№ 350
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20221110115713 по описа за 2022 година
Прeдявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 137, ал. 2
ЗЕ.
Производството е образувано по искова молба на „...“ ЕООД срещу „...“ ЕАД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5508,39 лева (след допуснато по
реда на чл. 214 ГПК в о.с.з. 11.12.2024 г. увеличение на предявения иск, като същият се
счита предявен в цял размер, а не като частичен), с която ответникът се е обогатил за
сметка на ищеца вследствие на ползването без основание на собственото на ищеца
съоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда –
етажна собственост, находяща се в гр. ... за периода 21.01.2021 г. – 25.03.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.03.2022 г. до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът, като възложител и изпълнител на
строежа, е собственик на съоръжение за присъединяване, включващо присъединителен
топлопровод с диаметър 2ф114,3/200 и съответна дължина по трасе 4м, и абонатна
станция с работни параметри: 16 бара налягане и максимална температура 150 градуса
С, и мощност за отопление 350+250 кВт, а за битово горещо водоснабдяване - 450 кВт.
Целта на това съоръжение е да бъде захранена с топлинна енергия за отопление и за
битово горещо водоснабдяване жилищната сграда - етажна собственост, находяща се
на адрес: гр. .... Впоследствие, към процесното съоръжение са присъединени етажните
собственици от сградата. Владението на процесното съоръжение е предадено от ищеца
на ответника, той е открил абонатни номера на отделните етажни съсобственици за
заплащане на доставяната топлинна енергия и същият се облагодетелства от цената за
доставяната топлинна енергия, считано от 17.01.2001 г., когато съоръжението му е
предадено за ползване. Ищецът поддържа, че точно е изпълнил дадените му от
ответника предписания относно топлозахранването на жилищната сграда - етажна
1
собственост на бул. ..., точно е изпълнил строежа на съоръжението за присъединяване
и че изпълнението е съобразно одобрените проекти. Въпреки това, до настоящия
момент ответникът отказва да изкупи съоръжението и го използва от момента на
издаване на разрешението за ползване - 17.01.2001 г за целите на търговската си
дейност - топлоснабдяване. Излага доводи, че съгласно действащия към момента на
подписване на договора между страните чл. 105д, ал. 1 от Закон за енергетиката и
енергийната ефективност, както и сега действащия чл. 137, ал. 1 от Закона за
енергетиката, съоръжението за присъединяване е следвало да се изгради от ответника
и за негова сметка. След като това не е направено и съоръжението е изградено за
сметка на ищеца, са налице предпоставките на чл. 137, ал. 2 ЗЕ за заплащане на цена
за ползване, определена като размер по методиката на КЕВР съгласно чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Ищецът твърди, че е канил ответника, както да изкупи собствеността на
топлосъоръжението, така и да подпише договор за ползване на съоръжението за
времето до самото изкупуване, но до настоящия момент и двете предложения не са
приети от ответника. Твърди, че именно това поведение на ответника е причина
ищецът да потърси правата си по съдебен ред, като с влязло в сила решение по гр.д №
5934/18г. на I-12 състав на Софийски градски съд ответникът е осъден да заплати на
ищеца обезщетение за ползване на съоръжението за периода от 02.05.2012 г. до
02.05.2017 г., а относно периода от 03.05.2017 г. до 20.01.2021 г. е висящо
производството по гр. д. № 3070/21г. по описа на Софийски районен съд, 82 състав.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника „...“ ЕАД, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Поддържа, че от представените по делото доказателства не се
установява ищецът да е собственик на съоръжението и че той е изградил същото.
Твърди, че ищецът не разполага с опита, знанията и средствата самостоятелно да
проектира и изгради строежа, наречен „присъединителен топлопровод и абонатна
станция“. Излага доводи, че в полза на ищеца не е възникнало право на обезщетение
за ползването, тъй като разпоредбата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ е субсидиарна и е приложима
само в хипотези, в които топлопреносното предприятие отказва изкупуването, а
ищецът не е представил необходимите документи, за да бъде сключен договор за
изкупуване. Ответникът излага доводи, че поведението на ищеца представлява
злоупотреба с право, тъй като симулира желание за изкупуване на съоръженията, като
подава формални покани или представя в дружеството непълен комплект от
документи, с цел воденето на искови производства за различни периоди, като по този
начин уврежда ответното дружество. Твърди, че с времето съоръжението значително
намалява стойността си, като към настоящия момент оценката му е очевидно крайно
незадоволителна, поради което ищецът няма интерес да го продаде, а се опитва да се
обогати, чрез стойността на дължимата цена за ползване, която неколкократно може да
надмине стойността на обекта към настоящия момент. Прави възражение за
придобиване по давност на съоръжението и излага доводи, че същото е движима вещ и
по силата на разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ЗС се придобива по давност с непрекъснато
владение в продължение на пет години, а ответникът владее вещта от 17.01.2001 г.
Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземането за обезщетение и
поддържа, че същото се погасява с изтичане на тригодишен давностен срок.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
2
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че през процесния период е бил собственик на
съоръжението за присъединяване, за което претендира заплащането на обезщетение за
ползването, че ответникът е ползвал съоръженията през процесния период, връзка
между настъпило обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, както и размера на
обезщетението за процесния период. Доколкото в случая се касае за регулиран пазар,
чиято регулация е в правомощията на КЕВР, то обогатяването и обедняването на
страните се изразяват в спестяването на заплащане на дължимата цена за достъп, а не
на цената за средния пазарен наем на съоръжението /арг. от чл. 137, ал. 2, изр. 2 ЗЕ/.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение, а именно че е изпълнил задължението си за
заплащане на цена за ползването на изградените съоръжения и/или обстоятелствата
изключващи или намаляващи задълженията му.
В конкретния случай от представения по делото нотариален акт за учредяване
право на строеж от 24.04.1998 г. се установява, че ищецът е бил съсобственик на
дворно място, находящо се в гр. ... и бул. .... Представено е разрешение за строеж от
23.03.2000 г. за изграждане на топлопровод, собственост на „...“ ЕАД и на абонатна
станция, собственост на „...“ ООД. С протокол от 07.06.2000 г. е открита строителната
площадка. Представен е работен проект за обект топлозахранване и абонатна станция
на жилищна сграда кв. 53, п-л II 424, 425, м. ...“, договор от 09.05.2000 г., сключен
между ЕТ „...“ – О. Х. и ищеца за извършване на доставка и монтаж на
топлопреносната мрежа и абонатната станция на жилищна сграда в м. „...“, график за
извършване на СМР, договор за независим строителен надзор в строителството от
06.06.2000 г. за строеж на външен топлопровод и абонатна станция за жилищна сграда
ж.к. „...“, доклад на независимия строителен надзор за установяване годността за
въвеждане в експлоатация на строежа. От приетите като доказателства по делото
фактури, издадени от ЕТ „...“ се установява извършени доставки на тръби и СМР
дейност по договора от 09.05.2000 г., както и за авансово плащане за доставка и
монтаж на термосистема. С покана надлежно връчена на ответника на 02.07.2020 г.,
„...“ ЕООД е поканило ответното дружество за заплащане в 7-дневен срок на наем за
ползване на присъединителен топлопровод и абонатна станция на адрес-гр.... с
издадено разрешение за ползване от 17.01.2001 г., без да са изкупени по надлежния
ред, респективно няма обоснован отказ по смисъла на § 4, ал. 4 ЗЕ. С нотариална
покана, надлежно връчена на „...“ ЕАД ищецът е поканил ответника в едномесечен
срок да му преведе дължимата сума за ползване на изградените в сградата на бул. ...
съоръжения, както и да му прехвърли собствеността върху същите, респективно да
уредят отношенията си с договор за присъединяване.
От приетото по делото заключение на съдебнотехническата експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като обективно
и компетентно изготвено, се установява, че процесната инсталация е била изградена за
сметка на ищеца, като са изпълнени всички технически изисквания при изграждането
на обекта, като сградата е включена към централизирано топлоподаване през 2001 г.
Ето защо при съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени
доказателства и приетото заключение на съдебнотехническата експертиза, съдът
намира, че доколкото дружеството е доказало, че е придобило право на строеж върху
процесните съоръжения за присъединяване, както и че е изградило същите със
собствени средства и за своя сметка, съобразно правилото на чл. 63 от Закона за
собствеността доказано в процеса се явява и обстоятелството, че дружеството – ищец
3
е собственик на процесните съоръжения за присъединяване в имот с адрес гр. .... Това
е така защото осъщественото право на строеж е годно придобивно основание по
смисъла на чл. 77 ЗС да легитимира ищеца като собственик, поради което
неоснователно е възражението на ответника, че по делото не е доказано, че ищецът е
изградил процесните абонатна станция и присъединителен топлопровод и е придобил
собствеността върху тях.
Съдът намира, че тук е мястото да отбележи, че ответникът не проведе успешно
доказване на възражението си, че е собственик на процесното съоръжение за
присъединяване на основание придобивна давност. По делото не бяха ангажирани
никакви доказателства от ответника в тази посока. Последният не е установил в хода
на процеса да е променил държането/ползването си по отношение на същите във
владение, като предпоставка за придобиването им по давност по начин, по който това
да е станало известно на собственика им, респ. - че ги е владяло с намерение за своене
за период от време, годен да го легитимира като собственик на посоченото основание.
По делото не е спорно, че не е сключен договор за изкупуване на съоръженията
от топлопреносното дружество. Ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа
на твърденията си, че неподписването на такъв договор се дължи на поведение на
ищеца - непредставяне на „всички изискуеми документи“, без да се конкретизира кои
точно документи не са били представени.
В тази връзка неоснователни са и доводите на ответника, че с плащането на
обезщетение за ползване на съоръжението ищецът би се обогатил неоснователно, тъй
като не е изпълнил задължението си да сключи договор за прехвърляне на
собствеността. Правото на собственика на съоръжението да получи цена за ползване
на съоръжението не е поставена в зависимост от това дали в законоустановения срок е
сключен договор за прехвърляне на собствеността върху съоръжението. В случай, че
това неизпълнение на законовото изискване не е прехвърлено на топлопреносното
предприятие по вина на собственика, то може да се търси неговата отговорност за
това. Напротив, от ангажираната по делото нотариална покана, връчена на ответника
на 13.01.2014 г., се установява, че ищецът е поканил ответника да му прехвърли
собствеността върху процесните съоръжения в срока по чл. 137, ал. 3 ЗЕ и да уредят
отношенията си с договор за присъединяване. В този смисъл, не е налице основание да
се изследва виновно поведение на ищеца във връзка с неизпълнение на задължението
за прехвърляне на собствеността върху съоръжението.
Недоказано е и възражението за злоупотреба с права от страна на ищеца.
Искането за защита на съществуващо право при неговото установено нарушаване от
страна на ответника не представлява злоупотреба. По делото не се спори, че
абонатната станция се използва, а това се установява и от събраните по делото
доказателства.
Въпреки отправяните покани от ищеца до ответника за изкупуване на
съоръженията, ответното дружество не е изпълнило законово вмененото му
задължение за сключване на договор за прехвърляне на собствеността. При тези данни
и предвид липсата на договорна обвързаност между страните, каквато не се установява
да е налице, отношенията между тях следва да се уредят на плоскостта на
неоснователното обогатяване, тъй като в случая е налице разместване на имуществени
блага, без основание. По реда на чл. 59 ЗЗД обезщетение за лишаване от ползване се
присъжда ако ползващото съответната вещ лице се е обогатило за сметка на нейния
собственик без основание (в този смисъл решение № 169/18.06.2014 г. по гр. д. №
7213/2013 г. на ВКС, І ГО). Настоящият съд намира, че след приемане на строежа и
4
издаването на разрешение за ползването му абонатната станция и топлопровода са
въведени в експлоатация и не е спорно, че ответникът ги ползва според тяхното
предназначение за доставка на топлинна енергия на абонатите в сградата. Поради това
следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 137, ал. 2 ЗЕ и ответникът
дължи на ищеца цена за ползване на съоръженията, по същество представляваща
обезщетение за ползите, които ответното дружество извлича за себе си за сметка на
ищеца - собственик. От заключението на съдебнотехническата експертиза, се
установява, че размерът на обезщетението за ползване на съоръженията за процесния
период 21.01.2021 г. – 25.03.2022 г., определено по реда на утвърдената от КЕВР
Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или
разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или
съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ,
възлиза на сумата от 5508,39 лв.
Представената по делото покана, връчена надлежно на ответника на 02.07.2020 г.
сочи, че ответникът изрично е бил поканен от ищеца да сключи договор по чл.137, ал.
3 ЗЕ – да изкупи и придобие собствеността върху съоръжението, но по делото липсват
доказателства ответникът да е отговорил на посочената покана или да е предявил
изискване към ищеца за представяне на допълнителни доказателства в подкрепа на
искането за изкупуване на инсталацията. Наред с това съдът взема предвид и приетото
по делото решение № 2139/25.03.19 г., влязло в сила на 10.11.2020 г., СГС, I-12 с-в, по
гр.д.№ 5934/18 г., с което „...“ ЕАД е осъдено да заплати на „...“ ЕООД сумата от 46
524 лв.-обезщетение за периода 02.05.2012 г.- 02.05.2017 г. на основание чл. 59 ЗЗД вр.
чл.137, ал.2 ЗЕ със законната лихва от 03.05.2017 г. до изплащането. Последното служи
и като покана за покана за тази престация, която има за последица поставяне на
ответника в забава и има действие занапред до изпълнение на задължението, т.е. до
момента на сключване на договор за изкупуване на енергийните обекти и съоръжения.
При основателност на претенцията, следва да бъде разгледано и направеното в
отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на вземането. Макар
и равностойността на спестените разходи при ползване на за имот без правно
основание да е в размер на месечната й цена за процесния период, това парично
притезание по своето естество не представлява стойностен изразител на материалното
благо, което е следвало да постъпи в патримониума на обеднелия, в случай че
обогатилия се /без правно основание/ би ползвал вещта / възмездно. Ето защо,
ответникът дължи не месечен наем, а обезщетение в глобален размер за целия
процесен период и което парично притезание не е периодично и то се погасява с
изтичане на общата /5-годишна/ погасителна давност - в този смисъл са и
задължителните за правосъдните органи разяснения, дадени в т. 7 от Постановление №
1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. на Пленума на ВС, съгласно което вземанията,
произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с
изтичането на петгодишната давност. С оглед обстоятелството, че исковата молба е
подадена на 25.03.2022 г., то несъмнено вземането за процесния период не е погасено
по давност. Следователно възражението на ответника е неоснователно.
Ответникът не ангажира никакви доказателства в изпълнение на задълженията му
по закон /чл. 137, ал. 3 ЗЕ/, включително наличието на обективна причина за
неизпълнение, нито доказа да е заплатил обезщетение за ползването на съоръженията
през исковия период.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е основателен и
5
следва да бъде уважен в цялост за исковата сума в размер на 5508,39 лв.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има ищеца на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. Същият претендира такива за заплатена държавна такса в размер общо на 220,34
лв., депозит за вещо лице – 400 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на
600 лв., съгласно представен списък и ангажирани доказателства за тяхното
заплащане. Съдът намира възражението на ответника по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК
за неоснователно с оглед защитавания материален интерес, правната и фактическата
сложност на делото, както и действително по делото процесуални действия.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...“ ЕАД, ЕИК ... да заплати на „...“ ЕООД, ЕИК ...., на основание чл.
59 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ, сумата от 5508,39 лв., с която ответникът се е обогатил за
сметка на ищеца вследствие на ползването без основание на собственото на ищеца
съоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда –
етажна собственост, находяща се в гр. ... за периода 21.01.2021 г. – 25.03.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.03.2022 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата от 1220,34 лв.,
представляваща разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6