Мотиви към Решение № 544/28.05.2020 г. по НАХД № 1290/2020 г. на БРС.
Производството по делото е образувано по предложение
на прокурор при БРП, с което С.А.М., ЕГН: **********, е обвинен в това, че на
17.12.2019 г., около 17:00 часа, в общ. Созопол, обл. Бургас, по път BGS 1211,
в участъка между гр. Созопол и с. Равадиново, управлявал моторно превозно
средство - мотопед марка “Piaggio”, с номер на рама *****************,
нерегистрирано по надлежния ред – престъпление по чл. 345, ал. 2 НК вр. ал. 1
НК. Предлага се С.А.М. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание съгласно чл.78а от НК.
В съдебно заседание представителят на БРП поддържа внесеното
постановление, като предлага на С.А.М. да се наложи минимално наказание „глоба“.
Обвиняемият не изразява становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Обвиняемият С.А.М. е роден на *** г., в гр. Търговище,
български гражданин, неженен, със средно образование, трудово ангажиран.
От свидетелството за съдимост на лицето е видно,
че обвиняемият не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност.
Обвиняемият М. притежавал мотопед марка „Piaggio“, с номер
на рама *****************, нерегистриран по надлежния ред, без свидетелство за
регистрация и без табела с регистрационен номер.
На 17.12.2019 г., въпреки че мотопедът не бил
регистриран по надлежния ред, обв. М. се качил на него, в района на къмпинг
„Златна рибка, и потеглил към с. Равадиново, общ. Созопол. Около 17.00 часа
същия ден, по време на движение по общински път BGS 1211, в участъка между гр.
Созопол и с. Равадиново, обвиняемият бил спрян за проверка от свидетелите Тодор
Станков – полицейски инспектор пътен контрол в РУ на МВР-Созопл, и Константин
Петков- полицейски инспектор в същото районно управление, на които направило
впечатление, че превозното средство е без регистрационна табела. При
извършената проверка двамата свидетели установили, че обв. М. е неправоспособен
водач. Обвиняемият М. признал, че мотопедът не е регистриран и съответно не
притежава свидетелство за регистрация и табела с регистрационен номер за него.
За констатираните нарушения на обвиняемия били съставени акт за установяване на
административно нарушение серия АА бл. № 143956/17.12.2019 г., за нарушение на
чл. 150 от ЗДвП и акт за установяване на административно нарушение серия АА бл.
№ 143957/17.12.2019 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, които той
подписал без възражения.
Видно от назначената по делото експертиза,
процесният мотопед представлява моторно превозно средство и подлежи на
регистрация по надлежния ред, предвиден в ЗДвП и НАРЕДБА № 1-45 от 24.03.2000
г.
Изложената по-горе фактическа обстановка се
установява от всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства. Показанията на
свидетелите са последователни и непротиворечиви. Показанията на свидетелите се
потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства. Всички
доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се, поради
което и съдът ги кредитира изцяло. В случая не са налични противоречиви
доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема
едни от тях за сметка на други. Фактическата обстановка не се оспорва и от
обвиняемия.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема, че С.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.
345, ал. 2 НК вр. ал. 1 НК.
Разпоредбата на чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК
изисква от обективна страна деецът да управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. Правилата за регистрация са установени в Наредба I-45 от
24.03.2000 г., издадена от министъра на МВР. От фактическа страна по делото се
установи, че на 17.12.2019 г., около 17:00 часа, в общ. Созопол, обл. Бургас,
по път BGS 1211, в участъка между гр. Созопол и с. Равадиново, управлявал
моторно превозно средство - мотопед марка “Piaggio”, с номер на рама *****************,
което не е регистрирано по надлежния ред. Обстоятелството, че МПС не е било
регистрирано, се установява от извършена справка в системата на КАТ.
Налице е и
субективната страна на деянието по чл. 345, ал. 2 НК. Обвиняемият С.М. е действал
при вид и форма на вина "пряк умисъл", тъй като е съзнавал, че
управляваният от него мотопед не е регистриран и въпреки това го привел в
движение.
По изложените съображения съдът призна обвиняемия за
виновен в извършване на престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, вр с ал. 1 от НК,
като на основание чл. 78а, ал. 1 НК го освободи от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание "глоба".
За да направи това, съдът достигна до положителен
извод за наличието на всички изискуеми предпоставки по чл. 78а от НК –
обвиняемият М. не е осъждан; не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание; наказанието за деянието му, което се
предвижда от закона, е "лишаване от свобода" до една година или
"глоба‘ от петстотин до хиляда лева, като от деянието не са причинени
имуществени вреди, като не са налице и отрицателните предпоставки на чл. 78а,
ал. 7 от НК.
При
определяне размера на глобата съдът взе предвид постановките, дадени в т. 6 от
Постановление № 7 от 04.11.1985 г. по н. д. № 4/1985 г., пленум на ВС, според
която след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага
административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на закона
за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В чл.
27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
В така
очертаните рамки съдът прие, че наказанието на обвиняемия следва да бъде
определено като "глоба" в минимално предвидения размер от 1000 лв.
Обществената опасност на извършеното от обвиняемия не е висока, като и самият
той следва да се определи като лице с ниска степен на обществена опасност. Няма
отегчаващи обстоятелства. Ето защо съдът определи наказанието глоба в
минималния размер от 1000 лв. Така наложеното наказание в пълнота ще изпълни и
целите си, като въздейства възпитателно върху обвиняемия и обществото.
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 2 НПК за присъдените глоби се издава изпълнителен лист от
първоинстанционния съд, поради което и обвиняемият беше осъден да заплати в полза
на съда сумата от 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС