№ 290
гр. Пловдив, 09.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500515 по описа за 2021 година
Производство по чл.274 ал.1 от ГПК .
Постъпила е частна жалба вх№ 2629 / 07.09.2021 г. от „П. и. б. „АД
против определение № 176/25.08.2021г. ,постановено по гр.д.256/21г. по
описа на ОС – П. ,с което на основание чл.420 ал.2 т.3 от ГПК е спряно
изпълнението на издадената в полза на „ПИБ“АД заповед по чл.417 от ГПК
по ч.гр.д. 2831/20 г. по описа на РС – П..По изложените в частната жалба
съображения жалбоподателят моли същата да бъде уважена, а обжалваното
определение- отменено.
Ответникът по частната жалба АНГ. В. Т. не е депозирал отговор.
Пловдивски апелативен съд след като взе предвид събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Частната жалба е подадена в срок ,същата е допустима ,изхожда от
легитимирана страна и е против подлежащ на обжалване съдебен акт ,поради
което следва да бъде разгледана по същество.
Производството по гр.д.256 / 2021 г. по описа на ОС – П. е образувано
по искова молба от „П. и. б. „ АД против АНГ. В. Т. за установяване ,че
последният дължи на ищеца посочените в исковата молба суми ,произтичащи
от договор за банков кредит ,който кредит е обявен за изцяло и предсрочно
изискуем на 07.10.2020 г.,за които суми ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК.С определението ,предмет на обжалване ,съдът
,по искане на ответника и на основание чл.420 ал.2 т.3 от ГПК е спрял
изпълнението на посочената заповед като е приел, че поради проблеми с
връчването на изявлението на банката , с което е трансформирала кредита в
изцяло и предсрочно изискуем ,то настъпването на предсрочната изискуемост
1
не може да се приеме за доказана по убедителен начин и следователно
размерът на неизпълненото задължение е възможно да е в значително по –
малък размер към момента на издаване на заповедта.
Съобразно разпоредбата на чл.420 ал.2 от ГПК съдът, постановил
незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечение,
когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства,
че вземането не се дължи; вземането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител; неправилно е изчислен размерът на вземането
по договор, сключен с потребител.А според ал.5 от същата разпоредба когато
е образувано исково производство, компетентен да се произнесе по искането
за спиране на изпълнението е съдът, пред който е предявен искът по чл. 422,
ал. 1 ,какъвто е и настоящия случай.
Безспорно е ,че заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа
на договор за банков кредит ,сключен между АНГ. В. Т. и ПИБ АД ,по който
договор Т. има качеството на потребител.С искането си за спиране от съда
,пред който е предявен иска по чл.422 от ГПК Т. се е позовал на
неравноправна клауза ,както и е заявил ,че не му е обявена предсрочната
изискуемост на кредита. Позоваването на неравноправна клауза ,което е
основание за спиране по чл.420 ал.2 т.2 от ГПК е заявено твърде общо и не
може да бъде преценено в производството по чл.420 от ГПК,но вторият
повдигнат въпрос заслужава внимание доколкото е относим към размера на
вземането на банката.
Съдът е приел ,че нито на настоящия ,нито на постоянния адрес ,нито на
този по месторабота е редовно връчено изявлението на кредитора, с който
трансформира кредита в изцяло и предсрочно изискуем.
Кредиторът е избрал уведомяването за предсрочната изискуемост да се
извърши по възлагане на ЧСИ по реда на чл.18 ал.5 от ЗЧСИ,при което
положение за редовността на връчването се прилагат правилата на
ГПК.Видно е от разписката на л.39 от ч.гр.д. 2831/20 г. по описа на РС – П. ,че
постоянният адрес на длъжник а- гр.П., ул. Б., № *** е посетен три пъти ,вкл.
в един неприсъствен ден- 19.04.2020 г. като по данни на живущите там лицето
не живее на адреса . Посетен е и настоящият адрес на длъжника – гр.П., ул. К.
Ч., № *** ,където същият не е намерен ,а по данни от разписката е проведен
разговор със съпругата му.От наличните две уведомления по делото става
ясно ,че на настоящия адрес на длъжника е връчено изявлението на банката
чрез залепване ,което обаче от съда се преценя за нередовно доколкото
липсват данни да е извършена в цялост процедурата по чл.47 ал.1 от ГПК-
липсват данни същият да е търсен при три поредни посещения, с интервал от
поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията
да е в неприсъствен ден.Що се отнася до посещенията на адреса на длъжника
на ул.“Б., № *** там процедурата по чл.47 ал.1 от ГПК е изпълнена в пълнота
,но при наличие на основание за връчване чрез залепване ,липсват данни
такова да е осъществено- по данни от уведомлението изявлението от банката
2
до длъжника е пуснато в пощенската кутия .Редовно обаче това изявление е
връчено на длъжника на адреса му по месторабота.Видно от протокол от
15.07.2020 г. ,изготвен от ЧСИ Д. ,същият в изпълнение на задължението си
по чл.47 ал.3 от ГПК е извършил проверка за местоработата на длъжника като
е констатирано,че същият има сключен трудов договор с М. - П. АД и пак от
същият протокол ,съотнесено към констатацията на връчителя по разписката
за връчване се установява ,че изявлението на кредитора , с което е
трансформирал кредита в изцяло и предсрочно изискуем е редовно връчено
на длъжника на адреса му по месторабота и е получено от лицето П. И. –
касиер към МБАЛ П. АД.Тук не може да бъде споделено виждането на
първостепенния съд ,че липсвало удостоверяване ,че връчването е извършено
именно на адреса по месторабота ,както и не било ясно дали лицето ,получело
уведомлението е от кръга лица ,оправомощени да приемат връчване вместо
адресата.От една страна ГПК не предвижда за редовността на връчването
изрично овластяване на лица от канцеларията на работодателя или други
служители,които да получават съдебни книжа.От друга страна от изготвения
протокол от ЧСИ Д. ,който протокол е официален свидетелстващ документ ,е
видно ,че връчването е осъществено именно на адреса по месторабота на
длъжника и е получено от служител на работодателя,което налага извода ,че
на 10.07.2020 г. на длъжника е връчено редовно изявлението на банката ,с
което трансформира кредита в изцяло и предсрочно изискуем,при което
положение това изявление и стигнало до Т. именно на посочената дата и няма
основание да се приеме ,че евентуално размерът на дълга е по-малък от този
,за който банката се е снабдила със заповед по чл.417 от ГПК по реда на
заповедното производство .
Поради така изложеното съдът намира обжалваното определение , с
което на основание чл.420 ал.2 т.3 от ГПК е спряно изпълнението на
издадената в полза на банката заповед по чл.417 от ГПК за неправилно и като
такова следва да се отмени ,а заявеното от длъжника искане да бъде оставено
без уважение.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 176/25.08.2021г. ,постановено по гр.д.256/21г.
по описа на ОС – П. ,с което на основание чл.420 ал.2 т.3 от ГПК е спряно
изпълнението на издадената в полза на „ПИБ“АД заповед по чл.417 от ГПК
по ч.гр.д. 2831/20 г. по описа на РС – П..
ОСТАВЯ без уважение искането ,заявено от АНГ. В. Т. с молба вх.№
2428/23.08.2020 г. за спиране на изпълнението по изп.д. № 30 / 20 г. по описа
на ЧСИ Д. Д..
Определението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4