№ 19
гр. П., 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:И. Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. И.А
като разгледа докладваното от И. Н. РАДКОВСКИ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20224400600677 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по жалба от частния тъжител А.
Т., против присъда № 14, постановена по НЧХД №347/2021г., по описа на
Районен съд-гр. Ч.Б..
В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на
обжалваната присъда , тъй като извършеното престъпление, за което е
подадена тъжбата е доказано от представеното медицинско заключение и от
показанията на разпитаните свидетели. Така при едно доказано по несъмнен
начин изпълнително деяние първоинстанционният съд е постановил
необосновано оправдателна присъда, поради което е направено искане да
бъде отменена присъдата на Районен съд – Ч.Б. и подсъдимият да бъде осъден
за извършеното престъпление, както и да бъде уважен предявеният
граждански иск.
В съдебно заседание, при разглеждане на настоящото дело,
повереникът на въззивния жалбоподател – адвокат И. В. от АК-П. заяви, че
поддържа подадената жалба и изложи съображения в посочения по-горе
смисъл, а въззивният жалбоподател изрази становище, че поддържа казаното
от неговия повереник.
Защитникът на ответника по въззивната жалба – адвокат П. К., от
АК – П., изрази становище, че жалбата е неоснователна, тъй като от
показанията на разпитаните в първоинстанционното съдебно производство
свидетели по никакъв не се установява че подсъдимият Г. И. е извършил
престъплението, в което е обвинен. Пристигналите на мястото на инцидента
1
полицаи не са установили по никакъв начин да е имало саморазправа или
физически сблъсък между страните в настоящото съдебно производство. Въз
основа на изложеното защитникът на ответника по въззивната жалба направи
искане да бъде потвърдена първоинстанционната присъда, като правилна и
законосъобразна.
Ответникът по въззивната жалба заяви, че поддържа казаното от
неговия защитник.
Въззивната инстанция, като се запозна със жалбата и становищата
на страните, изложени в съдебното заседание, при изпълнение на
задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок, от
правоимащо лице. Въззивната инстанция прие за установено по делото
следното: :
НЧХД № 347/2021 г. е било образувано в Районен съд – гр. Ч.Б. по
повод на подадена тъжба от А. Д. Т., от гр. П., срещу подсъдимия Г. М. И.,
живущ в с. Г., П.ска област, с която му е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 130, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на 21.11.2021 г.,
около 13.30 часа в с. Г., обл. П., на ул. „Д.В.“, пред дом № ***, чрез нанасяне
на удари с глава в лицето, нанасяне на удари с дървен кол /инструмент за
борба със змии/ в областта на главата и кръста, е причинил на А. Д. Т., с ЕГН
**********, с адрес в гр. Ч.Б., обл. П., ул. „К.Б. *“ №*** лека телесна повреда
изразяваща се в причиняване на болки и страдания без разстройство на
здравето.
С присъда № 14 от 04.05.22г., постановена по НЧХД №347/2021г. на
Районен съд – гр. Ч.Б., подсъдимият Г. И., е бил признат за невинен и
оправдан по така повдигнатото с тъжбата обвинение, за извършено
престъпление по чл.130, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявения от частния тъжител граждански иск
срещу подсъдимия, за претърпени от престъплението, предмет на
обвинението неимуществени вреди, в размер на 6000лева, заедно със
законната лихва върху сумата, до окончателното и изплащане, считано от
21.11.2021г.
Настоящата съдебна инстанция провери изцяло правилността на
обжалваната присъда , по която първоинстанционния съд, след като е
преценил събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, вземайки предвид становището на страните, е приел за
установено следното от фактическа страна:
Тъжителят живее в гр. Ч.Б., а подсъдимият в с. Г., обл. П.. На 21.11.2021
година тъжителят заедно с негов приятел – Н.Л., около 13.00 часа били в с. Г..
Решили да отидат до гр. Ч.Б. за да си вземат нещо за храна. Били с
автомобила на Н., който е „О.“, модел „***“, на който тъжителят не знае
регистрационният номер. От гр. Ч.Б., от магазина на Е. си взели храна и се
2
прибрали в с. Г.. Автомобила се управлявал от Н.Л.. Малко след като
подминали домът на Н., на когото тъжителят не знае другите имена, но се
намира в циганската махала, Н.Л. дръпнал ръчната спирачка и автомобила се
завъртял. През това време пред домът на Н. се били събрали няколко човека, в
това число – Н., Г., дъщерята на който живее с Н., и момче което тъжителят
познава като Н.. Въпреки, че колата се завъртяла не са създали опасност за
никой. Хората, които се намирали там започнали да псуват и тръгнали
заплашително към тъжителя и Н.Л.. Л. се изплашил и тръгнал с колата бързо
в посока къщата на тъжителя. Видял, че хората се качили в червен джип,
който мисли, че е на Г. и тръгнали след тъжителя и Н.Л.. Спрели пред домът
на тъжителя. Джипа спрял зад тях и хората от него слезнали бързо. Т. и Л.
също слезли от колата.Н., на Гошо зет му ударил два три шамара на Н.Л. и
един юмрук в областта на лявото око. През това време Г. отишъл при
тъжителя, хванал го за ръцете и му нанесъл няколко удара с глава в лицето.
Разбил му носа. Г. отишъл до джипа и взел едно дърво което завършвало с
топче. Отишъл при тъжителя и с този уред го ударил два-три пъти в главата и
в кръста. Смята, че този уред се използва за борба със змиите. След като го
ударил няколко пъти, той се върнал в джипа, оставил този уред и взел
метална сабя. Тръгнал към тъжителя, който се изплашил и избягал в къщата
на П. М.. Видял как Г. се приближава до Н.Л., хванал му дясното ухо, опрял
сабята в него и го попитал „искаш ли да го отрежа“. Събрали се хора, които
видели какво се случва. Г. /или лице, което той накарал/ се обадило на
полицаите, като преди да дойдат си отишъл до тях с джипа, уж да ги
посрещне, а на практика да скрие сабята и другия уред. След това дошли
полицаите. П. М.а – майка на жената, с която живее тъжителя попитала Г.
защо го бил и той най напред отговорил, че не е бил никой, а след това я
напсувал на майка. Приближил се до нея и започнал да я бута. Всичко това се
случва в присъствието на полицаите. Докато полицаите били на място на
тъжителят от носа течела кръв. Един от полицаите когото познава като Л., го
попитал дали е имало бой. Тъжителят му казал, че Г. го е бил и все още му
тече кръв от носа. Бил със салфетка с помощта на която се опитвал да спре
кръвта, която течела от носа му. На следващия ден тъжителят бил прегледан в
катедра съдебна медицина и му било издадено съдебно медицинско
удостоверение №*** от което е видно причинените му травматични
увреждания.
По съществото си така описаната фактическа обстановка от
първоинстанционния съд представлява дословно възпроизвеждане на
изложеното в подадената от А. Т. тъжба, по повод на която е било образувано
настоящото дело в основния съд.
На следващо място в своите мотиви първоинстанционният съд е
посочил, че гореизложената фактическа обстановка се установява от
приобщените по делото писмени доказателства, включително заверено копие
на медицинско удостоверение №***г., издадено от доц. Д-р С. Д. К., дм.
Началник на ОСМ при УМБАЛ „Д-р Г.С.“ ЕАД-П., докладна записка от РУ
Ч.Б., относно посетен сигнал в с. Г., като подробно и изчерпателно е
възпроизвел съдържанието на всички приложени по делото писмени
3
доказателства, както и съдържанието на изготвената съдебно медицинска
експертиза от д-р П. Т., приета в съдебно заседание на 11.03.2022г. е, според
която на тъжителя А. Д. Т., е причинено – оток и кръвонасядане на ляво теме
на главата, охлузване и кръвонасядане на основата на носа – между две очи,
които уврежданията са травматични и отговарят да са получени по начин и
време, както се съобщава – удар с глава в лицето и твърд тъп предмет в
областта на лявото теме на главата, т.е. поне два удара, които находки са
довели до болки и страдания, а ако се приеме, че е имало и кървене от носа
/при посочените данни/, би могло да се приеме и временно и неопасно за
живота разстройство на здравето.
Описаната по-горе фактическа обстановка, според първоинстанционния
съд, се доказва и от приобщените по делото гласни доказателства, съдържащи
се в показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители, В.В. и
Л.В., посетили по сигнал мястото на инцидента в село Г., които съдът е
оценил като безпристрастни и съответни на писмените доказателства по
делото.
Изложеното до тук в мотивите към първоинстанционната присъда
обуславя извод за доказаност на формулираното от частния тъжител А. Т. с
подадената тъжба обвинение на Г. И., тъй като приетата за установена
фактическа обстановка възпроизвежда дословно описанието на инцидента,
изложено в тъжбата, а и защото основният съд е приел, че тази фактическа
обстановка се установява от писмените доказателства по делото, от
заключението на съдебномедицинската експертиза и от показанията на
свидетелите В.В. и Л.В..
Същевременно, след като е направил анализ на показанията на
свидетелите Н.Л., П. А., В. Т.а, В. М.а, Н. Н. и Н. Л., първоивнстанционният
съд е направил извод, че „събраните по делото доказателства не са в
състояние да формират един единствен непротиворечив извод относно
авторството на деянието и начина на извършването му, в които да не се
породят съмнения у съда, че именно подсъдимия е осъществил описаното в
тъжбата деяние.
Въз основа на така изложеното настоящият съдебен състав счете, че при
постановяването на първоинстанционната присъда първостепенният съд е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, от категорията
на абсолютните основания за отмяна на атакуваната присъда и връщане на
делото за ново разглеждане, което се е изразило в следното:
В принципен план присъдата представлява единство от уводна част,
диспозитив и мотиви. В мотивите съдът следва да изложи кои обстоятелства
приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви
са правните съображения за взетите решения, като при наличие на
противоречия между доказателствата трябва да изложи съображения, защо
едни от тях приема, а други отхвърля.
За наличието на мотиви е необходимо да се извърши цялостно
изследване и обсъждане на всички доказателствени източници, да се направи
анализ на установените чрез тях факти, като се изложат собствени доводи и
4
съображения, защо едни от тях се кредитират, а други отхвърлят. Правната
доктрина и съдебната практика е категорична, че когато мотивите са непълни,
неясни или противоречиви е налице процесуално нарушение, което е от
категорията на съществените, тъй като представлява липса на мотиви, а това
на практика означава липса на част от присъдата.
В конкретния случай въззивният съдебен състав констатира, че
мотивите към постановения съдебен акт са неясни и противоречиви в
отделни свои части. По - конкретно контролираният съдебен състав, в
атакувания съдебен акт, от фактическа страна е отразил дословно твърденията
на частния тъжител А. Т., съдържащи се в подадената от него тъжба, като е
посочил че изложената фактическа обстановка се установява от приобщените
по делото писмени доказателства, от изготвената съдебномедицинска
експертиза и от показанията на свидетелите В.В. и Л.В.. Така приетата за
установена от основния съд фактическа обстановка съдържа обстоятелствата
че подсъдимият Г. И. „отишъл при тъжителя, хванал го за ръцете и му
нанесъл няколко удара с глава в лицето. Разбил му носа. Г. отишъл до джипа
и взел едно дърво което завършвало с топче. Отишъл при тъжителя и с този
уред го ударил два-три пъти в главата и в кръста.“
При така приетото за установено от първоинстанционния съд неясно
защо, след това в мотивите си съдът е стигнал до извод, че „събраните
доказателства не доказват по изискуемия съгласно чл.303, ал.2 от НПК
категоричен и безспорен начин факта на осъществяване от страна на
подсъдимия на престъпния състав не само по чл.130, ал.2 от НК, за което му е
повдигнато с тъжбата обвинение, но и каквото и да е друго съставомерно
деяние“, въпреки че съобразно изложеното по-горе е посочил, че
„гореизложената фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства вкл. заверено копие на медицинско
удостоверение №***г. издадено от доц. Д-р С. Д. К., дм. Началник на ОСМ
при УМБАЛ „Д-р Г.С.“ ЕАД-П., докладна записка от РУ Ч.Б. относно посетен
сигнал в с. Г.“, както и от изготвената съдебномедицинска експертиза от д-р
П. Т., приета в съдебно заседание на 11.03.2022г.
С други думи първоинстанният съд не е изложил съображения в
своите мотиви защо първоначално е приел за установено, че подсъдимият е
нанесъл удари на тъжителя, така, както последният е описал това в тъжбата
си, а в последствие съдът е стигнал до извод за недоказаност на обвинението,
повдигнато с тъжбата, относно авторството на деянието и начина на
извършването му.
Освен описаните неясноти и противоречия в мотивите въззивната
инстанция констатира и несъответствие между диспозитива и мотивите към
първоинстанциония съдебен акт, съставляващи също процесуално нарушение
и изразяващи се в с следното:
Първоинстанционният съд на основание чл. 84 ал.1 от НПК е приел
за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения граждански иск
от А. Д. Т., против подсъдимия Г. М. И., за сумата от 6000 лв., представляващ
обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.
5
130 ал.2 вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски, като тъжителят е конституиран по делото и като граждански ищец.
Видно от мотивите към обжалваната присъда първоинстанционният
съд се е произнесъл по предявения граждански иск, като е посочил, че го е
отхвърлил, предвид изхода на делото и оправдаването на подсъдимия.
По същите съображения първоинстанционният съд в мотивите си е
посочил че на основание чл. 190, ал.1 от НПК е осъдил А. Д. Т. да заплати на
подсъдимия направените от него съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въпреки изложеното, в мотивите към обжалваната присъда, в
диспозитива на същата липсва произнасяне на съда както по предявения
граждански иск, така и по присъждане на разноски по делото, а съобразно
съдебната практика - противоречието между диспозитива на присъдата и
мотивите към нея винаги съставлява процесуално нарушение.
По изложените съображения и на основание чл. 335, ал.2, вр. чл.
348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1 от НПК , П.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 14 , от 04.05.2022г., постановена по НЧХД №
347/2021г. на Районен съд – гр. Ч.Б. и връща делото на първата инстанция, за
отстраняване на посочените процесуални нарушения..
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6