Решение по дело №4090/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261173
Дата: 25 септември 2023 г.
Съдия: Наталия Петрова Лаловска
Дело: 20201100504090
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 25.09.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, ГО, IV-Д въззивен състав в публичното заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА

 

КАЛИНА СТАНЧЕВА

 

при участието на секретаря Е.Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Лаловска въззивно гр.д. № 4090 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответниците Н.Х.Н., Д.Х.Н., Й. Т.К. (починала в хода на производството по делото и на мястото й, по реда на чл. 227 ГПК конституирани наследниците й по закон Р.Я.Б., Н.Я.К. и Т.Я.К.), В.Р.Т., Т.Р.Т. (починал в хода на производството по делото и на мястото му по реда на чл. 227 ГПК конституиран наследникът му по закон В.Р.Т. – ответник и на самостоятелно основание), В.Ц.Т., В.Ц.Т., А.А.В., Е.А.Т., А.Г.Т.,М.Г.А. (починала в хода на производството по делото и на мястото й по реда на чл. 227 ГПК конституирани наследниците й по закон Т.В.С. и Г.П.А. – ответник и на самостоятелно основание, починал в хода на делото и на мястото му конституирана наследникът му по закон К.Г.А.), Ю.П.А., Г.П.А. (починал в хода на производството по делото и на мястото му по реда на чл. 227 ГПК конституирана като ответник наследникът му по закон К.Г.А.), Л.М.Д., Р.С.М. (починала в хода на производството по делото и на мястото й по реда на чл. 227 ГПК конституиран наследникът й по закон И.Л.М. – ответник и на самостоятелно основание), И.Л.М. и въззивна жалба, подадена от ответника Т.Г.Д., срещу решение № 133014/31.10.2016г., постановено по гр.д. 9271/2011г. по описа на СРС, 45-и състав, в частта, в която по отношение на ответниците е признато за установено, че ищецът П.С.Ф., лично и като правоприемник по реда на чл. 227 ГПК на починалия в хода на делото ищец Ч.С.Ф., е собственик на недвижим имот с площ от 922 кв.м, с идентификатор 68134.2046.44, при съседни имоти с идентификатори 68134.2046.2574, 68134.2046.43, 68134.2046.41, 68134.2046.2567, представляващ предишен УПИ Х-44, в кв. 10, по плана на гр. София, район „Панчарево“, в.з. „Дупките“, ведно с изградената в имота вилна сграда с площ от около 25 кв.м, състояща се от две стаи, антре и складово помещение, с административен адрес на имота гр. София, район Витоша, ул. „5-та“ № 43, на основание дарение от майка муМ.Ф.за 1/8 ид.ч., изтекла в периода от 1963г. до 1993г. придобивна давност в негова и на баща му полза за 3/8 ид.ч., а за 4/8 ид.ч. - като правоприемник на починалия в хода на делото ищец Ч.Ф., и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 70, том II, рег. № 1563, дело № 267/2009г. на нотариус С.П., вписана под № 344 в Нотариалната камара, с район на действие – района на Софийски районен съд.

С въззивната жалба на ответниците Н.Х.Н., Д.Х.Н., Й. Т.К. (починала в хода на производството по делото и на мястото й, по реда на чл. 227 ГПК конституирани наследниците й по закон Р.Я.Б., Н.Я.К. и Т.Я.К.), В.Р.Т., Т.Р.Т. (починал в хода на производството по делото и на мястото му по реда на чл. 227 ГПК конституиран наследникът му по закон В.Р.Т. – ответник и на самостоятелно основание), В.Ц.Т., В.Ц.Т., А.А.В., Е.А.Т., А.Г.Т.,М.Г.А. (починала в хода на производството по делото и на мястото й по реда на чл. 227 ГПК конституирани наследниците й по закон Т.В.С. и Г.П.А. – ответник и на самостоятелно основание, починал в хода на делото и на мястото му конституирана наследникът му по закон К.Г.А.), Ю.П.А., Г.П.А. (починал в хода на производството по делото и на мястото му по реда на чл. 227 ГПК конституирана като ответник наследникът му по закон К.Г.А.), Л.М.Д., Р.С.М. (починала в хода на производството по делото и на мястото й по реда на чл. 227 ГПК конституиран наследникът й по закон И.Л.М. – ответник и на самостоятелно основание) и И.Л.М. са развити доводи за неправилност на решението в обжалваната му част. Изводите на съда не почивали на събрания по делото доказателствен материал и заключения на СТЕ, според които не можело да се установи идентичност между възстановения им имот в местн. „Дупките“ и имотът, даден по замяна от ТПС комисия през 1960г. на С.Б.. Подалите въззивната жалба ответници били наследници на Ф.П.Г.и М.П.А. – наследници на П.Б., внесли имот № 2995 - нива в местн. „Дупките“, в ТКЗС като земеделска земя, което се установявало от представеното по делото удостоверение № 23/22.02.1952г., издадено от ТКЗС с. Симеоново. Правото на собственост върху реституирания на ответниците имот не могло да се придобие по давност – позовават се на чл. 86 ЗС, параграф 1, т. 3 ПЗР на ЗОСОИ, чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Ищците не доказали идентичност или дори връзка на владения от тях имот № 44 с получения по замяна от ТКЗС от С.Б. такъв в местн. „Дупките“, макар и да се позовали на същата замяна, предвид на което изводите на СРС за идентичност между реституирания имот и имотът, получен от С.Б. по замяна били неправилни. Предпоставките по  чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ не били налице – договорът за покупко-продажба от 1963г. бил предварителен такъв и не произвел вещнопрехвърлително действие, предвид на което не представлявал сделка на разпореждане с имота, клаузата за предаване на владението не породила в полза на купувача по предварителния договор правомощие на владение съответно на правото на собственост. Не се установявало имотът да бил застроен при спазване на всички нормативни изисквания със сгради, изградени законно с разрешение за строеж към 01.03.1991г. (влизане в сила на ЗСПЗЗ). По изложените мотиви молят въззивният съд да отмени решението на СРС в обжалваната част, а вместо това да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендират разноски.

Ответникът К.Г.А., конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на делото ответник Г.П.А., вкл. и като правоприемник на починалатаМ.Г.А., чрез адв. П. – особен представител, поддържа подадената от наследодателите й въззивна жалба. Излага още, че СРС не съобразил, че за придобиването на 5/8 ид.ч. ищецът П.Ф. се позовал главно на договора за дарение от своята майка, респ. договора за дарение в полза на брат си Ч.Ф., чийто правоприемник бил ищецът П.Ф., а в условията на евентуалност – на придобивна давност, която разграничил на кратка и дълга със съответни посочени времеви интервали, а за 3/8 ид.ч. се позовал главно на придобивна давност в полза на баща му и на самия него в периода от 1963г. до 1993г., а евентуално – в периода от 21.11.1997г. до 21.11.2007г. Първоинстанционният съд с решението си не съобщил на страните въз основата на кои събрани по делото доказателства приел, че ищецът в лично качество доказал придобивното основание, на което придобил част от имота,  каква била придобитата част и в кой период станало това. Отделно придобиването по сделка било производно – ищецът следвало да докаже, че правото на собственост възникнало в патримониума на неговата майка. СРС също не съобразил разясненията, дадени с ТР № 11/21.03.2013г., постановено по тълк.д. № 11/2012г. ОСГК на ВКС – доколкото и двете страни се легитимирали с нотариални актове, в спора за правото на собственост всеки следвало да докаже фактическия състав на съответното свое удостоверено от нотариуса придобивно основание. Излага подробни съображения и се позовава на съдебна практика относно придобиването по давност при висящност на процедурата по земеделска реституция, замяната по реда на ЗТПС, застрояването като пречка за реституцията и изключенията по параграф 1в, ал. 3 ДР на ЗСПЗЗ, валидната разпоредителна сделка по смисъла на чл. 18, ал. 3 ППЗСПЗЗ.

С определение в о.с.з. на 29.09.2022г. въззивните жалби на ответниците Н.Х.Н., Д.Х.Н., В.Ц.Т., В.Ц.Т., А.А.В., Е.А.Т., Л.М.Д., Р.С.М., И.Л.М., Р.Я.Б., Н.Я.К., Т.Я.К. и Т.В.С. са върнати, а производството по същите – прекратено. С определение от 15.12.2022г. е върната въззивната жалба, подадена от името на А.Г.Т., както и въззивната жалба на В.Р.Т. като ответник на самостоятелно основание и производството по делото по същите жалби е прекратено. Определенията са влезли в законна сила.

След прекратяванията, въззивния съд разглежда въззивната жалба на въззивниците В.Р.Т., в качеството му на правоприемник по реда на чл. 227 ГПК на ответника Т.Р.Т., Ю.П.А., К.Г.А. – като правоприемник по реда на чл. 227 ГПК на ответника Г.П.А., вкл. и като правоприемник на починалатаМ.Г.А..

В депозираната от ответника Т.Г.Д. въззивна жалба са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част, постановено при непълнота на доказателствата и превратно тълкуване на събраните такива. Неизяснен останал въпросът досежно характера на имота – вилен, стар селищен или земеделски, с оглед принципната възможност същият да бъде придобиван по давност. Същевременно реституираният на наследниците на П.Б. имот бил достатъчно индивидуализиран – удостоверение по чл. 13, ал. 4, ал. 5 ППЗСПЗЗ, а работилото по делото вещо лице не положило достатъчно усИ. за изясняване на релевантните въпроси от техническа страна – имало ли ТКЗС в с. Симеоново, какви били границите му, къде се разполагал възстановеният на ответниците имот. Моли за отмяна на решението на СРС в обжалваната част, а вместо това предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен от съда. Претендира разноски.

 Въззиваемата страна П.С.Ф. оспорва въззивните жалби като неоснователни. Поддържа, че решението на първоинстанционния съд, в обжалваната от ответниците част, било правилно и обосновано. Правилно СРС приел, че ответниците не били собственици на процесния имот, тъй като не били налице предпоставките за възстановяването му по ЗСПЗЗ – техните наследодатели не притежавали имот, идентичен с процесния. От заключението на изслушаната по делото СТЕ не се установявала идентичност на процесния имот с този по нотариалния акт от 1935г. и делбата от 1950г. Имотът не бил обобществяван – никога не бил влизал в блок на ТКЗС. Не били обобществявани и съседните му имоти, доколкото същите служили за замяна на имоти на трети лица – некооператори, чиито имоти били включвани в ТКЗС. Тежестта да установят, че имотът подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ била за ответниците, които не установили в процеса изгодното за тях обстоятелство. Правилен бил и изводът на СРС, че дори и имотът да подлежал на реституция, то ответниците загубили това право с извършената през 1958г. замяна със С.Б. и застрояването му, което станало преди влизането в сила на ЗСПЗЗ – чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, като законността на строителството в случая била без значение. Тъй като имотът не подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ, решението на ПК не произвело конститутивно действие, предвид на което наследниците на П.Б. не могли и да прехвърлят имота на ответника Т.Д.. Тъй като имотът не бил включван в ТКЗС, а бил собствен на С.Б., нямало пречка същият да бъде придобит по давност при действието на ЗСГ, предвид на което придобивната давност започнала да тече през 1963г., когато бил сключен предварителният договор. Отделно владението било добросъвестно и приложима била кратката давност. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила в необжалваната му от ответниците отхвърлителна част, а в частта по уважения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК същото е влязло в законна сила с влизане в сила на определенията от 29.09.2022г. и от 15.12.2022г., в частите за посочените в прекратителните определения ответници.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищците П.С.Ф. и Ч.С.Ф. – починал в хода на производството по делото и на мястото му по реда на чл. 227 ГПК конституиран наследникът му по закон П.С.Ф., излагат, че били собственици на УПИ Х-44, кв. 10, в.з. „Дупките“ по плана на гр. София, с площ от 920 кв.м, заедно с изградената в имота вилна сграда с площ от около 25 кв.м, състояща се от две стаи, антре и складово помещение, при съседи на дворното място: УПИ XI-41, УПИ IX-43 и от две страни – улици. Владението върху имота било придобито от техния бащаС.Ф. - купувач по предварителен договор от 04.01.1963г., сключен със  С.С.Б., която от своя страна придобила имота по замяна от ТПС комисия. Имотът не бил включван в ТКЗС. Впоследствие родителите на ищците изградили вилната сграда, външна тоалетна и барака за сечива, засадили плодни дръвчета. След смъртта наС.Ф. ищецът П.Ф. и майка муМ.Ф.се снабдили с констативен нотариален акт за собственост № 20, том VI, дело № 149/1993г., съответно за 3/8 ид.ч. и за 5/8 ид.ч. ВпоследствиеМ.Ф.се разпоредила посредством дарения в полза на синовете си – ищците П.С.Ф. и Ч.С.Ф. – починал в хода на производството по делото и на мястото му по реда на чл. 227 ГПК конституиран наследникът му по закон П.С.Ф.. Сделките били обективирани в нотариален акт № 183, том LXLVIII, дело № 19256/24.07.1997г. и в нотариален акт № 184, том LXLVIII, дело № 19257/24.07.1997г. Ищците владяли имота необезпокоявано, а през 2006г. поискали и получили виза за проектиране. През м.12.2010г. установили, че оградата била съборена, а в имота било влизано. Узнали, че ответниците, с изкл. на ответника Д., поискали попълване в кадастралната основа, като се позовали на право на собственост въз основа на решение на ПК. Снабдили се и с констативен нотариален акт № 70, том II, рег. № 1563, дело № 267/2009г. на Нотариус С.П. и прехвърлили правото си на собственост на ответника Т.Д. с нотариални актове № 75, том VII, рег. № 34702, дело № 1256/2010г. и № 76, том VII, рег. № 34722, дело № 1257/2010г. на Нотариус Р.Д.. Твърдят, че прехвърлителите по последните сделки не били собственици на имота, тъй като не били налице предпоставките по ЗСПЗЗ, а именно наследодателите им не притежавали имот, идентичен с процесния, имотът не бил включван в ТКЗС и в решението на ПК не била посочена скица. Дори и имотът да бил бивша собственост на наследодателя им, то правото на собственост било изгубено с извършената през 1958г. замяна от ТПК комисия със С.Б. – продавач на имота по предварителния договор, сключен с техния баща от 04.01.1963г. и застрояването му, които обстоятелства били пречка за възстановяването на имота по ЗСПЗЗ. Ищците придобили правото на собственост по давност, извършените в тяхна полза дарения от тяхната майка и текла давност след дарението. Ответникът Т.Д. не придобила право на собственост, тъй като прехвърлителите й по нотариалния акт от 03.12.2010г. не били собственици на имота. Молят съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на имота. Искат и отмяна по чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт № 70, том II, рег. № 1563, дело № 267/2009г. на Нотариус С.П..

В първото по делото о.с.з. пред СРС ищецът П.Ф. допълва, че имотът не подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ, тъй като с общия градоустройствен план за 1958г. районът бил определен за вилна зона, предвид на което пречка за придобиването му по давност не била налице. В условията на евентуалност – ако имотът подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, то за начало на придобивната давност твърди влизането в сила на първото решение № 6102/1999г. на ПК – Витоша, на 26.07.2000г., при което при всички положения давността изтекла преди м.12.2010г., когато ответникът Д. премахнала оградата на имота. Излага още, че нотариалните актове за дарение от 1997г. били годно придобивно основание за 5/8 ид.ч. за ищеца П.Ф. – лично и като правоприемник на починалия му брат – ищеца Ч.Ф., предвид на което за тези части приложима била кратката придобивна давност. С писмена молба, представена в първото по делото о.с.з. оспорва представените от ответниците с отговора на исковата молба решение № 6102/02.12.1999г. на ПК – Витоша и решение № 6673/21.07.2005г. на ОСЗГ-Овча купел – същите административни актове били нищожни, тъй като при легитимация на наследодателите М.И Ф.Т.са имот с площ от 6.8 дка им били признати права за 8.823 дка, решението било постановено по общо заявление на наследниците на две сестри, всяка от които се легитимирала с индивидуална собственост върху реални части от бившата нива, ПК неправилно индивидуализирала имота, без да съобрази извършената замяна от ТПС комисия, имотът не бил земеделски, поради което неправилно бил възстановен с решение на ПК, второто решение за поправка не отстранявало допусната фактическа грешка, а представлявало недопустимо изменение на първото решение.

В писмени отговори ответниците оспорват исковата молба. Като наследници на Ф.Т.С.и М. Т.А. правото на собственост върху процесния имот им било възстановено, при спазване на административната процедура, в съществуващи стари реални граници с решение № 6102/02.12.1999г. на ПК – Витоша, поправено с решение № 6673/21.07.2005г. на ОСЗГ-Овча купел, влезли в законна сила. Процесният имот – част от някогашна нива в местн. „Дупките“, бил придобит от П.Х.Б.с нотариален акт № 237, том I, рег. № 234, дело № 246/1935г., а след смъртта му, по съдебна делба, обективирана в протокол от 27.09.1950г. по гр.д. № 651/1950г., бил получен в дял от сестрите М. Т. – северната му половина и Ф.Т. – южната половина. През 1952г. нивата била внесена в ТКЗС с. Симеоново. На първо място имотът придобит по замяна от С.Б. не бил идентичен с процесния притежаван от наследодателите на ответниците имот – позовават се на различните съседи, описани в представените писмени доказателства и обстоятелството, че имот пл. № 2595, както в кадастралния план от 1976г., така и в стария кадастрален план от преди 1950г., бил записан на името на общия им наследодател П.Б.. Отделно имотът бил земеделски, бил внесен в ТКЗС, предвид на което земята била извън гражданския оборот. Позовават се на чл. 11 от Примерния устав на ТКЗС от 1950г. /отм./. Не намирал приложение чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ – постройките в имота не били изградени с одобрени строителни книжа и при спазване на нормативните изисквания. Ищците, респ. праводателите им, не могли да се ползват от придобивна давност преди приключването на административната реституционна процедура (на 31.08.2005г. - влизане в сила на решението за въстановяване), независимо от тяхната добросъвестност – чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, ТР № 1/1997г. по т.д. № 11/1997г. ОСГК на ВКС, ТР № 6/10.05.2006г. по т.д. № 6/2005г. ОСГК на ВКС, а и в случая владението им не било добросъвестно, тъй като правното основание, на което същите се позовават, не било годно да ги направи собственици.

В писмения си отговор на исковата молба ответникът Т.Г.Д. излага, че придобила правото на собственост върху процесния имот по силата на разпоредителни сделки – покупко-продажби, обективирани в  нотариални актове № 75, том VII, рег. № 34702, дело № 1256/2010г. и № 76, том VII, рег. № 34722, дело № 1257/2010г. на Нотариус Р.Д.. Излага  аналогични на горните твърдения досежно съществуването на правото на собственост у прехвърлителите й. Оспорва наличието на право на собственост у ищците – предварителният договор от 04.01.1963г. нямал вещно-транслативен ефект и не можел да бъде годно правно основание за придобиването на имота, постройките в имота били изградени без каквито и да е строителни книжа, били полуразрушени, без каквито и да е условия за обитаване и живот – електричество, питейна вода и др. Имотът бил внесен в ТКЗС като земеделска земя – извън регулация и на основание чл. 11 от Примерния устав на ТКЗС от 1950г. (отм.) останал собственост на наследниците на Ф.и М. Т. и не можело да бъде придобит по давност през времетраенето на реституционната процедура. Ищците могли да се позовават на придобивна давност едва от 31.08.2005г., но те не могли да бъдат считани за добросъвестни владелци, тъй като не владели имота на основание, годно да ги направи собственици.

От представения по делото протокол № 5 за извършване на заменки на полски имоти на некооператори, включени в коперативните блокове на ТКЗС от 10.12.1958г., т. 65 от съдържанието на документа, се установява, че комисия по чл. 11 /18/ от Правилника за земеустрояване на ТКЗС, ДЗС и МТС, извършила замяна, както следва: С.С.Б. в замяна на нивата си в местн. „Капанджика“ с площ от 8 330 кв.м, втора категория, получила нива – част от имота на ТКЗС, в местн. „Дупките“, с площ от 8 330 кв.м, втора категория.

На 08.11.1960г. С.С.Б. се снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включен в блока на ТКЗС № 86, том XXI, дело № 3794/1960г. на Х.О.– I Нотариус при Софийския народен съд, с който на основание чл. 12 от Постановление на МС от 26.08.1954г. за земеустрояването, групирането на земите, одворяването на ТКЗС, ДЗС, МТС и други обществени стопанства (изв. бр. 72/1954г.), въз основа на представени писмени доказателства – горния влязъл в сила заменителен протокол от 26.08.1954г. на комисията, била призната за собственик на два недвижими имота, а именно: 1/ нива, находяща се в землището на с. Симеоново – София, местн. „Белишяка“ с площ от 2 500 кв.м, при граници: Р.А.Г., дере и блок на ТКЗС и 2/ нива, находяща се в землището на с. Симеоново – София, местн. „Дупките“, с площ от 5 850 кв.м, при граници: В.П., път и блока на ТКЗС, които ниви й били дадени в замяна срещу включената в блока на ТКЗС, с. Симеоново нейна нива в същото землище, местн. „Капанджика“, с площ от 8 330 кв.м.

