Решение по дело №195/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 217

гр. Видин, 30.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

II административнонаказателен състав

в публично заседание на

Двадесет и четвърти септември

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

Членове:

Николай Витков

Борис Борисов

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Лилия Цветкова

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

Касационно АНД №

195

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1, изречение второ от ЗАНН, подадена от Директора на ОД на МВР-Видин против Решение № 97 от 10.06.2019 год., постановено по АНД № 13/2019 год. по описа на РС - Белоградчик, с което е отменено НП № 4/17.12.2018 год. на Директора на ОД на МВР Видин, с което на Ц.Т.М. ***, в качеството му на управител на търговски обект, на основание чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000/две хиляди/ лева за нарушение на чл.45, ал.2 във връзка с чл.8, ал.3 и ал.4 от същия.

Жалбоподателят твърди в жалбата и в с.з чрез процесуалния си представител, че атакуваното решение на БРС се явява неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е съобразил че АУАН, съставен в хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН е саниран при условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

Иска се от Съда да отмени решението на РС Белоградчик и да потвърди атакуваното НП.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и счита, че решението на БРС като правилно и законосъобразно следва да остане в сила.

Представителят на ОП Видин твърди, че жалбата е неоснователна и решението на БРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Видин, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, намира следното:

Касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

Установява се, че за времето от 00.00 ч. до 02.00 ч. на 14.10.2018г., била проведена специализирана полицейска операция на територията на гр. Белоградчик, с цел – проверка на питейни и увеселителни заведения. В операцията участвали служители на РУ – Белоградчик и ЗЖУ – Монтана, като били проверени 4 питейни заведения в гр. Белоградчик, в това число и Дискотека „Атланта”, с управител – ответника. В хода на проверката, около 1.00 ч. в питейното заведение, било установено присъствието на непълнолетното лице Калоян Георгиев Калоянов от гр. Белоградчик, с ЕГН **********, без пълнолетен придружител. Лицето било отведено в РУ – Белоградчик и били повикани родителите му, които при проведения разговор заявили че не са знаели, че синът им е посетил дискотеката и заявили, че не му са осигурили пълнолетно лице, което да го придружава.

Предвид установеното и въз основа на резолюция на Началника на РУ – Белоградчик и Справка от Инспектор ДПС, на 18.10.2018г. св. Т., който не е участвал в полицейската операция и не е присъствал при установяване на нарушението съставил АУАН за допуснато от ответника, като управител на Дискотека „Атланта” нарушение на чл.45, ал.2 във връзка с чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗЗДетето. АУАН бил подписан от свидетеля Живков, който също не присъствал при установяване на нарушението, а бил само свидетел при съставяне на АУАН.

Въз основа на акта и при установената в него фактическа обстановка Директора на ОД МВР – Видин издал атакуваното Наказателно постановление № 4/ 17.12.2018 г., с което на основание чл.45, ал.2 ЗЗДетето, на ответника М., в качеството му на Управител на Дискотека „Атланта” – гр. Белоградчик, била наложена „глоба“ в размер на 2 000 лв., за нарушение на чл. чл.45, ал.2 във вр. с чл.8, ал.3 и ал.4 ЗЗДетето.

При тази фактическа обстановка първоинстанционния съд счел че при издаване на АУАН е било допуснато съществено процесуално нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН, което е довело до незаконосъобразност на НП, поради което го отменил.

Административен съд Видин споделя напълно становището на БРС по следните съображения:

И настоящият касационен състав счита, че при издаване на АУАН е било допуснато нарушение на чл.40 от ЗАНН. В неговата ал.1 е предвидено като принципно положение, редът за съставяне на АУАН - актът се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението. Съгласно посочената правна норма законодателят, с оглед гарантиране правата на нарушителят, не е предвидил правна възможност АУАН да се съставя в негово отсъствие, като само в разпоредбата на ал.4 от чл.40 от ЗАНН е посочил че АУАН се съставя в отсъствие на свидетели, ако същия е съставен на основание документи, но не и без присъствието на посоченото като нарушител в акта лице, или в присъствието на надлежно изрично оправомощено лице.

В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, който е свидетел по съставяне на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите присъствали при извършване или установяване на нарушението, а съгласно ал.3 на чл. 40 при липса на свидетели при извършване или установяване на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, актът се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.

От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че в деня на извършената проверка на 14.10.2018 год. около 01,00 часа в проверяващата група са участвали други полицейски служители, но не и актосъставителя Т. и св. Живков. След като по време на проверката са налице свидетели, присъствали при извършване или установяване на твърдяното нарушение, то не са били налице предпоставките на чл.40, ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и то в присъствие само на един свидетел. Невъзможност за съставяне на акта в присъствие на свидетелите при установяване на нарушението не е доказана.

В тази насока следва да се отбележи, че процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства.

От анализа на разпоредбата на чл.51, ал.1, б.“б” от ЗАНН следва, че законодателят разграничава актосъставителя от свидетелите, присъствали при извършване на нарушението. В тази връзка в отделните алинеи на чл.40 отЗАНН са предвидени различни процедурни правила за съставянето на АУАН в зависимост от това дали, последният се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не. Така съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението и на нарушителя, акта се подписва от актосъставителя, нарушителя и свидетеля/лите. От друга страна, ако при извършване на нарушението не е имало свидетели или АУАН не може да бъде съставен в тяхно присъствие, ал.3 на чл.40 от ЗАНН изисква актът да бъде съставен в присъствието на двама други свидетели, които в този смисъл са свидетели на съставянето на АУАН, а не свидетели на извършеното административно нарушение.

В настоящия случай от приетите по делото доказателства се установи, че посочения в АУАН свидетел Живков се явява свидетел при съставянето на акта, както е посочено в съставения АУАН. Във връзка с посоченото, Съдът намира че е следвало актосъставителя да състави АУАН в присъствието на още едно лице. Доколкото това не е сторено, а акта е съставен в присъствието само на един свидетел, то настоящия състав го определя като процесуално нарушение, което ако бяхме в хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН не би довело до отмяна на НП.

Съставянето на акта в присъствието на един свидетел, който е свидетел по см. на чл. 40, ал.3 от ЗАНН /при съставяне на акта/ е в нарушение, както на чл. 40, ал.1, така и на чл. 40, ал.3 от ЗАНН. Допуснатите нарушения при съставяне на АУАН са съществени и са основание за отмяна на НП на процесуално основание, без да е необходимо да се разглежда спора по същество.

Съдебната практика трайно е възприела, че нарушаването на правилото по чл.40, ал.1 във вр.с ал.3 от ЗАНН е съществено процесуално нарушение. Още през 1973 г. Върховният съд е дал задължителни за всички административнонаказващи органи указания с Постановление № 10/ 28.09.1973г. по н.д. № 9/73г. на Пленум на ВС. В този съдебен акт е казано, че при наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина. В случая изпълнителното деяние е от такова естество, което позволява личното му възприятие, то не е от вида на деянията, които могат да бъдат установени по документи. Затова вписването в акта като свидетели на лицата, присъствали при установяване на нарушението цели доказване на самото нарушение чрез разпита им от съда при евентуално оспорване на наказателното постановление. Нарушаването на изискването по чл.40, ал.1 във връзка с ал.3 от ЗАНН е достатъчно основание за отмяната на наказателното постановление, понеже води до невъзможност Съдът да установи обективната истина, а оттам и до необоснованост и недоказаност на обвинението.

АНО не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да издаде НП, да провери АУАН, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. Административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно наказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол.

При това положение и с оглед горните съображения, Съдът намира, че НП се явява незаконосъобразно и като такова правилно е било отменено от първоинстанционния съд.

С оглед горните съображения решението на БРС като правилно ще следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изречение „първо” от ЗАНН и чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Видин

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 97 от 10.06.2019 год., постановено по АНД № 13/2019 год. по описа на РС - Белоградчик, с което е отменено НП № 4/17.12.2018 год. на Директора на ОД на МВР Видин, с което на Ц.Т.М. ***, в качеството му на управител на търговски обект, на основание чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000/две хиляди/ лева за нарушение на чл.45, ал.2 във връзка с чл.8, ал.3 и ал.4 от същия.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                            /Н.Дончева/                                         /Н.Витков/

                                                                                     2.

                                                                                                   /Б.Борисов/