№ 100280
гр. София, 14.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20231110128842 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 312 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от ФИРМА срещу
„ФИРМА с искане за осъждане на ответното дружество да опразни ползвания
от него недвижим имот – помещение (складова – производствена сграда),
находяща се в село СЕЛО, с площ от 250 кв.м., ведно с прилежащия парцел с
площ от 4454 кв.м.
В исковата молба и уточняващата молба към нея се твърди, че между
ищеца и ответника е бил сключен Договор за наем от 01.09.2021 г. на
складова – производствена сграда, находяща се в село СЕЛО, с площ от 250
кв.м., ведно с прилежащия парцел с площ от 4454 кв.м., при наемна цена в
размер на 1200,00 лева. Твърди се, че страните са договорили наемателят да
извърши ремонтни дейности и подобрения в имота до 28.02.2022 г., до който
6-месечен период да не дължи наемна цена. Посочва се, че страните са
договорили да заплащат наемните вноски след издаване на фактура, но не по-
късно от 15-то число на месеца, като издаването на фактурата било свързано
със задължението за заплащане на наема. Поддържа се, че от месец април
2022 г. до завеждане на иска ответникът не е заплащал наемна цена. Поради
незаплащане на три последователни вноски ищецът е направил едностранно
волеизявление за прекратяване на договора чрез уведомително писмо,
връчено на насрещната страна на 06.02.2023 г. Твърди се, че едномесечният
период за опразване на помещението изтекъл на 07.03.2023 г., но към
настоящия момент ответникът не е напуснал имота. Направено е искане за
1
уважаване на исковата претенция.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който е възразил срещу основателността на иска. Признава
се, че между страните е сключен Договор за наем от 01.09.2021 г. за отдаване
под наем на процесния имот и че неплатените наемни вноски от ответника са
за периода от май до ноември 2022 г. В отговора се твърди, че извършените
от ответника разходи за облагородяване и подобряване на имота са на
стойност 49320,00 лева, което надхвърляло неплатените наемни вноски.
Посочва се, че за месеците декември 2022 г., януари, март и април 2023 г.
наемните цени са платени на ищеца. Твърди се, че в отговор на
уведомлението за прекратяване на договора за наем ответникът е направил
извънсъдебно волеизявление за прихващане. Твърди се, че ищецът не е
изпълнил задължението си по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД и не били налице
предпоставките на чл. 13, т. 3 от договора за наем за прекратяване на
договорното правоотношение. Посочва се, че по уговорка с един от
съдружниците в ищцовото дружество част от наемните вноски са заплащани
на ръка на него. Направено е възражение за задържане на имота до заплащане
на дължимите суми за извършени ремонтни дейности и подобрения в него.
Направено е искане за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на
сторените по делото разноски.
При така заявените от ищеца обстоятелства съдът намира, че е сезиран с
иск по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 310, т. 2 от ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: сключване на договор за наем с ответника; предаване на
имота; прекратяване с едномесечно писмено предизвестие на договора
поради виновно неизпълнение на задълженията по договора от ответника за
заплащане на наемната цена; задържане на наетия имот от ответника без
съгласие от страна на наемодателя след прекратяване на договора.
В тежест на ответника е да докаже, че има правно основание да държи
имота, в случая че е изпълнил задълженията си по Договора за наем от
01.09.2021 г.
Предвид твърденията на страните съдът счита, че следва да отдели като
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че: 1. между страните по делото е
2
сключен Договор за наем от 01.09.2021 г. за отдаване под наем на складова –
производствена сграда, находяща се в село СЕЛО, с площ от 250 кв.м., ведно
с прилежащия парцел с площ от 4454 кв.м., 2. че за периода от май до
ноември 2022 г. ответникът не е заплатил наемни вноски по договора за наем.
Във връзка с изложеното и като съобрази направените от ответника
доказателствени искания и на основание чл. 312 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
28.09.2023 г. от 14,10 часа, за която дата да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната
част на настоящото разпореждане.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО и НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
между страните обстоятелствата, че 1. между страните по делото е сключен
Договор за наем от 01.09.2021 г. за отдаване под наем на складова –
производствена сграда, находяща се в село СЕЛО, с площ от 250 кв.м., ведно
с прилежащия парцел с площ от 4454 кв.м., 2. че за периода от май до
ноември 2022 г. ответникът не е заплатил наемни вноски по договора за наем.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
материали.
ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания в отговора на
исковата молба за събиране на гласни доказателства и назначаване на
експертиза за първото открито съдебно заседание, след изслушване на
страните на основание чл. 145, ал. 1 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от отговора на ответника на ищеца и препис от
настоящото разпореждане на страните.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 312, ал. 2 от ГПК в
едноседмичен срок
от получаване на доклада по делото може да вземат становище във връзка с
дадените им указания и доклада по делото и да предприемат съответните
процесуални действия.
3
УКАЗВА на страните, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че за разрешаването на спора си те
могат да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на
спора. Така те ще спестят време, усилия и средства. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4