№ 14
гр. Кюстендил , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на тридесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Георгиева
Калин К. Василев
в присъствието на прокурора Валери Дончов Пенков (ОП-Кюстендил)
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211500600237 по описа за 2021 година
При секретаря ГАЛИНА КИРИЛОВА и с участието на прокурора от КнОП В.П., като
разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 237 по описа за 2021 год. и, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по глава ХХІ НПК. Образувано е по ПРОТЕСТ на Районна
прокуратура – гр.Кюстендил, ТО Дупница срещу Присъда № 260032/13.04.2021 г. на ДнРС,
постановена по НОХД № 386/2021 г. по описа на съда, с която подсъдимия М. С. М., ЕГН
**********, от с. ***********, община ***********, Кюстендил е признат за невиновен в
извършването на престъпление по чл.345 ал.2 НК, като на основание чл.301 ал.4 НПК му е
наложено административно наказание“глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и е признат за невиновен и е оправдан за
престъпление по чл.343 в ал.3 във вр. с ал.1 НК. Протеста се отнася до оправдаването на
подсъдимия за престъплението по чл.345 ал.2 НПК, като се счита за необосновано
приложението на чл.9 ал.2 НК поради извършване на това престъпление в изпитателния
срок на предходно осъждане за престъпление по чл.195 ал.2 НК. Моли се за отмяна на
присъдата в протестираната част и постановяване на присъда, с която подсъдимия бъде
признат за виновен по това обвинение и му се наложи административно наказание по чл.78 а
НК. Доказателствени искания в протеста не са направени.
В о.с.з. протеста се поддържа от прокурора, който изрази становище за уважаването му
по изложените в него съображения.
Подсъдимият М.М. не се явява пред въззивния съд и не изразява становище по протеста.
1
КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на
събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл. 313 и сл. НПК
правомощия, намери протеста за допустим като подаден в законовия срок и от надлежна
страна, но за неоснователен, и прие от фактическа и правна страна следното:
С протестираната присъда подсъдимия М. С. М., ЕГН **********, роден в гр.***********,
живущ в с. ***********, община ***********, е признат за невинен в това, че на 26.03.2021 г.
около 13,30 часа в *********** в посока ***********, е управлявал МПС мотоциклет
марка“*********** което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.140 ал.1 ЗДвП, във
вр. с чл.2,чл.3 и чл.10 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от
тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС/ изм. ДВ бр.93 от 2006 г., изм. ДВ
бр.57 от 2007 г., изм. И доп.ДВ бр.94 от 2009 г., изм.ДВ бр.67 от 20*** г./ и на основание чл.304
НПК е оправдан по това обвинение за престъпление по чл.345 ал.2 НК, като на основание чл.301
ал.4 НПК са му наложени административни наказания за административно нарушение по чл.175
ал.3 ЗДвП - „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца.
Със същата присъда подс. М. е признат за невиновен и оправдан на осн.чл.304 НПК по
обвинението за престъпление по чл.343 в ал.3 НК съгласно Решение № 3/23.03.2021 г. на
Конституционния съд на Р България - за това, че на 26.03.2021 г. около 13,30 часа в *********** в
посока ***********, е управлявал МПС мотоциклет марка“*********** в срока на изтърпяване на
ПАМ „временно отнемане на СУМПС“, наложена със ЗППАМ № 20-5310-*********.11.2020 г. и
влязла в сила на 1.***.2020 г.. С присъдата е постановено вещественото доказателство –
гореописания мотоциклет , с контактния ключ, който се намира на съхранение в РУ – Р., да се
върне на собственика му след влизане на присъдата в сила.
ДнРС правилно и законосъобразно е установил фактическата обстановка по делото, съгласно
която на инкриминираното време и място свидетелите О.Й. и Й.В., служители в РУ – Р. при
извършвания от тях обход със служебния автомобил по *********** посока ромската махала,
установили подсъдимия М. да управлява гореописания мотоциклет от *********** към
***********. Мотоциклетът бил без регистрационна табела. Св.Й. и В. настигнали подс.М. пред
дом № *** на ***********, подали звуков сигнал за спиране и го спрели за проверка.Подсъдимият
не носел у себе си никакви документи и поради това му е било разпоредено да докара мотоциклета
до РУ-Р., като му било обяснено, че няма право да управлява мотоциклета, който не е надлежно
регистриран .
При направената справка в РУ Р. е установена самоличността на подсъдимия и било установено,
че СУМПС му е отнето за неплатени глоба. Тогава на подс.М. били съставени 2 бр.АУАНза
констатираните нарушения на ЗДвП – управление на нерегистрирано МПС и без СУМПС, в срока
на отнемането му със ЗПАМ.
В ДП е установено, че със ЗПАМ № 20-5310-228/4.11.2020 г., влязла в сила на 1.***.2020 г., за
налагане на ПАМ по чл.171 т.1 б.“д“ ЗДвП , временно е отнето СУМПС на подс.М. до заплащане
на дължимата глоба. Извършеното на 4.11.2020 г. нарушение от подс.М., за което е наложена
принудителната административна мярка, е, че на АМ Струма, км 62 + 500, в посока гр.Б. е
2
управлявал лек автомобил“***********, с рег.***********, собственост на С.П., след като е имал
наложена глоба с наказателно постановление, незаплатена в срока за доброволно изпълнение. Към
26.03.2021 г. глобата не е била платена от подсъдимия. Преди посочената дата подсъдимият е имал
още едно подобно наказание за същото деяние - че управлява МПС, без да е заплатил в срока за
доброволно изпълнение глоба, наложена с ел.фиш от 5.09.2019 г.
Тази фактическа обстановка е установена след правилен анализ на събраните по делото
доказателства - гореописаните административни актове,Справка за нарушител,показанията на
свидетелите Й. и В.. Тези доказателства в своята съвкупност са непротиворечиви и установяват
горната фактическа обстановка.
От правна страна І-инстанционният съд е приел, че с Решение № 3/23.03.2021 г. по к.д. №
11/2020 г. Конституционният съд на Р България е обявил за противоконституционни чл.171 т.1
б.“д“ и чл.171 т.2 б.“к“от ЗДвП,като е приел в мотивите на решеинето си, че те ограничават
конституционни права на гражданите и са предвидени да компенсират невъзможността на
държавата да изпълнява задълженията си,което е недопустимо за една правова държава. І-
инстанционният съд се е позовал и на предходно решение на КС – Решение № 6/2013 г. по к.д.№
5/2013 г., което е в същия смисъл.
По-нататък І-инстанционният съд е анализирал разп.на чл.171 т.1 б.“д“ ЗДвП, която предвижда
ПАМ „временно отнемане на СУМПС“ на водач, който управлява МПС с наложено наказание
глоба, незаплатена в срока за доброволно плащане. След това решаващият съд е обсъдил мотивите
на решението на КС, съгласно които временното отнемане на СУМПС по чл.171 т.1 б.“д“ ЗДвП не
представлява ПАМ по см.на чл.22 ЗАНН, защото не може да постигне целите на принудителните
административни мерки.Принудителната административна мярка е предвидена в закона
административна принуда за предотвратяване или преустановяване на административни
нарушения и/или вредните последици от тях. И в този смисъл отнемането на СУМПС по чл.171 т.1
б.“д“ ЗДвП за неплатени глоби противоречи на целите и функциите на ПАМ и практически се
превръща в санкция за несъществуващо административно нарушение, предвидено в закон.
Тези доводи в мотивите на проверяваната присъда се споделят от настоящия състав като
относими към конкретното обвинение за престъплението по чл.343 в ал.3 НК.Споделя се и
изложеното в мотивите на присъдата, че решенията на конституционния съд имат конститутивно
действие съгласно чл.151 ал.2 изр.ІІІ от конституцията на Р Бългаприя. Затова съдилищата са
длъжни да приложат Решение № 3/23.03.2021 г. по висящите дела, т.е. да приемат нормата на
чл.171 т.1 б.“д“ ЗДвП за противоконституционна.
И тъй като към датата на извършване на деянието от подс.М. 26.03.2021 г. решението на КС
вече е действащо, то наложената ПАМ по противоконституционната разпоредба на чл.171 т.1 б.“д“
ЗДвП не е действаща. Тези изводи се споделят от настоящия състав. В допълнение към
съображенията на ДнРС следва да се добави, че предвид сочената противоконституционност
липсва елемент от обективната страна на престъплението по чл.343 в ал.3 НК –управление на
МПС в срока на изтърпяване на ПАМ за временно отнемане на СУМПС. При това положение е
безпредметно да се обсъжда субективната страна на престъплението. Правилно и
законосъобразно, поради обективна несъставомерност на обвинението по чл.343 в ал.3 НК подс.М.
е признат за невиновен и оправдан в извършването му.
3
Относно обвинението за извършено престъпление по чл. 345 ал. НК съдът е приел пълно
съвпадение на обективните признаци,включени в съставите на административното нарушение по
чл.175 ал.3 ЗДвП във връзка с чл.140 ал.1 ЗДвП и чл.10 от Наредба № І-45/24.03.2000 г.за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от
тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС и предвидената за неспазването им
санкционна норма на чл.175ал.3 ЗдВП и на престъплението по чл.345 ал.2 НК. Разп.на чл.175 ал.3
ЗДвП предвижда административни наказания за управление на нерегистрирано по надлежния ред
МПС – „глоба“ от 200 до 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12
месеца.. Този извод се споделя от настоящия състав.. Чл.10 от посочената наредба разпорежда ,че
за всяко регистрирано МПС се предоставят табели с регистрационен номер. А чл.140 ал.1 ЗДвП
сочи,че по пътищата за обществено ползване се допускат само МПС и ремаркета, които са с
табели с поставен на съответните места регистрационен номер.
Разп.на чл.175 ал.3 ЗДвП предвижда административни наказания за управление на
нерегистрирано по надлежния ред МПС – „глоба“ от 200 до 500 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС аз срок от 6 до 12 месеца.
Разп.на чл.345 ал.2 НК предвижда ангажиране наказателната отговорност за управление на
нерегистрирано по надлежния ред МПС и налагане на наказания “лишаване от свобода“ до 1
година и „глоба“ от 500 до 1000 лв.
Спорът не е по фактите, а по приложимото право – дали деянието осъществява състава
на престъпление по чл.345 ал.2 НК или съгласно редакцията на чл.305 ал.6 НПК
осъществява състав на административно нарушение.
Решаващият съд правилно и законосъобразно е съзрял разлика само във вида на
налаганите наказания, но не и в обективната страна на деянията по посочените норми,които
са абсолютно идентични – управление на МПС,което не е регистрирано по надлежния ред.
И затова също правилно и законосъобразно е приел, при спазване изискването на чл.301 ал.4
НПК, че извършеното от подсъдимия М. деяние – управление на нерегистрирано по
надлежния ред МПС - е с явно незначителна степен на обществена опасност, тъй като:
деянието е извършено в ромската махала, където подс.М. живее; гр. Р. не е голям град и не
са нарушени с това деяние широк кръг обществени отношения. Затова е приел обществената
опасност на деянието за явно незначителна. Съдът е приел невисока степен на обществена
опасност и на дееца поради младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, че
е учащ се и към датата на деянието е навършил пълнолетие. Тези изводи се подкрепят от
настоящия състав. Не се подкрепя от настоящия състав възприетото от І-инстанционния съд,
че на подс. М. не са налагани административни наказания по ЗДвП. Защото, видно от
справката за нарушител, той през годините има наложени глоби с влезли в сила наказателни
постановления за нарушение на ЗдВП, както и ЗМАМ. Този факт обаче не променя
правилността на крайния извод за явно незначителност на обществената опасност на
конкретното деяние – управление на нерегистрирано МПС .
Въззивният съд споделя изцяло правните изводи на І-инстанциониня съд за явно
4
незначителната степен на обществена опасност на деянието и за съставомерност на соченото
административно нарушение, като към неговите съображения добавя и следното:
Според разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който
извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката
за "маловажност" следва да се прави по законосъобразност и на база фактическите данни по
конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и размера на
вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на
извършеното и др. В случая не са настъпили вредни последици от деянието. Преценявайки
комплексно посочените фактори, приложени към конкретния случай, се налага безспорния
извод за явно незначителна степен на обществена опасност на деянието, поради което то
представлява”маловажен случай” по см. На чл. 93 т.9 НК и поради това подсъдимия
обосновано и законосъобразно е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.345 ал.2 НК, при спазване разпоредбата на чл. 305 ал.6 във вр. с чл.301
ал.4 НПК.
Преценявайки по тези съображения конкретната обществена опасност на конкретното
деяние в съответствие с посочените за това критерии в т.2 от ППВС № 6/75 г./изм. с ППВС
№ 7/87 г./, ДнРС на основание чл.301 ал.4 НПК е приел, че е налице извършено
административно нарушение от подсъдимия на чл.140 ал.1 от ЗдВП. И на основание
санкционната норма на чл.175 ал.3 ЗДвП му е наложил наказания - минималният размер на
посочената в този текст глоба от 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
минималния законов срок от 6 месеца.
Съпоставяйки тази санкционна норма с нормата на чл.27 ЗАНН за начина на определяне
на административно наказание и визираните в нея обстоятелства относно личността на
дееца и условията, при които е извършено процесното административно нарушение,
въззивният съд прие, че наложената на М. глоба в размер на законовия минимум от 200 лв.
и срока на лишаването му от право да управлява МПС за 6 месеца са законосъобразно и
справедливо определени. Тези по вид и размер административни наказания според
въззивния съд съответстват в пълна степен на вида и тежестта на извършеното нарушение.
По изложените съображения въззивният съд намира протестираната присъда за правилна и
законосъобразна и доводите в протеста в обратен смисъл – за неоснователни. Безспорно е
систематичното място на престъплението по чл.345 ал.2 НК в глава ХІ на НК”Общоопасни
престъпления”. Но при преценяване конкретната обществена опасност на конкретното
престъпление съгласно т.2 на ППВС № 6/75 г. при посочените там критерии се налага
безспорния извод за явно незначителната степен на обществена опасност на конкретното
извършено деяние от М., за което подробните съображения се изложиха по-горе в
настоящото решение. Управлението на нерегистрирано по надлежния ред МПС е наказуемо
деяние, но не бива да се пренебрегва факта, че от него не са настъпили никакви вредни
5
последици – не са увредени по никакъв начин обществените отношения, защитавани от
глава ХІ на НК. А това според съда са все факти, подкрепящи правния извод за това, че
деянието представлява маловажен случай по см.на чл.9 ал.2 НК поради явно незначителната
степен на неговата обществена опасност. Съдът не оспорва валидността на цитираната в
протеста незадължителна съдебна практика, но тя не е задължителна за настоящия случай
именно по специфичните фактически обстоятелства и изведените от тях правни изводи,
изчерпателно посочени в горното изложение.
От справката за съдимост на М. е видно, че той е бил осъждан с влязла в сила на
20.10.2017 г. присъда за престъпление по чл.195 ал.1 НК , с която му е наложено наказание
ЛС за срок от 8 месеца с изпитателен срок от 3 години. Този изпитателен срок е изтекъл на
20.10.2020 г. и поради неизвършване на престъпление по време на този срок М. е
реабилитиран по чл.86 ал.1 т.1 НК. Следователно довода в протеста, че деянието
„управление на МПС без регистрационни табели“ е извършено в изпитателния срок на
условното осъждане, не съответства на доказателствата по де
ото.
При служебната проверка на присъдата извън оплакванията в протеста и в необжалваната
й част въззивният съд не намери други основания за нейната отмяна, поради което като
правилна и законосъобразна в обжалваната част тя следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260032/13.04.2021 г. на ДнРС, постановена по НОХД №
1416/2017 г. по описа на този съд в обжалваната оправдателна част за престъпление по
чл.345 ал.2 НК.
В останалата част присъдата е влязла в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6