№ 941
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20231100501302 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника ЗД „Б.И.“ АД по изпълнително дело
№20229240401170 на ЧСИ Г.К. с рег. №924 от РКЧСИ срещу отказ да бъдат намалени
приетите за събиране разноски за възнаграждение за процесуално представителство на
взискателя от 1350,00 лв. на 200,00 лв. Твърди, че е депозирал пред съдебния изпълнител
възражение срещу процесното адвокатско възнаграждение с искане да бъде намалено на
200,00 лв. Излага доводи, че в случая не са извършвани от процесуалния представител на
взискателя никакви действия, които да попадат в обхвата на чл.10 т.2 Наредба №1 от
09.04.2004 г. на ВАС. Сочи, че адвокатът на взискателя е извършил само действието по
депозиране на молба за образуване на изпълнително дело, поради което му се дължи само
минималния размер на предвиденото в чл.10 т.1 Наредба №1 от 09.04.2004 г.
възнаграждение. Счита, че изпълнителното дело не се отличава с никаква правна или
фактическа сложност. Моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител, както и да
измени постановлението за разноските съгласно направените в жалбата искания.
Взискателят по изпълнителното дело С.К.Т. не е подал възражение в законовия срок.
Частен съдебен изпълнител Г.К. е депозирал мотиви по извършените от него
изпълнителни действия, в които е изложила становище за неоснователност на жалбата.
Поддържа, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение за представителство
по изпълнителното дело е в съответствие с минималните размери, определени в чл.10 т.1
Наредба №1 от 09.04.2004 г. съгласно действащата към датата на издаване на обжалваното
постановление за разноските редакция. Моли съда да остави без уважение жалбата като
неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с
доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема
следното:
1
На 24.08.2022 г. в кантората на ЧСИ Г.К. с peг. №924 е образувано изпълнително
дело №20229240401170 въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.04.2022 г. на
основание решение по т.д. №323/2021 г. на Апелативен съд – Велико Търново, в полза на
взискателя С.К.Т. срещу длъжника ЗД „Б.И.“ АД за събиране на паричната сума от 15 000,00
лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 884,00 лв. –
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 04.12.2019 г. до окончателното изплащане.
С депозираната молба за образуване на изпълнително дело от 24.08.2022 г. е
възложено на съдебния изпълнител да предприеме необходимите действия за събиране на
сумите, като са му възложени правомощия съгласно чл.18 ЗЧСИ. Представен е договор за
правна защита и съдействие от 20.08.2022 г., в който е отбелязано, че доверителят е
заплатил в брой на довереника сума в размер на 350,00 лв. за образуване и процесуално
представителство по процесното изпълнително дело.
На 25.08.2022 г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение, в която са
описани дължимите такси и разноски по изпълнителното дело, включително приетото
адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лв.
На 21.11.2022 г. или след изтичане на срока за доброволно плащане взискателят е
депозирал по изпълнителното дело молба за налагане на запор по банковите сметки на
длъжника и събиране на допълнително извършените разходи, тъй като няма плащане в
срока за доброволно изпълнение. Към молбата е приложен договор за правна защита и
съдействие от 18.11.2022 г., в който е отбелязано, че доверителят е заплатил в брой на
довереника сума в размер на 1000,00 лв. за образуване и процесуално представителство по
процесното изпълнително дело.
На 22.11.2022 г. ЧСИ е изпратил на длъжника съобщение, че е присъединил
допълнително адвокатски хонорар по изпълнителното дело в размер на 1000,00 лв., както и
че общият размер на задължението по делото възлиза на 23 914,06 лв.
Видно от съдържащото се в изпълнителното дело платежно нареждане за кредитен
превод на 25.11.2022 г. длъжникът е заплатил по банков път по сметка на ЧСИ Г.К. сумата
от 23 996,37 лв. по процесното изпълнително дело.
На 25.11.2022 г. длъжникът е депозирал възражение против размера на адвокатското
възнаграждение по изпълнителното дело и начислените такси в полза на съдебния
изпълнител.
Съдебният изпълнител се е произнесъл по направеното възражение с разпореждане
от 06.12.2022 г., с което е отказал да уважи направеното от жалбоподателя оспорване на
размера на приетите за събиране суми за разноски. Същото е връчено на длъжника на
07.12.2022 г.
На 15.12.2022 г. жалбоподателят е депозирал пред ЧСИ настоящата жалба.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на
основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК обжалване действие на съдебния изпълнител – разноските по
изпълнението.
Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението,
претендирани от взискателя и възложени в тежест на длъжника, които се определят от
частния съдебен изпълнител. За техния размер последният уведомява длъжника. В т.2 ТР
№3/2015 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че постановлението за разноските представлява
всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника
за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно
изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на
разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа
на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда
2
на чл.435 ал.2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни
задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение. В процесния
случай ЧСИ е уведомил за начислените разноски длъжника с поканата за доброволно
изпълнение, която е връчена на последния на 25.08.2022 г., и със съобщението за
допълнително приетите разноски, което е връчено на длъжника на 24.11.2022 г. В поканата
и съобщението в сумата за разноски по изпълнителното дело са включени и сумата от
1350,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
В законовия срок е направено искането по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на размера
на претендираното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. По
отношение на обжалването на разноските за адвокатско възнаграждение жалбата е
допустима, тъй като същата се разглежда по реда на чл.78 ГПК.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че сложността на делото не
предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски на взискателя за адвокат над
минималния размер по Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В настоящия случай процесуалният представител на
взискателя е извършил първоначално едно фактическо действие – подал е молба за
образуване на изпълнително производство, в която е възложил на ЧСИ да определя
подходящия изпълнителен способ, а с последващата молба, тъй като не е постъпило
плащане в срока за доброволно изпълнение, е посочил начин на изпълнение – запор на
банкови сметки. Съгласно разпоредбата на чл.426 ал.2 ГПК в молбата си взискателят
посочва начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина,
само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен
изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което
първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за
начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т.1 на
чл.10 НМРАВ, а не и по т.2 на същата разпоредба. В чл.426 ал.2 изр.2 ГПК е предвидено, че
в течение на производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение,
като в такива случаи е предвидено да бъдат начислявано адвокатско възнаграждение по т.2
на чл. 10 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
С оглед процесуалното поведение на страните и на ЧСИ, и при съобразяване с
обстоятелството, че процесното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност, следва да се заключи, че в тежест на длъжника следва да бъдат възложени
разноски за дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение съобразно минималните
размери, предвидени в НМРАВ, но и по т.1 и по т.2 на чл.10 НМРАВ, тъй като погасяването
на дълга не е извършено в срока за доброволно изпълнение.
Предвид изложеното в тежест на жалбоподателя следва да се възложи сума в размер
на 200,00 лв. съгласно чл.10 т.1 НМРАВ и сума в размер на 1000,00 лв. по чл.10 ал.2 вр. чл.7
ал.2 НМРАВ в релевантната им редакция.
Предвид изложените мотиви, настоящият въззивен състав приема, че ЧСИ
неправилно е постановил отказ за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение,
поради което същият следва да бъде отменен, а размерът - намален на 1200,00 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от длъжника ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******2, седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, по изпълнително дело №20229240401170
3
на ЧСИ Г.К. с рег. №924 от РКЧСИ срещу разпореждане от 06.12.2022 г. за отказ на
съдебния изпълнител да бъдат намалени приетите за събиране разноски за възнаграждение
за процесуално представителство на взискателя С.К.Т., ЕГН **********, адрес: гр. Плевен,
бул. „*******, от 1350,00 лв. на 1200,00 лв., като вместо него постановява:
НАМАЛЯВА на разноските, поставени в тежест на длъжника ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК
*******2, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, за възнаграждение за
процесуално представителство на С.К.Т., ЕГН **********, адрес: гр. Плевен, бул. „*******,
от 1350,00 лв. на 1200,00 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4