Решение по дело №613/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 539
Дата: 9 декември 2022 г.
Съдия: Катя Стоянова Пенчева
Дело: 20225001000613
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 23 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 539
гр. Пловдив, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20225001000613 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №52/29.06.2022г., постановено по търг. д. №65/2021г. по
описа на окръжен съд П., по предявените искове с правно основание чл.422 от
ГПК от „П.и.б.“ АД против Г. П. Б. с ЕГН **********; М. Г. С. с ЕГН
**********; Л. Г. Б. с ЕГН ********** и „Е.***“ ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от Л. Г. Б., е прието ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ СЪЩЕСТВУВАТ
ВЗЕМАНИЯ НА ИЩЕЦА ПРОТИВ ОТВЕТНИЦИТЕ, КАТО СОЛИДАРНИ
ДЛЪЖНИЦИ, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
№1043/03.09.2020г. по ч. гр. д. № 2306/2020г. на Районен съд - П., както
следва: 187 996,97лв. - просрочена и непогасена главница /в това число с
настъпил падеж и обявени за предсрочно изискуеми вноски/, 66 324,27лв. -
просрочена договорна лихва, 2 060.04лв. - просрочена наказателна лихва,
начислена за периода 31.08.2017г. до 12.03.2020г. вкл., 1329,83лв. -
непогасени годишни комисионни за управление за 2017г., 2018г. и 2019г.;
96лв. - разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост; 18,98лев. -
разноски, дължими на основание т.9.2.4 и т.9.2.4,1 от Договора за кредит за
застраховане на ипотекирания имот, както и законната лихва върху
1
главницата, от 31.08.2020г. /датата на подаване на заявлението пред
заповедния съд/ до пълното погасяване на задължението.
Отхвърлен е искът по чл.422 от ГПК за установяване съществуване на
вземанията в размер на 900,07лв. - просрочена наказателна лихва, начислена
за периода 14.05.2020г. до 18.08.2020г. вкл., 626,66лв. - законна лихва,
дължима и начислена за периода от 19.08.2020г. до 30.08.2020г., вкл., както и
частично за разликата от 1329,83лв. до 2 802,51лв. – за вземането за годишни
комисионни за управление за 2017г., 2018г. и 2019г.
Г. П. Б., М. Г. С., Л. Г. Б. и „Е.***“ ЕООД са осъдени да заплатят на
„П.и.б.“ АД разноски за заповедното производство в размер на 5 228,42лв. и
за исковото производството пред първата инстанция в размер на 4 134,47лв.
„П.и.б.“ АД е осъдена да заплати на ответниците разноски за исковото
производство в размер на 56,45лв. - съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението е обжалвано от ответниците в първоинстанционното
производство – Г. П. Б., М. Г. С. и Л. Г. Б., като с оглед връщането на
въззивната жалба, подадена от „Е.***“ ЕООД, с влязло в сила разпореждане
№393/09.08.2022г., следва да се счита, че въззивната жалба е срещу тази част
от решението, с която исковете по отношение на ответниците Г. П. Б., М. Г. С.
