Решение по дело №385/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 289
Дата: 15 юли 2022 г.
Съдия: Ралица Цанкова Райкова
Дело: 20223100900385
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. Варна, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на петнадесети юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20223100900385 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано е по жалба, подадена от „РСВ 2020“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Стара планина“ № 45 срещу Отказ №
20220604191845/ 07.06.2022 г. на длъжностно лице по регистрация (ДЛР) при Агенция по
вписванията (АВ), постановен по заявление с вх. № 20220604191845/ 04.06.2022 г. за
вписване по партида на дружеството в Търговския регистър (ТР) на промяна в
обстоятелствата – увеличение на капитала на дружеството от 2 лв. на 4 лв., приемането на
нов съдружник – Румен Николов Славев, ЕГН ********** и избора на последния за нов
управител на дружеството, съответно заличаването на досегашния управител – Димитър
Колев Донев и обявяването на приетия нов учредителен акт на дружеството.
В жалбата се излага становище за незаконосъобразност на отказа, като се формулира
искане за отмяната му и даване на указания на ДЛР за извършване на поисканите вписвания,
заличаване и обявяване. На първо място, се навеждат оплаквания за неправилност на
постановения отказ, поради обстоятелството, че увеличението на капитала на ЕООД чрез
приемане на нов съдружник не представлява разпореждане със запорираните дялове от
капитала на дружеството и поради обстоятелството, че увеличението не застрашава
възможността на кредитора на едноличния собственик на капитала да получи
удовлетворение на вземането си. Сочи се и че ДЛР неправилно не е заличило стария и
съответно вписало новоизбрания управител, макар да били представени всички изискуеми
документи. Твърди се и нарушение на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като ДЛР не е дало
указания за отстраняване на констатирана нередовност в подадените документи. Обръща се
внимание и на обстоятелството, че при постановяване на решението си и даване на указания
на АВ, съдът следва да съобрази отстранените в хода на съдебното производство
нередовности по необходимите за вписванията документи, тъй като при евентуална отмяна
на отказа, съдът изпраща цялата преписка, вкл. и новопостъпилите документи на АВ.
В отговора си по жалбата, АВ оспорва същата като неоснователна бланкетно
позовавайки се на аргументите, изложени от ДЛР в отказа му, обвързани с наличието на
1
вписан запор върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала на
дружеството и забраната по чл. 451 ГПК, застрашаването на интереса на кредитора на
собственика, поради намаляване на отговорността на последния от 100% на 50% в следствие
увеличението на капитала чрез приемането на нов съдружник, несъответствието между
посочените в ТРРЮЛНЦ седалище и адрес на управление на дружеството и тези посочени в
представения учредителен договор, респ. липсата на поискано вписване на подобна
промяна, както и липсата на документ за внесен в банка капитал с цел неговото увеличение.
Претендират се съдебно-деловодни разноски.
След преценка на представените при регистрацията на заявлението доказателства и
въз основа на справка с данните на електронния сайт на Търговския регистър, воден от
Агенцията по вписванията, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена от лице, разполагащо с правен интерес в рамките на
законоустановения седемдневен срок от постановяване на отказа – арг. чл. 25, ал. 1
ЗТРРЮЛНЦ. Внесена е изискуемата държавна такса, на осн. чл. 29 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 16а, ал. 4, т. 1 и 2 от
Тарифата за държавните такси, събирани от АВ. Така, жалбата се явява ДОПУСТИМА,
поради което следва да се разгледа по същество.
От извършената служебна проверка по партидата на „РСВ 2020“ ЕООД се установи,
че обжалваният в настоящото производство отказ е постановен по Заявление с вх. №
20220604191845/ 04.06.2022г., с което е поискано вписването на нов съдружник – Румен
Николов Славев, увеличение на капитала от 2 лв. на 4 лв., заличаването на досегашния
управител – Димитър Колев Донев и вписването на нов такъв в лицето на Румен Николов
Славев и обявяването на новоприетия учредителен акт.