На 04.01.1963г. С.С.Б., като продавач, иС.В. Ф., като купувач, сключили договор за покупко-продажба на 1 000 кв.м от нивата, описана в т. 2 на констативния нотариален акт от 08.11.1960г. на Нотариус  Х.О., обособена в границите: В.П., от две страни – път и С.Б.. С договора страните уговорили начин на плащане на цената, вкл. изплащане на остатъка при получаването на нотариален акт. В съдържанието на договора страните посочили, че имотът бил неурегулиран, намирал се на вилен терен, предвид на което продавачътБ.се задължила при поискване от купувача при евентуалното му бъдещо регулиране, да потвърди съдържанието на договора в нотариален акт, а ако при бъдещата регулация на посочената в договора нива, реално купената част не оформя самостоятелен парцел – да отстъпи от новообразуваните парцели друг такъв, с размер близък до купуваната част, а ако парцелът се окаже по-голям от  1 000 кв.м. купувачът се задължил да доплати разликата в цената. Страните по договора се съгласили изрично, че владението на празния терен се предало на купувача в деня на подписването на договора, от който момент купувачът можел да го стопанисва като свой, а ако пожелае да го застроява продавачътБ.се задължила да му съдейства с подписване на необходимите книжа и снабдяването с документи за реализирането на строежа.

Сключеният на 04.01.1963г. договор за покупко-продажба между С.С.Б. иС.В. Ф., не е в законово изискуемата от  нормата на чл. 18 ЗЗД нотариална форма, поради което не е породил вещно-транслативен ефект.

От представеното по делото удостоверение за наследници № 002691/17.02.2010г., издадено от СО, район Средец, се установява, чеС.В. Ф. починал на 30.07.1977г., оставяйки за свои законни наследници съпругата сиМ.Л. Ф.и синове - ищеца П.С.Ф. и ищеца Ч.С.Ф., починал в хода на производството по делото и по реда на чл. 227 ГПК  на мястото му конституиран неговия брат П.С.Ф..

След неговата смърт, на основание чл. 489 ГПК /отм./ бил съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение и наследство № 20, том VI, дело № 149/1993г. от 28.04.1993г. на И. Н. – Нотариус при Втори Районен съд към Софийска нотариална служба, с който съпругатаМ.Л. Ф.била призната за собственик, на основание давност, на 5/8 ид.ч., а ищецът  П.С.Ф. за собственик на основание давност и наследство на 2/8 ид.ч., и на основание давност на 1/8 ид.ч. от следния недвижим имот: неурегулирано дворно място с площ от 920 кв.м, съставляващо имот пл.№ 44, нанесен в кад.л. № 741 по неодобрения план на гр. София, местн. „Дупките“, при съседи на имота: от две страни улици, Д.Х., Г.Г..

По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 183, том LXLVIII, дело № 19256/1997г. на В. М. – Нотариус при СРС, от съдържанието на който се установява, че на 24.07.1997г.М.Л. Ф.дарила на ищеца П.С.Ф. 1/8 ид.ч. от правото на собственост върху гореописания имот. От съдържанието на представения  нотариален акт за дарение на недвижим имот № 184, том LXLVIII, дело № 19257/1997г. на В. М. – Нотариус при СРС, от съдържанието на който се установява, че на 24.07.1997г.М.Л. Ф.дарила на починалия в хода на делото ищец Ч.С.Ф. 4/8 ид.ч. от правото на собственост върху имота.

По делото са събрани гласни доказателства, от които се установява твърдението на ищците по исковата молба, че баща имС.Ф. установил владение върху имота, описан в сключения на 04.01.1963г. договор със С.Б., като имотът бил ограден и владян необезпокоявано и без прекъсване отС.Ф., съпругата муМ.Ф., а след смъртта на бащата - и от синовете П. и Ч.Ф., до м.12.2010г., когато съобразно признанието на ищците по исковата молба, установили, че оградата била съборена, а в имота било влизано.

Разпитан св. Г.Г. излага, че имал наследствен имот в местн. „Малинова долина – Дупките“, където живеел от 22-23 години. Имотът му бил съседен на Ф. – деляла ги една ограда. В процесния имот родителите на ищците имали насаждения. Имотът бил ограден през всичките години. Имало сграда, бунгало-панел, което съществувало и сега. Синовете не живеели там, а идвали от време на време лятото. Занимавали се с градината. В последните 20 години никой не им оспорвал собствеността на имота. Преди година и нещо (показанията на свидетеля са от 30.09.2013г.) дошли някакви хора, които се представили за нови собственици и започнали да чистят в имота. След това свидетелят не ги бил виждал. Понастоящем само Ф. ходели.

Св. Р.Г.бил колега на ищеца П.Ф.. Двамата имали общи проекти по време на кандидатурата на гр. София за зимната олимпиада и снимали Витоша. Тогава двамата многократно ходили в имота и понякога оставяли в бараката стативи, багаж. В имота имало плодни дървета. Свидетелят знае, че ищецът П.Ф., около 1999г. - 2000г., имал намерение с брат му да строят къща. П. често ходел там, особено есенно време. Там се събирали понякога. До 2000г. нямало спорове за мястото. Свидетелят често пътувал в чужбина. Последният път, когато попитал П. какво става с имота, той му споделил, че преди 2-3 години имало някакви претенции.

От заключението на изслушаната по делото СТЕ се установява, че процесният владян от ищците имот с пл. № 44 за първи път се появявал в кадастралния план от 1976г. Впоследствие с одобряването на регулационния план на  гр. София, местн. „Малинова долина – II-б част“, разширение местн. „Дупките“, одобрен със Заповед № РД-50-1188/19.12.1995г., за имота бил отреден парцел X-44, кв. 10. С влизането в сила на кадастралната карта имотът бил заснет и нанесен с идентификатор 68134.2046.44. Имотът попадал върху стар имот с пл. № 2595, нанесен в стария неодобрен кадастрален план преди 1950г. Площта на имот с пл. № 2595 от 8 823 кв.м била изчислена графично през 1998г. от СО, район Панчарево. В разписния лист към този план имот № 2595 бил записан като нива, собственост на наследниците на П.Б., със съседи: от север - имот № 2596 наМ.П., от изток - имот № 2594 на наследниците на И. Ц., от юг -  имот № 2591 на Я.М.и от запад - имот № 2589 на С.В.. Имот № 2595 бил разделен на две части – източна и западна по линия АБ в приложение № 1 към експертизата (л. 275 от преписката на делото на СРС), като процесният имот попадал в източната половина. Планът бил попълван около 1961г., като новонанесените имоти имали трицифрени номера. По тези имоти, нанесени след създаването на плана, процесният имот попадал върху имот с пл. № 193. Не бил попълнен разписен лист с вписани собственици на новосъздадените имоти. Около 1961г., при заснемане на имот № 193, южно бил нанесен път. По кадастралния и регулационен план от 1976г. съседи на имот пл. № 44 били: от изток – парцел IX за имот пл.№ 43 на И.Й.от север – парцел XI за имот пл.№ 41 на Г. А.Г. по договор за делба № 236, том 23, рег. 58694/29.12.1997г. и Е.А.Г. – н.а. за дарение № 66, XXVI, дело 4849/03.11.1967г., от юг – път, от запад – път. В регулационния план като вилна зона имотът бил включен едва с плана, одобрен със Заповед № РД-50-1188/19.12.1995г.

Релевираното от ищеца П.Ф. твърдение, че с общия градоустройствен план за 1958г. районът, в който имотът попадал, бил определен за вилна зона, не се установява от доказателствата по делото. Напротив – от гореобсъденото заключение на СТЕ се установява, че включването на имота във вилна зона се случило много по-късно, а именно едва през 1995г.

По делото е представено решение № 6102/02.12.1999г. на ПК-Витоша, издадено на основание чл. 18ж, ал. 1, 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ, с което  на наследниците на Ф.Т.С.и М. Т.А., в съществуващи (възстановими) стари реални граници, било възстановено правото на собственост върху следния имот: нива от 7.660 дка, находяща се в землището на с. Симеоново, местн. „Дупките“, представляваща имот № 2595, к.лист № 741 от кадастралния план, изработен 1950г., при граници (съседи): наследници наМ.П., И. Ц., Я.М., заявен с пореден № 1 от заявление вх. № С375А/23.01.1992г. и установен с препис-извлечение от емлячен регистър, удостоверение по чл. 13, ал. 4, и ал. 5 ППЗСПЗЗ, скица № 617/27.05.1998г. от район Панчарево и скица от ОП Софийски кадастър от 05.03.1998г. С решението ПК отказала да възстанови  на наследниците правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 1.163 дка в землището на с. Симеоново, местн. „Дупките“, представляваща имот № 2595, к.лист № 741 от кадастралния план, изработен 1950г., поради това, че същата част от 1 163 кв.м попадат в  улици – чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.

По реда на чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ, по молба на наследниците на Ф.и М. Т. с вх. № 725/21.07.2005г., с решение № 6673/21.07.2005г. на ОСЗГ – Овча купел, били поправени допуснати в горното решение явни фактически грешки, в следния смисъл: на наследниците било признато правото на собственост върху нива от 8.823 дка, находяща се в землището на с. Симеоново, местн. „Дупките“, представляваща имот № 2595, к.лист № 741 от кадастралния план, изработен 1950г., при граници (съседи): наследници наМ.П., И. Ц., Я.М., заявен с пореден № 1 от заявление вх. № С375А/23.01.1992г. и установен с препис-извлечение от емлячен регистър, удостоверение по чл. 13, ал. 4, и ал. 5 ППЗСПЗЗ, скица № 617/27.05.1998г. от район Панчарево и скица от ОП Софийски кадастър от 05.03.1998г., възстановено им било правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имота -  нива от 7.240дка, находяща се в землището на с. Симеоново, местн. „Дупките“, представляваща имот № 2595, к.лист № 741 от кадастралния план, изработен 1950г., при граници (съседи): наследници наМ.П., И. Ц., Я.М., както следва: 350 кв.м – п. XXII, 86.40 кв.м – п. Х, 25.90 кв.м – п. XVI, 84.76 кв.м – п. XXI, 83.45  кв.м – п. XVIII, 420 кв.м – п. ХХ, 82.40 кв.м – п. XIX от кв. 9, 850 кв.м – п. Х 44 от кв. 10, 510 кв.м – п. XII, 61.56 кв.м – п. XIII, 61.69 кв.м – п. IX, 62.74 кв.м – п. Х, 63.74 кв.м – п. XIV, 64.61 кв.м – п. IX, 65.30 кв.м – п. XV 66 от кв. 12 по ЗРП на в.з. „Малинова долина - II б част“, разширение „Дупките“. С решението си ОСЗГ – Овча купел отказала да възстанови на наследниците правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 1.583 дка в землището на с. Симеоново, местн. „Дупките“, представляваща имот № 2595, к.лист № 741 от кадастралния план, изработен 1950г., поради чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ - 1 163 кв.м попадат в  улици, а 420 кв.м попадат както следва: в п. XII 40 - 30 кв.м, в п. XI 41 – 390 кв.м по ЗРП на в.з. „Малинова долина - II б част“, разширение „Дупките“.

Предвид оспорването от ищцовата страна на предпоставките за възстановяване на имота по ЗСПЗЗ и валидността на решенията, по делото е изискана и приета административна преписка № С375А/1992г. на ОСЗ – Овча купел.

Установява се, че същата била образувана във връзка с постъпили в законовоустановения срок 2 бр. заявления – заявление на П.Т.А., като наследник на М. Т.А. (вх. № С-368-1508/19.03.1992г.) и заявление на Й. Т.К., като наследник на Ф.Т.С.(вх. № С-375-1494/17.03.1992г.). С протокол от 02.12.1999г. ПК-Витоша служебно образувала преписка с нов № С375А/1992г. за разглеждане двете заявления на наследниците на М.И Ф.Т.по отношение на имота в местн. „Дупките“.

В случая, видно от представения по делото протокол от 27.09.1950г. по гр.д. № 651/1950г., наличен и в административната преписка на ОЗС – Овча купел, при делбата наследниците постигнали съгласие М.Т. да получи северната половина от нивата в местн. „Дупките“, с площ от 5 082 кв.м, а Ф.Т. – южната половина с площ от 5 082 кв.м, като и двете половини били описани с общите съседи – Ц.Я.,М.П. Б., път и С.Д.. Трайна е съдебната практика по въпроса, че в случаите, в които възникналата по наследяване съсобственост върху земеделските земи не е била прекратена, имотът подлежи на възстановяване като съсобствен на всички наследници. Ето защо няма пречка имотът да бъде възстановен на двете групи наследници – на М. и Ф.Т., а възраженията на ищеца Ф. в противен смисъл са неоснователни.

От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, добит чрез обстоятелствена проверка от 30.11.1933г., том I, № 237, рег. 237, нот.д. 246/1935г., на Г. В.– II нотариус при Софийски областен съд, протокол от 27.09.1950г. по гр.д. № 651/1950г. на Софийския околийски съд, страници от емлячен регистър на кметството в с. Симеоново - София по партидите на Ф.Т.С.и М.Т. ***, и др. се установява земеделския характер по см. чл. 2 ЗСПЗЗ на внесените от Ф.и М. Т. в ТКЗС имоти, между които и описаните по партидите им в емлячния регистър 5 082 кв.м нива в местн. „Дупките“, записана за всяка от тях съгласно разделителен протокол от 27.09.1950г. по гр.д. № 651/1950г. Обстоятелството, че процесният имот бил включен в ТКЗС и подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ се установява от документите по административна преписка, по която било постановено и решение № 6102/02.12.1999г. на ПК-Витоша, с което ответниците – наследници на Ф.и М. Т. се легитимирали като собственици върху имота. Земеделският характер на имота към момента на обобществяването не се опровергава от представените от ищцовата страна писмени доказателства - протокол № 5 за извършване на заменки на полски имоти на некооператори, включени в коперативните блокове на ТКЗС от 10.12.1958г. и констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включен в блока на ТКЗС от 08.11.1960г. № 86, том XXI, дело № 3794/1960г. Видно от съдържанието на протокола (т. 65), получената в замяна от С.С.Б. нива в местн. „Дупките“, с площ от 8 330 кв.м, втора категория, индивидуализирана в нотариалния акт, била именно част от имота на ТКЗС. Ето защо възраженията на ищците, че имотът, върху който наследодателят им установил владение въз основа на предварителния договор от 04.01.1963г., сключен със С.Б., никога не бил обобществяван са неоснователни.

Съобразно изслушаното пред първата инстанция заключение на СТЕ, процесният, описан в исковата молба и владян от ищците имот с пл. № 44, кв. 10, с площ от 922 кв.м, попадал в по-голямата си част от 850 кв.м в контура на бившия имот № 2595, като извън контура на бивш имот № 2595 попадала ивица по източната част на парцела. Това вещото лице онагледило в комбинирана скица - приложение № 8 към заключението, л. 282 от преписката на делото на СРС, където процесният имот пл. № 44 е повдигнат в зелен цвят, а бившият имот № 2595 - в жълто. Съобразно заключението на вещото лице имот с пл. № 2595 по плана от 1950г., с площ от 8 823 кв.м по графични изчисления, в разписния лист бил записан на П.Б., като с решение № 6102/02.12.1999г. ПК-Витоша възстановила само частта от имот с пл.№ 2595, с площ от 7 660 кв.м, която е извън прекараните през имота улици, а заетата от улици и невъзстановена част била от 1 163 кв.м. Ето защо по делото се установява, че процесният, описан в исковата молба имот попада в по-голямата си част с площ от 850 кв.м. във възстановения на ответниците с решение № 6102/02.12.1999г. на ПК-Витоша имот.

