РЕШЕНИЕ
№ 1138
гр. Кюстендил, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калин К. В.
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. В. Гражданско дело №
20231520102549 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба с вх. № 12014/23.11.2023 г., депозирана от
В. К. Ц., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. **********, ул. "********" №*
и С. О. Ц., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. *********, ул. "**** *****"
№*, ет. *, ап. *, и двете представлявани от адв. К. П. Р., съдебен адрес: гр.
Кюстендил, ул. „Неофит Рилски“ № 4, ет. 2, против В. П. А., ЕГН:
**********, с поС.ен адрес: гр. *********, ж.к. "*******", №**, ет. *, ап. **.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът е депозирал писмен
отговор.
В предоставения им срок становище са представили и конституираните с
Разпореждане № 732 от 08.02.2024 г. трети лица – помагачи на страната на
ответника - Р. М. Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. ********, ул.
"******" № * *, С. М. Т., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. ********, ж. к.
"*************" №**, вх. *, ет. *, ап. ** и В. С. В., ЕГН **********, с поС.ен
адрес: гр. *******, ул. "************" №**.
В исковата молба се твърди, че ищците са съсобственици на ПИ
16141.102.182 по кадастрална карта и кадастралните регистри на с. *****
*********, Община Кюстендил, одобрена със заповед № РД-18-
162/23.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, гр. София, с последно
изменение не КККР, засягащо поземления имот от 20.03.2023 г., с
административен адрес: с. ***** *********, местност „****** ***“; с площ
1
521 кв. м., трайно предназначение на територията - земеделска; начин на
трайно ползване - за земеделски труд и отдих; категория на земята – 5;
предишен идентификатор – 16141.28.1.; номер по предходен план: 28800,
парцел: одобрен със Заповед №99/10.03.2009 г. на Областния управител-§ 4 –
***** *********, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
ПИ16141.102.180, ПИ 16141.102.181, ПИ 16141.102.183, ПИ 16141.102.218,
ПИ 16141.102.299, ПИ 16141.102.300, ПИ 16141.102.179, заедно с
разположена в имота едноетажна дървена сезонна постройка, тип бунгало, със
застроена площ от 35 кв. м., която не е отразена в КККР.
Сочи се, че правото на собственост върху процесния имот В. К. Ц.
придобила възмездно по време на брака с вече покойния й съпруг О. Ц. и по
наследство от същия, а С. О. Ц. - по наследство от своя баща О. Ц..
В исковата молба се твърди, че през 1969 г. К. Д. Т., баща на ищцата В.
К. Ц., придобил процесния поземлен имот безвъзмездно за вечно ползване по
реда на т. 9 и т. 11 от 21-о постановление на ЦК на БКП и МС на НРБ от
31.01.1963 г.
На 29.10.1984 г. ОбНС, гр. Кюстендил издал удостоверение с номер
1305/187, с което имотът бил предоставен за ползване и на М. Й. К., близък
родственик на другия ползвател К. Т..
На 26.10.1995 г. е съставен констативен нотариален акт за собственост
№91, том IX, нот. дело № 2840/1995 г. на нотариус при КРС, с който В. К. Ц. е
призната за собственик на процесния имот.
Доколкото имотът е придобит по време на брака между В. К. Ц. и вече
покойния й съпруг О. С. Ц., поради прекратяването му със смъртта на
последния, неговата ½ ид. част е наследена от преживялата съпруга и тяхната
дъщеря С. О. Ц., т.е. първата ищца е собственик на ¾ ид. части от имота, а
втората – на останалата ¼ ид. част.
В случай, че някое от действията по преобразуване на правото на
ползване в право на собственост върху процесния имот е извършено порочно,
ищците сочат, че са придобили правото на собственост по давност, като към
своето владение присъединяват и владението на своя наследодател.
В исковата молба се сочи, че през м. април 2023 г. ищците установили,
че процесният имот е обявен за продажба и на 06.04.2023 г. за същия е издаден
констативен нотариален акт за собственост № 111, том I, рег. №2444, дело
96/2023 г. на нотариус Л. Х., на името на Р. М. Г. и С. М. Т..
На същата дата от нотариус Л. Х. било извършено нотариално
удостоверяване по нот. акт № 112, том I, рег. № 2446, дело № 97/2023 г.,
съответно със сигнатура на същия от Служба по вписванията, гр. Кюстендил
вх. рег. № 1367/06.04.2023 г., акт №98, том VI, дело № 645/2023 г.,
обективиращ договор за покупко - продажба на процесния имот с продавачи Р.
Г. и С. Т. и купувач В. С. В..
От своя страна, на 12.05.2023 г. В. С. В. продал имота на ответницата В.
П. А..
С оглед изложеното се иска съдът да постанови съдебно решение, с
2
което да бъде признато за установено по отношение на В. П. А., ЕГН
**********, с поС.ен адрес: гр. *********, ж.к. "*******", №**, ет. *, ап. **,
че В. К. Ц., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. **********, ул. "********"
№* и С. О. Ц., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. *********, ул. "****
*****" №*, ет. *, ап. * са собственици на ПИ с идентификатор 16141.102.182
по кадастрална карта и кадастралните регистри на с. ***** *********,
Община Кюстендил, одобрена със заповед № РД-18-162/23.01.2018 г. на
изпълнителния директор на АГКК, гр. София, с последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот от 20.03.2023 г., с административен адрес: с. *****
*********, местност „****** ***“; с площ 521 кв. м., трайно предназначение
на територията - земеделска; начин на трайно ползване - за земеделски труд и
отдих; категория на земята – 5; предишен идентификатор – 16141.28.1.; номер
по предходен план: 28800, парцел: одобрен със Заповед №99/10.03.2009 г. на
Областния управител-§ 4 – ***** *********, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори ПИ16141.102.180, ПИ 16141.102.181, ПИ 16141.102.183, ПИ
16141.102.218, ПИ 16141.102.299, ПИ 16141.102.300, ПИ 16141.102.179,
заедно с разположена в имота едноетажна дървена сезонна постройка, тип
бунгало, със застроена площ от 35 кв. м., както и да осъди В. П. А., ЕГН
**********, с поС.ен адрес: гр. *********, ж.к. "*******", №**, ет. *, ап. **
да предаде на В. К. Ц., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. **********, ул.
"********" №* и С. О. Ц., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. *********, ул.
"**** *****" №*, ет. *, ап. * владението на процесните поземлен имот и
сграда.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен
отговор. Навеждат се доводи за неоснователност на заявената претенция.
Ответникът оспорва активната процесуална легитимация на ищците като
сочи, че представеното по делото удостоверение за наследници е с изтекъл
срок. Оспорва се като недоказано твърдението в исковата молба, че В. Ц. е
придобила възмездно по време на брака си процесния имот. Изложени са
подробни съображения за нищожност на твърдяното с исковата молба
преобразуване на правото на ползване върху имота в право на собственост.
В отговора е оспорена истинността по форма и съдържание на
представените с исковата молба Декларация на основание §5, ал. 2 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ от месец юни 1992 г., от името на ищцата В. Ц., както и идентична
Декларация от името на И. К. Т.. В същите не е посочена дата, месец и година
и не е описан недвижимия имот, за който се отнасят.
Оспорено е твърдението, че освен на процесния поземлен имот, ищците
са собственици и на едноетажна дървена сезонна постройка, тип бунгало, със
застроена площ 35 кв. м., находяща се в имота. Сочи се, че няма доказателства
за съществуването на такава постройка, тъй като същата не е отразена в
издадения констативен нотариален акт. Предвид това е оспорена и
приложената по делото Скица №4174/18.07.1975 г. и се иска същата да не бъде
приета като годно доказателство по делото.
Оспорено е и алтернативно направеното от ищците твърдение за
3
придобиване на имота посредством изтекла придобивна давност, като са
изложени подробни съображения за това. Навеждат се доводи, че ищците не са
владели явно, спокойно, непрекъснато и несъмнено процесния имот през
посочените периоди. Не се сочат и каквито и да било действия, доказващи
тяхното владение.
По изложените съображения се иска отхвърляне на исковата претенция.
В срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор са депозирали и
конституираните трети лица - помагачи Р. М. Г. и С. М. Т.. Оспорват се
всички изложени с исковата молба фактически твърдения и правни изводи,
като третите лица се присъединяват към направените с отговора на ответника
възражения. Относно твърдението, че В. Ц. и С. Ц. са собственици на
основание давностно владение, третите лица намират същото за
неоснователно. Сочат, че към 06.04.2023 г. с продаването на имота е
предадено и владението върху същия на В. В. и от тогава до 23.11.2023 г. е
изминал период по –дълъг от 6 месеца, през който ищците са загубили
владението.
В срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор е депозирал и В. С. В.,
трето лице-помагач. Същият сочи, че е придобил процесния недвижим имот
чрез покупко-продажба от легитимни съсобственици, обективирана в
нотариален акт № 112, том I, рег. № 2446, дело №97 от 12.05.2023 г. на
нотариус Л. Х. с рег. № 586, вписан в Служба по вписванията под акт № 108,
том VII, дело 905/2023 г.
Оспорва активната легитимация на ищците. Сочи, че учреденото право
на ползване върху процесния имот се е погасило със смъртта на К. Д. Т. и към
момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ върху имота не е имало учредени
ограничени вещни права.
Посочва се, че със Заповед № РД1-00-1354/05.08.2009 г. на Кмета на
Община Кюстендил въз основа на Решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ №
09-13/24.11.1994 г. от ОСЗГ - гр. Кюстендил на Р. М. Г. и С. М. Т. е било
възстановено правото на собственост върху процесния имот.
В. В. оспорва всички представени от ищците писмени доказателства и се
присъединява към изложените от ответницата съображения.
В проведените съдебни заседания исковата претенция се поддържа от
ищците чрез общия им пълномощник, а писмените отговори – от
процесуалните представители на ответницата и третите лица – помагачи.
Събрани са писмени документи като доказателства по делото. Изслушана е
допусната съдебно-техническа експертиза. Събрани са устни доказателствени
средства чрез разпити на свидетели. От ищцовата и ответната страна са
представени писмени защити в предоставения им от съда срок.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На основание т. 9 и т. 11 от 21. Постановление на Централния комитет на
Българската комунистическа партия и Министерския съвет от 31.01.1963 г. за
4
развитие на животновъдството в личните стопанства на кооператорите и
използване на нестопанисваните земи край населените места (ДВ бр. 11, 1963
г.), протоколно решение на комисията за ТПС – гр. Кюстендил от 18.09.1968 г.
и решение №13 на изпълнителния комитет на Кюстендилски окръжен народен
съвет от 30.11.1968 на К. Д. Т. е даден безплатно за вечно ползване следния
недвижим непокрит имот: изоставена земя от държавния поземлен фонд на
ДЗС в землището на с. ***** *********, Кюстендилски окръг, местност
„****** ***“, размер 500 кв. м, парцел № VII-11, при съседи З. М. И., Б. К. С.
и др., установимо от Удостоверение №1305/187 от 3 март 1969 год., изд. от
Окръжен народен съвет – Кюстендил, управление „Земеделие“.
С молба до председателя на ГОНС гр. Кюстендил от 13.02.1978 г. К. Д.
Т. е поискал да му бъде дадено право да изгради стопанска постройка в имота.
Видно от Удостоверение №1305/187 от 29.10.1984, изд. от ОНС –
Кюстендил, същият поземлен имот е даден за безплатно вечно ползване на К.
Д. Т. и М. Й. К..
Видно от удостоверение за наследници изх.№ 4828/26.08.2024 г. К. Д. Т.
е починал на 13.01.1989 г. и е оставил за свои наследници съпругата си Б. И. Т.
(починала на 15.12.2011 г.), дъщеря си В. К. Ц. и сина си И. К. Т..
Представени са частни свидетелстващи документи - декларации на
основание §5, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ от В. К. Ц. и И. К. Т., с които всеки от
тях декларира: „посоченият в молбата ми имот във връзка с § 4, т. „а“ и „б“ от
ЗСПЗЗ е единствената земеделска земя на семейството ми“. Декларациите са
датирани: юни 1992 г.
От ищците е представена и декларация от М. Й. К. и Б. И. Т. без
посочена дата, с която деклараторите се отказват от правото си на ползване
върху земя, предоставена по силата на §4 от ЗСПЗЗ в местността „****** ***“
в полза на В. К. Ц.. Представена е и декларация в същия смисъл от И. К. Т. с
нотариална заверка на подписа от 27.09.1994 г.
Приложена е скица №248 от 20.09.1994 г. на процесния имот, съставена
от „Инвестинженеринг“ ООД гр. Кюстендил.
Съгласно оценителен протокол от 23.09.1994 г. на комисия назначена със
заповед №90/10.11.1992 г. на управителя на „Инвестинженеринг“ ООД,
оценката на място с кадастрален номер 288, намиращо се в местността ******
*** в землището на с. Г. Б., представляващо земеделска земя – овощна градина
при съседи: от изток – черен път, юг – парцел 289, запад – парцели 285, 286,
287, състоящо се от 500 кв. м, се равнява на 22 000 лева. Отбелязано е, че в
имота има изградена сезонна постройка – дървено бунгало с обща разгърната
площ от 12 кв. м.
Приложено е заверено копие на приходна квитанция № 0037367 от
28.09.1994 г., удостоверяваща, че В. К. Ц. е заплатила на Община Кюстендил
сумата от 22 000 лева.
На 26.10.1995 г. е съставен констативен нотариален акт за собственост
№91, том IX, нот. дело № 2840/1995 г. на нотариус при КРС /л.28 от делото/, с
който В. К. Ц. е призната за собственик на основание §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.
5
483, ал. 1 от ГПК(отм.) на следния недвижим имот: имот от 500 кв. м, находящ
се в землището на с. Брестница, общ. Кюстендил, Софийска област, в
местността „****** ***“, образуващ имот планоснимачен номер 288 по
кадастралния план на землището на с. Г. Б., при съседи: от изток – черен път,
юг – парцел 289, запад – парцели 285, 286, 287.
Видно от удостоверение за наследници изх.№ 4829/26.08.2024 г. О. С. Ц.
е починал на 10.08.2015 г. и е оставил за свои наследници съпругата си В. К.
Ц. и дъщеря си С. О. Ц..
Със заповед № РД-00-1354/05.08.2009 г. кметът на общ. Кюстендил
възстановил на наследниците на В. С. В., въз основа на влязъл в сила план на
новообразуваните имоти за местността „***********“, с. ***** *********,
общ. Кюстендил, одобрен със Заповед №99/10.03.2009 г. на областния
управител на Кюстендилска област, решение по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ №
09-13/24.11.1994 г. на ОСЗГ – гр. Кюстендил, по заявление №
09028/05.04.1991 г. по чл.11 ЗСПЗЗ, новообразувани имоти, сред които и имот
№ 16141.102.182 с площ 521 кв. м, пета категория, с. ***** *********,
местност „****** ***“, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ПИ
16141.102.218, ПИ 16141.102.300, ПИ 16141.102.179, ПИ16141.102.180, ПИ
16141.102.181, ПИ 16141.102.183.
От приложените по нотариално дело № 96/2023 г. на нотариус Л. Х., рег.
№ 586 удостоверения за наследници се установява, че помагачите Р. Г. и С. Т.
са наследници по закон на В. С. В.. По посоченото нотариално дело е издаден
констативен нотариален акт за собственост № 111, том I, рег. №2444 в тяхна
полза за собственост на поземлени имоти сред които и ПИ с идентификатор
16141.102.182 по КККР на с. ***** *********, общ. Кюстендил, одобрени със
Заповед РД-189162/23.01.2018 г. на изп. директор на АГКК.
На 06.04.2023 г. е съставен нот. акт № 112, том I, рег. № 2446, дело №
97/2023 г., съответно със сигнатура на същия от Служба по вписванията, гр.
Кюстендил вх. рег. № 1367/06.04.2023 г., акт №98, том VI, дело № 645/2023 г.,
обективиращ договор за покупко - продажба на процесния имот с продавачи Р.
Г. и С. Т. и купувач В. С. В.. По силата на покупко-продажба, обективирана в
нот. акт № 145, том I, рег. № 1552, дело № 123/2023 г. от 12.05.2023 г. на
нотариус М. Т., рег. №608 същият имот е продаден от В. С. на ответницата В.
А..
По делото са приети съдебно-техническа експертиза с вх.№
10217/05.09.2024 г. и допълнителна съдебно-техническа експертиза с вх.№
11567/10.10.2024 г., изготвени от инж. С. С., който поддържа същите в открито
заседание. Вещото лице посочва, че процесният поземлен имот с
идентификатор 16141.102.182 е частично идентичен с имота по
удостоверенията и решенията, посочени като доказателства в подточки 9.1.2,
9.1.3, 9.1.4. и 9.1.5 на исковата молба. Изчертана е комбинирана скица –
Приложение №1 и Приложение №2 към експертизата. По допълнителната
експертиза е установено, че в архива на Община Кюстендил няма данни
относно и не е наличен кадастрален план, от който е изчертана скица №
4174/18.07.1975 г. /л.191 от делото/.
6
Свидетелят И. К. Т. – брат на ищцата В. Ц., чийто показания съдът цени
с оглед нормата на чл. 172 ГПК, заявява, че процесният имот е ползван от
баща му и лелинчо му М. К.. Твърди, че в имота има бетонов резервоар,
подпорна стена от дялан камък, ограда от метални бетонирани в земята тръби
и мрежа, направена от свидетеля, дворна метална врата с ключ. Припомня си,
че баща му електрифицирал имота, заедно със съсед направил каптаж за
водоснабдяване с електрическа помпа. Баща му насадил ябълки, круши, ягоди,
чушки. Свидетелят заявява, че през 2015 г. зет му посадил една праскова в
имота. Свидетелят посетил имота през 2018 г. и 2020 г., за да бере плодове.
Свидетелят И. М. К., първи братовчед на И. Т. и В. Ц., заявява, че
откакто си спомня процесният имот бил собственост на К. и Б. Т., след това и
на неговите родители, заедно са го обработвали. Счита, че В. Ц. е собственик
по документи на имота, може би от 90-те години. Заявява, че от 2015 г. насам
ходил по веднъж-два пъти в годината да зачисти и да обере плодовете. Преди
да почине през 2015 г. в имота идвал и съпругът на В. Ц.. Свидетелят твърди,
че последно е посетил имота през 2021 г., за да крои лозниците, всичко било
изрязано и изчистено.
Свидетелят Л. К. Г. заявява, че от 1968 г. е собственик на съседен на
процесния имот, намиращ се на отсрещния бряг на дере. Твърди, че не познава
ищцата В. Ц. и никога не я е виждал в имота. Имотът запустял след като
„изчезна М.“ /лелинчото на ищцата Ц./. Твърди, че има поС.но наблюдение
над имота, а пребивава в своя собствен от месец април до есента като
поддържа градина и преспива в имота. Заявява, че „има висока растителност
по дерето, всякакви, акация, ясен, орехи, много високи дървета има, даже ни
пречат“.
Свидетелят В. П. Х., втори братовчед на ответницата, заявява, че
притежава наследствен имот на същата улица, на която се намира и
процесният такъв. Твърди, че от 5-6 години живее поС.но там, преди това със
семейството си ходели след работа да почистват. Заявява, че не познава В. Ц. и
не е виждал никого да идва да работи и да поддържа имота. Същият би
обрасъл с храсти и дървета и дори не се виждало, че има бунгало, преди да
бъде изчистен от „В. и Д.“, които го купили.
Свидетелката М. Г. А. заявява, че е собственик на съседен на процесния
имот от 2015 г. От този момент до миналата година твърди, че не е виждала
хора да го посещават. Заявява, че в момента в имота има дръвчета и е
почистено от новите купувачи. Преди това било „много буренясало, имаше
дръвчета, ние ги виждахме, че има плодове, но не можеше да се влезе дори да
си откъснеш“. Твърди, че не е виждала някой да крои лозници, дръвчета и да
бере плодове.
Другите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда,
поради което не следва да се обсъждат подробно. Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в
съвкупност на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
7
приема от правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 108 от Закона за собствеността.
Ревандикационният иск по чл. 108 ЗС е средство за съдебна защита на
правомощието владение като елемент от състава на правото на собственост
или друго вещно право. Чрез този иск собственикът може да иска своята вещ
от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. За да
бъде уважена исковата претенция, намираща своето правно основание в
посочената норма, следва да бъде установено кумулативното наличие на
следните две положителни и една отрицателна предпоставки: ищецът да е
собственик на процесния имот; ответникът да владее същия и владението му
върху имота да е лишено от правно основание. Както съдът е посочил в
доклада по делото, ищецът по иска по чл. 108 от ЗС следва да докаже
наличието на първите две от горепосочените предпоставки, а в тежест на
ответника по ревандикационния иск е да установи, че владее имота на правно
основание. Така, за да бъде уважена претенцията, на първо място ищците
следва да се легитимират като собственици на процесния имот, придобили
правото на собственост на годно правно основание.
Предмет на настоящото дело е спор за собственост на поземлен имот
като насрещните страни претендират самостоятелни права на различни правни
основания. Ищците се легитимират като собственици на основание възмездна
придобивна сделка и наследствено правоприемство.
В Тълкувателно решение №11/2012, пост. по тълк. д. №11/2012 г. на
СГК на ВКС е възприето, че нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията
на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Представеният
от ищците нотариален акт №91, том IX, нот. дело № 2840/1995 г. на нотариус
при КРС за собственост на недвижим имот на основание §4 от ЗСПЗЗ
представлява именно констативен нотариален акт, издаден на основание
представени от ищцата В. Ц. писмени доказателства. Тъй като същият не се
ползва с материална доказателствена за съществуването на право на
собственост, подлежи на изследване въпросът за наличието на материалните
предпоставки за възникването му.
Възмездната сделка, по силата на която ищцата В. Ц. твърди да е
придобила собствеността върху процесния имот в режим на СИО, по същество
представлява трансформация на право на ползване върху земеделски земи,
предоставени за вечно безвъзмездно ползване на нейния баща, в право на
собственост.
За основателността на предявения иск е необходимо на първо място да
се докаже, че процедурата по трансформация на правото на ползване в право
на собственост е законосъобразно извършена. В тази връзка съдът приема
следното:
Основна цел на Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи е възстановяването на правата на собствениците, които през определен
8
период обективно не са могли да упражняват своето вещно право. В
съответствие с тази цел с § 4 от ПЗР на Закона в редакцията му от 1992 г. (ДВ,
бр. 28/1993 г.) е прекратено правото на ползване върху земеделски земи,
предоставено на граждани по силата на актове на държавни органи.
Едновременно с това, в търсенето на баланс между интересите на двете групи
граждани – собственици и ползватели, както и в името на справедливостта,
законодателят е създал диференцирани възможности за защита правата на
ползвателите (включително като изкупят предоставената им земя) с
разпоредбите на § 4-а - § 4-з ПЗР ЗСПЗЗ.
В отклонение от тези цели е изменението, внесено с § 22 ЗИД ЗСПЗЗ,
обнародвано в ДВ, бр. 45 от 16.05.1995 г., в сила от 20.05.1995 г. (съобразно чл.
5, ал. 5 КРБ и чл. 41 ЗНА). Предвид неговата противоконституционност, която
е обявена с Решение № 8 от 19.06.1995 г. на Конституционния съд на РБ по
конст. д. № 12/95 г. (обнародвано в ДВ, бр. 59 от 30.06.1995 г.), това изменение
е преустановило действието си, считано от 04.07.1995 г. (съобразно чл. 151, ал.
2 КРБ). В горния смисъл е Решение № 172 от 26.01.2017 г. на ВКС по гр. д. №
1670/2016 г., II г. о., ГК.
В настоящия случай се касае за конфликт между интересите на лица
принадлежащи към тези две групи: от една страна наследник на ползвател,
който твърди да е изкупил редовно предоставената му за ползване по силата
на акт на държавен орган земя, а от друга – приобретател, който основава
правата си на прехвърлителна сделка, по силата на която му е прехвърлен
процесният имот, реституиран на продавача по реда на ЗСПЗЗ на основание
правото на собственост на неговия наследодател, съществувало преди
национализацията на земята.
Следва да се отбележи, че действителните права на непреките
прехвърлители на ответницата, т. е. на Р. Г. и С. Т. като наследници съгласно
удостоверение за наследници №18/08.07.2009 г., базиращи се на Заповед №
РД-00-1354/05.08.2009 г. на Община Кюстендил за възстановяване правото на
собственост на наследниците на В. С. В. върху новообразувани имоти, не е
предмет на настоящото производство, тъй като не е въведено такова
материално възражение - арг. от Тълкувателно решение №9/2012 г. по тълк.
дело № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, в което върховните съдии са възприели, че
целта на ЗСПЗЗ е да възстанови собствеността върху земеделските земи.
Правото на ползване на трети лица върху тези земи, учредено с актове на
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския
съвет, се прекратява - §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. По изключение, по съображения за
социална справедливост, в §4а и §4б ПЗР на ЗСПЗЗ е предвидена
възможността ползвателите да изкупят предоставената им земя при
определени условия, размери и срокове. Само ако е упражнил правото си на
изкупуване, ползвателят има противопоставимо на бившия собственик право
върху конкретния имот, което може да брани в един исков процес. Не следва
на основание чл. 17, ал. 2 ГПК да се изследва въпросът за валидността на
административния акт, от който черпят права третите лица-помагачи.
От събраните по делото доказателства се установи, че такова право на
ползване е учредено в полза на бащата на ищцата В. Ц. на основание
9
Постановление № 21 от 31 януари 1963 г. на ЦК на БКП и МС на Народна
република България за развитие на животновъдството в личните стопанства
на кооператорите и използуване на нестопанисваните земи край населените
места (Обн. ДВ. бр.11 от 8 Февруари 1963г.), в т.9 от което е посочено:
„Окръжните народни съвети и окръжните управления на горите да установят
в срок от 6 месеца пустеещите и изоставените земи в държавния поземлен и в
горския фонд край градовете и селата и да разработят мероприятия за най-
целесъобразното им използуване. Тези земи да се дават предимно на ТКЗС и
ДЗС, а земите, които не могат да се обработват от тях, да се раздават
безплатно, за вечно ползуване, по 1-2 декара на домакинство на кооператори,
работници, служители, занаятчии, пенсионери и др. по тяхно искане. Правото
на вечно ползване на тези земи се запазва и от наследниците при положение,
че те продължават да ги обработват. Раздадените на работници, служители,
занаятчии, пенсионери и кооператори изоставени земи да се използуват само
за земеделски цели. Върху тези земи не могат да се строят жилищни сгради.“
По възражението на ответната страна, че правото на ползване не може
да се наследява:
От ответницата се твърди, че вещното право на ползване се прекратява
със смъртта на лицето в полза на което е учредено, следователно тъй като
ползвателят е починал през 1989 г., преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, в
наследствената маса, образувана след смъртта му, не се включва правото на
ползване на поземления имот.
Съдът счита това възражение за неоснователно. Правото на ползване,
нормирано в чл. 56 - чл. 62 от ЗС, се различава съществено от правото на
ползване, учредено на граждани по силата на актове на Президиума на
Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет /какъвто е
конкретният случай/. С тези актове е уредено право на ползване върху земи,
които по принцип не са собственост на държавата, учредяването не е
вписвано, същото право не се погасява със смъртта на ползвателя, съгласно чл.
59, ал. 1 от ЗС. Законодателят изрично е предвидил, че права по така
учредените права на ползване имат не само самите ползватели, но и
наследниците им - например в цитираното по-горе Постановление № 21 от 31
януари 1963 г. Следователно, с прекратяване на правото на ползване със
ЗСПЗЗ /§4, ал.1/ бивши ползватели с права, описани в §4а и §4б от ЗСПЗЗ са
както първоначалните ползватели, така и техните наследници, които са ги
наследили до този момент. Правата, описани в §4а-§4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, са
имуществени, за същите не е изрично предвидено в закон, че не се наследяват.
В този смисъл Решение № 11050 от 12.12.2005 г. на ВАС по адм. д. №
997/2005 г., IV о. Нормите на ЗСПЗЗ се явяват специални спрямо тези на ЗС и
дерогират приложението на последните, въпреки общия принцип на вещното
право, че правото на ползване е intuitu personae и се погасява със смъртта на
ползвателя.
Активната легитимация на ищцата В. Ц. се основава освен на
наследяване от нейния баща К. Т., така и на заявени в нейна полза откази от
права от останалите му наследници и от другия ползвател на имота М. К..
Тези декларации са оспорени от ответната страна, но съдът приема, че същите
10
имат достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК, а за отказ от ограниченото
вещно право на ползване не намира приложение редът по чл. 100 (Обн. - Изв.,
бр. 92 от 1951 г.) от ЗС.
Активната легитимация на ищцата С. Ц. се основава на наследяване от
покойния й баща О. Ц., за когото се твърди, че се е намирал в граждански брак
с първата ищца към момента на придобиване на правото на собственост. От
ищците не са представени доказателства, които да установяват, че към
момента на твърдяното придобиване на правото на собственост върху
процесния имот В. Ц. и покойният й съпруг О. Ц. са се намирали в граждански
брак и имуществените им отношения са били уредени при режим на СИО.
Следователно в патримониума на ищцата С. Ц. не се установи да са
преминали по наследство каквито и да било права върху процесния имот.
На следващо място, следва да се определи коя е била действащата
редакция на закона към момента на твърдяното преобразуване на правото на
ползване в право на собственост.
Ищците не посочват кога е инициирана процедурата по трансформация
на правото на ползване в право на собственост. Представените декларации за
единствена земеделска земя на семействата на В. Ц. и нейния брат с
отбелязана дата юни 1992 г. нямат достоверна дата и посочен адресат,
следователно не може да се определи кога действително са съставени, респ.
дали и кога са представени пред надлежен държавен орган, поради което
съдът не ги цени като годни доказателствени средства. Най-ранната дата, от
която може да се приеме, че са предприети мерки за придобиване на имота, се
определя от представената по делото скица от 20.09.1994 г. Определената с
оценителен протокол от 23.09.1994 г. цена на имота е платена на 28.09.1994 г.,
т.е. към този момент може да се счита, че е завършен фактическият състав на
придобиването.
Към този момент действащо право са били нормите на §4, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г.), според която се прекратява правото на
ползуване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на
актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на
Министерския съвет, както и на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (Изм. - ДВ, бр.
105 от 1992 г., в сила от 31 декември 1992 г.), според която гражданите, на
които е предоставено право на ползване върху земи по предходния параграф,
придобиват право на собственост върху същите, когато са построили сграда
върху земята, ако до 30 септември 1993 г. заплатят земята на собственика чрез
общинския съвет по цени, определени от Министерския съвет съобразно
пазарните цени на съответния район.