По заявлението е постановен Отказ № 20220604191845/ 07.06.2022 г., който ДЛР
преимуществено е обосновало с наличието на вписан в полза на „Покон“ ООД, ЕИК
********* запор на дружествените дялове на едноличния собственик на капитала на
дружеството - жалбоподател, който съобразно разпоредбата на чл. 451, ал. 1 ГПК препятства
възможността за разпореждане, изменение, повреждане или унищожаване на запорираното
имущество. В тази връзка, е посочено, че целта на запора е обезпечаване на възможността
на кредитора да се удовлетвори от ликвидационния дял на длъжника, който се получавал
при съотнасяне на процентното участие на длъжника в капитала към стойността на
съответното имущество. С увеличението на капитала се постигало изменение от 100% на
50% капиталово участие, което увреждало интересите на кредитора. Наред с това, ДЛР е
отбелязало и че е налице несъответствие между посочените в ТРРЮЛНЦ седалище и адрес
на управление и тези, записани в представения учредителен договор, а решение за тяхната
промяна липсвало. Допълнителен аргумент за отказа бил и непредставянето на документ за
внесен в банка капитал с увеличението на същия, тъй като било представено платежно
нареждане в основанието на което било записано единствено „промяна уставен капитал“.
Видно от партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, с рег. № 20200818163827 в полза
на „Покон“ ООД, ЕИК ********* бил вписан запор на дружествените дялове на едноличния
собственик на капитала на „РСВ 2020“ ЕООД.
От представените към заявлението документи става ясно, че на 30.03.2022 г. Румен
Николов Славев превел по сметка на „РСВ 2020“ ЕООД сумата от 2 лв. с основание
„промяна уставен капитал“, а на 31.05.2022 г. било проведено общо събрание (ОС) на „РСВ
2020“ ЕООД, на което едноличният собственик на капитала разгледал и удовлетворил
подадена от Румен Николов Славев молба за приемането му като съдружник и взел решение
за увеличаване на капитала от 2 лв. на 4 лв. чрез приемането на новия съдружник, който
следвало да внесе 2 лв. в капитала и да поеме записаните нови 2 дружествени дяла, всеки на
стойност 1 лв. Единодушно било прието и решението за освобождаване, вкл. от отговорност,
2
на досегашния управител и едноличен собственик на капитала, както и за избирането на
новия съдружник за такъв. На събранието бил приет и учредителен договор, отразяващ
гласуваните промени.
С оглед тази фактическата установеност спорен и основополагащ в производството
се явява въпросът дали увеличаването на капитала на ЕООД чрез приемане на нов
съдружник представлява действие, нарушаващо запрета на чл. 451, ал. 1 ГПК в хипотезата, в
която дяловете на едноличния собственик на капитала са запорирани в полза на трето лице.
Действието на запор, наложен върху дружествен дял, има действие от момента на
вписването му в ТРРЮЛНЦ при АВ съгласно чл. 517, ал. 1 ГПК, а една от правните му
последици, уредени в 451-453 ГПК, предвижда забрана за притежателя му да се разпорежда
с него, като в случай на подобно действие то би било непротивопоставимо като относително
недействително спрямо взискателя и присъединилите се кредитори в изпълнителното
производство, в което е наложен запора. Въпреки това, налагането му не прави
разпоредителна сделка с дяловете недействителна за страните по нея, както и за третите
лица, нямащи качеството взискател или присъединил се кредитор на разпоредилия се
длъжник. Косвена защита в тази насока осигурява вписването на продажбата на
дружествени дялове в ТРРЮЛНЦ съгласно чл. 129, ал. 2 ТЗ.
От друга страна, е необходимо да бъде отчетено, че запорът е изпълнително
действие, насочено срещу съдружника, а не срещу търговското дружество. Така,
увеличението на капитала на юридическото лице, което се явява трето за спорното
правоотношение между съдружника и неговия кредитор, лице, не представлява
разпоредително действие с дружествения дял доколкото той не сменя своя собственик. По
същината си не е и действие, водещо до изменение на запорираното имущество, забранено
от чл. 451, ал. 1 ГПК /Решение № 164/ 22.03.2021 г. по в. т. д. 208/2021 г. по описа на САпС/.

В този смисъл, запорът не може да ограничи правата на органите на дружеството
относно организацията и управлението на вътрешнофирмения му живот. Противното
разрешение би означавало, че налагането на запор върху дружествени дялове води до
налагане на обща възбрана и запор върху дружеството. Увеличаването или намаляването на
дружествения капитал или приемането на нов съдружник е именно действие, част от
вътрешния живот на дружеството, който не може да бъде ограничаван поради позицията на
дружеството на трето спрямо запора лице.
Нещо повече, приемането на нов съдружник и увеличението на капитала не
препятстват възможността на взискателя и присъединилите се кредитори, ползващи се от
запора, да насочат принудителното изпълнение върху запорираните дялове по реда на чл.
517, ал. 3 ГПК вместо по чл. 517, ал. 4 ГПК, чрез предявяване на конститутивния иск за
прекратяване на ООД и да се удовлетворят от съответния припадащ се ликвидационен дял
/така Решение № 2000/ 08.10.2018 г. по т. д. № 1836/2018 г. по описа на СГС/. В допълнение
следва да бъде взето предвид, че капиталовото увеличение и приемането на нов съдружник
създават възможност за развитието на по-активна икономическа дейност от страна на
дружеството и увеличаването на неговото имущество, респ. ликвидационния дял на
длъжника доколкото същите са променливи величини в стойностно изражение. Освен това,
дори интересът на едноличния собственик на капитала от продължаване на дейността на
дружеството да е бил занижен или дори изчезнал, то интересът на другия съдружник може
да бъде противоположен, което създава допълнителна защита за кредиторите на първия,
породена и от възможността за изплащане на дълга от другия съдружник.
3
Отговор в този смисъл на спорния по делото въпрос предпоставя извод за
неправилност на постановения отказ и налага необходимостта от даване на указания за
извършването на поисканите действия.
Във връзка с изложеното в отказа по отношение на несъответствието между
вписаните по партида на дружеството седалище и адрес на управление и тези посочени в
приетия нов учредителен акт, респ. липсата на заявена промяна на тези обстоятелства, съдът
отчита, че действително подобно несъответствие е било налице, но и че не са били давани
указания в тази връзка. По настоящото дело обаче е постъпила молба с вх. № 15452/
28.06.2022 г., с която е представен дружествен договор, в чийто чл. 4 е посочен адрес,
съответстващ на този вписан в ТРРЮЛНЦ. Имайки предвид, че производството пред съда се
образува въз основа на изпратената от АВ подадена жалба заедно с приложенията към нея,
постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и че законът не предвижда
забрана при постановяване на решението си, съдът да отчита и впоследствие представени по
повод на жалбата доказателства, то това налага извод, че съдът следва да реши спора при
отчитане на всички документално удостоверени обстоятелства от значение за заявеното
обстоятелство, вкл. и онези представени в производството, развило се пред него. Това
тълкуване на закона съответства и на разпоредбата на чл. 533 ГПК, утвърждаваща
служебното начало в охранителното производство, каквото се явява и настоящото. /Решение
№ 1/01.06.2021 г. по т. д. № 863/2021 г. по описа на СГС/.
Съдът не споделя също доводите на ДЛР за липса на документ за внесен в банка
капитал с цел увеличението на последния. Както се сочи в самия отказ, представено е
платежно нареждане, с отбелязано в неговото основание „промяна уставен капитал“.
Наличието на този документ, изхождащ от новия съдружник, тълкувано във връзка с
приетите от едноличния собственик на капитала решения от 31.05.2022 г. води до извод, че
целта на плащането е била именно извършването на капиталова вноска.
Доколкото липсват искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски в полза на
жалбоподателя и доказателства за извършването им, такива не следва да му бъдат
присъждани. При този изход на спора разноски не се следват и на АВ.
Воден от горното, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Отказ № 20220604191845/ 07.06.2022 г. на длъжностно лице по
регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20220604191845/
04.06.2022 г. за вписване по партида на „РСВ 2020“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Стара планина“ № 45 на промяна в обстоятелствата –
увеличение на капитала на дружеството от 2 лв. на 4 лв., приемането на нов съдружник –
Румен Николов Славев, ЕГН ********** и избора на последния за нов управител на
дружеството, съответно заличаването на досегашния управител – Димитър Колев Донев и
4
обявяването на приетия нов учредителен акт на дружеството.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да извърши заявените със заявление с вх. №
20220604191845/ 04.06.2022 г. вписвания по партида на „РСВ 2020“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Стара планина“ № 45, на промяна в
обстоятелствата – увеличение на капитала на дружеството от 2 лв. на 4 лв., приемането на
нов съдружник – Румен Николов Славев и избора на последния за нов управител на
дружеството, съответно заличаването на досегашния управител – Димитър Колев Донев и
обявяването на приетия нов учредителен акт на дружеството.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенция по вписванията и приложения към молба с вх. No
15452 / 28.06.2022г. актуален дружествен договор за обявяването му, едновременно с
влязлото в сила решение на съда.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд
в седемдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5