Доколкото по делото е доказан и земеделският характер на имота към момента на обобществяването по отношение възстановяване на собствеността приложение намират правилата, регламентирани в ЗСПЗЗ.

Решение № 6102/02.12.1999г. на ПК-Витоша, видно от съдържанието му, било издадено на основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ от компетентен орган в законовоизискуемата писмена форма и със съдържанието, предвидено от нормата на приложимия към казуса чл. 15, ал. 2 ЗАП (отм.). Разпоредбата на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ в приложимата й редакция предвижда, че ПК постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях.  Към решението се прилага скица на имота, заверена от поземлената комисия, а за имоти в строителните граници на населените места, определени със застроителен и регулационен план или с околовръстен полигон - и от техническата служба на общината.  Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.

В случая ищците оспорват, че решението на ПК не произвело конститутивен ефект поради това, че в него не била посочена скица. Възражението е неоснователно. Правото на собственост върху земеделски земи, които са включени в границите на урбанизираните територии, какъвто е процесният случай, се възстановява при условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ само в стари реални граници. В тези случаи индивидуализацията на имота, която в останалите случаи се съдържа в решение и скица към него на органа по поземлена собственост, е извършена още при осъществяване на административната процедура чрез издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ, поради което реституционната процедура приключва с постановяване на решението за възстановяване правото на собственост в стари реални граници, без да е необходимо издаването на последваща скица. В този смисъл І Р 254/26.05.2010г. по гр.д. № 1134/2009г. II г.о. на ВКС, Р 595/05.07.2010г. по гр.д. № 1333/2009г. I г.о. на ВКС, Р 38/18.02.2015г. по гр.д. № 5208/2014г. I г.о. на ВКС.

Съобразно мотивите по т. 2 на Тълкувателно постановление № 2/03.04.2018г. по т.д. № 2/2017г. ОСГТК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС в много случаи бившите земеделски земи, включени в границите на урбанизираните територии, са били подложени на промени – регулация, застрояване, обществени мероприятия и др., предвид на което процедурата по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е необходима за определяне на застроената част от имота, която не подлежи на възстановяване. Процедурата по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ включва два елемента – решение на техническата служба на общината, което има помощен характер и заповед на кмета на общината за одобряване на решението – приключващият производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ акт (ТР № 5/18.10.2011г. на ВАС по т.д. № 8/2010г.). Относно спецификите на производството се сочи, че същите са разгледани в ТР № 5/18.10.2011г. т.д. № 8/2010г. ОС на колегиите при ВАС. В последното съдиите определят производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ като несамостоятелно такова с обслужващ реституцията характер. Същото приключвало със заповед на кмета. Въз основа на решението на техническата служба на общината и заповедта на кмета на общината се издава удостоверението по чл. 13, ал. 5 и скицата по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ, които два документа установяват част от релевантната за възстановяването на собствеността информация – нанесен ли е имотът в кад.план, под какъв номер и с каква площ, какви са границите и регулационният му статут, каква е застроената площ, за която се дължи обезщетение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, какъв е размерът на свободните площи, които подлежат на възстановяване, има ли учредено право на строеж, дали строежът на законно разрешената сграда е започнал (чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ), ограниченията на собствеността.

В случая именно въз основа удостоверението по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ и графичното й отражение в издадената скица по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ, налични в административната преписка по възстановяването на собствеността, ПК-Витоша се произнесла, като възстановила на наследниците на Ф.Т.С.и М. Т.А., в съществуващи (възстановими) стари реални граници, правото на собственост върху следния имот: нива от 7.660 дка, находяща се в землището на с. Симеоново, местн. „Дупките“, представляваща имот № 2595, к.лист № 741 от кадастралния план, изработен 1950г., при граници (съседи): наследници наМ.П., И. Ц., Я.М., заявен с пореден № 1 от заявление вх. № С375А/23.01.1992г. и установен с препис-извлечение от емлячен регистър, удостоверение по чл. 13, ал. 4, и ал. 5 ППЗСПЗЗ, скица № 617/27.05.1998г. от район Панчарево и скица от ОП Софийски кадастър от 05.03.1998г. и отказала да възстанови  на наследниците правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 1.163 дка в землището на с. Симеоново, местн. „Дупките“, представляваща имот № 2595, к.лист № 741 от кадастралния план, изработен 1950г., поради това, че същата част от 1 163 кв.м попадат в  улици – чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Същият административен акт произвел конститутивното си действие и легитимиралответниците-наследници на Ф.Т.С.и М. Т.А., като носители на правото на собственост върху възстановения им имот, считано от 26.07.2000г., когато решението влязло в сила.

Ищците въвеждат възражение за материална незаконосъобразност на решение № 6102/02.12.1999г. на ПК-Витоша, поради липса на идентичност между притежавания от Ф.Т.С.и М. Т.А. имот и възстановения на ответниците такъв. В случая ищците не твърдят че те, респ. наследодателят имС.Ф., били носители на правото на собственост върху имота към момента на обобществяването на земята, а основават правото си на собственост на факти, настъпили след обобществяването, предвид на което така въведеното възражение не следва да се разглежда от съда, тъй като се явява недопустимо по следните мотиви:

Съобразно константната съдебна практика ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ имат за цел да възстановят собствеността върху земеделските земи в полза на лицата, които са ги притежавали преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства или държавните земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Споровете за материално право, възникващи в процеса на възстановяване на собствеността, които имат за предмет принадлежността на правото на собственост към така определения релевантен момент, се разрешават по исков ред съгласно чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. С тази разпоредба законодателят е предоставил правна възможност на лица, които претендират да са били собственици към обобществяването на земята, да установят по реда на исковия граждански процес това свое правно твърдение, с цел решението на административния орган по чл. 14, ал. 1, т. т. 1, 2 или 3 ЗСПЗЗ да бъде съобразено с него относно субекта на правото на собственост върху възстановения земеделски имот. След като законодателят е придал правна значимост на спорове само между лицата, претендиращи да са били носители на правото на собственост към очертания минал момент, това означава, че тези, които не заявяват свои права към обобществяването на земята, не могат да възразяват, че насрещната страна, съответно нейният наследодател, не е бил собственик и следователно не е правоимащ по чл. 10 ЗСПЗЗ. Арг. – т. 4, ТР № 6/10.05.2006г. ОСГК на ВКС, ТР № 9/07.11.2012г. по т.д. № 9/2012г. ОСГК на ВКС, в които се приема, че материалната законосъобразност на решенията на органа по възстановяване на собствеността може оспорва само в рамките на противопоставимите права на страната, но не и с възражения, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС или че възстановеният имот не бил идентичен с притежавания преди колективизацията. Константна съдебната практика по въпроса, че тези, които не заявяват свои права към обобществяването на земята, не могат да възразяват че насрещната страна, респ. праводателят й, не е бил собственик и следователно не бил правоимащ по чл. 10 ЗСПЗЗ е формирана и с Р 336/17.01.2012г. по гр.д. № 1121/2010г., I г.о. на ВКС, Р 161/29.07.2014г. по гр.д. № 6153/2013г. I г.о. на ВКС, Р 237/16.01.2014г. по гр.д. № 5/2013г. I г.о. ва ВКС, Р 111/21.06.2017г. по гр.д. № 3709/2016г. I г.о. на ВКС и мн.др.

С исковата молба ищците изрично изложили твърдения, че договорът от 04.01.1963г., сключен между техния бащаС.Ф. и С.Б. бил предварителен такъв. Няма спор между страните, че договорът не произвел вещно-транслативен ефект и въз основа на негоС.Ф. не придобил правото на собственост върху описаната нива, находяща се в землището на с. Симеоново – София, местн. „Дупките“, с площ от 5 850 кв.м, при граници: В.П., път и блока на ТКЗС. Ищците сочат документа с оглед установяване на твърдението си, че от същата тази дата наследодателят им установил фактическата власт върху този имот и владял същия като свой, което владение било продължено от наследниците му. В случая ищците се позовават не на деривативно, произтичащо от притежаваното от С.Б. право на собственост (по замяната), а на оригинерно придобивно основание, предвид на което не могат да претендират зачитане на придобитите права по замяната, извършена от ТПС комисията. Възраженията им, основани на наличието на отрицателните предпоставки по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, не представляват собствени техни противопоставими права по смисъла на горецитираната съдебна практика. Същите се явяват недопустими и не следва да бъдат разглеждани от съда.

Предвид нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, или по ЗАВОИ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила, т.е. от 27.11.1997г. Съобразно мотивите по ТР № 10/05.12.2012г. по т.д. № 10/2012г. ОСГК на ВКС с чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ са въведени две правила: че изтеклата давност преди влизане в сила на разпоредбата не се зачита и че от влизане в сила на нормата започва да тече нова давност. Тези две правила изцяло покриват съдържанието на института на прекъсване на давност, защото именно при прекъсване на давността настъпват тези правни последици. Следователно с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ се въвежда самостоятелна и специална хипотеза на прекъсване на давността, съществуваща наред с общите хипотези за прекъсване на давността, уредени в чл. 116 ЗЗД, към която разпоредба препраща чл. 84 ЗС. Нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ има ретроактивно действие, защото заличава с обратна сила изтеклата вече давност. Настъпването на юридическия факт с който се прекъсва давността не изключва фактическото господство върху вещта, нито пък намерението на владелеца да я свои по-нататък. Само при добросъвестното владение и то в момента на възникването на юридическото основание, трябва да съществува убеждението у владелеца, че той придобива вещта тъй като праводателят му е бил собственик. Именно поради това, че се прекъсва времевият срок, а не владението, то придобивната давност, която започва да тече след прекъсване на давността е идентична по вид на давността, текла до прекъсването й. Когато заличената придобивна давност е обща, то след 22.11.1997 г. започва да тече нова обща давност. Ако заличената давност е петгодишна и е започнала да тече при наличието на правно основание, годно да направи владелеца собственик и той е добросъвестен, а той е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена - ЗС, то и новата давност, която започва да тече, е кратката петгодишна давност.

Съобразно константната съдебна практика в случаите, в които земеделски земи, чиято административна процедура по реституция е завършила след влизане в сила на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, както е в настоящия – с влизането в сила на решение № 6102/02.12.1999г. на ПК-Витоша, на 26.07.2000г., нова давност по отношение на тези имоти може да тече едва след окончателно приключване на административната процедура по реституция. В този смисъл решение № 288/18.03.2014г. по гр. д. № 2058/2013г., I г.о. на ВКС. Основният принцип, въведен с чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ е, че давност не тече срещу този, който не може да води иск. За да се придобие право на собственост на основание давностно владение върху недвижим имот, правото на собственост, за който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ следва реституционната процедура по възстановяване собствеността да е приключила - т.е. да е постановено окончателно решение на ОСЗ за възстановяване правото на собственост върху имота. От този момент имотът е индивидуализиран и лицата, в чиято полза е постановено реституционното решение на ОСЗ могат да защитят правата си, като предявят иск за собственост. Това е началният момент, от който се зачита срока на владението, установено от трети лица, като елемент от фактическия състав на придобивната давност. В случая – с влизането в сила на решение № 6102/02.12.1999г. на ПК-Витоша, на 26.07.2000г. Придобивна давност преди посочената дата не текла нито в полза наС.Ф., нито в полза на съпругата му и ищците, предвид на което констативен нотариален акт за собственост № 20, том VI, дело № 149/1993г., не легитимиралМ.Л. Ф.и ищеца П.Ф., като носители на правото на собственост върху имота. Доколкото договорът за дарение е деривативен придобивен способ, за да настъпи вещно-прехвърлителният му ефект е необходимо прехвърлителят да е титуляр на прехвърляемото субективно право, предмет на сделката, в случая правото на собственост върху имота. В противен случай вещно-прехвърлителен ефект не настъпва, респ. приобретателят не придобива собствеността. Поради това и вещно-прехвърлителен ефект в полза на ищците П. и Ч.Ф. не настъпил с договорите за дарение, обективирани в нотариален акт № 183, том LXLVIII, дело № 19256/24.07.1997г. и в нотариален акт № 184, том LXLVIII, дело № 19257/24.07.1997г.

В случая наследодателят на ищцитеС.Ф. не установил фактическата власт върху имота на основание, годно да го направи собственик, тъй като договорът със С.Б. от 04.01.1963г. бил предварителен такъв, сключен в обикновена писмена форма, а не във формата на нотариален акт съгласно чл. 18 ЗЗД, предвид на което новата придобивна давност, която започнала да тече считано от 26.07.2000г.  била общата 10-годишна такава по чл. 79, ал. 1 ЗС. Изхождайки от разпоредбата на чл. 70, ал. 3 ЗС, константната практика на ВКС приема, че фактическа власт, упражнявана въз основа на сключен със собственика предварителен договор за продажба на недвижим имот, съставлява владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС - в този смисъл  Решение № 83 от 01.02.2021 г. по гр. д. № 2978/2019 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, Решение № 2384 от 3.12.1969 г. по гр. д. № 1816/1969 г. на ВС, І г.о., Решение № 1343 от 28.11.2008 г. по гр. д. № 4391/2007 г. на ІV г.о. на ВКС и Решение № 1619 от 14.12.2000 г. по гр. д. № 640/2000 г. на ІV г.о. на ВКС, Решение № 101 от 14.07.2015 г. по гр. д. № 891/2015 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС и др. Определяйки купувача по предварителния договор като владелец, законодателят е съобразил целта, с която се сключва такъв договор – придобиването на собствеността. Когато признава на купувача по сключен със собственика предварителен договор за продажба качеството „владелец“, едновременно с това законодателят държи сметка за дължимото правомерно поведение на страните, произтичащо от облигационно-правната им връзка. Този подход е свързан именно с целта на сключването на предварителния договор – той не размества собствеността, нито дори създава за купувача „основание“ по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС (поради което и придобиването по давност изисква упражняване на владение в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС), но обвързва страните със задължението да сключат окончателен договор с вещно-транслативно действие. Възприетият подход е причината, поради която изначално наличната у купувача субективна представа, че упражнява фактическа власт върху чужд имот, при това при съществуваща облигационно-правна връзка със собственика, не изключва наличието на намерение за своене.

Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно, т.е. да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта. В практика на ВКС - Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г.о., ГК, Решение № 6/2010 г. по гр. д. № 2760/2008 г. на ВКС, I г.о. и др., е прието, че фактическата власт върху вещта не е необходимо да се осъществява във всеки момент във времето, а може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният признак на владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика и/или на трети лица.

Както вече бе отбелязано по-горе от писмените доказателства, в т.ч. договора от 04.01.1963г., заключение на СТЕ, установило на място наличието на стара ограда от бетонови колове и телена мрежа с две стари метални врати от югоизток, друга ограда на югозападната граница от тънка и едра телена мрежа, прикрепена с арматурни железа и ограда от другите две граници със съседните имоти, както и полумасивна жилищна постройка от 22 кв.м от готови бетонни панели и едноскатен покрив и дървена дограма, и гласните такива, събрани посредством разпитите на св. Г. и Г.се установи, че ищците осъществявали постоянно фактическа власт върху имота, манифестирали, че владеят имота за себе си, като други лица не са имали достъп до същия до м.12.2010г., когато съобразно признанието на ищците ответникът Д. премахнала част от оградата и влязла в имота. Съобразно непосредствените възприятия на св. Г. фактическата власт върху процесния имот била установена още от родителите на ищците, когато бащатаС.Ф. (починал на 30.07.1977г.) бил още жив. Родителите оградили имота, засадили овошки, направили бунгало от панели, което съществувало и до момента. Имотът впоследствие все така бил ограден и бил посещаван от ищците. Никой не смущавал фактическата власт на ищците, докато не дошли хора, които се представили за нови собственици. Показанията на св. Г. са подкрепени и от тези на св. Г., обсъдени по-горе.

По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 70, том II, рег. № 1563, дело № 267/2009г. на нотариус С.П., вписана под № 344 в Нотариалната камара, с район на действие – района на Софийски районен съд, от съдържанието на който се установява, че след като им била възстановена собствеността с решението на ПК-Витоша наследниците на Ф.и М. Т. на 03.06.2009г. се снабдили с констативен нотариален акт за собственост върху УПИ Х-44, кв. 10 по регулационния план на гр. София, в.з. „Малинова долина-IIб част“, местн. „Разширение местност Дупките“, одобрен със заповед № РД-50-1188/19.12.1995г. с площ по решение на ПК от 850 кв.м и с площ по графични данни от 900 кв.м, при граници по скица: от две страни-улици, УПИ XI-41 и УПИ IX-43. Самото издаване на констативния нотариален акт не е действие, което може  да прекъсне теченето на придобивната  давност – същата  се прекъсва с предявяването на иск за защита правото на собственост -  чл. 84 ЗС, вр. чл. 116, б. „б” ЗЗД. Владението на  чужд имот е фактическо състояние, което не може да бъде смутено от самия факт на снабдяването с констативен нотариален акт от собственика, доколкото това действие не препятства възможността на владелеца да осъществява  фактическа власт  върху имота в пълен обем. Още по-малко владението би могло да бъде смутено с предприемане на действия по попълване на кадастралната основа.

Съобразно т. 2 от ТР № 4/17.12.2012г. по тълк.д. № 4/2012г. ОСГК позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. По горните мотиви ищците П.С.Ф. и Ч.С.Ф. – починал в хода на производството по делото и на мястото му по реда на чл. 227 ГПК конституиран наследникът му по закон П.С.Ф., станали собственици на процесния позмлен имот въз основа на оригинерно основание – придобивна давност, текла в периода от 26.07.2000г., когато решение № 6102/02.12.199г. на ПК-Витоша влязло в сила до 26.07.2010г., когато изтекъл срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС. Последващото решение № 6673/21.07.2005г. на ОСЗГ-Овча купел, издадено на основание чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ, няма отношение към теченето на придобивната давност в полза на ищците, доколкото конститутивният ефект на възстановяването на собствеността в полза на наследниците на Ф.и М. Т., настъпил с влизането в сила на решение № 6102/02.12.199г. на ПК-Витоша. Респ. влизането в сила на   решение № 6102/02.12.199г. на ПК-Витоша, е и началният момент, от който установеното от ищците владение се зачита като елемент от фактическия състав на придобивната давност.

Аналогично на горните мотиви покупко-продажбата е деривативен придобивен способ и за да настъпи вещно-прехвърлителният й ефект е необходимо прехвърлителят да е титуляр на прехвърляемото субективно право, предмет на сделката, в случая правото на собственост върху имота. В противен случай вещно-прехвърлителен ефект не настъпва, респ. приобретателят не придобива собствеността. Поради това и вещно-прехвърлителен ефект в полза на ответника Т.Д. не настъпил с договорите за продажба на недвижим имот, обективирани в нотариални актове № 75, том VII, рег. № 34702, дело № 1256/2010г. и № 76, том VII, рег. № 34722, дело № 1257/2010г. на Нотариус Р.Д., с който наследниците на Ф.и М. Т. се разпоредили в полза на ответника Д., тъй като считано от 26.07.2010г., на основание чл. 99 ЗС, продавачите били изгубили правото си на собственост.

Макар и по различни мотиви настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционното решение като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част, в която СРС е уважил иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, като въззивният съд единствено прецезира диспозитива на решението досежно основанието, на правото на собственост на ищеца.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски, сторени пред въззивния съд има ищецът. Същият претендира и доказва сторени разноски пред СГС в  размер на 320 лева съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, от които 300 лева за особен представител на ответника К.Г.А. и 20 лева за публикация в държавен вестник за призоваването й. Същите разноски следва да бъдат възложени в тежест на ответника А..

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 133014/31.10.2016г., постановено по гр.д. 9271/2011г. по описа на СРС, 45-и състав, в частта, в която по отношение на ответниците В.Р.Т., ЕГН **********, в качеството му на правоприемник по реда на чл. 227 ГПК на починалия в хода на делото ответник Т.Р.Т., ЕГН **********, Ю.П.А., ЕГН **********, К.Г.А., ЕГН ********** – като правоприемник по реда на чл. 227 ГПК на ответника Г.П.А., ЕГН **********, вкл. и като правоприемник на починалатаМ.Г.А., ЕГН **********, и по отношение на ответника Т.Г.Д., ЕГН **********, е признато за установено, че ищецът П.С.Ф., ЕГН **********, лично и като правоприемник по реда на чл. 227 ГПК на починалия в хода на делото ищец Ч.С.Ф., ЕГН **********, е собственик на недвижим имот с площ от 922 кв.м, с идентификатор 68134.2046.44, при съседни имоти с идентификатори 68134.2046.2574, 68134.2046.43, 68134.2046.41, 68134.2046.2567, представляващ предишен УПИ Х-44, в кв. 10, по плана на гр. София, район „Панчарево“, в.з. „Дупките“, ведно с изградената в имота вилна сграда с площ от около 25 кв.м, състояща се от две стаи, антре и складово помещение, с административен адрес на имота гр. София, район Витоша, ул. „5-та“ № 43, при правилно придобивно основание: придобивна давност, текла в периода от 26.07.2000г. до 26.07.2010г.

В останалата част решение № 133014/31.10.2016г., постановено по гр.д. 9271/2011г. по описа на СРС, 45-и състав, е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К.Г.А., ЕГН **********, да заплати на П.С.Ф., ЕГН **********, сумата от 320 лева – разноски, сторени пред СГС.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.

Съобщи за изтекли лични данни