Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Normal; Производство по реда на чл.435 от ГПК. Жалбоподателят „Е. Б. П.” , ЕИК 10353691, със седалище и адрес на управление гр.В., Р. „Вл.В.”, В. Т.-Г,с жалбата си до съда, подадена чрез пълномощника му ю.к.Виолета Митева, оспорва постановлението на ЧСИ Силвия Косева по изп.д.№521/2012 г. по описа на ЧСИ, в частта за разноските, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за намаляване на адвокатския хонорар по изпълнителното дело и свеждането му до минималния размер,предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет.В жалбата се сочи, че съдебният изпълнител неправилно е приложил правилото на §2 от ДР на наредбата,издадена на основание чл.36 от Закона за адвокатурата.По отношение прилагането на чл.78,ал.5 от ГПК не се прилага ограничението на §2 от нея,тъй като ВАС може да определя само минималните възнаграждения, но не и тези по чл.78,ал.5 от ГПК, което е в правомощията на съда, респ. на съдебния изпълнител .В този смисъл съдебният изпълнител не е ограничен от трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение.Жалбоподателят счита, че самото съдебноизпълнително производство не е спорно и няма фактическа и правна сложност,не изисква особени усилия и допълнителни ресурси.Иска отмяна на постановения отказ и рдуцирането на адвокатския хонорар по делото до минималния размер предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАС. В законоустановения срок е постъпило възражение от адвокат Ели Стоева Димитрова-ВТАК, в качеството й на пълномощник на Х. Б. С. от гр.Е..В него се заявява становище за законосъобразност на обжалваното постановление за отказ.Сочи се, че в наведените оплаквания за прекомерност на адвокатското възнаграждения противоречат на разпоредбата начл.36 отЗА и §2 от ДР на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,където изрично е посочено,че в случаите на чл.78,ал.5 от ГПК присъденото адвокатско възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията посочени в наредбата.В случая адвокатският хонорар от 690 лв е равен на трикратния размер на минималните възнаграждения посочени съответно в чл.10, т.1 и т.2 от наредбата,следователно няма възможност за редуцирането му.Иска се жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. В мотивите си към обжалваното постановление ЧСИ Силвия Косева,вписана под №809 в Камарата на ЧСИ в Б. ,изложени по реда на чл.436,ал.3 от ГПК излага становище за допустимост на жалбата, но неоснователност на същата по същество.Намира,че независимо от ръководещата роля на съдебния изпълнител в изпълнителното производство, не е в правомощията му да се произнася по искането за редуциране размера на адвокатското възнаграждение в изпълнителния процес.Единствено съдът е компетентен да се произнесе по такова искане.От друга страна, налице е правна обосновка в разпоредбата на чл.36 от ЗА и в ДР на Наредба №1/09.07.21004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения,че размерът на адвокатския хонорар в случая не е прекомерен.В този смисъл ЧСИ намира жалбата за неоснователна. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: Жалбата е процесуално допустима съобразно разпоредбата на чл.435,ал.2,пр. последно от ГПК. Разгледана по същество, същата е основателна. Изложените в мотивите на ЧСИ аргументи се отнасят до липсата на компетентност на съдебния изпълнител да се произнася по искането за намаляване на адвокатския хонорар поради прекомерност по реда на чл.78,ал.5 от ГПК.В този смисъл съдът не споделя виждането за липсата на такава компетентност. Изпълнителният процес е част от гражданския процес и представлява спорно производство.За него в пълна мяра важат общите правила на гражданския процес и в частност на спорните производства, каквито са исковото, изпълнителното и обезпечителното.В този смисъл ЧСИ може и е длъжен, ако има предпоставки за това, да приложи разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК и да намали адвокатското възнаграждение поради неговата прекомерност и несъответствие с фактическата и правна сложност на делото. Доколкото обаче ЧСИ в мотивите си е изложил становище ,че е налице правна обосновка за размера на адвокатския хонорар,ненадхвърлящ трекратния минимум, съдът намира, че ЧСИ се е произнесъл по съществото на искането, като е постановил отказ с тези мотиви.Този отказ е неправилен.Съдът,респ. съдебният изпълнител са ограничени от закона да не присъждат по-нисък размер на разноските в тази им част от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.При определянето на минималния размер на адвокатското възнаграждение чл.36,ал.2 от ЗА препраща към наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.В чл.10 от нея са определени минималните адвокатски възнаграждения при защитата по изпълнителни дела.В конкретния случай и съобразно материалния интерес по изпълнителното дело-2000 лв, минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита по делото е 230 лв/ 100 лв за завеждане и 130 лв по самото изпълнително дело във въръзка с извършването на изпълнителни действия/.Действително, съгласно разпоредбата на §2 от ДР на Наредба №1/, в случаите на чл.78,ал.5 от ГПК, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията посочени в нея, т.е минималните.Тази разпоредба се съдържа в подзаконов нормативен акт и не може да намери приложение в случай на противоречие с друга разпоредба намираща се в в нормативен акт от по-висока степен, какъвто е законът- чл.78,ал.5 от ГПК.Следва да се приложи тази на закона- арг. от чл.15 от ЗНА.В случая чл.78,ал.5 от ГПК дава възможност на съда,респ. съдебния изпълнител, да намали при прекомерност адвокатското мвъзнаграждение до минимално предвидения в Наредбата размер.Основателен е аргументът на жалбоподателя,че дадената на Висшия адвокатски съвет /ВАС/ законова делегация, съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата да определя минималните размери на адвокатските възнаграждения, не означава ,че на органите на адвокатурата е възложена и такава да определят размера на възнаграждението в случаите на чл.78,ал.5 от ГПК.Поради това нормата на §2 от ДР на Наредба №1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения, издадена извън законовата делегация, не следва да се прилага.ВАС може да определя само минималния размер на адвокатските възнаграждения ,защото за това го е овластил Законът за адвокатурата, но не и да решава какви правомощия има съда при прилагането на ГПК.В този смисъл съдът не е ограничен с намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния му размер, а може да ги намали до предвидения в Наредбата минимум, в случая до 230 лв. В конкретния случай изпълнителното дело не разкрима особена фактическа и правна сложност, поради което разноските по изпълнителното дело в частта им за адвокатския хонорар следва да бъдат сведени до минимума определен в Наредба №1 ,или в случая до 230 лв.Постановявайки отказ за това при направено от длъжника искане, ЧСИ е допуснал незаконосъобразност.В този смисъл обжалваното постановление следва да бъде отзенено и вместо него следва да бъде постановено намаляване на разноските в частта им относно адвокатския хонорар от 690 на 230 лв.В тази посока налице е съдебна практика-Определение №74 от 07.02.2011 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 46/2011 г. на IV г.о., грд.№155/2011 г. Водим от изложеното ,съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Силвия Косева, регистрирана под №809 на Камарата на ЧСИ в Б. по изпълнително дело №521 по описа на ЧСИ за 2012 г., изразяващи се в постановление за отказ да бъде намалено адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело по реда на чл.78,ал.5 от ГПК, вместо което ПОСТАНОВЯВА: НАМАЛЯВА присъдените от ЧСИ по изп.д.№521/2012 г. по описа на ЧСИ Силвия Косева разноски в частта им относно адвокатския хонорар от 690 на 230 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |