№ 180
гр. София, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211100603253 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 18.05.21г. по НЧХД № 4240 / 20г., CPC, НК, 12 с -в е признал
подсъдимия М. С.К.. за невиновен за извършено престъпление по чл. 148 ал.2 пр.1 вр. ал.1
т.2 и т.4 вр. чл. 147 ал.1 от НК и на осн. чл. 304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото
му обвинение .
Срещу първоинстанционната присъда е постъпила жалба от частния тъжител , с която
се иска отмяната на присъдата и осъждането на подсъдимия по внесеното обвинение .
С подадената въззивна жалба не се отправя искане за събиране на доказателства пред
въззивния съд.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК
е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на
контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито
съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване
по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови
доказателства.
В открито съдебно заседание ЧТ Т.П. твърди, че постановената присъда е неправилна
и следва да бъде отменена. Излага, че относно неговото поведение в районното и по
конкретно говореното му на висок глас, то същото му е било разрешено, като това
разрешение е получил от св. Д. и по същото време св. Х. също се е съгласил с позицията на
Д.. Твърди че, относно употребеният от него израз спрямо св. Д., а именно че го е нарекъл
„корумпиран иззедник“ по делото няма никакви конкретни доказателства, както и че
липсват доказателства , а имено че ЧТ е наричал всички служители на МВР, че са
корумпирани.
1
Упълномощеният защитник на подс. М.К.- адв. Р. Н. прави искане от съда да остави
без уважения въззивната тъжба и моли съда да потвърди изцяло първоинстанционната
присъда.
Подс. М.К. редовно уведомен не се явява редовно пред въззивната инстанция и не
взема становище по делото.
Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 от НПК
служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейната отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да
бъде потвърдена, по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на
атакуваната присъда. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от
фактическа страна:
Подсъдимият М. С.К.. е българин, български гражданин с ЕГН ********** .
Към 13.03.2019г. подсъдимият заемал длъжността „младши полицейски инспектор“ в
08 РУ СДВР с месторабота в приемната на 08 РУ СДВР, находяща се в гр.София,
ж.к.“*******
Подсъдимият работел в един кабинет със св.Г. Д. - полицейски инспектор, а в съседен
кабинет, работел св. Х. - районен инспектор.
Частният тъжител е подавал многократно сигнали в 08 РУ СДВР и по повод на един
от тях, на 13.03.2019г. посетил приемната на управлението.
По преписката работел св. Г. Д., който започнал да снема сведение от частния
тъжител.
По същото време в кабинета бил и подс.К..
Частният тъжител говорел на висок тон , което провокирало св. Х. да влезе в
кабинета и да попита колегата си - св.Д., дали има някакъв проблем. След като получил
отрицателен отговор, св.Х. напуснал кабинета.
Като завършил снемането на сведения, св.Д. предоставил на частния тъжител
написания текст за да го прочете и подпише.
Тогава частният тъжител поискал от св.Д. да допише , че „началникът на 08 РУ СДВР
е корумпиран изедник“.
Св.Д. отказал, като предложил на частния тъжител да допише текста собственоръчно,
което той сторил.
След това , двамата разменили неформално реплики като частният тъжител казал , че
служителите на 08 РУ СДВР са корумпирани , посочил с ръка св.Д. и му казал „даже и ти си
корумпиран изедник“.
На 18.11.2019г. частният тъжител подал сигнал в СРП , в който изложил твърдения за
неправомерно поведение на св.Д. в качеството му на длъжностно лице.
По сигналът била образувана проверка , възложена на Дирекция „Вътрешна
сигурност“ при МВР.
В хода на проверката били събрани сведения от св.Д., св.Х., подс.К. и други
служители на МВР.
Сведението, дадено от подс.К. било заведено по преписката с рег.№ 9580р-1801 от
2
10.12.2019г.
В същото време подс.К. изложил известните му факти , свързани с посещението на
частния тъжител в приемната на 08 РУ СДВР на 13.03.2019г., като посочил и следното :
„Лицето Т.П. заяви, че и ПИ Г. Д. е цитирам: “корумпиран изедник“ същият постоянно
говореше на висок неуважителен тон и постоянно повтаряше, че всички служители на 08 РУ
СДВР са корумпирани.“
За да постанови присъдата си¸ районният съд е провел съдебно следствие по общия
ред, в рамките на което е събрал и преценил множество доказателства: показанията на
свидетелите Х. Х. и Г. Д., преписката с рег.№ 9580р-1801 от 10.12.2019г., справка за
съдимост на подсъдимия и други.
Според въззивния съд така изложената фактология на събитията в цялост може да
бъде приета за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и
достатъчно пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата, значими за
правилното решаване на делото – времето, мястото и начинът на извършване на
инкриминираното деяние и неговия автор, като не са допуснати процесуални нарушения
при формиране на вътрешното убеждение на съда. Обсъдени са всички доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други и без
да са допуснати логически грешки при анализа им. Събраната по делото доказателствена
съвкупност е последователна и еднопосочна, като от нея с пълна категоричност се
установяват фактите, включени в предмета на доказване.
Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
преходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за
неправилно анализирани / в този смисъл решение № 372 от 01.10.2012г. по НД №
1158/2012г, НК, III НО на ВКС/. Без да бъдат преповтаряни изводите на контролирания
съд,настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията
във въззивната жалба, свързани с интерпретацията на така установените фактически и
правни изводи, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна
проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:
От съществено значение за настоящия предмет на доказване по делото имат
приобщените писмени доказателства, които имат ключово значение за правилното
изясняване на фактическата обстановка по делото. Въззивният съд не намери основание да
изключи от доказателствената съвкупност събраните по реда на чл.283 НПК, т.к. при
извършената им служебна проверка не установи при тяхното събиране да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обосновават изключването им от
доказателствения материал по делото. Това е така, защото достатъчно ясно чрез тях се
разрива обективната истина във връзка с отношенията между тъжителя П. и подс. К.;
депозираното сведение от подс. К. по образувана проверка, възложена от дирекция
„Вътрешна сигурност“ при МВР, вкл. Съдържанието на инкриминираните изрази.
Съдържанието на инкриминираните изрази, отправени от подс. К. по адрес на тъжителя, е
видно от приложена по делото писмено доказателство – писмено сведение рег. № 9580р-
1801 от 10.12.2019г.
Досежно релевираните в жалбата неправилност и необоснованост на контролираната
присъда , настоящият въззивен състав счита за неоснователно. Правилно първостепенният
съд въз основа на приложените по делото документи и съдържащата се в тях информация е
постановил оправдателна присъда спрямо подс. К.. Видно е, че районният съд правилно е
отразил съдържанието на събраните пред него писмени доказателства. Безспорно в
процесния случай фундаментален представлява въпросът дали използваните от подсъдимия
изявления, инкорпорирани в изготвеното от него сведение представляват лична оценка и
част от правото свободно да изразява мнение. Инкриминираните изрази по разглежданото
дело ( „Лицето Т.П.…… заяви, че и ПИ Г. Д. е цитирам : „корумпиран иззедник“…. Същият
постоянно говореше на висок неуважителен тон и постоянно повтаряше, че всички
3
служители а 08 РУ СДВР са корумпирани“, по своето естество представляват част от
задълженията на подс. К. в качеството му на свидетел-очевидец, да произведе известни на
него обстоятелства. Законосъобразно районният съд е разгледал изложените в тъжбата
изказвания от страна на подс. К., като е съобразил цялостния контекст и начин на
оповестяване на инкриминираните изрази, а не ги е разгледал фрагментарно поради
опасност за изопачаване на смисъла им.
Законосъобразно СРС е заключил, че така изнесеното пред Директора на дирекция
„Вътрешна сигурност “ инкорпорирани в сведение рег. № 9580р-1801 от 10.12.2019г. от
страна на подс. К. не може да се квалифицира като клевета, тъй като подсъдимият е нямал
намерение да засяга честта и доброто име на тъжителя П., а единствено да даде гласност на
личните си впечатления от поведението на тъжителя. Възражението на повереника, че
заявеното от подс. К. по своето съдържание е клевета и далеч надхвърля разумните предели
на свободата на словото не се споделя от настоящия съдебен състав. Изявленията на К.
представляват чисто оценъчни съждения от страна на последния, част от необходимата
обратна връзка, отразяваща отношенията между гражданин при сблъсъка му с конкретна
институция.
Субективното усещане на тъжителя за начина, по който е възприел думите на подс.
К., а именно- като позорящи го както в личен план като човек, въззивният съд счита за
неоснователно, поради обстоятелството, че при клеветата изреченото трябва да се възприема
като позорящо и неотговарящо на обществените разбирания за морал от обществото, а не да
почива на чисто субективен прочит. В този смисъл, и след като се отчетат особеностите на
казуса – време, начин, подбор на изразни средства на изказванията от страна на подс. К.,
настоящият състав също счита, че заявеното от подс. К. по адрес на ЧТ П. представлява
умерена хиперболизация на личното усещане на недоволство на подсъдимия от начина и
поведението на ЧТ пред органите на МВР, която хиперболизация не попада в приложното
поле на разпоредбата на чл.148 от НК.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че
първият съд е достигнал до обосновани правни изводи, като е признал подс. М.К. за
невиновен в извършването н престъпление по чл.148, ал.2, пр.1 вр. ал.1, т.2 и т.4 вр. чл. 147,
ал.1 от НК.
За съставомерността на престъплението клевета по смисъла на чл.147, ал.1 от НК е
необходимо от обективна страна да бъде безспорно установено проявление в обективната
действителност на съзнателен и целенасочен волеви акт от страна на дееца, изразяващ се в
довеждането до знанието на поне едно лице, което би могло да възприеме значението на
извършеното, на неистинско позорно обстоятелство относно конкретно лице или да му
препише извършването на конкретно престъпление. Позорно обстоятелство е твърдение за
съществуването на определен факт, свързан с личността на пострадалия, което е от естество
да накърни неговото добро име в обществото от гледна тока на морала- необходимо е да
посочва извършено от конкретно посочено лице действие, проявено поведение или негово
качество, които да могат да се отразят отрицателно на доброто име на лицето в обществото
и да доведат до изграждане на негативна обществена оценка за него. Клеветата, в тази си
форма, винаги представлява изнасяне на факти и не е израз на лична оценка за другиго.
Конкретиката на употребените изрази от подс. К. както от гледна точка на самостоятелното
им проявление в действителността, така и на контекста на мястото и начина на
обективирането им, не излагат твърдение за съществуването на определен факт, свързан с
личността на П., който е от естеството да накърни неговото добро име в обществото. За да е
налице клевета в случая, трябва фактите и съпровождащите ги обстоятелства да са
обективно позорни, а нито един от инкриминираните изрази и изявления не е позорящ.
Както правилно е отбелязал решаващият съд, с което становище въззивният съд се
солидаризира, употребените изрази са отражение на личната оценка на подс. К. относно
поведението на частния тъжител и са проекция на качеството му на полицейски служител.
Личните възприятия на частния тъжител досежно такъв факт са ирелевантни, доколкото
нужно е той да е позорен от гледна точка на обществения морал, а не от гледна точка на
дадено субективно мнение. Именно поради това обстоятелство, заявеното от подс. К. не е
4
позорящ тъжителя факт, а форма на оценъчно съждение и по никакъв начин не злепоставя
личността на П. от гледна точка на господстващия морал.
Инкриминираните изявления от страна на подс. К. единствено създават внушение за
личността на тъжителя П. и то пред неговите висшестоящи. Наред с това следва да се
отбележи, че тъжителят е реализирал поведението си, за което са дали сведение няколко
служители на МВР. Използването на изрази и думи, чрез които може само да се създава
внушение, респ. на база, на които могат да се правят различни изводи – различни в
зависимост от лицето, което ги възприема, а не се твърдят конкретни неверни и
едновременно с това позорящи факти и обстоятелства, не могат да бъдат клеветнически по
своето естество, тъй като чрез тях не се разгласяват позорящи неверни твърдения, а са
единствено израз на лично мнение. Тази оценка не би могла да бъде потвърдена или
отхвърлена от последваща проверка на фактите , защото е плод на вътрешни преживявания
и възприятия на засегнатите лица. Налице са съждения- функция от правото на свободно
изразяване на гражданите. За разлика от фактите и обстоятелствата, които имат обективно
изражение в действителността, мнението, оценката и анализът на фактите и обстоятелствата
не подлежат на възражение за истинност или не. Следователно, те не могат да бъдат
средство за осъществяване на изпълнителното деяние на клеветата и не са елемент от
престъплението.
За пълнота на изложението, не се доказа и субективна страна на деянието.
Единствено с цел пълнота на изложението съдът намира, че по делото действително не може
да се установи умисъл за клевета, било то пряк или евентуален. По делото бе установено от
свидетелите по делото, от гласните и писмените доказателства, че тъжителят действително е
реализирал поведението си пред органите на МВР. Подс. К. е бил убеден, че така изнесената
в писменото изявление, инкорпорирано в сведение рег. № 9580р-1801 от 10.12.2019г.
представляват достоверни твърдения, които не са имали за цел да злепоставят и наклеветят
ЧТ П., а единствено представляват фактически изводи и лични оценки от страна на подс. К.,
до който той сам е достигнал, от позицията му на свидетел- очевидец, да възпроизведе
известните му обстоятелства.
В заключение и предвид съвпадението между крайните изводи на въззивния съд с
тези на първостепенния такъв, присъдата на първата инстанция следва да бъде потвърдена
изцяло.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което и с оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски Съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 18.05.2021 г., постановена по НОХД № 4240/2020 г., по
описа на СРС, НО,12-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6