№ 117
гр. Стара Загора, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20215500501447 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от Р. Д. Д. и А.Д.Д. и
двете от ***, чрез адв. С.И. К. от АК - Стара Загора против решение №
260339 от 16.04.2021 г., постановено по гр.дело № 1547/2020г. по описа на
Старозагорски районен съд, с което ответника Д.К. е осъден да заплати
обезщетение за причинените вреди в размер на 1000 лева, както и съответната
част от разноските по делото, вместо предявената сума от 2180.71 лева.
Въззивниците обжалват постановеното решение в частта, с която е
отхвърлен иска над 1000 лева, като неправилно, поради противоречие с
материалния закон, необосновано и постановено в при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения в тази
насока.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение, в частта, с
която е отхвърлен, като неоснователен и недоказан иска на ищците за сумата
над 1000 лева, като вместо него бъде постановено ново, с което бъде осъден
Д.И.К. да заплати на въззивниците разликата над 1000 лева до
претендираните 2180,70 лева, а именно сумата от 1180,70 лева, ведно със
законната лихва от 21.03.2020г. до окончателното изплащане. Претендира се
присъждане на разноските по делото и за двете съдебни инстанции.
1
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от другата
страна Д.И.К..
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във
връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира депозираната въззивна жалба за
допустима и редовна, поради което, същата следва да бъде разгледана по
съществото си относно нейната материална основателност.
Въззивниците Р. Д. Д. и А.Д.Д. от и двете от ***, редовно и
своевременно призовани, явява се първата от тях, като и за двете се явява адв.
С.К. от АК – Стара Загора – упълномощена от по-рано, който моли съда да
постанови Решение, с което да уважи изцяло тяхната въззивна жалба и да
отмени частично Решението на първоинстанционния съд и да уважи изцяло
иска им до пълния му размер. Подробните съображения за това са изложени в
съдебното заседание по съществото на делото от датата 15.09.2021 год.
постъпила по съображенията подробно изложени от адв. К. като
пълномощник на тези въззивници.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Д.И.К., редовно и своевременно призован, не се
явява и не изпраща упълномощен представител по делото пред въззивната
инстанция.
Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди
становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна
обстановка по делото:
Предявени са обективно съединени искове са с правно основание във
връзка с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Пред двете съдебни инстанции се установява следната фактическа
обстановка:
Видно от представения и приет като доказателство по делото от
първостепенният съд нотариален акт за прехвърляне право на строеж № 154,
том VI, дело № 1998/1995 г. на нотариус при PC - Стара Загора, разрешение
за ползване № 240/28.07.1997 г. на РИТСК - Стара Загора и удостоверение за
наследници № 381/25.01.2016 г. на Община - Стара Загора, ищците са
собственици на апартамента, находящ се в ***. Не се спори по делото, че
ответникът е собственика на разположения на имота на ищците апартамент с
адрес: ***.
За изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани свидетелите
Р.Л.П. и В.А.К.. Свидетелката П. сочи в показанията си пред първостепенният
съд, че през месец март или април 2020 г. е извършила оглед на апартамента
на ищците за установяване на щетите от наводнението. Най-големите и най-
сериозни поражения били по таваните и стените на коридора, където почти
нямало място без следи от системни продължителни течове, като имало и
следи от мухъл и петна с различни цветове. В дългата част на коридора най-
2
силни били пораженията, където минавали вертикалните щрангове на
водопровода и канализацията. В банята фаянсът на много места биел на кухо.
Вертикалният щранг бил в мокрото помещение срещу дългата част на
коридора. Тези щрангове се намирали срещу вратата на мокрото помещение.
Имало мокри петна и по стените и разлепени тапети. В късата част на
коридора пораженията били по-малко. Според свидетелката всичко идвало от
вертикалния щранг, който е обща част и обслужва и останалите жилища по
горните етажи. Според свидетелката К. /съпруга на ответника/ през 2020 г. не
е извършван ремонт на отоплителната инсталация в апартамента на
ответника. В средата на месец януари 2020 г. съпругът й бил повикан от
съседката от долния етаж заради петно на тавана на коридора близо до
закачалката за дрехи. Ответникът спрял отоплението на радиатора в
тоалетната и прекъснал връзката. Свързал се със специализирана фирма,
която не констатирала авария. Предложил на ищцата Р.Д. да поправи щетата,
но тя отказала. През месец март на личния й телефон се обадила Д. и й казала,
че отново имало теч. Отвела ги в мокрото помещение, където видяла до
подовия сифон шепа вода. Свидетелката не видяла нито петна, нито течове в
коридора. През месец януари 2020 г., когато имало теч, техниците направили
измервания. През месец септември бил направен ремонт на тръбата и
съпругът й извикал специалисти, които направили съответни хидравлични
измервания, и нямало никакъв проблем.
От заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза се
установява, че към момента на огледа в апартамента, собственост на ищците,
са налице уврежданията по тавана и стените на коридора: част от мазилката
на тавана е подкожушена, налице са петна с увредена мазилка, тапетите по
стените са се отлепили и са почти свалени. Според вещото лице повредите са
в резултат на влага, тъй като водата, с която е била намокрена мазилката на
тавана и стените, е предизвикала промяна в структурата на варта в мазилката,
поради което се е получило разширение и подкожушване. Намокрянето на
тапетите е довело до тяхното набръчкване и отлепяне. По тавана и стените на
тоалетната и мокрото помещение няма видими повреди и течове. При огледа
на апартамента на ответника вещото лице не е видяло видими течове покрай
сифоните и щранговете. Тръбите, захранващи радиаторите в жилището, са
изпълнени скрити под настилката от теракота. Според експерта стойността на
СМР, необходими за пълното възстановяване на щетите в апартамента на
ищците, е 2138 лв., респ. 2180,70 лв. според допълнителното заключение.
От анализа на свидетелските показания и експертното заключение се
налага изводът, че в имота на ищците е налице увреждане на мазилката както
по тавана, така и по стените на коридора в резултат на влагата. По делото са
събрани и доказателствата, от които по категоричен и безспорен начин да
става ясно какъв е източникът на тази влага. Вещото лице по първоначалната
съдебно-техническа експертиза е посочило ясно и едностранчиво, че
наводняването идва именно от апартамента на ищеца.
3
По делото са налице доказателства течът да е причинен от тръби,
които се намират след водопроводното отклонение за имота на ответника.
Признание за причинен от ответника теч има също така и досежно тръбата от
отоплителната система в неговия имот и през месец януари 2020 г., което се
потвърждава и от свидетелските показания. Въпреки, че доказателствата за
истинността на твърдението на ищците за причинен такъв теч на 21.03.2020 г.
с източник отоплителната система в имота на ищеца не са многобройни, но
според допълнителното заключение, както и в съдебното заседание на
23.09.2020 г е категорична, че влагата, причинила уврежданията в коридора,
идва именно от апартамента на ответника, и то от частта, която е над
коридора на ищците, където минава отоплителната система и е разположено
котелното на ответника (стр. 2 от допълнителното заключение). Тези
поражения не биха могли да са от вертикалния щранг, който се намира в
съвсем друго помещение - т.нар. мокро помещение, и видно от
разпределението на апартамента на ищците, очертано в Приложение „А“ към
допълнителното заключение на вещото лице от 15.10.2020 г - този щранг се
намира на стената на тоалетната, граничи с мокрото помещение и няма
никаква връзка със стените и тавана на коридора. Той вероятно има връзка с
щетите, причинени в мокрото помещение и банята, но тези щети са
изключени от експертизата.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Съобразно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. За да възникне задължението за
обезщетяването на вредите, респективно правото на пострадалото лице да
търси обезвредата, следва да се установят всички елементи на фактическия
състав на непозволеното увреждане: наличието на деяние, което да е
противоправно, да е извършено виновно, да е причинило вреди и тези вреди
да са в причинно - следствена връзка с извършеното.
Предявен е иск за обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се
в безспорно нанесените щети по апартамента на въззивницата, които следва
да бъдат надлежно обезщетени.
От събраните доказателства по делото съдът намира за установено, че
за да присъди това решение, първоинстанционният съд правилно установява,
че са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното
увреждане, и искът е основателен. Неправилна обаче се явява в случая
преценката му за размера на обезщетението.
В мотивите си първоинстанционният съд приема, че следва да
определи размера само въз основа на признанието на ответника за
причинените вреди в размер на 1000 лв.
При съвкупния анализ на свидетелските показания и експертните
4
заключения по делото съдът неправилно е стигнал до заключението, че
липсват доказателствата за източника на влагата, която е довела до
уврежданията в имота на ищците - в смисъл дали е причинена от теч в
апартамента на ответника, или от теч, възникнал от вертикалния щранг, който
се явява етажна собственост, както и за времето, през което са нанесени
вредите.
В тази насока съвкупната преценка на доказателствата по делото сочат,
че не е възможно пораженията в коридора да са от вертикалния щранг.
Вещото лице С.Г. в заключенията си - и първоначалното, и допълнителното,
както и в съдебното заседание на 23.09.2020 г е категорична, че влагата,
причинила уврежданията в коридора, идва именно от апартамента на
ответника, и то от частта, която е над коридора на ищците, където минава
отоплителната система и е разположено котелното на ответника (стр. 2 от
допълнителното заключение). Тези поражения не биха могли да са от
вертикалния щранг, който се намира в съвсем друго помещение - т.нар. мокро
помещение, и видно от разпределението на апартамента на ищците, очертано
в Приложение „А“ към допълнителното заключение на вещото лице от
15.10.2020 г - този щранг се намира на стената на тоалетната, граничи с
мокрото помещение и няма никаква връзка със стените и тавана на коридора.
Той вероятно има връзка с щетите, причинени в мокрото помещение и банята,
но тези щети са изключени от експертизата, и така на практика предмета
както на експертизата, така и на делото са само щетите по коридора. За
същите тези щети (в мокрото помещение и банята) говори и свид. П. при
разпита си на датата 20.02.2021 г, когато заявява, че вероятно са причинени от
теч от вертикалния щранг. Същият свидетел установява, че при направения
от нея лично оглед към месец март в коридора почти е нямало местенце,
където няма следи, и то не от един теч, а от системни продължителни течове -
имало е следи от мухъл, както и петна с различни цветове, което налагало
всичко в коридора да се свали и да се направи хубав ревизионен ремонт. Тези
щети, които описва свид. П. по коридора, които са предмет на експертизата и
на самото дело, и са в размер на 2180.70 лв. няма как да бъдат причинени от
вертикалния щранг, който се намира в съвсем друго помещение, и очевидно
са били нанесени не само през януари, а и през месец март непосредствено
преди нейното посещение. Не могат да бъдат кредитирани показанията на
свид. К., която твърди, че през същият месец е ходила в апартамента на
ищците и не е видяла никакви увреждания - от една страна, същата като
съпруга на ответника е заинтересована да не бъдат установени тези
обстоятелства, а от друга страна в тази насока показанията й противоречат
както на показанията на свид. П., която е независим и неутрален свидетел и
лично е възприела щетите в коридора, така и на установеното от огледа на
вещото лице в първоначалното заключение. Същата обаче в показанията си
твърди, че „през 2020 г, когато месец януари стана тоя теч, след като дойдоха
техниците направиха такива измервания. След тази дата септември месец се
направи ремонт на тръбата, която имаше проблеми с нея и съпруга ми извика
5
специалисти, които направиха съответни хидравлични измервания“. От тази
част на показанията е видно, че и след ремонта през януари с тази тръба е
имало проблем, който е бил отстранен чак септември, което допълнително
доказва течовете през месец март.
Предвид горното, от доказателствата по делото се установява
категорично, че всички щети в коридора на апартамента на ответницата,
оценени от вещото лице на 2180.70 лева в допълнителното заключение от
15.10.2020 г са причинени именно от отклонението, предвидено за отопление
и изградено в апартамента на ответника по делото, във времето до март 2020
г, когато е направен огледа на щетите от свид. П.. Те няма как да са
причинени от теч от вертикалния щранг, който се намира в друго помещение
без връзка с тавана и стените на коридора.
Ето защо, като е направил неправилните изводи от съвкупната
преценка на доказателствата по делото, съдът е определил неправилно и
обезщетението, като преценил, че следва да присъди частично размера на
вредите, и вместо пълния му размер от 2180.71 лв. и е осъдил ответника да
заплати само сумата от 1000 лв., които сам той е оценил и признал.
Още с отговора на исковата молба въззиваемият заявява пред съда че е
готов да запрати сумата от 1000 лева, но не е съгласен да заплати цялото
дължимо и адекватно за обезщетяване на вредите в апартамента на
въззивниците обезщетение.
Безспорно от събраните по делото доказателства се доказа , че именно
заради виновно противоправно поведение от страна на въззиваемия спрямо
двете ищци и въззивници, последните са претърпели и неминуемо
настъпилите в патримониума им имуществени вреди, изразяващи се в
горепосочените увреждания, както по стените, така и по тавана в коридора в
процесния апартамент на двете въззивници. По делото по безспорен начин се
доказа, че е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане -
налице е осъщественото от въззиваемия противоправно деяние, доказа се
вината на въззиваемия, доказа се и нанесената на въззивниците и ищци вреда,
както се доказа по категоричен начин и причинната връзка между
противоправното и виновно поведение на въззиваемия и настъпилите вреди в
имуществената сфера на жалбоподателките.
Настоящата съдебна инстанция счита, че делото по безспорен начин се
доказа , че е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане -
налице е осъществено от въззиваемия противоправно деяние, доказа се и
вината на въззиваемия, доказа се нанесената на двете въззивници вреда, както
се доказа и причинната връзка между противоправното и виновно поведение
на въззиваемия и настъпилите вреди.
Окръжният съд приема, че в тази насока оплакванията във въззивната
жалба на въззивниците Д. се явяват основателни и доказани, тъй като в
6
мотивите към обжалваното първоинстанционно решение районния съд не е
изложил подробни и обосновани мотиви относно съществото на спора, и най-
вече относно дължимия размер на дължимото обезщетение, чието
предназначение е именно обезвредата на вредите, претърпени от двете ищци,
като не е разгледал подробно и задълбочено както всички свидетелски
показания на горепосочените свидетели, така и в цялост заключенията както
на първоначалната, така и на допълнителната съдебно-технически
експертизи, изпълнени от вещото лице Г. и според които две заключения
размерът на дължимото обезщетение възлиза общо на 2180.70 лева.
По отношение на разноските по делото пред въззивната инстанция
Въззивният съд счита, че тъй като се отменя отчасти обжалваното
първоинстанционно Решение, но с което на практика се уважава и изцяло
въззивната жалба, в полза на въззивните жалбоподателки, на основание чл.78,
ал.1 във връзка с чл.273, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени разноските,
както пред първата, така и пред въззивната инстанция и същите следва да
останат в тежест на въззиваемия К., така както са направени от въззивниците
до настоящия момент общо в размер на 1419.61 лева пред двете съдебни
инстанции, като пред РС-Стара Загора разноските направени от въззивниците
възлизат на 996 лева, представляващи дължимата ДТ за завеждането на
делото и адвокатския хонорар, както и възнагражденията за вещите лица пред
тази инстанция, заплатени от въззивниците, като пред въззивната инстанция
тези разноски възлизат на 423.61 лева, също представляващи дължимата ДТ
за завеждането на въззивната жалба и адвокатския хонорар пред въззивната
инстанция, всички подробно описани в списъка на разноските по чл.80,
представен пред въззивния съд /на лист 21 от въззивното дело/.
Също така пред РС-Стара Загора в полза на двете въззивници са били
присъдени разноски от 439,31 лева, които не следва да бъдат присъждани от
въззивния съд, а следва да бъдат приспаднати от общата сума на разноските
направени от двете въззивници, а именно сумата от 980.30 лева.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отчасти решение № 260339 от 16.04.2021 г., постановено по
гр.дело № 1547/2020г. по описа на Старозагорски районен съд, в частта му, с
която РС е отхвърлил иска на Р. Д. Д. от *** и А.Д.Д. от *** да заплатят на
Д.И.К. от *** за сумата над 1000 лева, до дължимия размер на сумата от
2180.70 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането 21.03.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и в частта му за сумата 462,00 лева, представляваща
разноски по делото, направени от ответника, като НЕПРАВИЛНО и
7
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО в тези му части и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.И.К., от *** да заплати на Р. Д. Д. от *** и А.Д.Д. от ***
още сумата от 1180.70 лева /хиляда сто и осемдесет лева и 70 ст./,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума от
21.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и още сумата 980,30 лева
/деветстотин и осемдесет лева и 30 ст./, представляваща разноски по делото,
направени от ищците и пред двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС на
Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8