№ 1840
гр. Пловдив, 28.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225300501956 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба на „Йеттел България“ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, чрез пълномощника по делото адвокат
З.Ц., против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 137/09.05.2022г. по ч.гр.д.№ 83/2022г. по описа на
Районен съд Първомай, в частта му, с която е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от жалбоподателя против Д. Р. Р.,
ЕГН **********, за следните суми: 93,34 лева – начислена еднократно неустойка,
поради предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Договор за мобилни
услуги № ********* / 06.12.2018 година, изменен с Допълнително споразумение №
********* / 18.06.2019 година към договор за мобилни услуги, за мобилен номер
*********; 63,76 лева – начислена еднократно неустойка, поради предсрочно
прекратяване по вина на потребителя на Договор за мобилни услуги № ********* /
18.06.2019 година за мобилен номер *********; 75,07 лева – начислена еднократно
неустойка, поради предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Договор за
мобилни услуги № ********* / 18.11.2019 година за мобилен номер *********. В
частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане,
поради противоречие с нормите на материалния и процесуалния закон, и за
необоснованост. Оспорват се изводите на заповедния съд за нищожност на клаузата за
неустойка в договорите, въз основа на която се претендират вземанията, и изводът за
нейната обоснована неравноправност. Поддържа се, че са налице всички законови
изисквания за дължимост на претендираното вземане, поради което се иска от
въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане. Претендира се присъждането на
разноските по делото.
На осн.чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на Д. Р. Р..
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и
1
прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в производството.
Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт,
подадена е в срок, внесена е дължимата ДТ, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваната част на разпореждането заповедният съд е отхвърлил подаденото
от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за претендираните суми в размер
на 93,34 лева, 63,76 лева и 75,07 лева, представляващи еднократно начислени
неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент по съображенията, че
клаузата за неустойка е нищожна и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т.
6, пр. 2 от Закона за защита на потребителите.
Разпореждането в обжалваната част е правилно.
Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на
основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на
клаузите в договора със закона и добрите нрави, така и относно наличието на
неравноправни клаузи по см. на ЗЗП.
В обжалваната част на разпореждането, заявителят „Теленор България“ ЕАД / сега
„Йеттел България“ЕАД / е поискал за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу длъжника Д. Р. Р. за вземане за неустойки по Допълнително
споразумение № ********* / 18.06.2019 година към договор за мобилни услуги за
мобилен номер *********; по Договор за мобилни услуги № ********* / 18.06.2019
година за мобилен номер ********* и по Договор за мобилни услуги № ********* /
18.11.2019 година за мобилен номер *********, в които видно от представените
заверени копия от тях с приложения, са договорени клаузи, регламентиращи
отговорността на абоната. Според тези клаузи, в случай на прекратяването на
договорите преди изтичане на срока им по вина или искане на потребителя той
дължи неустойка в размер на всички месечни абонаментни вноски за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратният размер на месечните абонаменти. В
допълнение на посочените неустойки, потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на
оставащия срок на договора, респективно от разликата между най-ниския и най-
високия месечен абонамент според условията на плана, в случай, че са били налице
отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти по последния договор.
Според настоящия състав на съда е налице обоснована вероятност посочените
клаузи да са неравноправни съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2, т.5 от ЗЗП.
Целта на договорната неустойка е компенсация на евентуалните вреди за изправната
страна при предсрочно прекратяване на договора. В случая от една страна се
претендира неустойка в размер на три стандартни месечни такси, а от друга неустойка
- формирана от получената отстъпка в месечните такси. Съдът намира, че вредите на
кредитора не следва да бъдат определяни като пропуснати ползи в размер на невнесени
месечни абонаменти, тъй като заплащането на месечните абонаменти за срока на
договора е обвързано с предоставяне на услуга, която с оглед прекратяване на договора
вече не се предоставя. Така и не следва да се определят като съвкупност от месечни
абонаментни вноски, макар и ограничени до размер на 3 месечни абонаментни вноски,
ведно с допълнителна сума за предоставени отстъпки. Следва в един състезателен
2
процес да се провери дали така договорената неустойка се явява необосновано висока,
тъй като не отчита размера на евентуалните вреди. На този етап е достатъчно да се
констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такива
неравноправни клаузи, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин.
Ето защо настоящият съдебен състав на ПОС намира, че след като районният съд е
отхвърли искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за
горепосочените суми, същият е постановил правилно разпореждане, което следва да
бъде потвърдено в обжалваната му част.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 137/09.05.2022г. по ч.гр.д.№ 83/2022г. по
описа на Районен съд Първомай, в частта му, с която е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от жалбоподателя против
Д. Р. Р., ЕГН **********, за следните суми: 93,34 лева – начислена еднократно
неустойка, поради предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Договор за
мобилни услуги № ********* / 06.12.2018 година, изменен с Допълнително
споразумение № ********* / 18.06.2019 година към договор за мобилни услуги, за
мобилен номер *********, представляваща сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси без ДДС по 24,99 лева всяка с добавена част от стойността на
ползваните отстъпки от месечния абонаментен план до края на Договора; 63,76 лева –
начислена еднократно неустойка, поради предсрочно прекратяване по вина на
потребителя на Договор за мобилни услуги № ********* / 18.06.2019 година за
мобилен номер *********, представляваща сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси без ДДС по 16,65 лева всяка с добавена част от стойността на
ползваните отстъпки от месечния абонаментен план до края на Договора; 75,07 лева –
начислена еднократно неустойка, поради предсрочно прекратяване по вина на
потребителя на Договор за мобилни услуги № ********* / 18.11.2019 година за
мобилен номер *********, представляваща сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси без ДДС по 21,65 лева всяка с добавена част от стойността на
ползваните отстъпки от месечния абонаментен план до края на Договора.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3