О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, 17.04.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен
брачен състав, в закрито
съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
разгледа докладваното от съдия Е.
Александрова ч. гр. д. № 4630 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на 435 ГПК.
Образувано е
по ЖАЛБА, вх. № 13281/15.02.2019 г. по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 при КЧСИ,
депозирана от Г.Д.Я., ЕГН **********, чрез адв. Г.Ч., с която жалбоподателят
моли съда да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело №
20128510402796 по описа на ЧСИ М.П. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Поддържа, че
последното изпълнително действие било извършено на 18.01.2016 г. с изпращане на
запорно съобщение до работодателя на длъжника Г.Я..
Претендира
разноски.
С УТОЧНЕНИЕ,
вх. № 16833/01.03.2019 г. по описа на ЧСИ М.П., жалбоподателят допълва, че
периодът, в който не са извършвани изпълнителни действия всъщност касае времето
от 2014 г. до 2016 г., като навежда и нови оплаквания във връзка с наложена по
изпълнителното дело възбрана на недвижим имот.
Писмени
възражения по реда на чл. 436 ГПК са постъпили от взискателя по изпълнителното
дело „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Същият излага съображения за
недопустимост и неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300 лв.
ЧСИ
М.П. подробно в представените мотиви е изложил съображения за недопустимост и
неоснователност на подадената жалба.
Съдът,
след като обсъди доводите, изложени в жалбата и становището по нея, както и
мотивите на частен съдебен изпълнител М.П., прие следното:
Жалбоподателят
има качеството на длъжник в производството, образувано по молба на кредитора
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД въз основа на издаден на 29.09.2012 г.
изпълнителен лист.
Уредбата на действащия ГПК е подчинена на
принципа за ограничаване процесуалните
възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват
процесуалната законосъобразност на действията по изпълнението, като допустимите
за обжалване действия и активно процесуално легитимираните лица, са изрично
посочени. Според разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК длъжникът може да
обжалва единствено следните лимитативно изброени действия на съдебния
изпълнител: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; 4. отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда
на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са
спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказът на съдебния изпълнител да
спре, прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по
изпълнението и 8. постановлението за възлагане.
В
кориците на изпълнителното дело липсва изрична молба от длъжника, отправена до
съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, съотв.
липсва обективиран отказ на съдебния изпълнител да прекрати производството. Едва
след произнасянето на ЧСИ с нарочен акт по жалбата, имаща характер на молба за
прекратяване на принудителното изпълнение, неговият акт ще подлежи на обжалване
с жалба пред Софийски градски съд, след надлежното му връчване на страните. В
този смисъл не е налице акт, който да подлежи на обжалване, за длъжника не е
възникнало правото на жалба.
Относно
искането за отмяна на наложената възбрана, за която се сочи в допълнението към жалбата,
че неправилно и незаконосъобразно ЧСИ през 2018 г. е наложил възбрана върху
недвижим имот, като налице била несъразмерност, тъй като задължението било не
повече от 1800 лв., настоящият съдебен състав намира следното:
Действието
на съдебния изпълнител по налагането на възбраната в изпълнителния процес,
макар и обезпечителна мярка, представлява несъщинско изпълнително действие,
което е част от поетапния изпълнителен процес по принудително изпълнение, чиято
функция е да обезпечи изпълнителния процес. Несъщинските изпълнителни действия
не подлежат на обжалване по реда на чл. 435 ГПК, тъй като там лимитативно са
изброени обжалваемите изпълнителни действия, като всички изброени по своята
същност са същински. За налагането на възбрана в изпълнителния процес не е
предвидено да се обжалва от длъжника по реда на чл. 435 ГПК.
В
този смисъл не е налице нито акт, нито същинско изпълнително действие на ЧСИ,
които да подлежат на обжалване.
За длъжника не е възникнало правото на жалба,
поради което и настоящото производство е недопустимо, тъй като не е налице
абсолютна процесуална предпоставка за неговото образуване и развитие – право на
жалба, поради което и подадената такава, включително и уточнението на същата,
като недопустима, следва да се остави без разглеждане.
По
разноските – с оглед изхода на делото, неоснователна се явява претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски, такива се следват на взискателя –
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, като
съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК осъжда Г.Д.Я. да заплати
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, сумата от 100 лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение, като оставя без уважение искането на взискателя за присъждане на разноски за
разликата над уважения размер от 100 лв. до пълния претендиран размер от 300
лв., като неоснователно.
Мотивиран
от горното, съдът,
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЖАЛБА, вх. № 13281/15.02.2019 г.,
допълнена с УТОЧНЕНИЕ, вх. № 16833/01.03.2019 г., и двете по описа на ЧСИ М.П.,
рег. № 851 при КЧСИ, депозирана от Г.Д.Я., ЕГН **********, чрез адв. Г.Ч.,
срещу действия на частен съдебен изпълнител М.П. по изпълнително дело № 20128510402796,
като недопустима.
ОСЪЖДА Г.Д.Я., ЕГН **********,
да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 100
лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, като оставя без
уважение искането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за присъждане на
разноски за разликата над уважения размер от 100 лв. до пълния претендиран
размер от 300 лв., като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.Д.Я., ЕГН **********,
за присъждане на разноски, като неоснователно.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.