Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260042
гр. Ботевград, 09.08.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ****
при участието на секретаря ****, като разгледа
докладваното от съдия ****гражданско дело No 1501 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 432 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Ищецът- Т.В.Н. *** твърди, че на
12.05.2017 г. около 22.00 часа в с. Скравена, по главен път Е79, I-1 с посока
на движение от село Скравена към село Новачене **** управлявал лек автомобил
марка “БМВ”, модел “320И” с рег. No ****, а в същото време ищецът управлявал
лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Голф” с рег. No **** с посока на
движение от село Скравена към гр. Ботевград по път без име. Твърди, че в района
на 188 км. предприел маневра завой на ляво с цел да се включи в движението по
главен път Е79, I-1 с посока обратна на водача ****. Поради движение с
несъобразена скорост ****реализирал пътнотранспортно произшествие с
управлявания от ищеца автомобил, който в момента на предприемане на маневрата -
завой на ляво, не е имал техническата възможност да възприеме, че управлявания
от ****автомобил се движи с несъобразена скорост, препречил пътя му и настъпил
удар. Поддържа, че водачът **** нарушил правилата за движение по пътищата и
станал причина за настъпване на ПТП, при което по непредпазливост му причинил
следните телесни увреждания: политравма; контузио торацис, абдоминалис ет
капитис; контузия в поясния и гръдния отдел
на гръбначния стълб; контузия на главата - линеарна фрактура високо
фронтопариетално; фрактури на 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 ребра; парциален
пневмоторакс /наличие на въздух или газ в плевралната кухина/; подкожен емфизем
в ляво /навлизане на газ или въздух в подкожния слой на кожата/; плеврален
излив; фрактури на трансверзалните израстъци на ляво на Л1 и Л2; дифизиарна
полифрагментна фрактура на фемура в ляво; хемоторакс синистри /кръв в
плевралната кухина/; подкожен емфизем в ляво на гръдния кош; разкъсно-контузна
рана на езика; контузия на врата; счупване на тялото /диафиза/ на бедрената
кост - закрито; контузио церебри /контузия на мозъка/; диафрагмална херния;
линеарна фрактура в областта на черепа; остеохондроза, спондилоартроза,
унковертебрална артроза, спондилолистеза, диастаза на лява акромио-клавикуларна
става и др.
Сочи, че след пътнотранспортното
произшествие е транспортиран по спешност и настанен за лечение в УМБАЛ “Света
Анна” АД, с политравма, в увредено общо състояние, настанен в КАИЛ и поддържан
в изкуствена кома около 3 седмици поради изключително тежкото му здравословно
състояние. Ищецът е лекуван по повод на хемопневмоторакс и фрактура на 3-10
ребро в ляво. На 13.05.2017 г. е приет в УМБАЛ “Света Анна” - София в Клиника
по ортопедия и травматология. След проведениконсултативни прегледи с
неврохирург, лицево - челюстен хирург, кардиолог, офталмолог и анестезиолог и
извършени компютърни томографии, ехографии и рентгенографии са установени част
от горепосочените травматични увреждания. Взето е решение за извършване на
оперативна интервенция /торакоцентезис/ на 14.05.2017 г. и е поставен тръбен
дрен. На 18.05.2017 г. е взето решение за извършване на повторно оперативно
лечение на лявата бедрена кост чрез метална осетосинтеза – “Открито наместване
на фрактура с вътрешна фиксация, фемур.” Излага, че на 19.06.2017 г. е изписан
от болничното заведение. Поради влошаващото му се състояние, на 22.07.2017 г.
посетил УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов”, където след направената рентгенография на корем
е била констатирана диафрагмална херния. Поради продължилото гадене и
повръщане, на 23.07.2017 г. е проведен консултативен преглед в МБАЛ “Токуда
Болница София”. На 07.03.2018 г. постъпил в УМБАЛ “Света Анна” АД - София в
Клиника по ортопедия и травматология за отстраняване на интрамедуларна
осетосинтеза /пирон/ на лява бедрена кост.
Твърди, че поради продължаващи
силни болки в корема ищецът е лекуван в УМБАЛ “Софиямед” АД - София в Клиника
по хирургия за оперативни процедури на хранопровод, стомах и дуоденум в периода
от 04.11.2019 г. до 06.11.2019 г., в периода
от 12.12.2019 г. до 13.12.2019 г. за оперативни процедури на тънки и
дебели черва, както и в периода от 10.03.2020 г. до 15.03.2020 г. за оперативни
процедури на хранопровод, стомах и дуоденум. Излага, че във връзка с лечението
си е направил следните разходи: на 10.11.2019 г. сумата от 2 595.01 лв. за
медицински изделия; на 11.12.2019 г. сумата от 200.00 лв. за КТ на гръбначен
стълб с 3D реконструкция на образи; на 15.12.2019 г. сумата от 1 360 лв. за
медицински изделия; на 14.03.2020г. сумата от 2 284.00 лв. за медицински
изделия и потребителска такса; на 07.05.2020 г. сумата от 400.00 лв. за КТ на
корем и таз; на 09.07.2020 г. сумата от 800.00 лв. за МРТ на малък таз и МРТ на
горен абдомен.
Сочи, че във връзка с процесното
ПТП е образувано досъдебно производство No 136/2017 г. по описа на РУ-
Ботевград, пр.пр. No 500/2017 г. по описа на РП – Ботевград, като срещу двамата
водачи **** и Т.В.Н. има влезли в сила наказателни присъди за настъпилото на
12.05.2017 г. Твърди, че управляваният от **** лек автомобил марка “БМВ”, модел
“320И” с рег. No ****, е имал договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност”, сключени със ЗД “****” АД.
Поддържа, че с молби от
13.12.2019 г., 15.05.2020 г., 16.07.2020 г. и 27.07.2020 г. е сезирал ответника
за изплащане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди, но до
настоящия момент не е изплатено такова.
Излага, че във връзка с лечението си е направил разходи за
медицински консумативи, лекарства и такси на стойност 7 639.01 лв., като така
причинените му имуществени вреди следва да му бъдат възстановени. Тъй като и
двамата водачи - **** и Т.В.Н., са виновни за настъпилото на 12.05.2017 г. ПТП,
то претендира половината от обезщетението за имуществени вреди - направените
разходи за лечение, от ответника ЗД **** АД, в качеството му на застраховател
по застраховка “Гражданска
отговорност” относно лек автомобил марка “БМВ”, модел “320И”, с рег. No ****
управляван от ****.
Моли съда да
постанови решение, с което осъди ответника, в качеството му на застраховател по
застраховка “Гражданска отговорност” относно лек автомобил марка “БМВ”, модел
“320И”, с рег. No **** чийто водач има вина за настъпилото на 12.05.2017 г.
ПТП, да му заплати сумата от 3 819.50 лв., представляваща причинени му имуществени вреди –
направени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба. Претендира и присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът- ЗД “****” АД, гр. София, в депозиран в срока
по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорва исковете по
основание и размер. Заявява, че не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за процесния автомобил БМВ, с
рег. No ****. Оспорва процесното ПТП да е настъпило по посочения от ищеца
механизъм, вината на водача на лек автомобил БМВ, с рег. No ****- ****.
Поддържа, че настъпилите увреждания на ищеца не са в резултат единствено на
виновното поведение на водача на лек автомобил БМВ, с рег. No ****, а е налице
съпричиняване от страна на пострадалия, който е пътувал в л.а. без поставен
предпазен колан, като степента на вина на пострадалия е в значителен размер.
Оспорва иска и по размер. Оспорва наличието на причинно- следствена връзка
между уврежданията и процесното ПТП. Оспорва извършените разходи за лечение и
техния размер. Претендира
разноски по делото.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
По делото безспорно се
установява, че по НОХД No 102/2019 г. по описа на РС- Ботевград в съдебно
заседание на 22.02.2019 г. съдът е одобрил споразумение за решаване на
наказателното производство, като е признал **** за виновен в това, че на
12.05.2017 г. около 22.21 часа в с. Скравена, обл. Софийска, на първокласен път
(ПП) 1 – 1, в района на 188-ми километър, с посока на движение от гр. Ботевград
към с. Новачене, обл. Софийска, при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил марка “БМВ 320 И” с peг. номер ****при условията на независимо
съпричиняване с Т.В.Н. *** нарушил правилата за движение по пътищата, визирани
в чл.5, ал.1, т.1; чл.6, т.1 чл.16, ал.1, т.1 и чл.21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата ( чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди“; чл. 6, т.1 от ЗДвП: „Участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка.“; чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП: „На пътното платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато
платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“; чл.21, ал.1 от ЗДвП : „При избиране на скоростта на движение на водача на пътното превозно
средство е забранено да превишава следните стойности в km/h - категория В, в
населено място - 50 km/h“) и тези визирани в разпоредбата на чл.63, ал.1 и
ал.2, т.1 от Правилник за прилагане на Закона за движение по пътищата (чл.63,
ал.1 от ППЗДвП: „ Надлъжната пътна маркировка се използва за очертаване на
пътните ленти, на които е разделено платното за движение и очертаване на
неговата граница“ и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП: „единична непрекъсната линия -
МГ. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат…..”)
като докато се е движил с управлявания от него лек автомобил „БМВ 320 И” с
рег.номер **** със скорост от 117 км/час и несъобразявайки наличието на
предупредителните пътни знаци А26 - „Кръстовище с път без предимство“ и А40 -
„Внимание! Участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия“ е пресякъл
единичната непрекъсната линия, отграничаваща дясното от лявото платно за
движение, навлязъл е в лентата за насрещно движение, в резултат на което е
настъпил сблъсък между управлявания от него автомобил и извършващия в този
момент ляв завой и намиращ се в лентата за насрещно движение лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. номер **** и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на повече от едно лице, сред които и на Т.В.Н. ***, изразяваща
се в: счупване на
лявата бедрена кост от многофрагментен тип, наложило оперативно лечение, което увреждане му е причинило „трайно затруднение
на движението на левия долен крайник“ зa срок от около 9-12 месеца; гръдна травма изразяваща се в
счупване на ребрата вляво от трето до десето, което увреждане му е причинило „трайно затруднение на
движението на снагата“ зa срок от около 2-2,5 месеца; счупване на страничните израстъци
на първи и втори поясни прешлени, което увреждане му е причинило „трайно затруднение на движението на
снагата“ зa срок от около 2-2,5 месеца, и гръдна травма с контузия на белия дроб вляво и
хемоторакс/излив на кръв в гръдната кухина/ вляво, което увреждане му е причинило „разстройство на
здравето, временно опасно за живота“, за което и на основание чл.343, ал.3,
б.“а“, вр. ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК е
наложил на **** наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца,
изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за срок от 3 /три/
години, считано от датата на одобряването на споразумението от съда.
Безспорно
се установява също, че по НОХД No 90/2019 г. по описа на РС- Ботевград в
съдебно заседание на 15.02.2019 г. съдът е одобрил споразумение за решаване на
наказателното производство, като е признал Т.В.Н. за виновен, за това, че на
12.05.2017 г. около 22.21 часа в с.Скравена, обл.Софийска, на първокласен път
(ПП) 1 – 1, в района на 188-ми километър, с посока на движение от с.Скравена
към гр.Ботевград, обл.Софийска при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил марка „Фолксваген Голф”, с рег. номер ****, при условията на
независимо съпричиняване с **** от с.Новачене, обл.Софийска нарушил правилата
за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1 и чл.37, ал.1 от Закона за движение по пътищата ( чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл.37, ал.1 от ЗДвП: „При завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. ….”) и това,
визирано в чл.77, ал.1 от Правилник за прилагане на Закона за движение по
пътищата (чл.77 от ППЗДвП: „Водачът, който има намерение да извърши маневра е
длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да застраши
останалите участници в движението и преди да започне маневрата – да подаде
своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал“) като докато се е движил
с управлявания от него лек автомобил “Фолксваген Голф” с рег.номер **** със скорост от 19 км/час,
несъобразявайки факта, че ще премине кръстовище и ще се включи в движението по
първокласен път е предприел маневра ляв завой и е навлязъл в кръстовище без да
спре и без да пропусне насрещно движещия се с висока скорост по път с
предимство лек автомобил “БМВ 320 И“ с рег.номер ****, въпреки че е имал видимост към същия, поради
което е настъпил сблъсък между управлявания от него автомобил и намиращия се в
лявата лента за движение с посока от гр.Ботевград към с.Новачене лек автомобил
„БМВ 320 И“ с рег.номер **** и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на повече от едно лице, за което и на основание чл.343, ал.3, б.“А“,
вр. ал.1, б.“Б“ от НК, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК, е
наложил на Т.В.Н. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за изпитателен срок
от 3 /три/ години, считано от датата на одобряването на настоящето споразумение
от съда, като на основание чл.343г от НК във вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК го
лишава от правото да управлява МПС за срок от 10 (десет) месеца, считано от
датата на одобряването на споразумението от съда.
По
делото безспорни между страните са обстоятелствата относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите за процесния автомобил БМВ, с рег. No **** при ответното дружество, както и че ответното дружество не
е изплатило застрахователно обезщетение на ищеца. Видно и от представеното заверено копие на Справка от базата
данни на Информационен център към Гаранционен фонд, за управлявания от **** лек
автомобил с ДКН **** към момента на настъпване на произшествието на 12.05.2017
г. е имало валидна сключена застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите при ответното дружество ЗД “****” АД – застрахователна полица
No BG/02/116002615869, със срок от 08.10.2016 г. до 07.10.2017 г.
По делото са приложени и заверени
копия на медицински документации, свързани с приемите, лечението и престоите на Т.В.Н.
в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов” ЕАД и МБАЛ
“Света Анна” АД – София след процесното ПТП от 12.05.2017 г. – през 2017 г. и
2018 г., както и в периода от 04.11.2019 г. до 15.03.2020 г., както следва: от 04.11.2019 г. до 10.11.2019
г., от 12.12.2019 г. до 17.12.2019 г. и от 10.03.2020 г. до 15.03.2020 г.,
както и 6 бр. фактури за предоставени на ищеца в посочения период медицински
услуги, изделия и потребителски такси, ведно с касови бонове за заплащането им,
на обща стойност 7 639.01 лв. (сумата от 1360 лв. по фактура от 15.12.2019 г.;
сумата от 800.00 лв. по фактура от 09.07.2020 г., сумата от 2 595.01 лв.
по фактура от 10.11.2019 г., сумата от 2 284.00 лв. по фактура от
14.03.2020 г., сумата от 400.00 лв. по фактура от 07.05.2020 г., сумата от
200.00 лв. по фактура от 11.12.2019 г.).
По делото не е спорно, че ищецът
е предявил застрахователната си претенция в ответното дружество ЗД “****” АД с молби от 13.12.2019 г., 15.05.2020 г., 16.07.2020 г. и 27.07.2020 г., с
които го е сезирал за изплащане на допълнително обезщетение за неимуществени
вреди във връзка с процесното ПТП от 12.05.2017 г., за което са представяни
съответните фактури с касови бонове за извършени от него разходи във връзка с
лечението му, както следва – с искане за обезщетение в размер на сумата от
200.00 лв., сумата от 5279.01 лв., сумата от 800.00 лв. и сумата от 1360.00 лв.
С писмо изх. No НЩ-6122
от 19.10.2020 г. и изх. No НЩ-2484 от 13.04.2018 г. застрахователят ЗД “****” АД е изискал от ищеца Т.Н. още
доказателства за виновността на застрахования в дружеството водач за настъпване
на ПТП-то, като е заявил, че до представяне на влязъл в сила акт, доказващ това
обстоятелство, ЗД “****” не е в риск и няма основание да му изплати претендираното
застрахователно обезщетение, каквито писма- с изх. No
НЩ-6173 от 11.09.2017 г. и изх. No НЩ-2484 от 13.04.2018 г., с идентично
съдържание са изпращани на ищеца и по първоначалната му претенция за
обезщетение за вреди, заведена при ответника през 2017 г.
По делото е изслушано и прието и заключението на вещото Д.Н.Т. по
назначената съдебно-медицинска експертиза, което съдът приема за компетентно и
безпристрастно, от което се установява, че съгласно наличната по делото
медицинска документация вследствие на процесното ПТП от 12.05.2017 г. ищецът е получил следните
травматични увреждания: Политравма. Контузио торацис, абдоминис ет капитис.
/Контузия на гръдния кош, корема и главата/; Фрактура косте III-X синистри.
/Счупвапе на III-Х ребра
вляво/,
Пневмоторакс
парциалис синистри.
/Частично проникване
на въздух в гръдния кош вляво/, Хемоторакс синистри. /Кръвоизлив
в лявата гръдна половина/, Контузио церебри. /Контузия на
мозъка/,
Фрактура процеси
трансверзи Л1 ет Л2. /Счупване на напречните израстъци на 1-2 поясен прешлен/, ВЛК регио делтоидеи синистри No 2. /Разкъсно-контузна рана в
делтоидната област в дясно рамо два броя/, ВЛК дигити V манус синистри.
/Разкъсно-контузна рана на пети пръст на лява ръка/, Фрактура феморис синистри. /Счупване на лявото бедро./ Извършените разходи за лечението
на диафрагмалната, абдоминалната и ингвиналната херния са направени във връзка
с лечението на последиците от травматичните увреждания, получени вследствие процесното
ПТП, като за направените разходи по
Фактура No ********** от дата 07.05.2020 г., издадена на пациента от УМБАЛ
„София мед“ ООД, гр. София, в която като наименование на стоките и услугите е
отразено: „КТ на корем и таз - 400 лв.“, и приложен касов бон за плащане в брой
No 00180160010 от дата 07.05.2020 г., както и по Фактура No ********* от дата
09.07.2020 г., издадена на пациента от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, гр. София,
в която като наименование на стоките и услугите е отразено: „МРТ малък таз -
350 лв. и МРТ горен абдомен - 450 лв.“ и е приложен касов бон за плащане в брой
No 016861 от дата 09.07.2020 г. за 800 лв., по делото не се съдържат данни за
това кой и защо е назначил посоченото изследване. Съгласно заключението,
травмите на ищеца – на главата, лицето гръдния кош корема, лявото рамо, ръката
и бедро, са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, а промените в шийния
отдел на гръбначния стълб, диафрагмалната, ингвиналната херния и хернията на
предната коремна стена могат да се смятат като късна последица от преживяното
ПТП. Проведените на ищеца операции на 13.12.2019 г. по повод на десностранна
иигвинална херния и на 11.03.2020 г. по повод на следеоперативна херния на
коремна стена, са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. От същото
заключение се установява, че дравната каса не заплаща консумативите за
лапароскопска хирургия; МРТ е диагностична процедура, която се заплаща от НЗОК
след подаване на заявление от изпълнител на специализирана медицинска помощ, в
което е мотивирано нуждата от извършването му, а КТ е изследване, което може да назначи всеки
специалист за сметка на регулативния стандарт /паричен лимит/, който касата му
определя за всяко тримесечие. Вещото лице е посочило, че потребителската такса се
заплаща от пациента. От заключението се установява още, че в процесното ПТП е
налице политравма- глава, гърди, корем, крайници и то със счупване на няколко
ребра, кръвоизлив в лявата половина на гръдния кош и счупване на бедрената
кост, което според вещото лице сочи на извод, че водачът не е бил с предпазен
колан. Според вещото лице, травмите на ищеца са получени по механизма на удар
на тялото във волана и левия борд на автомобила, като е приел, че ако е бил с
поставен предпазен колан, тежестта на нараняванията би била по-малка.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ,
увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”
при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. По силата на чл. 380 от КЗ, лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция.
За да бъде уважен така
предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи наличието на виновно и противоправно поведение на водач/и на МПС, в
резултат на което ищецът е претърпял имуществени вреди; вида и размера на
вредите, както и наличие на причинна връзка между деянието и вредите; наличие на договор/и за застраховка гражданска
отговорност, сключен/и между ответника и виновния/те водач/и; реализиран в хода
на действие на същия/те застрахователен риск. В тежест на ответника е
докаже обстоятелствата, обуславящи липса на вина, доколкото
вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, както и за наличие
на действия на ищеца по съпричиняване на щетата.
В случая по делото са установени
всички посочени по-горе елементи от фактическия състав на претендираното право
на застрахователно обезщетение по предявения пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на причинителя на вредата по застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
По делото е безспорно, че ищецът е сезирал ответното застрахователно дружество с
искане за заплащане на застрахователно обезщетение с молби от 13.12.2019 г.,
15.05.2020 г., 16.07.2020 г. и 27.07.2020 г., за допълнително настъпили
неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП от 12.05.2017 г. Не е спорно и обстоятелството,
че ответникът не е платил на ищеца застрахователното обезщетение.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Задължителна за гражданския
съд сила имат още влязлото в сила решение на наказателния съд по реда на чл.
78а от НК и одобреното от съда споразумение за прекратяване на наказателното
производство. Поради това в настоящия случай съдът намира за категорично
установено извършването на противоправното деяние от лицето ****, за което
същият е признат за виновен с одобрено от съда споразумение за прекратяване на
наказателното производство по НОХД No 102/2019 г. по описа на РС- Ботевград,
като същият е нарушил конкретно посочени в одобреното от съда споразумение
правила за движение по пътищата и при условията на независимо съпричиняване с
ищеца в настоящото производство Т.В.Н. е причинил настъпването на процесното
ПТП на 12.05.2017 г. между лек автомобил “Фолксваген Голф” с рег. No ****
(управляван от Т.В.Н.) и лек автомобил “БМВ 320 И” с peг. No ****(управляван от
****), в резултат на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда
на повече от едно лице, сред които и на ищеца Т.В.Н. – престъпление по чл. 343,
ал. 3, б.“а”, вр. ал. 1, б. “б” вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Съгласно трайната
съдебна практика на ВС и ВКС, задължителната сила на присъдата се отнася до
всички елементи на престъпния състав, като в случая причинените средни телесни
повреди са елемент от фактическия състав на извършените престъпления, поради
което и по силата на чл. 300 от ГПК настоящият съд е длъжен да приеме за
установени както факта на виновно извършване на деянието от **** – в
съпричиняване с Т.Н., в резултат на което е настъпило процесното ПТП на
12.05.2017 г. и неговата противоправност, така и на причинените от деянието
телесни увреждания на ищеца, квалифицирани като средна телесна повреда. С
одобреното от съда споразумениея по НОХД No 102/2019 г. по описа на РС-
Ботевград **** е признат за виновен, в това, че при процесното ПТП по
непредпазливост е причинил на ищеца Т.Н. средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на лявата
бедрена кост от многофрагментен тип, наложило оперативно лечение, което увреждане му е причинило „трайно затруднение
на движението на левия долен крайник“ зa срок от около 9-12 месеца; гръдна травма изразяваща се в
счупване на ребрата вляво от трето до десето, което увреждане му е причинило „трайно затруднение на
движението на снагата“ зa срок от около 2-2,5 месеца; счупване на страничните израстъци
на първи и втори поясни прешлени, което увреждане му е причинило „трайно затруднение на движението на
снагата“ зa срок от около 2-2,5 месеца, и гръдна травма с контузия на белия дроб вляво и
хемоторакс/излив на кръв в гръдната кухина/ вляво, което увреждане му е причинило „разстройство на
здравето, временно опасно за живота“. Поради това оспорванията на ответника, че
така твърдените увреждания на ищеца не са вследствие на процесното ПТП, както и
че същият след ПТП-то е претърпял друга травма или друго произшествие или
заболявания на ищеца, довели до настъпването им, са неоснователни, а посоченият
въпрос не подлежи на преразглеждане в настоящото производство предвид
задължителната сила на одобреното от съда споразумение за прекратяване на
наказателното производство. По същите съображения неоснователно е и
възражението на ответника, че евентуалните вреди не са настъпили в резултат на
деликт по смисъла на чл. 45 от ЗД, а в резултат на случайно деяние.
Съдът намира за неоснователно като недоказано възражението на ответника за наличие на значителен
принос на пострадалия за настъпване на уврежданията и съпричиняването им от
негова страна, поради това, че е бил без поставен обезопасителен колан при
настъпване на ПТП-то. Доказателства за това не бяха събрани в производството по
делото, при доказателствена тежест за установяването му на ответника. От приетото
по делото заключение на вещото лице по СМЕ не се установява травматичните
увреждания да се могат да се получат единствено при липса на поставен
обезопасителен колан, а изводът на вещото лице, че ако ищецът е бил с поставен
предпазен колан, тежестта на нараняванията би била по-малка, не е обоснован с
оглед конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП и обстоятелството,
че управляваният от ищеца лек автомобил е ударен странично – в лявата му част,
като съответно и получените от него травматични увреждания са вследствие на
удар в лявата част на тялото, от където и получените такива са: счупване на
лявата бедрена кост от многофрагментен тип, гръдна травма изразяваща се в
счупване на ребрата вляво от трето до десето, счупване на страничните израстъци
на първи и втори поясни прешлени, гръдна травма с
контузия на белия дроб вляво и хемоторакс/излив на кръв в гръдната кухина/
вляво. Предвид това и съдът намира, че липсата или наличието на поставен
обезопасителен колан в процесния случай не е сред причините за
настъпване на уврежданията.
На следващо място по делото
безспорно се установи, че за лекия автомобил, управлявани от другия виновен за
настъпване на процесното ПТП лице - ****, а именно лек автомобил “БМВ 320 И” с
peг. No ****, към датата на произшествието на 12.05.2017 г. е имало сключен
валиден договор за застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите при ответника ЗД “****” АД -
застрахователна полица No BG/02/116002615869 със срок от 08.10.2016 г. до
07.10.2017 г.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза по делото се установява, че посочените в исковата молба разходи за лечението на диафрагмалната, абдоминалната и
ингвиналната херния са направени във връзка с лечението на последиците от
травматичните увреждания, получени вследствие процесното ПТП, като единствено по делото не се
съдържат данни за това кой и защо е назначил изследването, за което са
направени разходи по Фактура No **********/07.05.2020 г. за сумата от 400 лв.,
Фактура No ********* /09.07.2020 г. за сумата от 800 лв.
При така събраните по делото
доказателства съдът приема, че в резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял
имуществени вреди – допълнително направени разходи през 2019 г. и 2020 г. за
лечение на причинените му в резултат от същото телесни увреждания, които следва да бъдат обезщетени. Налице са предпоставките за
ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка гражданската отговорност
на причинителите на вредите на пострадалото при ПТП лице. Действителният
размер на вредите се установява от писмените доказателства и приетото от съда
заключение на съдебно-медицинската експертиза, а именно в размер на сумата от 7639.01
лв.
Съгласно одобрените от съда споразумения за прекратяване на наказателните
производства по НОХД No 102/2019 г. и НОХД No 90/2019 г. по описа на РС- Ботевград, то противоправното
поведение на ищеца е съпричинило вредоносния резултат, наред с това на другия
деликвент, поради което е налице съпричиняване в размер на 50%, с колкото
следва да бъде намалено обезщетението за претърпените от него неимуществени
вреди. Предвид това и искът за обезщетение за половината от направените от
ищеца разходи за лечението му, т.е. за 50% от причинените му имуществени вреди
в размер на сумата от 3819.50 лв., се явява основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото по съществото на спора и с оглед
направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА на пълномощника на ищеца следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, платимо от ответника по делото, в
размер на 596.83 лв., определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба No
1/09.07.20004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в размер на 497.36 лв.), с включен ДДС.
Възражението на пълномощника на ответника за прекомерност а адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в минималния предвиден размер
и същият се определя от съда.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на
426.28 лв., от които 326.28 лв. за адвокатско възнаграждение и 100.00 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 152.78 лв. и разноски в
производството за възнаграждение на вещо лице в размер на 100.00 лв., или общо
такси и разноски в размер на 252.78 лв.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД “****” АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “****” No **, да
заплати на Т.В.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ сумата от 3819.50 лв. /три хиляди осемстотин
и деветнадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направени в периода от
10.11.2019 г. до 09.07.2020 г. допълнителни
разходи за лечение на травматичните му увреждания,
получени вследствие на пътно-транспортно произшествие на 12.05.2017 г. по вина
на водача на лек автомобил лек автомобил “БМВ 320 И” с рег. No ****, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2020 г. (датата на подаване
на исковата молба в съда) до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД “****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “****” No **, да заплати на адв. В.В.О., с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 596.83 лв. /петстотин деветдесет и шест лева и осемдесет
и три стотинки/ за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД “****” АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “****” No **, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на Районен съд- Ботевград сумата от 252.78 лв. /двеста петдесет и два лева и
седемдесет и осем стотинки/, за държавна такса и разноски по
производството, от които 152.78 лв. за държавна такса и 100.00 лв. за
разноски, както и 5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може да се
обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :