Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Никопол,
21.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на пети февруари
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ НАУМОВА
При
секретаря Поля Видолова, като разгледа докладваното от Председателя гр.д.№
645/2019г. по описа на НРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Производството
е по реда на чл.310 и сл. от ГПК.
Иск с правно основание чл.150 от СК..
Пред НРС е
депозирана искова молба от Г.Г.Л. ***, род. на ***г., непълнолетен действащ
лично и със съгласието на своята майка Д.М.М.
против Г.Х.Л. ***, чрез адв.Б.К. от ПлАК, в която се твърди, че с
решение по гр.д.№ 8/2015г. на НРС, е определена издръжка в размер на 100лв.,
месечно, която бащата да заплаща на детето Г.. Посочва се, че бащата се е
дезинтересирал от детето и не поддържа контакти с него. Посочва се, че детето,
което е ученик редовна форма на обучение в 11кл., има нараснали нужди за образование,
извънкласни дейности, храна, дрехи и др., които се нуждаят от
задоволяване.Твърди, че майката на детето, не разполага с големи доходи и единствено полага грижи за него.
Моли съдът да постанови
решение, с което на основание чл. 150 от СК, да измени размерът на присъдената
издръжка, и осъди ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 150лв.
месечно, считано от датата на ИМ.
В съдебно заседание,
непълнолетният молител, законният му представител – неговата майка и упълномощеният от тях защитник не се явяват.
Ответника Г.Х.Л.,
не изразява становище по предявеният иск, не прави искания, възражения и не
представя доказателства.В съдебно заседание не се явява и е не се представлява.
При така изложеното от
фактическа страна, съдът намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, видно
от приложеното по делото удостоверение за раждане, че страните по делото – Д.М.М.
и Г.Х. Л. са родители на детето Г.Г.Л., роден на ***г.
По делото се установява също, че размерът
на издръжката, която бащата – отв. Л., е осъден да заплаща на малолетното си
дете Г., е изменен с решение № 44/23.04.2015г. по гр.д. 8/2015г. на НРС, и е
определен в размер на 100лв., считано от 12.01.2015г.
От служебно изисканата справка от НАП, се
установява че майката на детето Г., работи по трудово правоотношение, като
гладач, а за бащата няма данни, за сключени трудови договори.
От
служебно изготвените справки за родствени връзки се установява,
че майката на детето Г., няма други
низходящи, освен детето Г., но бащата има още 3 деца, последното от
които е родено 2019г.
По делото е приложена служебна бележка,
издадена от ПГЕХТ“***“ гр.***, от която се установява, че детето Г. е
ученик в11кл., през учебната
2019/2020г., дневна форма на обучение.
По
делото, от страните, не са ангажирани никакви доказателства, съобразно
указанията, дадени в проекто- доклада на съда, във връзка с размера
на получаваните от тях доходи, както и във връзка с установяване на промяна в
обстоятелствата, при които е била определена предходната издръжка, размерът на
нуждите на детето Г., и възможностите на ответника да дава издръжка в
претендираният размер.
При така установено от фактическа страна,
съдът намира за установено от правна страна следното:
Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Чл.142, ал.2 от СК поставя
минимален праг на дължимата издръжка, а именно 1/4 от МРЗ за страната, която към
настоящият момент е в размер на 610лв., съответно сумата от 150лв-минимален
размер на издръжката.
При
определяне на издръжката, следва да бъдат взети предвид възрастта на детето,
неговите потребности, здравословно състояние, и други обстоятелства, които се
преценяват за всеки отделени случай.
За да се задоволят максимално нуждите на
детето – 17 годишно момче за един бъдещ период, следва да се преценят и
възможностите на родителите, но съобразно константната съдебна практика
приоритетът при извършване на преценката е интересът на детето.
Така съвкупната преценка на горните факти
води до изводи, че няма представени доказателства за заболявания на Г.Л., които
да са довели до намаляване на работоспособността му. Същият е в трудоспособна
възраст и следва да е в състояние да реализира доходи в размер на
средностатистическите за страната. Още повече, че предвид ал.2 на чл.143 СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си
– издръжката на децата до навършване на пълнолетие е безусловна.
По делото се установява, че ответника, не
получава възнаграждение от трудови доходи в страната, но не се установи същият
да не получава въобще доходи от друг вид дейност, нито какво е притежаваното от
него имущество. Не се и твърди, същият
да страда от заболяване, което да му пречи да реализира такива.Факта, че
ответника е станал баща на общо 4 деца, последното от които е родено през
2019г., въпреки, че последното му трудово правоотношение в страната е било
прекратено през 2016г., и от тогава няма данни да е сключвал други, води до
извода, че същият е в състояние да се издържа себе си и децата си, едно от
които е молителя Г..
От
друга страна, дори и да реализира доходи под средните за страната, това не
освобождава ответника от задължението му за издръжка, а от друга страна след
като е в трудоспособна възраст, това не би следвало да се отрази на
възможностите му да дава издръжка.
Факта, че има и други по – малки деца,
също не го освобождава от задължението да издържа и по- големите такива.
При тези данни, съобразявайки възрастта на
детето, което е на 17г., минималният
размер на дължимата издръжка, определена в чл.142, ал.2 от СК, и възможностите на бащата да дава издръжка то съдът
намира, че нуждите на детето Г. от издръжка са
се увеличил, при конкретните обществено-икономически условия към
м.февруари 2020г. , поради коет съдът приема че необходимата за детето Г.
издръжка, която родителите следва да му осигурят, е в размер на 500лв. месечно
общо.
От
същата ответникът, предвид факта, че полага грижи и за други две по – малки
малолетни деца, да поеме 150лв. месечно
и 350лв. месечно – майката, която няма други деца, като се има предвид че тя
полага и непосредствените грижи за възпитанието и отглеждането на детето, които
също са оценими.
При този изход на процеса и
на осн.чл.69, ал.1, т.7, вр. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на НРС, ДТ в размер на 72.00лв.,
върху увеличеният размер на иска.
Ищеца не претендира разноски, поради което
и такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на издръжката определена по
гр.д.№ 8/2015г по описа на НРС като ОСЪЖДА Г.Х.Л. с ЕГН ********** да заплаща на детето Г.Г.Л. с ЕГН **********,
непълнолетен, действащ лично и със съгласието на неговата майка и законен представител Д.М.М. с ЕГН **********, ежемесечна
издръжка в размер на 150.00лв, считано от датата на предявяване на иска –
12.12.2019г. до настъпване на
причини за изменението или прекратяването и ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла или просрочена вноска до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.71 от ГПК Г.Х.Л. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на НРС държавна такса в размер на 72.00 лв.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на
основание чл.242 ал.1 ГПК на решението.
Решението може да се обжалва пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: