Присъда по дело №218/2021 на Окръжен съд - Добрич

М О Т И В И

по присъда № 7/29.07.2021г. по н.о.х.д.№ 218/2021г.
по описа на Добрички окръжен съд

Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу
подсъдимия за това, че на ***г. в землището на с.С., общ.Д., на автомобилен път с настилка
с идентификатор № ***, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил
„***“ с рег. № ***, за което не е имал необходимата правоспособност ***, изискваща се за
управление на товарен автомобил/, нарушил правила за движение по пътищата,
регламентирани в Закона за движение по пътищата, а именно – чл.132, т.1 от Закона за
движение по пътищата, съобразно който: „… При превозване на пътници водачът е длъжен
… да извършва превоза с предназначени за това пътни превозни средства …“ и чл.134, ал.2
от Закона за движение по пътищата, съобразно който: „… В каросерията на товарен
автомобил може да се превозват лица, които товарят, разтоварват, съпровождат, приемат или
предават превозвания товар, като бъде осигурена тяхната безопасност …“, и по
непредпазливост причинил *** на П. Д. Ж. с ЕГН – *** - престъпление по чл.343, ал.3, б.
„б“, пр.1-во във вр. с ал.1, б. „в“, пр.1-во във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
В съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на
ДОП, като се пледира за признаването на подсъдимия за виновен в извършване на
горевизираното престъпление, независимо от съпричиняването на вредоносния резултат и от
страна на пострадалия, и се претендира налагане на наказание „лишаване от свобода” за
срок от четири години и шест месеца, което след съответно редуциране с една трета, да бъде
определено в размер на три години, и на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването му бъде
отложено за срок от пет години. Прави се искане и за постановяването на лишаване на дееца
от право да управлява МПС за срок от две години.
Частният обвинител Ж.Ж. се солидаризира изцяло със становището, изразено от
представителя на прокуратурата.
Повереникът на частните обвинители Д.Д., П. П. Д. и С.Ж. също пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като счита, че
наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено в размер на шест години, което
след редукцията с една трета, води до изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок
от четири години. В допълнение уточнява, че иска наложеното наказание лишаване от
свобода да бъде отложено със съответен изпитателен срок, както и да бъде постановено по
отношение на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС за срок над три
години.
Повереникът на частния обвинител В.Б. прави искане подсъдимият да бъде признат
за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказание лишаване от
свобода над три години, което ако след съответното редуциране с една трета е до три
години, да бъде отложено изтърпяването му на основание чл.66, ал.1 от НК. По отношение
на наказанието лишаване от право за управляване на МПС пледира същото да бъде
определено в максималния, визиран в закона срок.
Частните обвинители Д.Д., С.Ж. и В.Б. изцяло се солидаризират със становищата,
изразени от техните повереници.
Подсъдимият на основание чл.371, т.2 от НПК прави пълно признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не бъдат
събирани доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимия, въпреки че изтъква
1

наличието на съпричиняване от страна на пострадалия поради наркотично и алкохолно
повлияване, както и нарушаването от негова страна на разпоредбата на чл.135 от Закона за
движението по пътищата, в съдебно заседание не се противопоставя подзащитният му да
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Релевира, че са налице превес на
смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства, поради което пледира да му бъде
наложено наказание в законоустановения минимум, което да бъде съответно редуцирано с
една трета и на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването му да бъде отложено с
изпитателен срок от три години. По отношение на лишаването от право да управлява МПС,
същият счита, че наказанието следва да бъде наложено за срок от 2 години, в каквато насока
е искането на прокурора.
Подсъдимият се придържа към изразеното от защитника си становище и при
предоставената последна дума заявява, че иска да му бъде наложено „условно наказание“.
След като обсъди събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът
намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
Свидетелят А. Д. П. бил *** на управителя на „Ф.“ ЕООД - град Д., което имало
сключен договор с ТП „ДГС Д.“ за добив на дървесина. В тази връзка дружеството
разполагало с разрешително за достъп до горски територии, издадено от ТП „ДГС Д.“.
Свидетелят П. отговарял за изпълнение на горепосочения договор и за целта сключил
граждански договор със свидетеля П. Д. М. за товарене, извоз и претоварване на тир станция
на дървесина от отдели 116г и 117в, неразделна част от горски масив, намиращ се в
землището на с.С., общ.Д.. В изпълнение на гражданския договор, за който се говори по-
горе, свидетелят М. ангажирал за извършване на работата по договора пострадалото лице по
настоящото досъдебно производство П. Д. Ж. и свидетелите С. Д. Ж., Н. Г. К., както и
подсъдимия по досъдебното производство Т. П. Д., всички от с.Л. К., общ.А., обл.В..
На ***г. пострадалият П. Д. Ж., свидетелите С. Д. Ж., Н. Г. К. и подсъдимият Т. П. Д.
отишли на работа в горския масив, намиращ се в землището на с.С., общ.Д.. В часовете
преди обяд товарили нарязани дърва на оставен преди четири месеца за престой в горския
масив, неминал технически преглед и неразполагащ със застраховка „Гражданска
отговорност“ товарен автомобил „***“ с рег. № *** /автомобилът не се ползвал за движение
по други пътища, а единствено по път в горския масив от сечище до тир станция/,
собственост на подсъдимия Т. П. Д., с който извозвали натоварените на товарния автомобил
дърва до тир станция, намираща се в същия горски масив, и ги претоварвали на по-голям
камион /тир/. Около *** часа пострадалият П. Д. Ж., свидетелите С. Д. Ж., Н. Г. К. и
подсъдимият Т. П. Д. решили да обядват и да си починат. Установявайки, че нямат вода за
пиене, четиримата решили да отидат с товарния автомобил „***“ до хижа, където имало
питейна вода.
Подсъдимият Т. П. Д., макар и да не разполагал със свидетелство за управление за
категория „С", даваща му право да управлява товарен автомобил, а единствено със
свидетелство за управление за категория „В“, се качил на шофьорското място и седнал зад
волана на товарния автомобил. Вдясно до него в кабината на товарния автомобил седнал
свидетелят С. Д. Ж., а пострадалият П. Д. Ж. и свидетелят Н. Г. К. се качили на каросерията
на товарния автомобил, като първият от тях застанал прав, отпред вляво в каросерията, а
вторият – прав, отпред вдясно в каросерията. Пострадалият П. Д. Ж. и свидетелят Н. Г. К. се
държали за метални колове, които били монтирани отляво и отдясно в предната част на
каросерията. Каросерията на товарния автомобил нямала странични бордове или канати, а
вместо тях отстрани имало колове за ограничаване на дървата, които по предназначение
следвало да бъдат товарени на нея. Около *** часа подсъдимият Д. привел в движение
товарния автомобил и го извел от гората на разположен покрай нея автомобилен път с
настилка, който бил стопанисван от ТП „ДГС Д.“ и бил държавна частна собственост.
Същият /пътят/ бил отворен за обществено ползване и с асфалтова настилка /автомобилен
2

път с настилка с идентификатор № ***, намиращ се в землището на с.С., общ.Д./.
Подсъдимият Д. подкарал товарния автомобил по горепосочения път и достигнал с него до
Т-образно кръстовище, където трябвало да завие надясно в посока към хижата. Пътната
настилка била асфалтова, силно износена, с множество неравности, хоризонтална. Времето
било ясно, слънчево. Метеорологичната видимост била отлична. Товарният автомобил
навлязъл с висока скорост, субективно преценена като такава от свидетелите С. Д. Ж. и Н. Г.
К., в десен завой и на трета предавка, според подсъдимия Д.. При движението си по кривата
на десния завой, управляващият товарния автомобил подсъдим Д., превключил от трета на
втора предавка. В резултат на инерционните сили, действащи върху телата на намиращите
се на товарната платформа /каросерията/ лица и при разлюляването на автомобила при
превключване на предавателната кутия и преминаването през неравностите на пътя,
пострадалият П. Д. Ж., намиращ се в лявата част на товарната платформа, изпаднал вляво от
автомобила върху платното за движение на „… главата си …“, след което в резултат на
възникналите моментни сили, продължил движението си, претъркулвайки се и плъзгайки се
по допирателната на кривата на завоя, и се установил в покой върху левия затревен банкет.
При падането си от товарната платформа на автомобила пострадалият П. Д. Ж. получил
телесни увреждания, които впоследствие се оказали *** Независимо, че на
местопроизшествието своевременно пристигнал автомобил на ЦСМП-град Д. и въпреки
положените от медицинския екип усилия, в *** ч. на ***г. П. Д. Ж. ****, видно от
показанията на свидетеля Р. МЛ. Г..
Както е станало ясно от заключението по изготвената при разследването съдебно-
медицинска експертиза № 65/2020 г., след огледа и при *** пострадалия П. Д. Ж., е било
установено, че при произшествието, предмет на разследване по настоящото наказателно
производство, пострадалото лице е получило *** Причината за *** на пострадалия П. Д. Ж.
била ***
Видно от заключението по химическа експертиза № 116/14.09.2020 г. в изследваната
проба кръв, взета от *** на пострадалия П. Д. Ж., е било доказано наличието на 0.52
промила етилов алкохол.
Съгласно съдебно-химическа експертиза № І-23/25.09.2020 г. в изследваната проба
кръв, взета от ***на пострадалия П. Д. Ж., е било доказано наличието и на амфетамин и
метамфетамин, освен на етилов алкохол /0.45 промила/.
Видно от заключението на химическа експертиза № 654/17.07.2020 г. в изследваната
проба кръв, взета от обвиняемия Т. П. Д., не е било установено наличие на етилов алкохол.
С автотехническа експертиза, изготвена при разследването на 04.08.***г., е било
установено, че при извършен оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост,
окачването на задния мост, ходовата част и спирачната система на товарния автомобил
„***“ с рег. № ***, не били установени повреди, които да са съществували преди
произшествието и които да са могли да станат причина за неговото настъпване. Със същата
експертиза са били установени и техническите характеристики на товарния автомобил.
Със съдебно-техническа експертиза, изготвена на 29.11.** г., е бил изяснен
механизма на произшествието /описан по-горе в настоящите мотиви/, били са посочени
причините за злополуката – пострадалият П. Д. Ж. е пътувал в каросерията на товарния
автомобил, след като това не е било разрешено, и е проявил липса на концентрация и
съобразителност, вследствие на което при завиването на товарния автомобил надясно на Т-
образно кръстовище, се е изпуснал от металния кол, за който се е държал; подсъдимият Т. П.
Д. като водач на товарния автомобил бил допуснал превоз на хора в непредназначено за тази
цел пътно превозно средство и извършвайки маневри с товарния автомобил, не се бил
съобразил с факта, че на каросерията има хора, които са застрашени от падане от нея. В
експертизата е било посочено, че при превозване на пътници водачът е бил длъжен да
извършва това само с предназначени за това пътни превозни средства, какъвто в случая не е
3

бил товарния автомобил „***“ /каросерията на товарния автомобил е била предназначена за
превоз на товари, но не и на хора/; че в каросерията на товарния автомобил е било
разрешено да се превозват единствено лица, които товарят, разтоварват, съпровождат,
приемат или предават превозвания товар и то при осигурена тяхна безопасност, а в
конкретния случай ситуацията не е била такава – товарният автомобил е бил използван не за
извършване на работата, за която е бил предназначен /да превозва товар/, а е бил празен и
бил използван, за да се отиде с него за вода; че за да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, а в случая водачът на товарния
автомобил притежавал свидетелство за управление за категория „В“, но не и за изискуемата
категория „С“.
С комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза № 37/2021 г.,
изготвена при разследването, освен че е станал ясен механизма на произшествието,
разследвано по наказателното производство /описан по-горе в обстоятелствената част на
мотивите /, и е било посочено, че товарният автомобил „***“ с рег. № ***, от който е паднал
пострадалият П. Д. Ж., е бил предназначен за превоз на товари, а не на пътници, е
допълнено, че товарният автомобил е бил оборудван с кабина, разполагаща с 1 + 1 места /за
водача и пътника до него на дясната седалка/, и каросерия, предназначена за превоз на
товари от тип „платформа“, която по конструкция е открита и няма странични панели
/канати/ или друг вид оборудване. Експертите са приели, че е налице пряка причинно-
следствена връзка между обстоятелството, че пострадалият П. Д. Ж. се е намирал на
откритата каросерия на товарния автомобил по време на движение на последния, изпадането
на пострадалото лице от нея и получената *** *** на Ж..
Съгласно заключението на вещите лица по комплексната автотехническа и съдебно-
медицинска експертиза № 180/2020 г., непосредствено преди произшествието товарният
автомобил „***“ с рег. № *** се е движел със скорост около 48.64 км/ч. Съобразно
автотехническа експертиза, изготвена на 12.02.2021г., критичната скорост за безопасно
преодоляване на десния завой в района на произшествието от процесния автомобил с оглед
вида на пътната настилка и други условия, е била около 57 км/ч, но е невъзможно да бъде
пресметната безопасната скорост на движение на товарния автомобил, при която би било
възможно да бъде предотвратено падането на П. Д. Ж. от товарната каросерия, тъй като
конструкцията на автомобила е такава, че той е предназначен за превоз на товари, а не на
пътници върху товарната каросерия.
Описаната фактическа обстановка, която не е спорна по делото, се установява от
обясненията на подсъдимия Т. П. Д.; свидетелските показания; протокол за оглед на
местопроизшествие, автотехническите експертизи; съдебномедицинската експертиза,
комплексните автотехническа и съдебно-медицински експертизи и химически експертизи
за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на
подсъдимия и на пострадалия, както и от другите приложени и приобщени на основание
чл.283 от НПК и чл.284 от НПК по делото писмени и веществени доказателства.
При гореизложената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна
страна следното:
От обективна страна подсъдимият Т. П. Д. на ***г. в землището на с.С., общ.Д., на
автомобилен път с настилка с идентификатор № ***, при управление на моторно превозно
средство – товарен автомобил „***“ с рег. № ***, за което не е имал необходимата
правоспособност ***, изискваща се за управление на товарен автомобил/, нарушил правила
за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата, а именно –
чл.132, т.1 от Закона за движение по пътищата, съобразно който: „… При превозване на
пътници водачът е длъжен … да извършва превоза с предназначени за това пътни превозни
средства …“ и чл.134, ал.2 от Закона за движение по пътищата, съобразно който: „… В
4

каросерията на товарен автомобил може да се превозват лица, които товарят, разтоварват,
съпровождат, приемат или предават превозвания товар, като бъде осигурена тяхната
безопасност …“, и по непредпазливост причинил *** на П. Д. Ж. с ЕГН – ***.
Фактът, че пострадалият също е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, бидейки под въздействието на алкохол и наркотични вещества, и е пътувал и то
прав в каросерията на товарен автомобил, след като това не е било разрешено, не изключва
реализирането на отговорността на водача на МПС. След качването му в каросерията на
товарния автомобил, той се явява опасност за движението, която подсъдимият е имал
обективната възможност да избегне, като му забрани да прави това.
От субективна страна подсъдимият Т. П. Д. при извършване на деянието е действал
при форма на вината „непредпазливост” по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК.
Макар да не е предвиждал реализирането на процесния престъпен резултат, деецът
безусловно е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването му. Същият сам се е поставил
в състояние на управление на МПС в нарушение на горепосочените разпоредби и не би
могъл да претендира, че е бил в невъзможност да предотврати вредоносния резултат.
Ето защо съдът приема, че с описаните по-горе действия, подсъдимият Д. от
обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл.343, ал.3, б. „б“, пр.1-
во във вр. с ал.1, б. „в“, пр.1-во във вр. с чл.342, ал.1 от НК - на ***г. в землището на с.С.,
общ.Д., на автомобилен път с настилка с идентификатор № ***, при управление на моторно
превозно средство – товарен автомобил „***“ с рег. № ***, за което не е имал необходимата
правоспособност ***, изискваща се за управление на товарен автомобил/, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.131, т.1 от ЗДв.П и чл.134, ал.2 от ЗДв.П и по
непредпазливост причинил *** на П. Д. Ж. с ЕГН ***.
По отношение на другите допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата, извън посочените по-горе / управление на МПС при липсата на сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ и преминат технически преглед на МПС /, следва да
се отбележи, че тъй като не са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
общественоопасен резултат, не се вземат предвид при квалифицирането на деянието.
Причината за извършване на престъплението следва да се търси в незачитането на
установения в държавата правов ред и липсата на самоконтрол.
По отношение на наказанието:
При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия, съдът се съобрази не само с
предвидената в НК санкция, но и със степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от него деяние и данните относно личността му, като констатира следните
обстоятелства от значение за отговорността му:
Подсъдимият Т. П. Д. е роден на ***г. в град В., живущ в с.Л.К., ******, ЕГН
**********.
При определяне на наказанието настоящият съдебен състав, констатира, че
процесното деяние е извършено при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия
Д. обстоятелства, отчетено и от представителя на ОП – Д. в хода на съдебните прения.
Същият е с **** Гореизложеното (наличието на превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства) обуславя наличието на предпоставки за налагане на наказание в
законоустановения минимален размер, при условията на чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а
от НК. В тази връзка съдът намира, че налагането на наказание лишаване от свобода за срок
от три години, което след редуциране с 1/3, води до изтърпяване на санкция лишаване от
свобода за срок от две години, би следвало в достатъчна степен да изпълни
предназначението на генералната и лична превенция, а именно: да бъде поправен и
превъзпитан деецът към спазване на законите и добрите нрави; да му се въздейства
предупредително, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
5

членове на обществото да се въздържат от подобен род престъпни прояви. Предвид
обстоятелството, че престъплението, извършено от подсъдимия не е *** съдът преценява, че
за поправянето му не е наложително да изтърпява ефективно наказанието лишаване от
свобода, тъй като целите, визирани в чл.36 от НК биха били постигнати с отлагане на
изпълнението му за срок от три години съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.
Доколкото срокът на лишаването от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК не може да бъде
по-кратък от срока на определеното наказание лишаване от свобода /по аргумент от чл. 39,
ал. 3 от НК/, настоящият съдебен състав счита, че следва да постанови за срок от две години
лишаването на дееца от право да управлява МПС съгласно чл. 343г. във вр. с чл. 37, ал. 1, т.
7 от НК.
По отношение на веществените доказателства:
На основание чл.111, ал.1 от НПК веществените доказателства - листа и клонки,
запечатани в плик /л.10, том 1 от ДП № 33/2020г. на ОСл.О - Д./, след влизане на присъдата
в сила, следва да бъдат унищожени.
По отношение на разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Д. следва да заплати сторените по
делото разноски в размер на 3 312.40 лева по сметка на Окръжна прокуратура – Д.

Председател:
6

Номер на акта:	7
Дата:	29 юли 2021 г. (в сила от 14 август 2021 г.)
Съдия:	Калиптен Ибрям Алид

Дело:	20213200200218
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 юни 2021 г.

Присъда по дело №218/2021 на Окръжен съд - Добрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите