната стойност към датите на закупуването му, поради
което съдът приема за напълно доказани разноските за пътни /три фактури за
гориво за 114,12 лева, 134,61 и 135,88 лева или общо претендираната в исковата
молба сума за пътни от 384,61 лева/. Независимо от направеното оспорване от
ответната страна, но и като се имат предвид не само представените разписки за
заплатена наемна цена за периода на преназначаване, а и допълнително
представената разписка от наемодателя с изявление за техническа грешка в една
от разписките, касаещо датата на получаване на сумата, съдът намира, че е
напълно доказано и направеното заплащане на наемна цена от два пъти по 230,00
лева /за август и септември/ и първата вноска от 59,00 лева – за част от юли 2022г.,
или общо от 519,00 лева. Действително по делото има представена разписка за
заплащане на депозит от 230,00 лева, но съгласно т.2.2 от договора за наем, то при
прекратяване на договора тази сума се връща на наемателя, ако са платени всички
такси за ток и вода. При направеното изменение на размера на иска за
имуществени вреди съдът следва да се произнесе относно така намаления
претендиран общ размер, заявен като сума от 1133,61 лева, като от тази сума
следва да се уважи частта, доказана като разходи, направени за пътни – 384,61
лева, и сумата от 519,00 лева – за наем на квартира в Ш.. Така предявеният иск
за имуществени вреди следва да бъде уважен до общата сума за пътни и наем или
общо 903,61 лева, а над тази сума до пълния предявен размер от 1133,61 лева
искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
За да определи размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички факти и обстоятелства,
който са от значение с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД - продължителността
на действието на заповедта до отмяната ѝ, естеството на причинените на
ищеца неудобства, начина, по който самият факт на преназначаване на друга
длъжност се е отразил върху психическото и здравословно състояние. Следва да се
отчете при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди причинната връзка между незаконосъобразността на акта във
връзка с причинените болки и страдания, както и че всички неимуществените вреди
трябва да са в пряка причинна връзка с увреждането. Размерът на обезщетението
следва да се определи според тежестта на доказаните увреждания.
Продължителността
на действието на заповедта за преназначаване спрямо ищеца - от момента на
встъпване 25.07.2022г. до отмяната на 19.09.2022г. от МрВР, не е с дълга, а
следва да бъде отчетено и ползваните през този период дни като платен годишен
отпуск – общо 17. Това е общ период от по-малко от 2 месеца – 57 дни, като след
този период служителят е отново на длъжност в Х.. Притесненията на служителя
във връзка с преназначението, пътуването, раздялата от семейството,
действително са били свързани с негативни емоции, но това е сравнително кратък
период от време. Субективните изживявания на ищеца са били подсилени от това, че неговите
колеги – било в Х., било в Ш., са обсъждали със съмнения причината за
преназначаването. Самият той да е бил стресиран и потиснат от
неочакваното за всички негово преназначаване, изпитвал неудобство и
несигурност, но съдът намира, че това не във висока степен, тъй като делото не
се доказва да има предизвикани заболявания или съществуващи такива да се
влошили. Не са събрани доказателства и за нужда от лечение на така доказаното
състояние след проведена консултация с лекар и с назначени лекарствени
препарати, което също обосновава извод за ниска степен на влияние на незаконосъобразния
акт върху усещанията на ищеца. Безспорно обаче преназначаването има отражение
върху ищеца с оглед и на създаване на редица семейни неудобства, касаещи и
връзката и отговорностите на ищеца по отношение неговата дъщеря, а и възрастния
му родител. Поради изложеното съдът намира, че искът за обезщетение за
неимуществени вреди е доказан по своето основание и обезщетението е дължимо, но
с оглед принципа за справедливо обезщетяване на претърпените вреди обезщетението
следва да бъде в размер на 1500,00 лева. Именно при този размер е налице
съответствие с доказаните претърпени от ищеца неимуществени вреди. В този
размер искът следва да се уважи, а над него и до пълния предявен размер от 3 000,00
лева следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
С
оглед крайния извод за основателност на предявените искове, то ответникът
следва да заплати съразмерно на уважената част разноските, търсени от ищеца
съгласно представения списък на разноски – 10,00 лева д.т., за вещо лице –
200,00 лева и за адв.възнаграждение – 1200,00 лева, но в случая следва да бъде
уважено направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и
то следва да бъде определено ориентирано съобразно минимума по Наредба №1/09.07.2014г.
- чл.7, ал.2, т.2, а именно за първия от двата иска 450,00 лева, а за втория –
650,00 лева, или общо за настоящото производство 1100,00 лева. В случая следва
да се отчете липсата на практическа и правна сложност в производството, както и
неголемият обем доказателства, които са ангажирани в процеса. Така при отчитане
на възражението за прекомерност и на уважената част от предявените искове
ответната страна ще дължи на ищеца разноски в общ размер 765,20 лева. По
направеното искане за разноски от ответната страна съобразно отхвърлената част
на исковете, то за юрк.възнаграждение съдът определя дължима от ищеца сума от
80,00 лева, а при компенсация на разноските в настоящото производство, то
ответната страна така ще дължи 685,20 лева за направените от ищеца разноски в
настоящото производство.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Министерство на
вътрешните работи на Република България да заплати на С.А.Ч., ЕГН **********,***,
сумата в размер на 903,61 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди /пътни разходи и за наем на жилище/ и сумата в
размер на 1500,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отменен незаконосъобразен
административен акт - Заповед №8121к-6552/12.07.2022г., издадена от Министър на вътрешните работи,
ведно с дължимата законна лихва от предявяване на исковете – 17.02.2023г., до
окончателно им изплащане, като над дължимите суми сумата до пълния предявен
размер от 1133,61 лева – за иска за обезщетение за имуществени вреди, и до
пълния предявен размер от 3000,00 лева – за иска за обезщетение за
неимуществени вреди, ОТХВЪРЛЯ като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА Министерство на
вътрешните работи на Република България да заплати на С.А.Ч., ЕГН **********,***,
направените по делото разноски от 685,20
лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: