№
гр.София, …..03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми февруари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН
МИЛЕВ
АНЕЛИЯ
ЩЕРЕВА
при секретаря Мариана Косачева и
прокурора Русалина Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
КОЕВ в.н.о.х.д. №5990/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.21 от НПК.
С присъда от 16.03.2016
г. по н.о.х.д. № 20842/2012г.
Софийски районен съд, НО, 16-ти състав е признал подсъдимия Д.П.А. за виновен в това, че на 06.07.2012г., около 22.30ч.,
в град София, на ул. „********, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - удрял лек
таксиметров автомобил „Хюндай Елантра“ с peг. №
********в задна дясна врата, обиждал и заплашвал К.А.М., шофьор на
таксиметровия автомобил, с думите - „********“, като деянието по своето
съдържание се отличавало с изключителен цинизъм - обиждал и заплашвал
пристигналите на място униформени служители от 04 РУ-СДВР - Р.П.Р.и А.Д.О.с
думите „Ще ви избия, *****, утре сте уволнени, свалете ми белезниците и ще ви
пребия“ - престъпление по чл.325, ал.2 вр.
ал.1 НК. Подсъдимият А. е бил осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок
от три месеца, чието изпълнение е било отложено за срок от три години, на осн. чл.66, ал.1 НК. В тежест на подсъдимия са възложени и
направените по делото разноски.
Против присъдата е постъпила
въззивна жалба от Д.П.А., чрез неговия
защитник - адв. В.Б. - САК. В жалбата се твърди, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Оправя се молба за отмяна на съдебния акт и
оправдаване на подсъдимия. В депозирани допълнителни молби към жалбата се релевират доводи за обективна и субективна несъставомерност на осъщественото от А. поведение, като се
изтъква, че с неговите действия общественият ред не е бил грубо нарушен и
същите не се отличават с изключителен цинизъм и дързост. Настоява се, че
подсъдимият не е целял да скандализира обществото и поведението му не е било
насочено срещу конкретни лица.
В закрито заседание на 20.12.2017г. въззивният съдебен
състав, по реда на чл.327 НПК, е преценил, че изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага събиране на доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния
съд, подсъдимият А. не се явява. За него явява адв. Б.
- упълномощен защитник. В дадения ход по същество той моли присъдата да бъде
отменена, като неправилна и незаконосъобразна. Излага становище, че поведението
на подсъдимия неправилно е било квалифицирано като престъпление и първостепенният
съд не го е разграничил от дребното хулиганство. Твърди, че общественият ред не
е бил грубо нарушен, като в подкрепа на тезата си цитира част от свидетелските
показания по делото.
Представителят на прокуратурата моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Отчита, че от събраните по
делото доказателства се установява по несъмнен начин, че подсъдимият е
осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Счита, че изводите на СРС са законосъобразни, като в хода на производството не
са допуснати съществени процесуални нарушения.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
II-ри
въззивен състав,
след като се запозна с доказателствата по делото и обсъди доводите по жалбата,
както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, констатира следното:
В
хода на извършената цялостна проверка относно правилността на атакуваната
присъда на осн. чл.314 НПК, въззивната инстанция намира,
че при постановяване на първоинстанционния съдебен акт са допуснати съществени
процесуални нарушения, които представляват абсолютно основание за отмяната му и
обосновават връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния
съд.
Пъвоинстанционният съд не е изпълнил стриктно вменените му съгласно
разпоредбите на чл.14, ал.1, чл.107 и чл.305, ал.3 НПК задължения да извърши
прецизен и внимателен анализ на събраните доказателства, да вземе решението си
по вътрешно убеждение, основано на обективното, всестранно и пълно изследване
на всички фактически данни по делото, посочвайки аргументирано кои
обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства, като обоснове
съображенията си, въз основа на които е кредитирал едни доказателствени
източници и не се е доверил на други.
Лаконично
в мотивите към присъдата са обсъдени свидетелските показания по делото, като е
посочено единствено, че съдът ги кредитира изцяло, тъй като същите са безпротиворечиви, логични и убедителни и се подкрепят от
събраните по делото писмени доказателства. Районният съдия е посочил, че липсват
противоречия между показанията на свидетелите и не ги е обсъдил поотделно. Настоящият
състав намира, че въпросното становище не следва да бъде споделено и се явява
абсолютно необосновано, доколкото не са изложени, каквито и да било аргументи в
негова подкрепа. Въззивният съд съзря отчетливи разлики между дадените от
свидетелите В.К., К.Н.и Н.К.показания и тези на Р.Р.,
А.О.и К.М.. Първите трима не излагат информация, подкрепяща по несъмнен начин
възприетата от СРС фактическа обстановка, като в показанията им не се съдържат
данни за нанасяне на удар по таксиметровия автомобил от страна на подсъдимия,
както и за агресивно негово поведение спрямо пристигналите на мястото
полицейски служители. В същото време са налице и различия между изложеното от Р.,
О.и М.пред съда и показанията им от ДП, които са били приобщени по реда на
чл.281, ал.4 НПК, като част от инкриминираните деяния се установяват единствено
от въпросните прочетени без съгласието на защитата показания. Първостепенният
съд, обаче, не е изложил никакви съображения във връзка с посочените
противоречия в свидетелските показания, като от мотивите към присъдата не става
ясно кои от тях и в какви техни части са кредитирани или не и с какви
аргументи. Районният съд не е обосновал по никакъв начин решението си да
кредитира именно показанията, подкрепящи изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка, въпреки наличните противоречия между свидетелските
показания.
Освен
че свидетелските показания не са анализирани прецизно и в съответствие със
изискванията на процесуалния закон, първостепенния съд е основал фактическите
си изводи относно част от инкриминираните деяния единствено на показанията на
свидетелите Р., О.и М., прочетени на основание чл.281, ал.4 НПК, което е в
пряко противоречие с нормата на чл.281, ал.8 НПК. От събраните непосредствено
пред СРС свидетелски показания, само тези на свидетелите М.и М.съдържат
конкретна информация, потвърждаваща част от описаната в обвинителния акт
фактология и то единствено досежно обстоятелството по удряне от страна на подсъдимия
А. на управлявания от св. М.таксиметров автомобил. За останалите инкриминирани
деяния - конкретно изречените от А. реплики, данни се съдържат единствено в
прочетените без съгласието на защитата показания на Р., О.и М.от ДП. Реално,
единствено на тях биха могли да се основават фактическите изводи на СРС досежно
въпросните деяния, което обаче представлява съществено процесуално нарушение,
водещо до нарушаване на процесуалните права на подсъдимия. Освен това, лисата
на прецизна обосновка въз основа на какви доказателствени съждения въпросните
обстоятелства са приети за установени от районния съд, лишава, както
подсъдимия, така и въззивните съдии от възможността да
разберат по какъв начин СРС е формирал вътрешното си убеждение.
Въззивният
съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че обсъждането на
доказателствата не трябва да се свежда до преразказ, изброяване на събраните
доказателствени материали или до общи констатации за възприемане на всички
доказателства. В тези случаи са налице т.нар. клиширани мотиви, което следва да
се приравни на липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 НПК. Съдебната практика /напр. Решение
№ 30 от 01.02.1991г. по н. д. № 929/90 г., II н. о./ неотклонно приема, че в
мотивите на присъдата трябва да се излагат конкретно установените фактически
обстоятелства и съответния им доказателствен анализ, а не общи фрази и
твърдения, както е в конкретния случай. Безспорно е, че липсата на адекватен
анализ на доказателствата в мотивите и подмяната му с декларации е съществено
нарушение на процесуалния закон. Не е налице преценка на доказателствата по
делото, когато съдът само посочва поименно в мотивите на присъдата имената на
разпитаните свидетели, без да обсъжда подробно и задълбочено показанията им и
без да изложи съображения защо приема едни от тях и отхвърля други /Решение №
18 от 6.II.1986 г. по н. д. № 654/85 г., II н. о./. Единственото предвидено
изключение от този принцип е относно съдържанието на мотивите при проведено съкратено
съдебно следствие по чл.372, ал.4 НПК, какъвто разглежданият случай не е.
Дори
и да бе коректно становището на СРС за липса на противоречия в
доказателствените материали, последното не означава, че съдът следва да се
задоволи с обща констатация в такава насока и поради тази причина да пропусне
обсъждането им. При всички положения е наложително съдържанието на
доказателствата по делото да бъде анализирано, дори и анализът да доведе до
извод, че доказателствените материали са еднопосочни, без значими противоречия
по съставомерните факти. Оценката за достоверност на
отделните доказателствени материали е от изключително значение за правилното,
законосъобразно и убедително мотивиране на присъдата. Присъдата следва да бъде
мотивирана по начин, от който да личи, че действително са били надлежно
обсъдени всички доказателства по делото и да може да се провери правилността на
направените въз основа на тях фактически и правни изводи. /Р.92-1938-ІІ НО, Р.
1135-1933-ІІ НО/. Приемайки противното, районният съд е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила и е изложил недостатъчни, непълни и неясни
мотиви, което не позволява на въззивния съд да изпълни своята контролна функция.
Всяка постановена присъда представлява логическо единство между диспозитив и мотиви. Съществено процесуално нарушение
представлява несамо пълната липса на мотиви, но и липсата на такава част от
тях, която се отнася до основни въпроси, на които трябва да отговори присъдата.
Когато в обстоятелствената част на присъдата липсва аргументация относно доказателствените
източници, във връзка с които съдът се е произнесъл по основните въпроси
посочени в чл.301 НПК, какъвто е настоящият случай, то винаги се касае за
абсолютно процесуално нарушение, водещо до отмяна на съдебния акт, без да бъдат
изследвани въпросите извършено ли е престъпление от наказателноотговорно
лице /в този смисъл е трайната съдебна практика, материализирана в Решение
152-1975-II н.о. на ВС, Решение 765-1990-I н.о. на ВС, Решение 75-1997-I н.о.
на ВКС и др./.
Във
връзка с изложеното, следва да се отчете, че и практиката на Европейския съд по
правата на човека /ЕСПЧ/ е константна и последователна, че вътрешните съдилища
трябва да излагат с достатъчна яснота и изчерпателност мотивите в решенията си,
което предпоставя пълноценното гарантиране на правото
на справедлив процес, уредено в чл.6 от КЗПЧОС. Според ЕСПЧ, липсата на
съображения ограничава справедливостта в процеса. В такава насока съдът се
произнася по делото „Delcourt cрещу
Белгия“ от 17 януари 1970г., като приема, че „сред гаранциите, които се
съдържат в член 6 на Конвенцията, фигурира гаранцията, че всяко съдебно решение
трябва да бъде добре обосновано, както по отношение на фактите, които се
обявяват за доказани, така и на правото, което е приложено“.
Установените
в настоящия случай недостатъци на атакувания съдебен акт, с които са накърнени
основните начала на правораздаването, обуславят становището на настоящия
съдебен състав, че постановената присъда следва да бъде отменена изцяло, без да
се обсъждат въпросите, досежно правилността ѝ, а това обезпредметява и
анализа на изложените от защитата доводи, касателно недоказаността
на обвинителната теза и обективната и субективна несъставомерност
на осъщественото от подсъдимия А. поведение. Допуснатите нарушения предпоставят повторното разглеждане на делото от друг
съдебен състав на СРС, в хода на което, при стриктното съблюдаване на правата
на страните, да се извърши всестранно и пълно обсъждане на съдържащите се в
доказателствените източници фактически данни и едва тогава да се прецени
извършено ли е престъпление от наказателноотговорен
субект, каква е правната му квалификация и евентуално какво наказание следва да
се определи на подсъдимия.
Въз основа на изложеното и съобразно правомощията на
въззивния съд, визирани в чл.335, ал.2 НПК, същият следва да отмени присъдата
изцяло и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, доколкото в случая е налице абсолютно нарушение на
процесуалните правила - липсват мотиви към присъдата по смисъла на чл.348,
ал.3, т.2 НПК. Освен това е допуснато и съществено процесуално нарушение,
довело до нарушаване на процесуалните права на подсъдимия.
Мотивиран от горното и на основание чл.334‚ т.1 вр.
чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.1 и т.2 НПК‚
Софийски градски съд, Наказателно отделение, II въззивен
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда от 16.03.2016г., постановена по н.о.х.д. № 20842/2012г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16-ти състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за
ново разглеждане от друг състав на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.