Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Варна, 2022 година
В името на народа
Административен
съд – Варна, ІІІ тричленен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Димитър Михов
при участието на прокурора Александър
А и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Рачева
касационно административнонаказателно дело №
2538 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от С.Х.Т.
***, ЕГН **********, срещу Решение № 635/01.10.2021 г. на Варненски районен
съд, ХХХVІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 2509 по описа на съда за 2021 г.,
с което е потвърден Електронен фиш серия К № 4914168, издаден от Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, по-конкретно жалбоподателката
счита, че разгледаната административнонаказателна преписка е непълна и не са
събрани доказателства за надлежното и регламентирано използване на
скоростомера. Моли за отмяна на решението и на потвърдения с него електронен
фиш.
Ответникът в производството, Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна не изразява становище
по съществото на спора.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира
за оставяне в сила решението на районния съд.
Касационната жалба, по която е образувано
настоящото касационно производство, е подадена в законоустановения срок от
лице, което има правен интерес от оспорването, поради което е допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на съдебния контрол пред районния съд е бил Електронен фиш серия „К“ №
4914168, съставен от ОД на МВР – Варна. Съгласно посоченото във фиша на
11.10.2019 г. в 12.55 часа, в гр. Варна, на южен пътен възел „Аспарухов мост“ в
посока центъра на града е извършено нарушение за скорост с лек автомобил
„Мерцедес Ц 220“ ЦДИ с рег. № **, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство ARH CAM S1 № 11743с9. При разрешена скорост 50 км/ч е
установена скорост 83 км/ч, или превишение с 33 км/ч – нарушение на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП. При обработка на заснетите данни в ОД на МВР – Варна, Сектор „Пътна
полиция“ било установено извършеното нарушение. Установено било и че собственик
на превозното средство е Т.. На Т. като собственик на автомобила на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП бил съставен обжалваният пред
районния съд фиш, с който й била наложена „глоба“ в размер на 400 лева за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
При така установените факти районният съд приема, че
при съставяне на електронния фиш са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН, че не
е изтекла давността за преследване на нарушението и че съдържанието на
електронния фиш позволява да се установи мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на превозното средство и неговия
собственик, както и описанието на нарушението и нарушените разпоредби.
Районният съд прави извода, че фишът съдържа всички предвидени реквизити по чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, сред които не е датата на съставяне на фиша, нито
съставилото го лице, предвид естеството на това изявление. Районният съд излага
и мотиви по доводи на Т. за незаконосъобразност на фиша вследствие липсата на
указание пред кой орган и в какъв срок се обжалва, като посочва, че това има
връзка с допустимостта на оспорването, но не и законосъобразността на фиша. Въз
основа на събраните доказателство относно автоматизираното техническо средство,
с което е установено и заснето нарушението, съдът приема, че то отговаря на
изискванията на чл. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и че са спазени
останалите приложими разпоредби от нея, по-конкретно чл. 4 относно вида и
метрологичния контрол на автоматичното техническо средство и чл. 9 относно
режима на работата му. Предвид тези изводи, районният съд намира, че на
посочената дата, час и място е установено извършеното нарушение на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, извършено с посочения лек автомобил, собственост на Т.. Не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения, засегнали правото на
защита на нарушителя. Относно субекта на нарушението, районният съд приема, че
той е определен правилно в съответствие с чл. 188 от ЗДвП, предвид липсата на
декларация по чл. 189, ал. 5 от същия закон, депозирана в установения срок от
собственика. Във връзка с размера на наложеното административно наказание,
съдът приема, че той е фиксиран в чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП в зависимост от
превишението на скоростта и е съобразен с конкретното превишение. Районният съд
е изложил и мотиви по приложението на чл. 28 от ЗАНН, като е намерил, че
деянието не отговаря на критериите за маловажен случай. В съответствие с
изложените мотиви районният съд е потвърдил електронния фиш и е присъдил в
полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 37,
ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Настоящата инстанция възприема изцяло
изводите на районния съд от фактическа и правна страна. При постановяване
на съдебния акт решаващият съд е
извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като е
обсъдил в мотивите си всички доказателства.
Не се констатират нарушения на процесуалните правила
относно събирането и цененето на допустимите и относими към спора доказателства.
По-конкретно в преписката са налични и подробно обсъдени от районния съд
удостоверението за одобрен тип средство за измерване ARH CAM S1 и протокола от регулярна
метрологична проверка на конкретното устройство, валиден до 29.10.2019 г.,
както и протокола от установяване на автоматизираното техническо средство на
мястото и във времевия отрязък, в който е констатирано нарушението. В съдебното
решение са изложени мотиви по всички възражения във въззивната жалба, които
касационната инстанция изцяло споделя и към които препраща съгласно чл. 221,
ал. 2, изр. второ от АПК.
По тези съображения, касационният състав намира, че не
са налице твърдяните касационни основания, и жалбата като неоснователна следва
да бъде отхвърлена.
Предвид гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Трети
касационен състав на Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 635/01.10.2021 г.
на Варненски районен съд, ХХХVІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 2509 по
описа на съда за 2021 година.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.