РЕШЕНИЕ
№ 2537
гр. Пловдив, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20215330106701 по описа за 2021 година
Производството е по осъдителен иск с правно основание член 55 ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
Ищецът М. А... Н. ЕГН **********, от с. Д... общ. К.... ул.“Ц.... Б...., чрез .... Д.Б., съдебен
адрес: гр. П...., ул. „Б... П.... моли съда, да бъде осъден ответника „СИТИ КЕШ“ ООД,
ЕИК........... със седалище и адрес на управление:гр. С... ул.“С...., представлявано от .... Н...
П..., чрез ... Г....И..... да й заплати сумата от 1 334,76 лева недължимо платена по клауза за
неустойка, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до
окончателното погасяване. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че между нея в качеството й на кредитополучател и „СИТИ КЕШ“ ООД, в
качеството на кредитодател, бил сключен договор за паричен заем от .....................по силата
на който получила 1 500,00 лева, платими на 12 двуседмични погасителни вноски, при
уговорен лихвен процент в размер на 35,04 % и годишен процент на разходите в размер на
40,946 %. Твърди, че договорът бил недействителен на основание чл. 22 вр. с чл.11 ал.1 т.9
ЗПК. Твърди се, че всички суми по договора били погасени. Излага съображения за
нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, чл. 19, ал. 4, чл. 33 ЗПК и за
нарушаване на добрите нрави.
Твърди, че неустойката, предвидена в договора, била нищожна, тъй като била уговорена в
нарушение на добрите нрави и прекомерна. Нищожността се извличала от следните
обстоятелства:
Поръчителството или поемането на солидарното задължение по договора за кредит,
следвало да бъде учредено в изключително кратък срок, като поръчителят или солидарният
1
длъжник, следвало да представят на кредитното дружество обилна документация, която
било невъзможно да бъде събрана в рамките на определения тридневен срок. Неустойката
била прекомерна. Нямало предвидени по договора никакви правила по които да се определи,
кои са тези вреди, които дружеството ще претърпи от непредставяне на обезпечението и
които ще се компенсират от неустойката. Тук следвало да се има предвид, че всички преки
или косвени разходи възникнали от изпълнението на задълженията на страните по договора,
са покрити от ГПР (чл.19, ал.1 и §1, т.1 ДР ЗПК). Затова неустойката била начислена за
покриване именно на тези разходи.
По изложените съображения, клаузата за неустойка била недействителна, но и на
допълнителното основание по чл.21, ал.1 ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения,
които по своето същество се покривали от ГПР и по този начин се надвишавало изискването
по чл.19, ал.4 ЗПК - ГПР не може да бъде по-виок от пет пъти размера на Законната лихва.
Клаузата за неустойка противоречала и на материалния закон - чл.71 ЗЗД. Съгласно
коментираната разпоредба, когато длъжникът по двустранен договор не представи исканите
от кредитора обезпечения, последният може да иска изпълнение на всички задължения по
договора предсрочно. С неустойката обаче в конкретния случай, се искало нещо друго -
натоварване на кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречи
на материалния закон.
Клаузата за неустойка противоречала и на императивната разпоредба на чл.33 ЗПК, която
предвиждала, че при забава, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Това била единствената санкция предвидена в ЗПК при
неизпълнение на договорните задължения, а с процесната наустойка се заобикаляла тази
разпоредба и затова тя била нищожна (чл.21, ал.1 ЗПК).
ОТВЕТНИКЪТ „СИТИ КЕШ“ ООД,------- чрез ...... Г...... И................... с отговора на исковата
молба твърди, че предявените искове са неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от изложеното от страните по делото страните не спорят, че между тях е бил сключен
договор за потребителски кредит № ..... като заемната сума е била получена. По силата на
този договор на ищеца е предоставен на потребителски паричен заем в размер на 1 500,00
лв. при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35,04 % и годишен процент на
разходите в размер на 40,946 %. Посочена била общата дължима сума от заемателя, която
възлиза на 1 799,72 лв. Страните са уговорили погасяването да стане на 12 двуседмични
погасителни вноски по 261,20 лв., както и падежът на първата от тях.
Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
2
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а
именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В случая, не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, т.к. не са упоменати -
условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е
регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е
посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва.
Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума от 1 799,72 лева и
какви вземания се включват в нея.
Във връзка с условията за прилагане на лихвения процент - липсвало уточнение за базата,
върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във
времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният
процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията /начините/
за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи
проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора
фиксиран размер от 40 %. Ето защо, нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК е налице.
Съдът намира, че този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата
сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на
разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Нарушение е налице и тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 40,946 %. В този порядък
следва да се посочи, че, съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите
3
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит
яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина,
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе, остават неизвестни, при което се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става
ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е
предвидена дължимост и такси и неустойка. От изложеното не може да се направи
еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са
изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя
начин да посочи какво точно е включено в тях.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и
11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен и на това основание.
Относно клаузата за неустойка, в чл.8 от договора за паричен заем е записано, че ако
заемателят не представи договореното в чл.6 ал.2 от договора обезпечение – банкова
гаранция или поръчителство, които да отговарят на чл.9 ал.2 т.1 и т.4 от ОУ към договора за
заем, заемателят дължи на заемодателят неустойка в размер на 1 334,76 лева, с начин на
разсрочено плащане съгласно Приложение 2 към договора.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка,
се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно -
такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение №
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да
изпълнява и наказателна функция.
Така, както е уговорена в процесния договор, неустойката е предназначена да санкционира
заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
4
обезпечение по чл.6 ал.2 от договора. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и
общите условия. Чрез предвиждането на тази разпоредба се цели да се обремени
неоснователно заемополучателя с допълнителни парични задължения, без това да бъде ясно
отразено в общия размер на подлежащата на връщане сума, а представено , като санкция за
неизпълнение на задължения на заемополучателя за предоставяне на обезпечение. Налице е
противоречие между клаузата за неустойка и добрите нрави още при сключването на
договора, от което следва, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за
възникване на задължение за неустойка.
С оглед изложеното по-горе във връзка с възраженията за недействителност, съдът намира,
че е недействителна клаузата за неустойка, а платеното по нея от страна ищеца се явява
платено без основание.
Видно от представените по делото доказателства – Удостоверение за липса на задължения
от .... издадено от ответника, се установява, че към датата на удостоверението, ищецът няма
задължения към ответника.
С оглед на горното съдът намира, че сумата заплатена като неустойка в размер на 1 334,76
лева е недължимо платена при начална липса на основание.
По отоншение на разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Представени са доказателства за плащане на 53,39
лева държавна такса.
Претендира се и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 от ЗА. Представен е договор за
правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно,
на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.3 НМРАВ, възлиза на 388,11 лева с
ДДС, който следва да бъде присъден лично на пълномощника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК .........със
седалище и адрес на управление:гр. С...... ул.“С............ представлявано от ...... Н...... П.....,
чрез .... Г...... И..... да заплати на М. А.... Н. ЕГН **********, от с. Д..... общ. К.. ул.“Ц...Б....,
съдебен адрес: гр. П......., ул. „Б........ П....., сумата от 1 334,76(хиляда триста тридесет и
четири лева и 76 ст.) лева, недължимо платена по клауза неустойка по договор за паричен
заем № ............., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба –
5
22.04.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ........със седалище и адрес на управление:гр. С.....
ул.“С...., представлявано от .... Н... П......... Г.... И.... да заплати на М. А..... Н. ЕГН
**********, от с. Д........, общ. К....., ул.“Ц... Б...., чрез .... Д.Б., съдебен адрес: гр. П...., ул.
„Б... П.... сумата от 53,39(петдесет и три лева и 3 9)лева представляваща направени по
делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК...... със седалище и адрес на управление:гр.
С......ул.“С.............., представлявано от ...... Н..... П....... Г..... И.... да заплати на М. А..... Н.
ЕГН **********, от с. Д.... общ. К..., ул.“Ц...Б........... Д.Б., съдебен адрес: гр. П....., ул. „Б.....
П....., да заплати на А.... д... Г...– П... ЕИК ..... представлявано от ... С... Г... сумата от
388,11(триста осемдесет и осем лева и 11) лева с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на съобщение до страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
6