и Л. Г. Б. са уважени. Твърди се, че решението в обжалваната част е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Въведено е оплакване, че
първонистанционният съд е селектирал направените искания и представените
доказателства на такива, които са в полза на ищеца и други, които не са в
негова полза. Твърди се, че по сметка на дружеството /„Е.*“ООД/ няма
постъпила сума в размер на 189 448лв. В тази връзка се изброени писмени
доказателства, за които се твърди, че са приложени към отговора на
допълнителната искова молба и е поискано тяхното приемане, но с
определението по чл.374 от ГПК /№4/07.01.2022г./ съдът само ги е обсъдил
без да се произнесе по тяхното приемане или неприемане. Твърди се, че
писмените доказателства ГФО на „Е.*“ ООД към 31.12.2011г., декларации до
ТСБ Юг, ОСИ П. за 2012г. – 2013г. на „Е.*“ ООД доказвали, че по сметките
на дружеството не е постъпвала сума от 189 448лв., като с въззивната жалба
не е предявено искане за приемане на тези доказателства. Твърди се, че в
2
съдебно заседание от 15.02.2022г. е оспорена истинността и автентичността
на представени от ищеца мемориални ордери, като в следващото съдебно
заседание от 23.03.2022г. няма произнасяне по направеното искане. Твърди
се, че размерът на отпуснатия кредит не съответства на сбора на сумите от
мемориалните ордери, като надвишава с 4 329,78лв. сумите за рефинансиране
на кредита на „Е.*“ ООД. Въведено е оплакване, че възприетата от съда
фактическа обстановка не кореспондира със събрания доказателствен
материал. Коментирано е заключението от съдебноикономическата
експертиза. Поддържа се твърдение, че кредитополучателят Г. Б. не е дал
съгласие за прехвърляне на получената сума по договора за кредит от
банковата му сметка към разплащателна сметка на „М.Ю.“ АД и не е дал
съгласие за прехвърляне на получената сума по договора за кредит към
банкови сметки на „Е.*“ ООД за рефинансиране на влошени кредитни
експозиции. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго, с което установителният иск по чл.422 от ГПК да
бъде отхвърлен.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата
страна „П.и.б.“ АД се оспорва изцяло предявената въззивна жалба.
„Е.***“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, изразява
становище, че въззивната жалба е основателна.
С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени
доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски, като
жалбоподателите претендират разноски по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, а
въззиваемата страна претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок и от надлежна страна.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението и спазване на императивните норми на материалния закон.
Решението е валидно и допустимо.
Същото е постановено в производство по чл.422 от ГПК, във вр. с
3
чл.430 от ТЗ.
Ищецът в първоинстанционното производство – „П.и.б.“ АД, е изложил
фактически обстоятелства за успешно проведено заповедно производство по
реда на гл.37 от ГПК, като издадената Заповед по ч.гр.д. №2306/2020г. по
описа на районен съд П., съдържаща разпореждане за незабавно изпълнение
на парично задължение, е в срок възразена. Съществуването на вземането по
тази заповед за изпълнение на парично задължение се обосновава с наличието
на договор за ипотечен кредит „Улеснение“ №***-***/21.12.2011г., сключен
между Г. П. Б., в качеството му на кредитополучател, М. Г. С., Л. Г. Б.,
„Е.***“ ЕООД и „Е.-*“ ЕООД - последните четирима в качеството им на
солидарни длъжници, от една страна, и „М.Ю.“ АД /последващо ЕАД/ с ЕИК
********* - универсален праводател на универсалния правоприемник
„П.и.б.“ АД. По силата на този договор Банката е предоставила на
Кредитополучателя сумата от 189 448лв. Кредитополучателят използвал
предоставения му кредит и го усвоил изцяло на 30.12.2011г. На 20.12.2012г.,
между същите страни е сключен Анекс №1 към Договора за банков кредит
„Улеснение“ №***-***/21.12.2011г. Ищецът се позовава на клаузите на т. 7.1.
и т. 7.1.2, т.7.2 и т.7.2.3 от Анекс №1, даващи възможност на банката при
настъпване на случай на неизпълнение по договора за кредит да обяви всички
суми по договора за кредит за изискуеми и незабавно платими с писмено
уведомление до кредитополучателя и солидарните длъжници. Твърди се, че
кредитът е в просрочие считано от 27.12.2013г. Съобразно изискванията на
т.7.2.3 от Анекс №1 към договора за кредит, банката изпратила писмени
уведомления до кредитополучателя Г. П. Б. и до солидарните длъжници,
съобщавайки им за просрочията им по договора за кредит и ги поканила в
седемдневен срок от получаването на уведомленията да погасят изискуемите
и просрочените си задълженията, като в противен случай ще счита кредита за
изцяло и предсрочно изискуем. Писмените уведомления са получени от
адресатите на 10.03.2020г. Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно
изискуем на 19.08.2020г.
Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което
да признае за установено, че Г. П. Б., М. Г. С., Л. Г. Б. и „Е.***“ ЕООД
ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на „П.и.б.“ АД на основание Договор за ипотечен
кредит „Улеснение“ №***-***/21.12.2011г., ведно с погасителен план към
него и Анекс №1 от 20.12.2012г., ведно с погасителен план към Анекса, към
4
Договор за ипотечен кредит „Улеснение“ №***-***/21.12.2011г., следните
суми: 187 996,97лв. - просрочена и непогасена главница; 66 324,27лв. -
просрочена договорна лихва, начислена за периода 31.08.2017г. до
18.08.2020г.вкл., дължима на основание т.3.2 от Анекс №1 от 20.12.2012г. към
Договора за кредит; 2 060.04лв.- просрочена наказателна лихва, начислена за
периода 31.08.2017г. до 12.03.2020г. вкл., дължима на основание т.1.2 от
Анекс №1 от 20.12.2012г. към Договора за кредит, при приложен годишен
лихвен пооиент в размер на законната лихва: 900,07лв. - просрочена
наказателна лихва, начислена за периода 14.05.2020г. до 18.08.2020г. вкл.,
дължима на основание т.1.2 от Анекс №1 от 20.12.2012г. към Договора за
кредит, при приложен годишен лихвен процент в размер на законната лихва;
626,66лв., законна лихва, дължима на основание Тълкувателно решение на
ВКС от 27.03.2019г., начислена за периода от 19.08.2020г. до 30.08.2020г.,
вкл.; 2 802,51лв. - непогасени годишни комисионни за управление за 2017г.,
2018г. и 2019г.; 96лв. - разноски за връчване на покани за предсрочна
изискуемост; 18,98лв. - разноски, дължими на основание т.9.2.4 и т.9.2.4,1 от
Договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, от
31.08.2020г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до пълното погасяване
на задължението.
Ответниците са оспорили предявения иск. Възражението по
основателността на иска, относими към въззивното производство, са
възпроизведени във въззивната жалба под формата на оплаквания срещу
обжалваното решение, посочени по горе.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка с оглед
предметните предели на подадената въззивна жалба, прие следното:
Установено в първоинстанционното производство и неспорно в
настоящето е наличието на валидно договорно правоотношение между
страните, произтичащо от договор, притежаващ всички специфични елементи
на договор за банков кредит по смисъла на чл.430 от ТЗ – Договор за
ипотечен кредит „Улеснение“ №***-***/21.12.2011г. Договорът е сключен
между „М.Ю.“ АД, чийто правоприемник е ищецът – „П.и.б.“ АД и
кредитополучател Г. П. Б. и М. Г. С., Л. Г. Б., „Е.***“ ЕООД и „Е.-*“ ЕООД -
последните четирима в качеството им на солидарни длъжници. Съгласно
5
Раздел първи, чл.1.2, предмет на договора е банков кредит в размер на
189 448лв. В същия раздел първи „Предмет и цел на договора“, в чл.1.3
изрично е формулирана целта на кредита: Кредитът се предоставя за следната
цел: Рефинансиране на влошени кредитни експозиции по: Договор за банков
кредит №325-243/11.07.2007г., сключен с „Е.*“ ООД; Договор за банков
кредит №325-420/14.11.2007г., сключен с „Е.*“ ООД; Договор за банков
кредит №***-***/11.07.2007г., сключен с „Е.*“ ООД. В чл.1.5 е
регламентирано, че усвояването на средствата по кредита се извършва
еднократно безкасово по посочена банкова сметка. Съгласно чл.1.10 крайният
срок за погасяване на всички дължими по договора суми е 300 месеца след
датата на усвояване на кредита, но не по-късно от 21.03.2037г. На
20.12.2012г., между същите страни, е подписан Анекс №1 към Договора за
кредит. В чл.7.2.3 от този анекс е предвидена възможност и ред за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, в един от случаите на неизпълнение,
посочени в чл.7.1, като по чл.7.1.2 – неизпълнение на задължението за
погасяване на месечните погасителни вноски.
Предсрочната изискуемост на кредита, на която се позовава ищецът в
исковата молба, е обусловена от два елемента: обективен – неизпълнение от
страна на кредитополучателя на поетите с договора задължения и субективен
– възможност и избор на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем,
който избор следва да е обективиран в съответно волеизявление, достигнало
до длъжника.
Обективният елемент за настъпване на предсрочната изискуемост като
обективен факт – настъпване на определени обстоятелства, сочещи на
неизпълнение на задължения на кредитополучателя, е установен по
категоричен начин от заключението на допуснатата при
първоинстанционното разглеждане на делото съдебноикономическа
експертиза, съгласно която погасяването на месечните вноски е
преустановено, считано от 23.12.2013г., което заключение е компетентно
изготвено и не е оспорено от страните. Установени са и не са спорни в
настоящето производство и субективните предпоставки за настъпване на
предсрочната изискуемост. Банката е упражнила своето право по чл.7.2.3 от
договора да обяви задълженията за предсрочно изискуеми, като е изпратила
писмени уведомления до кредитополучателя Г. П. Б. и до солидарните
длъжници М. Г. С., Л. Г. Б. и „Е.*** ЕООД, съгласно представените 4 бр.
6
уведомления и обратни разписки, установяващи връчването на всяко едно от
задължението лица. Уведомленията съдържат и покана за доброволно
изпълнение в 7- дневен срок, като връчването е станало на 10.03.2020г.
Пренесен пред въззивната инстанция, спорът е очертан от
правоизключващото възражение на жалбоподателите, касаещо реалното
усвояване на кредита. Оплакванията на жалбоподателите в тази насока са
неоснователни. Напълно несъответстващо на доказателствата по делото е
оплакването във въззивната жалба, че кредитополучателят Г. Б. не е дал
съгласие за прехвърляне на получената сума по договора за кредит от
банковата му сметка към разплащателна сметка на „М.Ю.“ АД и не е дал
съгласие за прехвърляне на получената сума по договора за кредит към
банкови сметки на „Е.*“ ООД за рефинансиране на влошени кредитни
експозиции. Представено е съгласие за директен дебит, подписано от
кредитополучателя Г. Б. на 21.12.2011г. – датата на сключване на договора.
Същото съдържа изявление – съгласие да се извършва директен дебит /“до
пълно погасяване на кредит, за прехвърляне на суми за погасяване на
задължения по договор…“/ за: главница, лихви и такси от сметка на Б. IВАN
************************* за погасяване на задължения по договор №***-
***/21.12.2011г. /който е процесният договор/. Преди всичко обаче волята на
страните е ясно изразена в текста на горецитираната клауза на чл.1.3, чрез
формулиране целите на договора за банков кредит за рефинансиране на
влошени кредитни експозиции по три конкретно посочени договора за банков
кредит, сключени с „Е.*“ ООД. В клаузата на чл.1.3 от договора е изразена
волята, обективирано е съгласието на кредитополучателя Г. Б. за прехвърляне
на получената сума по договора за кредит от банковата му сметка към
банкови сметки на „Е.*“ ООД. Освен посочване целта на отпуснатия кредит, е
регламентиран и начинът за усвояване на кредита – на първо място, чрез
еднократно безкасово усвояване по посочена разплащателна сметка /чл.1.5 от
договора/ и във вр.с. клаузата на чл.1.3 – директен дебит за погасяване на
задълженията на „Е.*“ ООД - за рефинансиране на влошени кредитни
експозиции на дружеството. Фактът на усвояване на кредита по предвидения
в договора ред и начин е категорично установен от заключението от
съдебноикономическата експертиза. Съгласно заключението на вещото лице,
отпуснатият по силата на договора кредит е усвоен на 30.12.2011г., когато
разплащателната сметка на кредитополучателя Б., с IВАN
7
************************* /посочена в чл.1.5 от договора/, обслужваща
банковия кредит, е заверена/захранена със сумата от 189 448лв. От тази сума
189 447лв. е прехвърлена с вътрешнобанкова операция , с основание
„прехвърлена сума за погасяване задължения на „Е.*“ ООД“. Имено това е в
съответствие с целта, клаузата на чл.1.3 от договора, като на датата на
заверяване сметката на кредитополучателя са извършени вътрешнобанкови
операции, с които са направени погашения на задълженията на „Е.*“ ООД.
По тази причина, неотносими са оплакванията на жалбоподателите
досежно необсъдени и неприети, представени от тях с отговора на
допълнителната искова молба писмени доказателство. На първо място следва
да се посочи, че от страна на ответниците действително с отговора на
допълнителната искова молба са представени доказателства /изброени във
въззивната жалба/. Вярно е, че първоинстанционният съд не се е произнесъл
по тяхното приемане или неприемане, но това е поради факта, че от страна на
ответниците не е заявено искане за приемане на тези доказателства /като
такова искане не се съдържа и във въззивната жалба/. За пълнота следва да се
посочи, че дори и да бяха приобщени към доказателствения материал, тези
доказателства – напр. ГФО на „Е.*“ ООД към 31.12.2011г., декларации до
ТСБ Юг, ОСИ П. за 2012г. – 2013г. на „Е.*“ ООД, не биха подкрепили
твърдението на жалбоподателите, че кредитът не е бил реално усвоен, с
аргументите, че по сметките на дружеството не е постъпвала сума от
189 448лв. Както се посочи, кредитът е отпуснат не за целите за усвояване на
сумата от „Е.*“ ООД, а за рефинансиране на влошени кредитни експозиции по
три други договора за банков кредит на „Е.*“ ООД. В този смисъл сумата по
договора за банков кредит, сключен с физическото лице Б. за постигане на
горната цел, не биха могли да формират актив или пасив на „Е.*“ ООД и в
този смисъл не би следвало да намерят и счетоводно отразяване в
счетоводните му книги.
Що се отнася до въведеното във въззивната жалба оплакване, че в
съдебно заседание от 15.02.2022г. е оспорена истинността и автентичността
на представени от ищеца мемориални ордери, като в следващото съдебно
заседание от 23.03.2022г. няма произнасяне по направеното искане за тяхното
оспорване, следва да се посочи: Мемориалният ордер е счетоводен документ,
с който се описват счетоводни статии, за които няма първичен счетоводен
8
документ, счетоводен документ, позволяващ на търговците да проследяват
търговските си транзакции и банковите си операции. Същите са представени
от ищеца /в съдебно заседание от 15.02.2022г./ за доказване факта на
погасяване задълженията на „Е.*“ ООД, след заверяване сметката на Б. чрез
отпуснатия банков кредит /факт, който, както се посочи, е установен и
посредством други доказателствени средства и преди всичко от заключението
на съдебноикономическата експертиза/. Вярно е, че в съдебно заседание от
22.03.2022г. /а не, както се твърди от жалбоподателите – 23.03.2022г./,
процесуалният представител е направил изявление бланкетно за оспорване
автентичността, както и съдържанието на документите, като последното е
аргументирано с твърденията, поддържани и във въззивната жалба, че сборът
от сумите по мемориалните ордери надвишава сбора от сумите по трите
рефинансирани банкови кредита. Вярно е, че липсва произнасяне от страна на
съда по това изявление. Но това е така, тъй като оспорването не е надлежно
заявено. Мемориалните ордери са представени като доказателство по смисъла
на чл.184 от ГПК – електронни документи, представени на хартиен носител,
което изрично е указано от съда в проведеното на 15.02.2022г. съдебно
заседание. Процесуалната норма – чл.184, ал.1 и ал.2 от ГПК предвижда
специален ред за оспорване на доказателство – електронен документ, който
ред в случая не е спазен. Що се отнася до поддържаното от жалбоподателите
възражение, че сборът от сумите по мемориалните ордери надвишава сбора
от сумите по трите рефинансирани банкови кредита, следва да се посочи, че
този факт също не опровергава реалното усвояване на кредита за целите, за
които е отпуснат, а напротив – отново е в съответствие с клаузите на
договора. Тук се акцентира на клаузата на чл.1.5.6 от договора, по смисъла на
която с отпуснатите кредитни средства се погасяват и суми по принудително
изпълнение. Освен това в клаузата на чл.1.3 не е упоменат размер на
средствата за рефинансиране на трите влошени кредитни експозиции, като
кредитните експозиции, още повече – влошени такива, обхващат освен
главница – и възнаградителна, и наказателна лихва, и такси, и комисионни.
Първоинстанционният съд е обсъдил обективно, пълно и всестранно, а
не избирателно, както се твърди във въззивната жалба, депозираните пред
него доказателства, правилно е анализирал установените от тях факти, въз
основа на тях е обосновал правилни правни изводи. Като е преценил за
основателно възражението на ответниците за погасяване част от вземанията,
9
предмет на исковата молба по давност, както и възражението досежно
приложението на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на
изънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г.,
първоинстанционният съд правилно е установил размера на съществуващото
задължение, произтичащо от договора за ипотечен кредит „Улеснение“ от
01.12.2011г.
За пълнота, доколкото в отговора на исковата молба се съдържа
позоваване на нищожност на договора, поради противоречие на клаузите му с
императивни норми – чл.58 и чл.59 от ЗКИ, то възражението е неоснователно.
Процесният договор за кредит съдържа необходимите данни за общите
разходи по кредита, лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент,
условията по кредита са формулирани ясно и по разбираем начин. Следва да
се посочи и че в случая е неприложима потребителска защита, тъй като
финансовата услуга е предназначена за търговско дружество.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна,
а решението в обжалваната част, като правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.273, във вр. с чл.78 от ГПК,
жалбоподателите следва да заплатят на въззиваемата страна разноски по
делото, които, съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК,
са 150лв. – юрисконсултско възнаграждение. /Същото е в съответствие с
разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за
заплащане на правната помощ./
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №52/29.06.2022г., постановено по търг. д.
№65/2021г. по описа на окръжен съд П. в обжалваната част, с която по
предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК от „П.и.б.“ АД против
Г. П. Б. с ЕГН **********; М. Г. С. с ЕГН **********; Л. Г. Б. с ЕГН
**********, е прието ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ СЪЩЕСТВУВАТ ВЗЕМАНИЯ
НА ИЩЕЦА ПРОТИВ ОТВЕТНИЦИТЕ, КАТО СОЛИДАРНИ ДЛЪЖНИЦИ,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК №1043/03.09.2020г.
10
по ч. гр. д. № 2306/2020г. на Районен съд - П., както следва: 187 996,97лв. -
просрочена и непогасена главница /в това число с настъпил падеж и обявени
за предсрочно изискуеми вноски/, 66 324,27лв. - просрочена договорна лихва,
2 060.04лв. - просрочена наказателна лихва, начислена за периода
31.08.2017г. до 12.03.2020г. вкл., 1329,83лв. - непогасени годишни
комисионни за управление за 2017г., 2018г. и 2019г.; 96лв. - разноски за
връчване на покани за предсрочна изискуемост; 18,98лев. - разноски,
дължими на основание т.9.2.4 и т.9.2.4,1 от Договора за кредит за
застраховане на ипотекирания имот, както и законната лихва върху
главницата, от 31.08.2020г. /датата на подаване на заявлението пред
заповедния съд/ до пълното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Г. П. Б. с ЕГН **********; М. Г. С. с ЕГН **********; Л. Г.
Б. с ЕГН ********** да заплатят на „П.и.б.“ АД, ЕИК ********** разноски за
въззивното производство в размер на 150лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11