№ 1169
гр. София, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Десислава Николова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Николова Въззивно гражданско
дело № 20221000500868 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивни жалби и на двете
срещупоставени страни срещу Решение № 264593 от 9.07.2021 г. на
Софийски градски съд, ГО I- 21 състав по гр.д.№ 14268/ 2020 г., допълнено с
решение от 30.12.2021 г. , посочващо участието на подпомагащата ответника
страна – Б. И. Ц. от град Монтана. Въззивна жалба с вх.№
341807/4.08.2021 г. ( по регистратурата на СГС ) на ответника ЗД„ БУЛ ИНС“
АД, град София е насочена срещу частта от решението, с която предявеният
срещу него иск по член 432, ал.1 от КЗ е уважен за горницата над 2 000 лева
до 8 000 лева. Изводът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди се оспорва като изведен при допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон и в несъответствие с установените по
делото повърхностни наранявания на ищеца, както и с липсата на подробна
медицинска документация за протичането ( от 2018 г. до датата на пътния
инцидент ) на предходните му заболявания с оглед преценката дали е
настъпило твърдяното им обостряне и дали то се намира в причинно –
следствена връзка с пътнотранспортното произшествие ( ПТП ). Според
въззивника присъденото обезщетение е прекомерно завишено, несъответно на
1
тежестта на травмата, икономическата конюнктура, недоказването на
посочената по – горе причинно- следствена връзка и на останалите
обстоятелствата, които съдът следва да съобрази, обсъди и анализира, за да
определи справедливо обезщетение съгласно член 52 от ЗЗД и с оглед
спазване на дадените в ППВС № 4/1968 г. указания, доразвити в посочената в
жалбата трайна практика на ВКС. Въззивникът се позовава на решение № 582
от 6.07.2020 г. на I г.о. по гр.д.№ 802/2009 г. ,в което за посочените в него
травматични увреждания е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в
размер от 5 000 лева . Иска отмяна на решението в обжалваната част,
отхвърляне на претенцията за горницата над 2 000 лева и присъждане на
разноски.
Насрещна въззивна жалба с вх.№ 355710/15.10.2021 г. ( по
регистратурата на СГС ) на ищеца А. Е. Б. от град София е насочена срещу
частта от решението, с която е отхвърлен искът му за вземане от обезщетение
за горницата над 8 000 лева до 15 000 лева. Съдържа оплаквания за липса на
извършено задълбочено обсъждане на доказателствата и обстоятелствата и за
неправилно приложение на член 52 от ЗЗД. Определеното обезщетение е
несъразмерно на претърпените от ищеца болки и страдания. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че влошаването на състоянието на ищеца
във връзка с диагностицираното в 2019 г. автоимунно заболяване – „
възпалителна миопатия “ е резултат от ПТП , но не е отчел тежестта на
влошаването ( с оглед доказаните факти за за хоспитализация по оплаквания
за мускулна слабост в клиника по ревматология и за поява на нова проява под
формата на дисфагия ) и отражението й върху неговото емоционално и
психологическо състояние. Иска отмяна на решението в обжалваната част,
присъждане на още 7 000 лева и на разноски.
В срока по член 268,ал.1 от ГПК отговаря само ищецът А. Е. Б., който
поддържа довод за неоснователност на подадената срещу осъдителната част
от решението въззивна жалба.
Подпомагащата въззивника – ответник страна Б. И. Ц. от град Монтана
не подава отговор по въззивната жалба на ищеца и не взима становище.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбите, доводите в отговора на първоначалната въззивна жалба и съобразно
член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и
2
правилно .
Предявен от А. Е. Б. от град София срещу ЗД „ БУЛ ИНС“
АД, град София е пряк частичен иск по член 432, ал.1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер от 26 000 лева ( от общо
30 000 лева ), претърпени от него като водач на лек автомобил „ Рено“ , модел
„ Меган“ с рег. № ******** при ПТП на 17.06.2020 г., виновно причинено от
третото лице – помагач Б.И. Ц. – като водач на лек автомобил „ Ауди“, модел
„ А4“ , с рег. № ******* . ,чиято гражданска отговорност е покрита от
ответника от сключен договор за застраховка „ Гражданска отговорност“.
Ищецът твърди, че в резултат на пътния инцидент получил травми по главата,
кръвонасядания и охлузвания по предна и задна част от гръдния кош, но също
така се влошило здравословното му състояние във връзка с
диагностицираното в 2019 година негово автоимунно
заболяване „ възпалителна миопатия с положителни анти SPR
- антитела“, изразяващо се в засилване на мускулната слабост и нарушения в
сърдечната дейност, съпроводено от болки, страдания, чувства на страх от
шофиране и неудобство от затрудненото осъществяване на нормалните
дейности и социални контакти и усещане,че тежи на близките си при
необходимост от транспортиране.
Решението на първоинстанционният съд е влязло в сила в частта, с която
искът е уважен до размера на 2 000 лева. Със сила на пресъдено нещо са
установени правопораждащите отговорността на застрахователя факти за :
деликтно поведение на застрахования при ответника по иска водач;
уврежданията на ищеца – контузна рана в теменната област на главата,
охлузвания около нея, кръвонасядания и охлузвания в областта на двете
лопатки и по повърхностите на гръдния кош; причиннно - следствената им
връзка с ПТП – то ; възникване в полза на увредения ищец на вземане за
обезщетяването им в размера от 2 000 лева. За да присъди обезщетение за
неимуществени вреди в размер от 8 000 лева, първоинстанционният съд е
съобразил, че травматичните увреждания са повърхностни, но наред с тях е
настъпило обостряне на предходното заболяване на ищеца; една от причините
за него е преживеният стрес при ПТП ; проявените от него вреди , ведно с
тези от получените травми подлежат на репариране от застрахователя .
С оглед оплакванията в първоначалната и насрещната жалби и доводите
3
в отговора пренесена пред въззивната инстанция е частта от предмета на
делото относно обстоятелствата за : настъпило обостряне на хроничното
автоимунно заболяване на ищеца, причинно – следствената му връзка с ПТП –
то и отражението му върху здравословното състояние на ищеца, като
релевантни за дължимостта на обезщетението за неимуществени вреди над 2
000 лева до 8000 лева , респ. над 8 000 лева до 15 000 лева съобразно
обжалваемия интерес по двете жалби.
С представената по делото медицинска документация (на л.28 – 30 от
делото на СГС ) е установено, че въззивникът Б. е диагностирициран с „
възпалителна миопатия“ („ имунно – медиирана некротизираща миопатия с
положителни анти – SRH антитела “ ) през октомври 2019 г. и му е
предписана медикаментозна терапия. Месец след ПТП на дата 17.07.2020 г.
по оплаквания за влошаване на мускулната слабост, персистиране на
мускулната атрофия и на сърцебиенето е консултиран от ревматолог, който
препоръчал продължаване на медикаментозното лечение. В периода
27.07.2020 г. – 29.07.2020 г. е постъпил в Клиника по кардиология в НМТБ,
град София по оплаквания за сърцебиене. Диагностициран е със „синкоп,
камерна и надкамерна екстрасистолия “.
Със заключението по медицинската част на комплексната експертиза е
установено, че автоимунното заболяване на въззивника се характеризира с
дегенерация на мускулните влакна, засяга най – близките до тялото мускули :
бедра, рамене, ръце, фаринкс и шия; възможен негов симптом е неправилният
сърдечен ритъм, развива се постепенно, „ на тласъци “, Вещото лице е
посочило, че стресогенен фактор,какъвто е ПТП, може да причини обостряне
на заболяването. При изслушването му в съдебно заседание от 27.05.2021 г. и
под условието ,че няма практика с такива заболявания и обективни критерии
за преценка, вещото лице е пояснило, че в конкретния случай не установява
стресът като единствена причина за обострянето. В писменото заключение е
посочило, че от медицинска гледна точка не може да се определи степен на
обостряне на едно хронично заболяване от стрес, както и че получените от
ищеца травматични увреждания : разкъсно – контузна рана в теменната
област на главата, кръвонасядания и охлузвания в областта на двете лопатки
и по повърхностите на гръдния кош не са довели до трайно затруднение в
движението на крайниците и са преминали в срок от около 2 -3 седмици.
4
Със свидетелствата на Е. Б. ( майка ), с 35 –годишен трудов стаж като
лекар, е установено, че заболяването на сина й е от редките такива на
имунната система, че лечението му ( с имуноглобулини, кортикостероиди и
цитостатици ) започнало веднага и още в началото на 2020 г. „ след Нова
година “ дало удивителен „ ефект “ по преценка на лекарския екип.
Постигнато било голямо подобрение и ищецът започнал да води нормален
начин на живот. След пътния инцидент, настъпил след около половин година
и при непрекъсвано до тогава лечение състоянието му се влошило : не можел
да става от леглото, случвало се е да падне при ставане от стол. Появило се
ново оплакване – затруднено гълтане. В продължение на 2-3 месеца не можел
да излиза от дома си и бил зависим от свидетелката при задоволяване на
битовите нужди. Постепенно състоянието му се подобрило до наличие на по-
редки и с по – малка интензивност прояви на мускулна слабост, но останал
страхът от автомобили .
За установяването на причинно – следствената връзка между
увреждащото деяние и обострянето на наличното заболяване се изискват
специални медицински знания. Експертното заключение не изключва
съществуването и на друга причина за влошаване хода на заболяването . Но
за да бъде приет за доказан фактът на зависимостта помежду им, достатъчна е
констатацията му, че стресът от ПТП е допринесъл за него. Относими към „
степента на обостряне “ са показанията на свидетелката Б., която като лекар и
очевидец е съобщила професионална информация за хода на заболяването
преди и след пътния инцидент. Въз основа на нея въззивният съд приема, че
появилите се у ищеца при подобрен към началото на 2020 г. в резултат на
провеждана терапия мускулен тонус прояви на мускулна слабост са
последица от обострянето на наличното му автоимунно заболяване.
Удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД
налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
да се преценяват конкретни факти като характер и степен на увреждането,
обстоятелствата, при които то е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет , възраст на увредения, обществено
– икономическите условия в страната към датата на увреждането, израз на
които са нормативно определените лимити на отговорността на
застрахователите.
5
В конкретния случай въззивният съд отчита : характера и тежестта на
увреждането на здравето на ищеца, който на 37 – годишна възраст е получил
основна контузия на главата и гръдния кош, съчетана с обостряне на
наличното автоимунно заболяване ; обусловените от травматичните
увреждания болки и неудобства от физическо естество, които са обичайни, но
и обусловените от влошаването на мускулния тонус негативни субективни
изживявания – чувство на неудобство от затрудненото осъществяване на
нормалните дейности и социални контакти; продължителността на
оздравителния период, който за повърхностните травми, е в рамките на
обичайната - до 3 седмици, но за проявите на мускулна слабост е достигнала 3
месеца. Анализът на горните обстоятелства и отчитането на конкретните
икономически условия в страната към средата на 2020 г. мотивира въззивния
съд да приеме, че за засягане на здравето на ищеца от причинените от
застрахователното събитие увреждания,за претърпените от него болки и
негативни субективни изживявания дължимото обезщетение възлиза в размер
на 8 000 лева, на колкото е определено в обжалваното решение. То отговаря
на законовия критерий за справедливостта по член 52 от ЗЗД и не води до
неоснователно обогатяване на пострадалото лице .
Уважаването на иска за горницата над 2 000 лева до 8 000 лева и
отхвърлянето му за горницата над 8 000 лева до 15 000 лева е
законосъобразен резултат . Като е уважил иска за главница частично до този
размер и го е отхвърлил за горницата над 30 000 лева до 40 000 лева
първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт . Въззивният
съд го потвърждава изцяло в обжалваните части, като предвид
неоснователността на всички жалби не присъжда разноски за въззивното
производство на нито една от страните.
Воден от горното , ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 264593 от 9.07.2021 г. на Софийски градски
съд, ГО I- 21 състав по гр.д.№ 14268/ 2020 г., допълнено с решение от
30.12.2021 г. ,, с което е разгледан искът по член 432,ал.1 от КЗ на А. Е. Б.,
ЕГН: ********** от град София срещу „ЗД „ БУЛ ИНС“ АД, град София
,в обжалваните части .
6
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването
му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7