№ 853
гр. Добрич, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Криста Ст. Кирова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20213230102471 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.*********
срещу Н.С.Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д.********, с която се иска да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, следните
вземания по договор за стоков кредит № 3414111, сключен между Н.Н. и
„Уни Кредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД на 22.10.2018 г., прехвърлени от
„Уни Кредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 19.03.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 02.11.2018 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 346 от 29.04.2021 г. по ч.гр.д. №
1384 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г.:
1) 1616, 41 лева, представляващо главница по договор за стоков
кредит № 3414111, сключен между Н.Н. и „Уни Кредит Консюмър
Файненсинг“ ЕАД на 22.10.2018 г., за периода от 01.09.2019 г. до 01.11.2020
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
28.04.2021 г. до окончателно изплащане на сумата;
2) 131, 89 лева, представляващо договорна лихва, начислена за
периода от 01.09.2019г. до 19.03.2020г.;
3) 195, 07 лева, представляващо обезщетение за забава върху
главницата от 1616, 41 лева, за периода от 02.09.2019 г. до 28.04.2021 г.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „Уни Кредит
Консюмър Файненсинг“ ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по
1
договор за стоков кредит № 3414111 на 22.10.2018 г. По силата на
съглашението дружеството е предоставило на ответника сумата от 1949, 00
лева за закупуване на мобилен апарат „Huawei mate 20“. Ответникът от своя
страна се е задължил да върне сумата, заедно с възнаградителната лихва и
дължимите такси, на двадесет и четири месечни вноски при възнаградителна
лихва от 24, 00 %. Задължението е следвало да се изплати до 01.11.2020 г., но
ответникът не е погасявал кредита редовно.
Така впоследствие вземанията са били прехвърлени от „Уни Кредит
Консюмър Файненсинг“ ЕАД на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.03.2020
г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018
г.
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните вземания. Районен съд Добрич е уважил заявлението на ищеца за
процесните суми, като е издал заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д 1384/2021 г. Настоящото производство е
образувано в изпълнение на указанията на заповедния съд.
Прави се искане да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 346 от 29.04.2021 г. по ч.гр.д. №
1384 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г. Претендират се и разноски.
Ответникът е подал отговор в законоустановения едномесечен срок.
Заявява, че искът е допустим и основателен. Счита, че не дължи разноски,
защото не е дал повод за образуване на делото.
Страните не изпращат представители в съдебно заседание. Ищецът
депозира молба, с която заявява, че поддържа иска и желае делото да бъде
решено съобразно направеното признание на исковете.
Съдът, като взе предвид искането на страните за постановяване
на решение при признание на иска, намира следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от
ЗЗД, по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и по
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е по иска с правна квалификация по чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД да докаже наличието
на валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и
„Уни Кредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД по договор за стоков кредит;
изпълнение на задължението на кредитодателя за предоставяне на главницата,
както и изискуемостта на задължението за връщане на сумата; наличие на
валидно сключена цесия за прехвърляне на процесното вземане, за която да е
бил надлежно уведомен длъжника.
2
В тежест на ищеца е по иска с правна квалификация по чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД да докаже наличието
на валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и
„Уни Кредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД по договор за потребителски
кредит; изпълнение на задължението на кредитодателя за предоставяне на
главницата, уговорка за плащане на възнаградителна лихва, размер на
лихвата, както и изискуемостта на претендираната лихва; наличие на валидно
сключена цесия за прехвърляне на процесното вземане, за която да е бил
надлежно уведомен длъжника.
В тежест на ищеца е по иска с правна квалификация по чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД да установи
съществуването на главен паричен дълг, падеж на главното задължение и
размер на вземането за мораторна лихва; наличие на валидно сключена цесия
за прехвърляне на процесното вземане, за която да е бил надлежно уведомен
длъжника.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал задълженията си
по договора за потребителски кредит, за което обстоятелство същият не сочи
доказателства.
Съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК „Когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието“. В настоящия случай двете
материалноправни предпоставки за постановяване на решение съобразно
направеното признание на исковете са налице.
Ответникът призна исковете с молба с вх. № 8814 от 26.05.2022 г.
Ищецът поиска делото да бъде решено в съответствие с процесуалното
действие на насрещната страна.
Не може да бъде направен извод за съществуване на отрицателните
предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, препятстващи постановяване на
решение при признание на иска.
Ето защо, с оглед наличието на предпоставките по чл. 237, ал. 1 от
ГПК, предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски.
Ищецът е представил списък на разноските. В настоящата инстанция
е направил разноски в размер на 325, 79 лева (юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200, 00 лева и държавна такса в размер на 125, 79
лева).
В заповедното производство е направил разноски в размер на 88, 87
лева (юрисконсултско възнаграждение в размер на 50, 00 лева и държавна
3
такса в размер на 38, 87 лева).
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 325, 79 лева –
разноски в исковото производство и сумата от 88, 87 лева – разноски в
заповедното производство.
Съдът не възприема тезата на ответника, че не е дал повод за
завеждане на делото. С непогасяване на задълженията си по процесния
договор, ответникът е предизвикал процеса и затова трябва да понесе
разноските, направени в производството. Тук трябва да бъде изтъкнато също,
че признанието на исковете е несъвместимо с твърдението в отговора на
ответника, че не е станал причина за образуване на делото.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С.*******, срещу Н.С.Н., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Д.********, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1616, 41
лева, представляваща главница по договор за стоков кредит № 3414111,
сключен между Н.Н. и „Уни Кредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД на
22.10.2018 г., за периода от 01.09.2019 г. до 01.11.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 28.04.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата, прехвърлена от „Уни Кредит Консюмър Файненсинг“
ЕАД на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.03.2020 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г. – предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 346 от 29.04.2021
г. по ч.гр.д. № 1384 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С.*******, срещу Н.С.Н., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Д.********, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2
ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 131, 89
лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 01.09.2019г.
до 19.03.2020 г., прехвърлена от „Уни Кредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.03.2020 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г. – предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 346 от 29.04.2021
4
г. по ч.гр.д. № 1384 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С.*******, срещу Н.С.Н., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Д.********, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 195, 07
лева, представляващо обезщетение за забава върху главницата от 1616, 41
лева, за периода от 02.09.2019 г. до 28.04.2021 г., прехвърлена от „Уни Кредит
Консюмър Файненсинг“ ЕАД на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.03.2020
г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018
г. – предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК с № 346 от 29.04.2021 г. по ч.гр.д. № 1384 по описа на Районен съд
Добрич за 2021 г.
ОСЪЖДА Н.С.Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д.********, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С.********, сумата от 88, 87 лева –
разноски по ч.гр.д. № 1384/2021 г. на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА Н.С.Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д.********, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С.********, сумата от 325, 79 лева –
разноски по гр.д. № 2471/2021 г. на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5