В настоящия случай ищците не представят доказателства за изпълнение
на процедурата, уредена в цитираните разпоредби. Дори и намиращата се в
имота стопанска сграда, относно фигурирането на която в кадастралните
карти на с. ***** ********* се спори между страните, да е съществувала като
„бунгало“ или „битова стопанско постройка“ още приживе на ползвателя К. Т.
и да се квалифицира като сграда по ЗСПЗЗ - при липсата на определение на
понятието "сграда" в цитираната разпоредба на закона, субсидиарно
11
приложение намират разпоредбите на подзаконовите нормативни актове от
благоустройственото законодателство, действащи към момента на
построяване на сградата (така и в Решение № 4574 от 26.07.2011 г. на СГС по
в. гр. д. № 2637/2008 г.), отново не е изпълнен фактическият състав, визиран в
хипотезата на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Категорично заплащането на сумата от 22 000 лева от ищцата В. Ц.,
според представената от нейна страна приходна квитанция от 28.09.1994 г., е
осъществено след предвидената от законодателя дата 30.09.1993 г., тоест не са
били налице предпоставките за възникване на право на собственост върху
процесния имот в нейния патримониум.
За пълнота следва да се отбележи, че от представените от ищцовата
страна доказателства не може да се заключи, че приложение намира
редакцията на §4а на ПЗР на ЗСПЗЗ, предвиждаща заплащане до 30.09.1994 г.
на земята на собственика чрез общинския съвет по цени, определени от
Министерския съвет съобразно пазарните цени на съответния район,
действащата в периода от 20.05.1995 г. (когато влизат в сила измененията на
ЗСПЗЗ с обнародван ДВ, бр. 45 от 1995 г.) до 10.07.1995 г. (когато е
обнародван ДВ, бр. 59 от 1995 г.) Изменените с §22 ЗИДЗСПЗЗ редакции на §4
и §4а на ПЗР на ЗСПЗЗ са обявени за противоконституционни с Решение № 8
от 19.VI.1995 г. на Конституционния съд на Република България по конст. д.
№ 12/95 г. В т.10 от това решение КС посочва че с § 4 от преходните и
заключителните разпоредби на закона в редакцията му от 1992 г. (ДВ, бр. 28 от
1993 г.) е прекратено правото на ползване върху земеделски земи,
предоставено на граждани по силата на актове на държавни органи. Като
абсурдно от конституционноправна гледна точка е оценено три години по-
късно да се въвежда отново фигурата на така наречените "ползватели" върху
земеделски земи, които са частна собственост. Поддържа се, че това означава
грубо накърняване на неприкосновеността на частната собственост,
гарантирана и защитена от Конституцията - чл. 17, ал. 1 и 3. Независимо че
държавата чрез своите органи е отстъпвала незаконно право на ползване върху
земеделски земи, които не са били държавна или общинска собственост,
законодателят е отчел елементи на добросъвестност в някоя категория
"ползватели" и в името на справедливостта е създал диференцирани
възможности за реализация на техните права с последващите разпоредби на §
4 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Ето защо настоящият състав счита, че процедурата за превръщане на
правото на ползване в право на собственост по реда на ЗСПЗЗ е опорочена и
извършена в противоречие с действащата към относимия момент във времето
нормативна уредба.
Относно придобиването по давност:
В Решение № 112 от 5.03.2010 г. по гр. д. № 981/2009 г. на ВКС, II г. о. ,
което е постановено в производство по чл. 290 ГПК, се приема, че
придобиване по давност може да има след приключване на процедурата по
възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, тъй като едва от този момент се
индивидуализира обекта на собственост и бившият собственик може да
12
защити правата си чрез иск. В същия смисъл са и Решение № 496 от
21.05.2009 г. по гр. д. № 905/2008 г. на ВКС, I г. о., също постановено в
производство по чл. 290 ГПК, Решение № 584 от 25.09.2009 г. по гр. д. №
2949/2008 г. на ВКС, I г. о., Решение № 112 от 05.03.2101 г. по гр. д. №
981/2009 г. на II г. о., Решение № 373 от 21.05.2010 г. по гр. д. № 396/2009 г. на
I г. о. и Решение № 547 от 12.01.2011 г. по гр. д. № 660/2010 г. на II г. о.
Застъпеното във всички тях разбиране изхожда от принципа, заложен в чл. 5,
ал. 2 ЗВСОНИ, че давност не тече срещу този, който не може да се защити
чрез иск. Именно поради това докато не бъде индивидуализиран
възстановеният имот лицата, които го владеят, не могат да се позовават на
давностно владение спрямо бившите собственици.
В настоящия случай административната процедура по възстановяване
собствеността на имот № 16141.102.182 с площ от 521 кв.м в местността
„****** ***“, с. ***** *********, общ. Кюстендил е приключила с влязла в
сила на 1.09.2009 г. Заповед № РД1-00-1354/05.08.2009 г. на Кмета на Община
Кюстендил, тоест от този момент е започнал да тече предвиденият в чл. 79 от
ЗС десетгодишен давностен срок. Към 06.04.2023 г., когато е издаден
констативен нотариален акт за собственост № 111, том I, рег. №2444, дело
96/2023 г. на нотариус Л. Х., на името на Р. М. Г. и С. М. Т. – праводатели на
ответницата, е бил изтекъл по-дълъг от уредения в закона срок. Следва да се
установи дали са били налице останалите предпоставки за придобиване на
собствеността по давност.
По своята правна същност придобивната давност съставлява
упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в
определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на
собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и
начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на придобивната
давност изисква наличие на владение, което да е явно /да не е установено и
поддържано чрез насилие или скрит начин/ и непрекъснато. Самото владение
е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да
се свои. За да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в
намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго,
изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия,
които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или
владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит
начин, т е. да бъде явно – доведено до знанието на досегашния собственик,
отблъсквайки по този начин неговото владение и установявайки свое
собствено необезпокоявано такова.
В настоящия случай събраните по делото гласни доказателствени
средства не установяват с достатъчна степен на сигурност ищците или
соченият като техен наследодател О. С. Ц. да се упражнявали фактическа
власт върху имота за период от поне 10 години. Безспорно фактическата власт
като елемент от фактическото съС.ие владение, т.е. неговият corpus, може да
се упражнява и от друго лице, но от името на владелеца. В случая обаче от
свидетелските показания се установи, че съпругът и баща на ищците е
посадил дърво в имота през 2015 г., братът на първата ищца посещавал имота
13
спорадично, през 2018 г. и 2020 г., а братовчед й – сравнително по-редовно,
считано от 2015 г. От ищцовата страна не се навеждат никакви твърдения,
досежно осъществено от тяхна страна явно и непрекъснато владение в
периода 2009 – 2015 г. Съдът не може да игнорира показанията на
свидетелите, които притежават съседни на процесния имоти и имат преки
наблюдения върху стопанисването му. Всички те единодушно заявяват, че не
са виждали ищцата в имота, нито някой друг, преди ответницата да закупи
същия. Спомените на свидетеля И. Т., които касаят период от време преди
месец септември 2009 г. и действия на баща му, които представляват ползване
на имота, не са относими към владението на ищците.
Съдът счита, че не бяха доказани при условията на пълно и главно
доказване предпоставките за придобиване по давност на процесния имот от
ищците. След като не е налице първата положителна предпоставка за
уважаване на предявения ревандикационен иск, не следва да се разглеждат
въпросите относно владението на същия от ответницата и съществуването на
годно основание за него. Искът ще бъде отхвърлен като неоснователен поради
гореизложените съображения.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора разноски се дължат на ответницата. В срока по
чл. 80 от ГПК от В. П. А. е представен списък на разноски /л. 224 от делото/.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответницата ще бъдат присъдени
претендираните разноски в пълен размер – 1 500 лева, съгласно приложения
договор за правна защита и съдействие.
По обжалваемостта:
Настоящото решение подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Кюстендил чрез Районен съд - Кюстендил в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от В. К. Ц., ЕГН:
**********, с поС.ен адрес: гр. **********, ул. "********" №* и С. О. Ц.,
ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. *********, ул. "**** *****" №*, ет. *,
ап. *, против В. П. А., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. *********, ж.к.
"*******", №**, ет. *, ап. **, иск с правно основание чл. 108 от ЗС, да бъде
установено по отношение на В. П. А., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр.
*********, ж.к. "*******", №**, ет. *, ап. **, че ищците са собственици на ПИ
с идентификатор 16141.102.182 по кадастрална карта и кадастралните
регистри на с. ***** *********, Община Кюстендил, одобрена със заповед №
РД-18-162/23.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, гр. София, с
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 20.03.2023 г., с
административен адрес: с. ***** *********, местност „****** ***“; с площ
521 кв. м., трайно предназначение на територията - земеделска; начин на
трайно ползване - за земеделски труд и отдих; категория на земята – 5;
14
предишен идентификатор – 16141.28.1.; номер по предходен план: 28800,
парцел: одобрен със Заповед №99/10.03.2009 г. на Областния управител-§ 4 –
***** *********, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
ПИ16141.102.180, ПИ 16141.102.181, ПИ 16141.102.183, ПИ 16141.102.218,
ПИ 16141.102.299, ПИ 16141.102.300, ПИ 16141.102.179, заедно с
разположена в имота едноетажна дървена сезонна постройка, тип бунгало, със
застроена площ от 35 кв. м., както и да бъде осъдена ответницата да предаде
на ищцата владението на процесните имот и сграда.
ОСЪЖДА В. К. Ц., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. **********,
ул. "********" №* и С. О. Ц., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. *********,
ул. "**** *****" №*, ет. *, ап. *, ДА ЗАПЛАТЯТ на В. П. А., ЕГН:
**********, с поС.ен адрес: гр. *********, ж.к. "*******", №**, ет. *, ап. **,
сумата от 1 500, 00 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща сторени
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на третите лица – помагачи на
страната на ответницата: Р. М. Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.
********, ул. "******" № * *, С. М. Т., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.
********, ж. к. "*************" №**, вх. *, ет. *, ап. ** и В. С. В., ЕГН
**********, с поС.ен адрес: гр. *******, ул. "************" №**.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
- Кюстендил чрез Районен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните – арг. от чл.7, ал.2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
15