Р Е Ш Е Н И Е № 438
гр.Стара Загора, 11.11.2020
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на деветнадесети октомври
през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина
Николова
и в присъствието на
прокурора Маргарита Димитрова ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 288
по описа за 2020 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание
чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл. 285, ал.1 и
чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба от Я.Д.Л.,***, уточнена с молба вх.№ 2625/
28.05.2020г, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София,за
присъждане на сумата 50 000лв - част от обща сума в размер на 250 000лв,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на
незаконосъобразни действия и бездействия на медицински лица от медицинската
служба към Затвора Стара Загора за периода от 01.01.2017г до предявяване на
иска. Според
ищеца претърпените от него вреди се изразяват в преживени физически боли и
страдания, психически стрес, породени от настъпило трайно и
постоянно увреждане на здравето му и настъпила 100-процентна инвалидност
вследствие на неоказана медицинска помощ, липса на достъп до своевременна и
адекватна диагностика и правилно лечение, забавена диагностика и лечение, отказ
от прегледи при медицински специалисти, в резултат на което е в невъзможност да
спи повече от 1-2 часа на денонощие от постоянно изпитвани силни болки,
нарушено е храненето, загубва тегло. Твърди, че с бездействията са нарушени
разпоредбите на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, чл.2 от ЗИНЗС, чл.3 от ЕКПК, както
и чл.29, ал.1 и ал.2 от Конституцията на Република България.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София чрез процесуалния си представител
юрисконсулт С.П. Тенева-С. в съдебно заседание и в представен писмен отговор
оспорва предявения иск. Счита го за недопустим в тези части от процесния
период, в които наказанието "лишаване от свобода“ на ищеца е прекъсвано по
медицински показания и в тези части, през които е бил хоспитализиран в лечебни
заведения за болнична помощ. В останалата част оспорва иска като неоснователен
и недоказан. Поддържа, че установеният здравословен проблем на ищеца е активно
проследяван като е редовно е посещавал Медицинския център /МЦ/ за извършване на
амбулаторни прегледи, извеждан е за консултации при външни специалисти,
извеждан е за медико-диагностични изследвания, многократно е настаняван във
външни лечебни заведения, в лечебни заведения в системата на ГДИН и стационара
към МЦ в Затвора Стара Загора, осигурявана му е назначената терапия, прекъсвано
е изпълнението на наложеното му наказание по здравословни причини. Твърди, че
настъпилото увреждане е причинено поради изключителна негова вина, което се
установява от наличната медицинска документация. По изложените съображения е
направено искане претенцията на Я.Л. да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура -
Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което предлага да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Ищецът Я.Д.Л. *** на 05.10.2012г. за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 10 години при първоначално определен строг режим. Изтърпяването на
наказанието е прекъсвано по здравословни причини за срок от 15 дни до
предявяване на иска.
От представените и приети като доказателства медицински документи
се установява
Епикриза - УМБАЛ „Св.Г. „Пловдив анамнестично се вижда
,че ищеца е лекуван двукратно там през 2016г /операции за отстраняване на
олеофиброми на пениса, март и декември/ ,но липсват документи.
- 04.01.2017г.амбулаторен
преглед в урологичен к-т - установяващ болки в пениса,рана с некроза и
инфекция- 2,0 см.Обработена. Мнение за оперативно лечение.
- 21.02.2017г.
Медицинска справка от амбулатория в затвора- задоволително общо с- ние ,
локално раната продължава да секретира и инфектирана. Обработена. Предлага
насочване за преценка към ЛККна СБАЛСС.
- 13.03.2017г-14.03.2017г.
Епикриза СБАЛСС, Представен на ЛКК, Атонична рана в областа на тялото на пениса,
гнояща, обработка на раната, Напуска по собствено желание. Заявено желание сам
да прави превръзки.
- 24.03.2017г.
амб. преглед в Урологичен кабинет, Трета п-ка, Ст.Загора, преглед , взет
материал за микробиологично изследване и обработена рана 1,5см.
- 19.04.2017г.
Амбулаторен п-д в УК на Трета п-ка,Ст.Загора, обработена рана и взет отново
секрет с назначена терапия
- 14.06.2017г.Преглед
в МК “Св.Иван Рилски“ клон Ст.Загора, установяващ секретираща рана с инфекция,
обработена ,назначена терапия и контролен преглед след 1 месец
- 01.08.2017г.
Преглед в МК“ Св.Иван Рилски“ клон Ст.Загора, раната продължава да секретира и
гнои, назначено прием за операция
- 03.08.2017г.-
05.08.2017г. МК“Св.Ивап Рилски“клон Ст.Загора, извършена операция за
отстраняване иа некротизирала плака на олсогранулом /доказано патохнстологично/
- 18.08.2017г.
в същото леч. з-ние са свалени конците, раната заздравява вторично
- 14.10.2017г.
амбулаторен п-д /Трета п-ка,“Ст. Загора. Раната заздравява вторично, с гнойна
секреция и некрози. Насочване за хоспитализация
-14.10.2017г. Медицинска справка МЦ д-р П., влошаване състоянието
на раната и преценка, че се налага лечение в Пловдив, Раната е обработена и
указано как да се обработва
- 08.11.2017г-
10.11.2017г. -СБАЛЛС гр.София .представен на ЛКК. Раните са отворени с
атонично-некротични ръбове ,зарастват вторично, пенисът е деформиран.Общо
състояние запазено
- 20.11.2017г.амб.преглед
ДКБ/СО , раната е разтворена /дехисценция/ обработка
- 22.11.2017г.
МЦ д-р П.,преглед и разговор за провеждане консултация и лечение в УМБАЛ“Св. Г.“
Пловдив, раните продължават да са отворени и секретиращи
- 27.11.2017г,-12.12.2017г.
Епикриза УМБАЛ“Св.Г.“Пловдив, След консултация с н-к Клиника по Урология,доц Дечев,е
хоспитализиран в клиниката в добро общо с-ние, опериран,Установено -парафинова
плака в дисталната част на пениса с некрозии гноевиден секрет с миризма.След
като е ексцизиран/отстранен/ олеогранулома стигащ до спонгиознотои каверносни
тела на пениса,пениса е имплантиран в скротума ,с цел да се покрие с
кожа,поради това ,че част от неговата е отстранена с олеогранулома/доказан
хистологично/.На 7 ден пациента е заявил желание за напускане на ЛЗ и
продължаване лечението в затвора ,което е удовлетворено
- 19.12.2017г.
Контролен преглед в УК на УМБАЛ „Св.Г.“ гр.Пловдив установява поява на фистула
на уретрата малко преди главичката на пениса и насочва за нова хоспитализация
- 10.01.2018г.
Медицинска справка Затвора, д-р П. - потвърждава наличието на оформена фистула,
насочване към ЛКК на СБАЛЛС гр.София. Общо състояние добро
- 22.01.2018г.
ЛКК на СБАЛЛС гр. София .потвърждава наличието на фистули с тежка гнойна инфекция
и насочва за оперативно лечение
- 29.01.2018г.
Хоспитализиран в УМБАЛ “Св.Г.“ Пловдив поради оформяне на флегмон в областа на
скротума, и е инцизиран/отворен възпаления участък
- 13.02.2018г.-24.02.2018г.
Епикриза на УМБАЛ “Св.Г.“ Пловдив - проведена операция за възстановяване кожата
на пениса /втори етап/, па 8 след оперативен ден пациентът е заявил желание и е
напуснал клиниката
- 21.02.2018г.
Медицинска справка д-р П. - пациентът е
на продължаващо лечение в Пловдив
-
18.04.2018г. Амбулаторен лист Урологичен кабинет „Трета поликлиника“ Ст.Загора
- установено възпаление на оперативната рана/зачервяване и гноен секрет, и
насочен за хоспитализация
- 19.04.2018г.
Декларация за отказ от настаняване в лечебно заведение за лечение
- 02.05.2018г.
Медицинска справка д-р П. - установена повишена температура, зачервяване на кожата
на скротума и гноен секрет от раната. Назначена АБ терапия след консултация с
уролог
- 16.05.2018г.Епикриза
СБАЛЛС гр.София, ХО, Приет в добро с-ние, потвърждава наличието на фистула на
уретрата на 2,0см от края и, консултиран с уролог. Предписани превръзки с
антисептични средства и АБ. Не е предвидено извършване на нови операции. Пациентът отказва продължаване на лечението в
ЛЗ и се изписва по собствено желание
- 06.08.2018г.
Амбулаторен преглед - УМБАЛ“Ст.Киркович“ Урологична клиника, установява некроза
/загиване/ на кожата на пениса от пластиката и необходимост от нова пластика.
Насочваща към клиники в Пловдив и София
- 07.08.2018г.
Медицинска справка ,д-р П. - субфебрилен, с анатомично променен пенис, с
фистула и голяма некротична зона в предната част на члена. Насочен за лечение в
СБАЛЛС София
-30.08.2018г. -03.10.2018г. Епикриза ,СБАЛЛС ,ХО
гр.София, Пациента е пролежал в отделението до 19.09.2018г. , когато е приет и
опериран в Мед.институт - МВР, Клиника по урология. След 01.09.2018г. отказва
долекуване след операцията в МВР - болница и е изписан по собствено желание на
03.09.2018г.
-
19.09.2018г. - 01.09.2018г. Епикриза ,Медицински институт -МВР, Клиника по
урблогия , Съхранено с-ние, Половия член е деформиран с некроза на
главичката,дисталната част на кавернозните тела и спонгиозното тяло. Извършено
е частично 1/3 резекция на половия член/главичката и част от кавернозните и
спонгиозно тяло/като е оформена уретрокутанеостомия/ нов отвор на уретрата. При
изследване на отделения препарат се установява наличие на кератинизиращ
плоскоклетъчен карцином с инфилтрация на уретра и кавернозни тела t3n0m0. На 6-ти
следоперативен ден пациента напуска по собствено желание ЛЗ ,връща се в СБАЛЛС
гр.София за долекуване, откъдето отново по собствено желание е изписан на
03.10.2018г.
- 31.10.2018г.
Изследване КАТ на малък таз - Увеличени ЛВ ингвинално, с неубедителен характер
за метастатични
- 07.11.2018г.
Диспансеризация в КОЦ Ст.Загора. Решение на Обща Онкологична Клинична Комисия
за Радикално хирургично лечение и ЛТ
- 05.12.2018г.
Медицинска справка -д-р Узунов, Задоволително с-ние, пациента е с катетър
,който се сменя на 20 дни. Насочване за радикално оперативно лечение
- 18.12.2018г.-17.01.2019г.
Епикриза СБАЛЛС,ХО гр.София, Приет за подготовка за радикална операция в МИ-МВР
урологично отделение. Добро с-ние,контактен ,адекватен. При приема в Урология
на к-ка на МИ-МВР , пациентът отказва лечение и по собствено желание е изписан
08.02.2019г.-10.02.2019г. Епикриза УМБАЛ“Ст.Киркович“Ст
Загора .Поради стеснение на чуканчето на уретрата е извършено освобождаване на
стеснението,констатирано вторично заздравяване и некрози по остатъчните тъкани
на пениса .Пациентаъте отказал продължаващо лечение и е напуснал по свое
желание ЛЗ
- 12.02.2019г.
Медицинска справка, д-р Узунов, задоволително състояние. Раната зараства
вторично. Смяна на катетър на 20 дни
- 04.03.2019г.
Преглед ДКБ/СО Установен флегмон на скротума и под тестисите
- 02.04.2019г.
Медицинска справка д-р П. ,посочва че пациента е хоспитализиран в СБАЛЛС -София
, и е насрочена операция
- 03.77.2019г.
-20.06.2019г. Епикриза СБАЛЛС ,ХО, София, От документа се разбира , че пациента
е опериран в МН -МВР ,в периода 20.05.2019г.-14.06.2019г. като е извършена
радикална ампутация на пениса с демаскулинизация, и поставен цистофикс. След
което е върнат за долекуване в СБАЛЛС , което напуска на 20.06.2019г. по свое
желание
-16.07.2019г. Амбулаторен преглед УК, “Трета поликлиника“
,добро общо с-ние, афебрилен, Насочен за смяна на цистостомната тръба.
- 27.09.2019г.
Решение на ТЕЛК ,определящо 100% трайно намалена работоспособност без чужда
помощ
- 16.10.2019г.
Амбулаторен преглед УК, “Трета поликлиника“ Установява периодични запушвания на
цистофикса. Насочен за хоспитализация за смяната му
- 24.10.2019г.-
25.10.2019г. ЕпикризаМБАЛ „Тракия“, Отделение по хирургия с урология - Добро
общо с-ние, Отстранен цистофикса ,поставен цистостомен катетър, Дадени
предписания за превръзки и АБ
- 17.12.2019г.
Амбулаторен преглед ДКБ/СО ,Преглед от съдов хирург , поради подуване на крайника.
Установена флеботромбоза, Назначена терапия.
- 21.01.2020г.-14.02.2020г.
Епикриза СБАЛЛС -ХО, София, Постъпил с диагноза флеботромбоза на съдовете на
десен крайник, след консултация със съдов хирург е назначена терапия . Пациента
напуска отделението по свое желание.
- 16.03.2020г.-19.03.2020г.
Епикриза УМБАЛ“Проф.Ст.Киркович“-Клиника по урология, Хоспитализиран поради
запушване на цистостомната тръба. Сменена тръбата, добро повлияване
- 11.04.2020г.
ДКБ/СО Амбулаторен преглед ,запушване на цистостомната тръба, със задържане на
урината. Извършена промивка и отпушване
- 11.05.2020г.-15.05.2020г.
Епикриза ,КОЦ-ХО,Ст.загора. Установена нарастваща формация в дясна слабинна
област с разязвяване,оток и флеботромбоза на съдовете на десен крайник
Извършена биопсия, установяваща Метастаза от спиноцелуларен карцином.
- 14.05.2020г.
Решение на Обща Клинична Онкологична комисия за палиативна ЛТ, Назначена и
палиативна терапия с обезболяващи
- 05.2020г.
Журнал на амбулатория затвора д-р П.. Обработена рана и заявен отказ за
провеждане па ЛТ
По искане на ищеца по делото са приети като доказателства амбулаторна книга
на лекарски кабинет, започната на 27.03.2020г. и завършена на 07.08.2020г.;
амбулаторен журнал от 05.03.2020г. до 15.06.2020г.; амбулаторна книга на
лекарски кабинет, започната на 12.11.2019г. и завършена на 27.03.2020г.;
амбулаторна книга на лекарски кабинет-2, започната на 30.10.2019г. и завършена
на 05.03.2020г.; амбулаторна книга на лекарски
кабинет-2, започната на 25.02.2019г. и завършена на 08.07.2019г.;
амбулаторна книга на лекарски кабинет-2, започната на 09.07.2019г. и завършена на 30.10.2019г.;
амбулаторна книга на лекарски кабинет, започната на 12.07.2019г. и завършена на
11.11.2019г.; амбулаторна книга на лекарски кабинет-2, започната на
17.09.2018г. и завършена на 22.02.2019г.; амбулаторна книга на лекарски
кабинет, започната на 13.08.2018г. и завършена на 14.11.2018г., амбулаторна
книга на лекарски кабинет, започната на 28.05.2018г. и завършена на
13.08.2018г.; амбулаторна книга на лекарски кабинет, започната на 26.02.2018г.
и завършена на 28.05.2018г., амбулаторна книга на лекарски кабинет, започната
на 28.07.2017г. и завършена на 09.10.2017г.; амбулаторна книга на лекарски
кабинет, започната на 18.05.2017г. и завършена на 28.07.2017г., амбулаторна
книга на лекарски кабинет, започната на 10.03.2017г. и завършена на
18.05.2017г.; амбулаторна книга на лекарски кабинет, започната на 06.01.2017г.
и завършена на 10.03.2017г. В книгите са отразени 101 прегледа на ищеца с
поставени диагнози /включително за депресия/ и назначения /включително
превръзки/.
Разпитаният по делото свидетел Г.М.П. обитава съседна килия на ищеца. Според показанията му след завръщането на Л. от лечение в София през
2017г-2018г състоянието му било лошо – обездвижен, с отрязан член, с маркучи, с
подут крак, с който не може да ходи. Той бил постоянно с жестоки болки, за които вземал обезболяващи, но си ги
заплащал, защото от затвора не му осигурявали. Правил няколко опита да се
самоубие и никой не му оказвал необходимата помощ. Твърди, че Л. сам си прави
превръзките. Едва след тоталното влошаване на състоянието му било обърнато
сериозно внимание. Знае, че ищецът е извеждан за лечение в други болници,
последно в гр.София.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е назначена
съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от лекар със специалности „Хирургия“ и
„Урология“, заключението на която е прието без оспорване от страните. От него и
дадените устни обяснения от експерта се установява, че началото на оплакванията
на ищеца Я.Л. е през 2016/2017г. В това време е бил подложен на операции за
отстраняване на олеофиброми в кожата на пениса, които са създадени след
инжектиране на течен парафин в предходни години. В периода 2017-2018г е
провеждал многократно прегледи и лечение както амбулаторно, така и в болнични
заведения. Почти ежемесечно е осъществявана специализирана медицинска помощ в
амбулаторни и болнични условия, като целта през цялото време е била да се
овладеят оплакванията от възпалителните процеси и възстанови функцията на
органа-отстраняване на фибромите, възстановяване на кожа и намаляване на
болката. Първоначално са отстранявани без пластика на кожа, а по-късно ноември-декември
2017г и февруари 2018г са извършени
опити за покриване на пениса с кожа в Пловдив с вторично зарастване. През
цялото време е имало лош локален контрол на раните, което от една страна се
дължи на самото място, което се смята за първично замърсено, понеже е външен
орган, а от друга страна - поради наличието на урина, ограничаваща
регенеративните способности на тъканите. В края на 2018 г. е установен карцином
на кожата на пениса, довел до поетапна ампутация и демаскулинизация. Прогресията
на заболяването е била бавна като вероятно възпалителното заболяване е довело
да развитие на карцинома. Към началото на 2017 г. общото състояние на ищеца е
добро с оплаквания от субективни болки и нетежко възпаление в областта на
половия член. Към настоящия момент състоянието е недобро, но стабилно в
резултат на прогресия на онкологичното заболяване. Влошаването е в резултат на
несвоевременното лекувано онкологично заболяване поради отказа на ищеца през
м.януари 2019г да му бъде извършена радикална операция, каквато е била
единствено показна в този момент. Предложеното му
външно лъчелечение също е отказал. Според вещото лице заболяването е лечимо
дори в трети стадий като се използва химио и лъчетерапия. А липсата на
ежедневни превръзки, осъществявани от медицинско лице, не би могла да повлияе
на неговото състояние и развитието на рака, а по-скоро би повлияло върху
по-бързия оздравителен процес от възпалението. Спрямо него са извършвани
максимални медицински дейности в изпълнение на стандартите по хирургия,
урология и онкология - 49 пъти е пролежавал
в различни лечебни заведения от амбулаторна практика до университетски болници,
но максимално е затруднявал лечебния процес с отказите си от квалифицирана помощ
/1. при извършената пластична операция е необходимо лечение не по-малко от
15-20 дни, а той е напуснал след 5-6 дни лечебното заведение и 2. отказва радикалното лечение/. Експертът
счита, че оказваната му медицинска помощ е своевременна, изпълнена по стандарт
и адекватна предвид осъществяването на контакти с лечебни заведение в
гр.Пловдив и гр.София.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” с правно основание
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
настъпването на които се обосновава от фактическа страна с допуснати от
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3, ал.1
във вр. с ал.2 от ЗИНЗС и претърпяно увреждане вследствие на условията, при
които е изтърпявано наказанието „лишаване от свобода”, е допустим и подлежи на
разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК. Неоснователно е
възражението за недопустимост в тези части от процесния период, в които
наказанието "лишаване от свобода“ на ищеца е прекъсвано по медицински
показания и в тези части, през които е бил хоспитализиран в лечебни заведения
за болнична помощ. Доколкото в тези периоди ищецът не е пребивавал на
територията на Затвора Стара Загора, респективно спрямо него не са
осъществявани действия и/или бездействия от затворническата администрация,
въпросът е относим към основателността на претенцията.
Разпоредбата на чл. 29, ал.1 от Конституцията на
РБългария прокламира, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение. В чл.10, т.1 от Международния пакт за
гражданските и политическите права изрично се предвижда, че всяко лице, лишено
от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на
човешката личност достойнство. В чл.3 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи е регламентирано, че никой не може да бъде подлаган
на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на
лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното
законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща, че осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от
свобода съответства насрещното административно задължение при изпълнение на
наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи
поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на
правата и достойнството им /чл.2, т.3 от ЗИНЗС/. Съгласно разпоредбата на чл.
284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 от ЗИНЗС, забраняващ подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Настъпването на неимуществени вреди при констатиране на такива
нарушения се предполага до доказване на противното.
Отговорността
на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко
предпоставки, а именно: 1. Допуснати от специализираните органи по изпълнение
на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е
при или по повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода” или на мярка
„задържане под стража”; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и
4. Причинна връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение
на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат.
Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно -
липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В
конкретния случай с предявеният иск от Я.Л. се претендира обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в резултат на неоказана медицинска помощ, липса
на достъп до своевременна и адекватна диагностика и правилно лечение, забавена
диагностика и лечение, отказ от прегледи при медицински специалисти за периода от
01.01.2017г до 11.05.2020г /когато е предявен искът/ при изтърпяване на
наложеното му наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Стара Загора, довело
до влошаване на здравословното му състояние.
Съгласно разпоредбите на чл.128, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се
създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените
от свобода като конкретните условия и ред за медицинско обслужване са
определени с Наредба № 2/ 22.03.2010г на министъра на здравеопазването и
министъра на правосъдието. Съдържанието
на административното задължение се свързва с изисквания за предприемане на
активни действия по превенция на евентуалните заболявания и за осигуряване на
своевременно диагностициране и лечение при възникнали признаци на заболявания.
Осигуряването на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е
израз и на общото изискване за хуманност
при изпълнение на наказанието.
Неоснователни са твърденията в исковата молба, че
администрацията на затвора не е осигурила добро медицинско обслужване на Л.. Въз
основа на приетото като доказателство по делото и неоспорено заключение на
изпълнената съдебно-медицинска експертиза, както и от приложената медицинска
документация, съдът приема за напълно недоказано твърдението, че в периода на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” в Затвора Стара Загора ищецът Я.Л.
е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието по
смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващи се неоказване на необходима медицинска
помощ и неоказано адекватно, своевременно, професионално и правилно медицинско
лечение. Доказателствата категорично и еднозначно сочат, че оказваната му
медицинска помощ е своевременна, изпълнена по стандарт и адекватна още след началото
на оплакванията му през 2016г по причина инжектиране на течен парафин в
предходни години. В периода 2017-2018г са му извършвани многократни прегледи и почти
ежемесечно /49 пъти/ е осъществявана специализирана медицинска помощ в
амбулаторни и болнични условия. Освен това над 100 пъти е преглеждан в
Медицинския център на Затвора Стара Загора, правени са му превръзки и е
назначавано лечение, включително за психично заболяване. При констатирана
необходимост от извършване на специализирана медицинска дейност от специалисти
и в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода ищецът е изпращан за
извършване на високоспециализирани дейности в УМБАЛ“Проф.Ст.Киркович“ Стара
Загора, МБАЛ „Тракия“ Стара Загора, КОЦ Стара Загора, УМБАЛ“Св. Г.“ Пловдив,
СБАЛЛС София. Според вещото лице лечебният процес максимално е бил затруднен от
отказите на Л. от квалифицирана помощ, най-вече когато при извършените
пластични операции е напускал преждевременно лечебното заведение по свое
желание, а впоследствие и е отказал радикално лечение. Действително, вещото
лице посочва, че през цялото време е имало лош локален контрол на раните, но
това се дължи на спецификата на мястото им. Тук трябва да се отбележи, че през
2017г ищецът е заявил желание сам да прави превръзките си. А липсата на
ежедневни превръзки, осъществявани от медицинско лице, оказва влияние само
върху бързината на оздравителния процес от възпалението. Експертизата сочи
вероятност възпалителното заболяване да е довело да развитие на вид карцином
какъвто в България много рядко се среща - под 0,1 на сто хиляди. Преживяемостта
в по-ранен стадий – първи, втори, до начален трети стадий, е висока при извършване
на правилните интервенции, но в случая е налице закъснение, което се дължи
единствено на първоначален отказа на ищеца за радикално оперативно лечение, а отстраняването
на половия член, особено ако е било извършено шест месеца по-рано, би довело до
абсолютно реалния шанс да не се появят разсейки в лимфните възли, т.е. до
настоящото влошаване на състоянието. В тази връзка съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля П. в частта, че към
момента ищецът изпитва силни болки и страдания, но не и в частта им, че едва
при влошаване на здравословното му състояние са взети мерки от затворническата
администрация, защото тези показания са в пълно противоречие с писмените
доказателства по делото.
Отделно от това следва да се посочи, че е налице разлика
между дължимата административна дейност по материално-битово осигуряване,
оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се
организират от Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” и медицинската
такава - профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната
се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика.
Осъществяваните дейности са съответно и нормативно разграничени от разпоредбите
на чл.3 и чл.4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения
към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003г., както и
в чл.2, чл.3 и чл.4 от Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за
медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от Министъра
на здравеопазването и Министъра на правосъдието. Видно от разпоредбата на чл.2
от Наредба № 2 от 22.03.2010г., препращаща съм чл.5 от ЗЛЗ, както и от
установената трайна съдебна практика, дейността, свързана с упражняване на
лекарска практика, не съставлява "административна дейност". В глава
VІ на Наредба № 2/ 2010г. по императивен начин е определен обхватът на
осъществяваните от служителите на сектор "Медицинско обслужване в местата
за лишаване от свобода" към ГДИН дейности, свързани с упражняване на
лекарска практика. В този смисъл претенцията за претърпени вреди, произтичащи
от твърдяното, но неустановено от доказателствата по делото неоказано адекватно
и професионално медицинско лечение, не основава отговорността на ответника
Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" по чл.284, ал.1 във вр. с
чл. 3, ал.2 от ЗИНЗС, тъй като не касае дължимо и неосъществено медицинско
обслужване. Дължима административна
дейност съставлява изпълнението на задължението по чл.128, ал.1 от ЗИНЗС за
създаване на условия за опазване на физическото и психическото здраве и за
медицинското обслужване на лишените от свобода лица съобразно Наредба № 2 от
22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода. В конкретния случай не е доказано наличието на действия и/
или бездействия, нарушаващи правилата за осигуряване на адекватни медицински
грижи, диагностициране и лечение в нормативно регламентирания обхват на
медицинското обслужване на лишените от свобода съгласно ЗИНЗС, ППЗИНЗС и
Наредба № 2/ 22.03.2010г. Безспорно в Затвора Стара Загора е организирано медицинското обслужване и на ищеца са предоставяни медицински
грижи и медицинска помощ.
Ето защо съдът приема, че не
е налице незаконосъобразно действие и/ или бездействие на длъжностни лица от
администрацията на ответника, което да е причинило неимуществена вреда, пряко
произтичаща от неоказване или недостатъчно оказване на медицинска помощ. В контекста на изложеното не може да се направи извод ищецът
да е бил подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение,
надхвърлящо неизбежното ниво на страдание, свързано със законното му лишаване
от свобода. Напротив, спрямо него са предприети максимални мерки по оказване на своевременна, изпълнена по стандарт и адекватна медицинска
помощ както по повод установените тежки заболявания, така и относно психичното
му състояние при това не само от служители на затвора, а и от външни
специалисти в няколко лечебни заведения извън мястото за лишаване от свобода.
Съгласно презумпцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС,
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното,
но за да се предполагат вреди, следва да са налице действия или бездействия,
които да подлагат лишения от свобода на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Такива в настоящото производство
не бяха доказани като част от фактическия състав на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС,
поради което предявеният от Я.Л. иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на спора неоснователно се
явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, ако искът
бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК, са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноски,
направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат
извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал.3 от ЗИНЗС отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до
разноските по производството, които не включват разноски за юрисконсултско възнаграждение. Затова, независимо
от изхода на делото, искането за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.285 от ЗИНСЗ, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Я.Д.Л.,***
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София за присъждане на
сумата 50 000лв - част от обща сума в размер на 250 000лв, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни
действия и бездействия на медицински лица от медицинската служба към Затвора
Стара Загора за периода от 01.01.2017г до 11.05.2020г, като
неоснователен и недоказан.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
гр.София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд
Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: