РЕШЕНИЕ
№ 5122
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20241110213233 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Б. Н. срещу наказателно постановление
/НП/ № *************г., издадено от началник група към О „ПП“ - СДВР, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, предл. 4
от ЗДвП за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата е отправено искане за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Изведени са твърдения за издаването му при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, изразяващи се в неизвършване на
предварително разследване, непосочване на свидетелите-очевидци на
извършването на нарушението, невръчване на НП по надлежния ред и
неспазване на реда за съставяне и връчване на АУАН. Изтъкнато е също и
противоречие с материалния закон, изразяващо се в това, че деянието не
съставлява престъпление. На отделно основание се сочи, че наложеното
наказание е непропорционално и явно несправедливо.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от упълномощения си защитник – адв. С. от САК. В хода на
пледоариите тя моли да бъде взето предвид, че разпитаните на съдебното
следствие свидетели не са присъствали на местопроизшествието при самото
извършване на нарушението. Моли да бъде постановено решение, с което да
бъде отменено атакуваното наказателно постановление.
1
Въззиваемата страна О „ПП“ - СДВР не изпраща представител,
становището си по същество на делото и по основателността на жалбата
изразява под формата на писмени бележки. Прави искане за отхвърляне на
жалбата и оставяне на НП в законна сила като правилно и законосъобразно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 14.12.2023 г. около 18:10 часа в гр. С., жалбоподателят Т. Н.
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „С.“, модел
„Ф.“ с рег. № ************. Движел се по бул. „А.“ с посока на движение от
бул. „Ч. в.“ към ул. „Б.“. На кръстовището с ул. „М.п.“ имало пешеходна
пътека, обозначена с пътен знак „*******“ и пътна маркировка „*******“ тип
„З.“, очертана с широки непрекъснати линии, успоредни на оста на пътя. По
нея пресичала свидетелката Р. Д., придвижвайки се отдясно наляво спрямо
траекторията на движение на автомобила. Пешеходката била оставила децата
си в намиращия се в непосредствена близост плувен комплекс и се стремяла
да се домогне до отсрещната страна на пътното платно. Преди да предприеме
пресичането си тя се била огледала и въз основа на това формирала представа
за безпрепятственото си преминаване по пешеходната пътека.
Приближавайки се към кръстовището с ул. „М. п.“, жалбоподателят не
изпълнил задължението си да спре и осигури предимство на пешеходката,
която законосъобразно пресичала платното за движение на указаното за целта
място. Водачът на превозното средство не пропуснал пешеходката, която
отдавна била стъпила на пешеходната пътека, и вече била изминала няколко
крачки по нея. Вследствие на това, настъпил удар между движещия се лек
автомобил и свидетелката Д., който наложил специализирана медицинска
намеса. Жалбоподателят Н. преустановил движението си и помогнал на
пострадалата да се изправи, като неколкократно предложил да я
транспортира до лечебно заведение, но тя отказала.
След като пристигнал на местопроизшествието, съпругът на
свидетелката Д. я откарал в УМБАЛСМ „Н. И. П.“, където е поставена
работна диагноза контузия на главата, лявото рамо, ламбалната област и
навяхване на шията. След това тя била освободена за домашно лечение. По
нареждане на ОДЧ в болницата пристигнал екип от полицейски служители в
състав от свидетелите А. Д. и М. С., които снели сведения от пострадалата и
съобразили желанието да бъде включена в предстоящия да се състави
констативен протокол за пътно-транспортно произшествие. Органите на реда
посетили и самото местопроизшествие, където установили самоличността на
водача на превозното средство и го тествали за употреба на алкохол и
наркотици. След като снели писмени сведения и от него, изготвили скица,
илюстрираща механизма на настъпване на сблъсъка между лекия автомобил и
пешеходката, както и констативен протокол, в който подробно описали
установените обстоятелства по повод настъпилото ПТП.
След преценка на събраните данни, на 15.12.2023 г. свидетелят А. Д.
2
съставил на водача Т. Н. акт за установяване на административно нарушение
№ 1131242/15.12.2023 г. В него служителят на О „ПП“ – СДВР описал
фактическите си констатации, синтезирани в твърдение за непропускане и
реализиране на ПТП с пешеходец, преминаващ по обозначена пешеходна
пътека, което нарушение квалифицирал като такова по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
Актът бил връчен на водача срещу подпис, като в законоустановения срок
срещу него не са постъпили писмени обяснения и възражения.
На 04.01.2024 г., при идентична словесна обосновка и правна
квалификация на нарушението, било издадено процесното наказателно
постановление № *************** г., с което за извършеното от
жалбоподателя нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на
основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на свидетелите А. Д., М. С. и Р. Д., както и въз основа на
писмените доказателства, приобщени към материалите по делото, а именно –
АУАН, скица на ПТП, констативен протокол относно посетено ПТП, справка-
извлечение за нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заповед на
директора на СДВР и заповеди на министъра на вътрешните работи.
Събраната в хода на съдебното следствие гласна доказателствена
съвкупност се характеризира със своята обективност, последователност и
хармоничност. Показанията на разпитаните свидетели са вътрешно
непротиворечиви, взаимно кореспондиращи си и напълно съответни на
приобщените по делото писмени материали. Въз основа на тях съдът изгради
изводите си досежно времето и мястото на настъпилия инцидент, пътната
обстановка в процесния участък, обозначението на поставената пешеходна
пътека и нейното разположение на пътното платно, начина на придвижване на
пешеходеца и противостоящото му настъпателно приближаване на лекия
автомобил, управляван от жалбоподателя. Анализът на гласните доказателства
разкрива още и общественоопасните последици, настъпили в резултат от
действията на водача на превозното средство, изразяващи се в травмирането
на пострадалата до степен на причиняване на контузии, наложили
медицинското третиране, и описани подробно в приложения между
кориците на делото констативен протокол. Свидетелката Д. пресъздава
преките си спомени от инцидента, които спомагат за изясняване на
обстоятелствата и причините, довели до настъпилото ПТП. Заявеното от нея
състояние на дезориентация не е повлияло на когнитивните способности в
негативна насока, тъй като пред съда тя успешно пресъздаде цялата
последователност на своите телодвижения още от инициирането на
пресичането си, стъпването на пешеходната пътека, опасното приближаване
на лекия автомобил на жалбоподателя, забързването на походката и
последвалия удар, настъпил въпреки положените от нея усилия да го избегне.
Разказът на пострадалата от произшествието проследява хода на събитията в
тяхната логическа поредност и разкрива неговото проявление в светлината на
непредубеденото му презентиране. Съответствието на наведените от
свидетелката Д. фактически данни с останалите събрани доказателствени
3
средства мотивира настоящия състав на съда да им се довери напълно и да ги
ползва като основополагаща структурна единица в процеса по изграждане на
фактическите изводи по делото.
Съдът кредитира още и разказаното от свидетелите Д. и С., които са
били изпратени по сигнала за настъпило ПТП с пострадало лице, което
детерминира тяхната съпричастност към процедурата по установяване на
нарушението. Фактът, че по разпореждане на ОДЧ те са посетили болничното
заведение за да снемат сведения от пешеходката, не изключва предприетото от
тях изследване на спорните обстоятелства, а точно обратното –
съобразяването и на позицията на свид. Димитрова като участник в ПТП само
показва пълноценното осъществяване на служебните им дейности, и не
изключва обстоятелството, че те са посетили и местопроизшествието, на което
са съставили скица и са снели данни от водача, отговорен за причиняването на
инцидента. Липсата на конкретизация в спомените на полицейските
служители относно настъпилите обстоятелства е оправдано от ежедневно
осъществяваната от тях дейност и предопределя качествените характеристики
на показанията им. Свидетелите Д. и С. потвърдиха съответните си качества на
актосъставител и свидетел по съставяне на АУАН, които пряко произтичат от
посещението им на местопроизшествието и осъщественото изследване на
релевантните обстоятелства от значение за правилното идентифициране на
извършеното нарушение на правилата за движение. Тъй като свидетелите
категорично поддържат написаното в акта, съдът прие, че може и следва да
цени и самия АУАН, който по своята правна природа е писмено
доказателствено средство досежно посочените в него дата на съставяне, автор
на деянието, индивидуализация на автомобила и на въведената в съответния
пътен участък организация за пресичането на пешеходците.
От справката за нарушения на жалбоподателя съдът установи
многобройните му и разновидни нарушения на ЗДвП, ритмично проявявани
през един продължителен период от време.
Видно от приобщените по делото заповеди за делегиране на
компетентност, АУАН и НП са издаден от активно легитимирани за тези цели
субекти.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от процесуално
легитимирано лице, подадена е срещу административен акт, подлежащ на
съдебен контрол пред настоящата съдебна инстанция, в съответния за това
срок, но разгледана по същество тя е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в
рамките на неговите правомощия. В административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да представляват основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление и да са довели до нарушаване правото му на
защита.
4
Особено внимание заслужава релевираното от жалбоподателя
възражение за неспазване на процедурата по съставяне на АУАН, което съдът
намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН,
актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. Според алинея 3 на същия
член, при липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в
тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели,
като това изрично се отбелязва в него. Следователно, няма пречка актът да
бъде подписан само от един свидетел /както е в процесния случай/, но само
ако същият е бил свидетел - присъствал при извършване или установяване на
нарушението. Във всички останали случаи, когато свидетелят е само свидетел
на съставянето на акта, но не и свидетел, присъствал при извършване или
установяване на нарушението, актът следва да бъде съставен в присъствието
на двама свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В процесния
случай безспорно е налице нарушение на процесуалните правила, което обаче
не е рефлектирало в реалното ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Съгласно трайно установената съдебна практика,
констатираното нарушение не влече като своя закономерна и безусловна
последица отмяната на издаденото наказателно постановление, а следва да се
изследва във всеки конкретен случай довело ли е нарушението до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Макар формално да е
налице нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, в случая то не се
явява съществено, тъй като в съдебно заседание чрез разпит на полицейските
служители на О „ПП“ - СДВР и на пострадалото от нарушението лице бяха
установени обстоятелствата по съставянето на АУАН, последователното
посещение на болничното заведение и на местопроизшествието, както и
механизма на настъпване на ПТП. Следователно, в съдебната фаза на
административнонаказателното производство бяха положени усилия за
установяване и разпитване на известните свидетелите, съпричастни към
дейността по идентифициране на разследваната неправомерна деятелност, и
въз основа на техните показания съдът изгради фактическите си изводи. В
съдебната практика допуснатата нередност в акта се категоризира като
отстранима такава по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, която разпоредба
предполага наказателно постановление да се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина (в подкрепа на
това виждане и в противовес с абсолютизираното опорочаване на
производството при допуснато нарушение от този тип вж. Решение № 358 от
21.01.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 8768/2021 г., Решение № 2519 от
16.04.2018 г. на АдмС - София по адм. д. № 11829/2017 г., Решение № 1434 от
7.03.2017 г. на АдмС - София по адм. д. № 11496/2016 г., Решение № 1233 от
27.02.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 11049/2022 г., Решение № 6832 от
19.11.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 8816/2021 г.). Отделно от това, с
разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН се конкретизира, че актът се подписва от
5
съставителя и поне от един от свидетелите в него, след което се предявява на
нарушителя да се запознае със съдържанието му. Следователно,
непосочването на втори свидетел не рефлектира върху обстоятелството на
законосъобразното съставяне на акта, тъй като по смисъла на чл. 43, ал. 1
ЗАНН е достатъчен подпис на един свидетел, без да се съобразява качеството,
което има той има - дали е свидетел при извършването или установяването на
нарушението или при съставянето на акта. Наред с това, съдът все пак
съобрази и индикациите за наличието на предпоставките, обуславящи
приложимостта на изключението по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, а именно – липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на
нарушението, или невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие. Сред
материалите по административнонаказателната преписка са налице данни за
единствен очевидец на нарушението – пострадалата Р. Д., която след
настъпването на инцидента не е била във обективна възможност да вземе
участие в съставянето на АУАН с оглед на влошеното си физическо състояние.
Въпреки това, със снемането на показанията в хода на съдебната фаза, беше
преодоляна невъзможността да участва при поставянето началото на
административнонаказателното производство, както и да спомогне за
разкриването на обективната истина. На следващо място, макар като свидетел
в акта да е отбелязан служителят на О „ПП“ – СДВР М. С. като е вписано
изрично, че същият е бил единствено свидетел при съставяне на акта, от
неговите показания и тези на актосъставителя А. Д. несъмнено се установява,
че двамата полицейски служители са взели активно и непосредствено участие
в установяването на нарушението, като лично са изготвил констативния
протокол за ПТП, както и скицата към него, посетили са
местопроизшествието, медицинското заведение, в което пострадалата е
приета, снели са сведения от участниците в ПТП, изготвили са докладна
записка за случая. Съвкупната оценка на предприетите от тях оперативни
дейности показва, че в практически аспект именно те са били основни
участници в дейността по установяване на нарушението, което консолидира
възприетия вече извод, че съставянето на АУАН в присъствието само на един
свидетел в конкретиката на настоящата хипотеза не съставлява съществено
процесуално нарушение, изискващо отмяната на НП на формално основание.
По въпроса за приложението на материалния закон съдът намери за
безспорно установено, че жалбоподателят Т. Н. е нарушил разпоредбата на чл.
119, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозна средство е
длъжен да пропусне преминаващия по пешеходната пътека пешеходец, като
намали скоростта си или спре. В процесната хипотеза е несъмнено установено
Т. Н. да е управлявал ППС, като е преминал през пешеходната пътека, без да
пропусне придвижващия се по нея пешеходец, с което е реализирал пътно-
транспортно произшествие с негово участие.
Деянието е извършено виновно, като в съзнанието на жалбоподателя е
имало представи относно факта, че управлява превозно средство и преминава
през обозначена с пътен знак и маркировка пешеходна пътека, както и
представи относно преминаващия през пешеходната пътека пешеходец. При
наличието на тези представи е допуснал осъществяването на нарушението,
6
като не е спрял за да пропусне пресичащия пешеходец.
Правилно е приложена и относимата към случая санкционна разпоредба
на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, предполагаща причиняването на ПТП като резултат
от нарушаването на предписанията на пътните знаци, пътната маркировка и
другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване,
за изпреварване или за заобикаляне, в случаите, когато от това е създадена
непосредствена опасност за движението. За така извършеното
административно нарушение административнонаказващият орган е наложил
глоба в размер на 200 лв., която е в абсолютен законоустановен размер и не
подлежи на редуциране.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Процесната
хипотеза не разкрива нарушение, посягащо в по-ниска степен върху
закриляните обществени отношения, спрямо други нарушения от този вид,
същевременно и жалбоподателят се показа като системен нарушител на
установените правила за движение по пътищата.
При този изход на делото, жалбоподателят Т. Б. Н. следва да бъде осъден
да заплати в полза на СДВР сумата от 80 /осемдесет/ лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № *************** г.,
издадено от началник група към О „ПП“ - СДВР, с което на Т. Б. Н. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на
основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП за нарушение на чл.
119, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя Т. Б. Н. с ЕГН ********** да заплати на
Столичната дирекция на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- град
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията предвидени в НПК и по реда на
глава дванадесета от АПК.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8