№ 410
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело №
20251001000316 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 36614/25.03.2025 г., на „АКСИОН ГРУП“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“, №
102, ет. 8, офис 67 срещу Решение № 288/24.02.2025 г., по т.д. № 411/2024 г.,
на СГС, ТО, VI-26 с., с коeто е отхвърлен иска за осъждане на „СОФТУЕР“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Г.С. Раковски“, № 30, да заплати сумата 57804.00 лв., компенсаторна
неустойка по чл. 7, ал. 7 от Договор за изработка на софтуерен продукт от
21.05.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване
на иска до окончателното изплащане, на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Въззивникът счита, че решението е неправилно, поради нарушение на
процесуалния и материалния закон. Счита, че произнасянето на съда по
въпроса за нищожност на клаузата за неустойка, регл. в разпоредбата на чл. 7,
ал. 7 от Договора е в противоречие с принципа на диспозитивното начало,
предвид липсата на възражение от страна на ответника в тази посока, както и
без да са налице предпоставките за служебно произнасяне по този въпрос,
съобр. ТР № 1/27.04.2022 г., тълк.д. № 1/2020 г., на ВКС, ОСГТК. Цитира
тълкувателното решение и излага доводи в подкрепа на липсата на
предпоставките за произнасянето на съда. Излага доводи и по съществото на
изложените от съда мотиви и ги счита за неоснователни и нелогични. Счита,
че съдът не се е опитал да изтълкува волята на страните и да разгледа
установените в хода на производството обстоятелства. Сочи, че съдът не е
обсъдил възможността нищожността на неустоечната клауза да бъде
прогласена частично. Настоява, че съдът е следвало да стигне до заключение,
1
че поне заплатената от въззивника сума по договора в размер на 28902.00 лв.
подлежи на връщане, тъй като след като договорът е бил развален, то е
възникнала претенция за връщане на даденото по договора на отпаднало
основание. Твърди, че дали правното основание за връщане на сумата е
договорена неустойка или неоснователно обогатяване, бил въпрос по който
съдът следвало да се произнесе служебно и не бил обвързан от твърденията и
становищата на страните. По същество моли за отмяна на атакуваното
решение и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен.
Претендира разноски за две инстанции.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна
„Софтуер” ЕАД, ЕИК ********* депозира отговор вх. № 49365/22.04.2025 г.,
в който счита, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано.
Изразява съгласие със служебното произнасяне на първоинстанционния съд
по въпроса за нищожност на неустоечната клауза и счита, че разбирането на
въззивника относно правните положения залегнали в посоченото от него
тълкувателно решение е неправилно. Репликира оплакванията на въззивника и
излага собствени доводи по всяко от тях. Счита, че съдът не е изложил мотиви
по следните въпроси: - че софтуерния продукт е съвместен проект и е бил
финансиран поравно от възложителя и изпълнителя; - не се е породило
правото на възложителя да развали договора и да претендира уговорената
неустойка; - не било преценено значението на обстоятелството, че служители
на ищеца са използвали в дейността си модули на системата в продължение на
три години; - неправилно било преценено значението на представената
референция, издадена от ищеца, относно изпълнението на проекта. По
същество моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски за въззивна инстанция.
В съдебно заседание въззивникът и въззиваемият, чрез процесуални
представители, поддържат жалбата и отговора по наведените в тях
оплаквания, доводи и съображения.
Софийски Апелативен Съд по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. №
23999/29.02.2024 г. на „Аксион Груп“ ЕАД, ЕИК *********, с която е
предявен иск за осъждането на „СОФТУЕР“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
сумата 57804.00 лв., договорна неустойка за неизпълнение, дължима по силата
на чл. 7, ал. 7 от развален Договор за изработка на софтуерен продукт №
89/21.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска
до окончателното изплащане, на осн. Чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Претендира разноски.
Ищецът е твърдял, че на 21.05.2019 г. с ответника сключили договор за
изработка на софтуер, съгласно който последния следвало да създаде продукт,
съгласно параметрите и условията на представената от него Оферта № PRO-
000419, която била неразделна част от договора. Сочи, че изработката била
разделена условно на три етапа, като били уговорени и съответните срокове за
изпълнение на всеки етап. Съответно на етапите било уговорено и плащане на
уговореното възнаграждение да се извърши също на части. Във връзка с
размерите на частичните плащания се твърди да е подписан Анекс от
05.06.2019 г. По силата на анекса авансовата сума била намалена на 16488.00
лв., с ДДС и било добавено още едно междинно плащане в размер на 10992.00
лв. Приемането на работата било уговорено да се извършва с подписани
протоколи или ако ищецът е заплатил дължимата при завършването му сума.
Излага, че в изпълнение на уговорките, чрез едно от дъщерните си дружества
2
– „Каламарис груп тотал фасилити мениджмънт“ ЕООД заплатил авансовата
вноска в размер на 16488.00 лв., за което от страна на ответника била издадена
фактура № 240/07.06.2019 г.
Впоследствие от страна на ответника била издадена фактура №
329/13.11.2019 г. За сумата 15552.00 лв., с ДДС, вместо за дължимото
междинно плащане в размер на 10992.00 лв., съгл. анекса към договора.
Фактурата ищецът твърди да е заплатил на части отново чрез посоченото
дъщерно дружество, съответно: - на 17.01.2020 г. – 3000.00 лв.; - на 11.02.2020
г. – 2000.00 лв.; - на 24.02.2020 г. – 4276.00 лв. и – на 08.05.2020 г. – 3138.00 лв.
Общо била заплатена сумата 12414.00 лв., с ДДС. Твърди, че в резултат от
това, считано от 09.05.2020 г. ответникът следвало да изгради в завършен вид
продукта в срок от 185 работни дни или до 02.02.2021 г. Твърди, че установил,
че работата по договора била изцяло преустановена от страна на ответника,
въпреки, че до крайния срок за изпълнение на втория етап оставали два
месеца и половина. По тази причина на 16.12.2020 г. изпратил на ответника
уведомление, с което го предупредил, че ако работата не започне незабавно,
ще развали договора. Въпреки отправеното предупреждение, ответникът не
изпълнил възложената му работа до края на срока – 02.02.2021 г., поради
което с уведомление, връчено на ответника на 08.12.2023 г. развалил договора
и поканил ответника да му заплатил дължимата съобразно неустойка за
развалянето му. Претендира разноски.
В границите на срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът „Софтуер“
ЕАД не депозира отговор. В първото по делото съдебно заседание, чрез
процесуален представител заявява, че оспорва иска. Претендира разноски.
Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното Определение № 294/12.05.2025 г., поради което същата
подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на САС
съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен
съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което
решението е валидно. Предявеният иск е правилно квалифициран като такъв
с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Произнасянето съответства на заявената
за разглеждане осъдителна претенция, поради което постановеното решение е
и допустимо.
Предвид разясненията по приложение на процесуалния закон, дадени в
т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г., по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с
чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по
валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност
относно допуснати нарушения на императивни материално-правни норми от
първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от
посоченото в сезиращите жалби.
Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предвижда, че неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
3
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват като кредиторът може да
иска обезщететение и за по-големи вреди. С неустоечната клауза страните се
отклоняват от принципа залегнал в разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, като
предварително определят размера на обезщетението, което ще дължи
неизправната страна в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е
налице пряка обвързаност между размера на неустойката и действително
причинените от неизпълнението вреди. Следователно неустойката е вид
обезщетение за неизпълнение.
По делото не е била спорна валидността и обвързаността на страните от
Договор за изработка на софтуерен продукт № 89/21.05.2019 г. и Оферта №
PRO-000419, неразделна част от него. Не е било спорно и съдържанието на
неговите клаузи. Договорът и офертата са представени и от тях се установява,
че на ответника е било възложено изработването на софтуерен продукт за
управление AXION 360 management, който да обедини целия бизнес на ищеца
в единна система. Съобразно клаузата на чл. 2 от договора, работата следва да
се извършва на етапи: - първи етап – „Фирмен стил“, включващ визуален
дизайна на началната страница, структура и основни функции на мобилната
версия – срок 60 работни дни, считано от получаване на уговорения аванс; -
втори етап – „Проектиране и изграждане на онлайн платформата“, включващ
проектиране на софтуерен продукт и представяне на предложение за визуален
дизайн на началната страница, както и структура и основните функции на
продукта - срок до 185 работни дни; - трети етап „Въвеждане в експлоатация
на онлайн платформата“, включващ изпращане на препратка към URL адреса
на онлайн портала с достъп до контролния панел – срок 1 месец след
приключване на втори етап. В ал. 5 от чл. 2 страните постигнали съгласие в
сроковете за изпълнение да не се включва времето на съгласуване и/или
одобряване от възложителя, в случай че такова е необходимо.
В р. III – „Цена на договора и начин на плащане“, страните уговорили,
че дължимото възнаграждение е в размер на 54960.00 лв., с ДДС, както и, че
същото се дължи при условията на авансово плащане в размер на 27480.00 лв.,
с ДДС, междинно плащане в размер на 16488.00 лв., с ДДС и окончателно
плащане в размер на 10992.00 лв., с ДДС.
Посочената схема на плащане била изменена с подписания между
страните и представен по делото Анекс № 1/05.06.2019 г. С него чл. 3, ал.2 от
договора бил изменен като авансовото плащане било намалено по размер до
16488.00 лв., с ДДС, било уговорено първо междинно плащане в размер на
10992.00 лв., с ДДС, дължимо след получаване на прецентация и демо-версия
на системата.
В р. VII – „Прекратяване на договора и неустойки“, чл. 7, ал. 7 страните
постигнали съгласие, че в случай че изпълнителят изпадне в забава с
изпълнението на който и да е от етапите, с повече от 30 работни дни,
възложителят има право да развали договора едностранно, без допълнително
предупреждение, като му се дължи неустойка за неизпълнение в размер, двоен
на размера на сумите, заплатени от възложителя до момента на развалянето на
договора.
Не е било спорно между страните, а и се установява от представените
фактура № 240/07.06.2019 г. и приходен ордер от същата дата, че на ответника
е заплатена уговорената като авансово плащане сума в размер на 16488.00 лв.,
с ДДС.
Също не е било предмет на спор, а и се установява от представените
4
фактура № 329/13.11.2019 г. и приходни ордери от 17.01.2020 г., 11.02.2020 г.,
24.02.2020 г. и 08.05.2020 г., че по издадената фактура на стойност 15552.00
лв., на ответника е заплатена сумата 12552.00 лв., с ДДС, с посочено
основание междинно плащане по договора.
Представено по делото е писмо, изходящо от ищеца и отправено до
ответника, с което последния е уведомен, че е в забава по отношение
завършването на втория етап и дължи уговорената неустойка за забава.
Отправено е последно предупреждение към ответника за разваляне на
договора в случай, че работата не бъде възобновена. Видно от отбелязването
върху товарителницата на куриерска служба Еконт от 16.12.2020 г. е, че
получаването на пратката е отказано по телефон. Оспорване на документа в
границите на процесуалните срокове от страна на ответника не е предприето.
Представено е и писмо изходящо от ищеца и отправено до ответника, с
което последния е уведомен, че в хипотезата на чл. 7, ал. 7 разваля незабавно
договора. Ответникът е поканен да заплати дължимата неустойка за разваляне
в размер на 57804.00 лв. Видно от представената разписка писмото е връчено
на ответника на 08.11.2023 г. В границите на процесуалните срокове
документът не е оспорен.
От страна на ответника е представена Покана за доброволно плащане от
09.07.2020 г., от която се установява, че е отправено предложение за
извънсъдебно уреждане на отношения във връзка с Договор за изработка №
88/07.05.2019 г., Договор за изработка № 89/21.05.2019 г. и услуга по
предоставяне на облачен хостинг услуги. Доказателства за достигане на
поканата до ищеца не са налице.
Представено пред първоинстанционния съд е и писмено предизвестие
07.12.2020 г. отправено от ответника до ищеца, от което се установява, че е
направено изявление за прекратяване на договор № 89/21.05.2019 г. по
взаимно съгласие. Направено е и изявление за забава в плащанията от страна
на ищеца. Не са налице доказателства за достигане на предизвестието до
ищеца.
Представено е и писмо изходящо от ответника и отправено до ищеца, в
което ответника е направил изявление, че счита проектът за завършен и
въведен в експлоатация до трета фаза, както и, че при оказване от страна на
възложителя на съдействие и извършване на цялостно плащане по договора
ответникът има готовност да демонстрира в офис на дружеството цялостното
изпълнение в срок от 3 раб. дни. Доказателства за достигане до ищеца не са
налице.
Представено е и удостоверение изх. № SM-2003/08.10.2024 г., издадено
от „Спиди“ АД на ответника, от което се установява, че пратка с
товарителница 50293383689, изпратена до „Аксион Груп“ ДЗЗД, е доставена
успешно на 07.06.2023 г. Не са налице доказателства относно съдържанието
на посочената пратка.
Представена по делото е и Референция (без дата), издадена от ищеца,
относно изпълнен Проект: PRO-00419/02.05.2019 г. „Цялостен Софтуер -
AXION 360 Management“. В референцията се изразява удовлетвореност и
благодарност към екипа на ответника. В референцията се сочи коректност,
навременно и точно изпълнение на възложената работа, възможност за
последваща поддръжка на продукта и т.н. Съставът на въззивния съд намира,
че посочената референция макар и да обективира неизгодни за ищцовата
страна факти не следва да бъде ценена, тъй като противоречи на останалите
доказателства по делото и най-вече на събраните специални знания досежно
завършеността на проекта. Същото не би могло да бъде ценено и като
протокол за приемане на изпълнената работа, тъй като документът не е
съставен съгласно изискванията на сключения договор.
По делото са събрани специални знания, чрез заключение на СЕ, което
5
неоспорено от страните, е приобщено към доказателствата и кредитирано от
първоинстанционния съд. Заключението се цени и от въззивния съд като
компетентно, безпристрастно дадено и непротиворечащо на останалия събран
доказателствен материал. Експертът сочи, че софтуерният продукт AXION
360 management е в недовършено състояние и не отговаря на изискванията на
зададения проект към датата на прекратяване на договора – 08.12.2023 г.
Много от ключовите функционалности са или частично разработени, или
напълно липсват, което прави системата неподходяща за нейното договорно
предназначение като софтуер за управление, обединяващ бизнес процесите.
Още експертът сочи, че въпреки, че системата разполага с хронология и
логове, от които може да се проследи достъпът и активността на
потребителите, много от заложените модули като „Финансови документи“,
„Обекти“ и „Склад“ са били използвани частично или само от ограничен брой
потребители, което допълнително подчертава ограниченията на
функционалността. Последната регистрирана активност в системата е от
22.11.2024 г., но голяма част от данните и потребителската история са непълни
или липсват. Експертът заключава, че степента на завършеност на модулите е
около 50%.
Пред първоинстанционния съд в качеството на свидетел е разпитан Изп.
Директор на ищеца - Г. П.. Въззивния съд намира, че показанията й като
свидетел не могат да бъдат ценени, именно защото същата представлява по
закон и е волеизявяващия орган на ищцовото дружество. Показанията й обаче
не могат да бъдат ценени и като отговори на въпроси отправени по реда на чл.
176 ГПК, въпреки становището на първата инстанция. Това е така, защото
обясненията на страната се дават на въпроси, които съдът е отправил до нея
или на такива поставени от противната страна, предварително и чрез съда.
За оборване твърденията на ищеца по искане на ответника са събрани
гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите А. М. П. и А. Г. Ч.. Първият
от свидетелите е съдружник на представляващия ответника, а вторият работил
с ответното дружество през периода 2019 – 2022 г. Показанията им се ценят в
частта, в която касаят предмета на делото, резултат са на непосредствени
възприятия и не противоречат на останалите възприети за установени факти и
обстоятелства.
Св. П. дава показания, че се стигнало до етап от разработването на
проекта, в който имало възражения по продукта и някаква спънка в
плащанията като на представляващия ответника – Е. Н. и на един
разработчиците – А. не им се вдигали телефоните, поради което свидетелят
посредничил да свърже страните.
Св. Ч. заявява, че е правил различни модули от процесния софтуерен
продукт като получавал задачите си от Н.. Заявява, че задачите били
изпълнявани, предавани, приемани и ползвани като ищецът искал да бъдат
доразвити допълнителни неща, повече протоколи, които не били предвидени.
Заявява, че му свършили задачите и престанали да идват нови задачи от Н.
като така приключил работа.
И двамата свидетели не обективират показания да им е известно
изработването на софтуерния продукт да е било завършено окончателно,
същият да е предаден на ищеца и съответно приет.
Доколкото обвързаността на страните от процесния договор не е била
спорна и при уговорените в него условия, обсъдените по-горе събрани
доказателства, в т.ч. специалния знания, правят възможен извода, че от страна
на ответника надлежно, във времево и количествено отношение, изпълнение
на възложената му по договора работа, не е налице. Нещо повече, установява
6
се, че ищецът е извършил съобразно уговорките авансовото плащане.
Извършено макар и на части е и първото междинно плащане в завишен от
уговорените 10992.00 лв., с ДДС, размер, съобр. Анекс № 1. Посоченото
първо междинно плащане е следвало да бъде извършено след получаване на
презентация и демо-версия на системата. Не се установява да е налице
предаване на тази част от работата по уговорения в договора начин - с
двустранен протокол (съобр. чл. 4, ал. 4 от договора). Вярно е, че страните са
предвидили, че извършеното плащане се зачита за приемане на работата без
възражения. Дори и да се приеме това, не се установява от страна на
изпълнителя да са предприети активни действия по изпълнение на втория и
третия етап от проекта, за да се приеме, че същият е изправна по договора
страна. Нещо повече от събраните специални знания се установява, че като
цяло проектът е завършен на около 50 %. Видно от изготвените от експерта
таблици е, че една част от междинните етапи във всяка фаза са изпълнени
отчасти, а друга част не са изпълнени въобще. Именно по тази причина
експертът е заключил, че системата е негодна за нейното договорно
предназначение – като софтуер за управление, обединяващ бизнес процесите.
Следва да бъде посочено, че след извършване на първото междинно
плащане в пълен размер на 08.05.2020 г. ответникът е следвало в срок от 185
работни дни или до 02.02.2021 г. да завърши изработването на платформата
(чл. 2, ал. 3 от договора). От събраните доказателства не се установява
изпълнение на това задължение на ответника. Съобразно разпоредбата на чл.
262, ал. 2 ЗЗД, касаеща договора за изработка и приложима в случая, ако стане
явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма
да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да
развали договора, като има право на обезщетение по общите правила. Именно
това свое право е упражнил ищеца по делото като изтеклия продължителен
период от време след 02.02.2021 г. дава основание да се приеме, че ответникът
няма да изпълни работата нито в срок, нито надлежно. Поради което и с
връченото на ответника на 08.11.2023 г. уведомление договорната връзка
между страните надлежно е била развалена от страна на ищеца.
При това положение в действие е влязла уговорената между страните
неустоечна клауза – чл. 7, ал. 7 от договора между страните. Посочената
разпоредба предвижда, че в случай че изпълнителят изпадне в забава с
изпълнението на който и да е от етапите, с повече от 30 работни дни,
възложителят има право да развали договора едностранно, без допълнително
предупреждение, като му се дължи неустойка за неизпълнение в размер, двоен
на размера на сумите, заплатени от възложителя до момента на развалянето на
договора.
Посочената клауза и нейната действителност са основния спор между
страните, предмет на въззивната жалба. Вярно е, че от страна на ответника и в
границите на процесуалните срокове, възражение в тази насока не е
направено. Съставът на САС намира обаче, че съобразно разрешението дадено
в Тълкувателно решение № 1/2020/27.04.2022 г., на ВКС, ОСГТК, съдът е
длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни
сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на
правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна,
само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по
делото доказателства. Именно по този начин е процедирал и
първоинстанционния съд, без обаче да уведоми страните, че ще се произнесе
по нищожността. Посоченото процесуално нарушение е било отстранено от
7
въззивния съд с Определение № 294/12.05.2025 г. постановено по реда на чл.
267 ГПК.
Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на
принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните
уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати
неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.
Неустойката е винаги форма на договорна отговорност.
Разяснения във връзка с извършване на преценка за несъответствие на
неустойка с добрите нрави са дадени в мотивите на т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/2009 г. Съобразно посоченото там преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент като са дадени и примерни критерии за извършване на тази преценка.
Дефиниция на понятието накърняване на добрите нрави е дадено в съдебната
практика, като е възприето, че накърняване на добрите нрави като неписани
правила по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава
правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право, каквито са принципите на справедливостта,
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване (така Решение №
4/25.02.2009 г., по т.д. № 395/2008 г., на ВКС, I ТО, Решение № 74/21.06.2011
г., по гр.д. № 541/2010 г., на ВКС, IV ГО и др.).
Съобразно разясненията и разрешението дадени в Тълкувателно
решение № 7/13.11.2014 г., по тълк.д. № 7/2013 г., на ВКС, ОСГТК, при
разваляне, поради виновно неизпълнение на длъжника, на двустранен
договор, който не е за продължително или периодично изпълнение се дължи
единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради
разваляне - неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена.
В случая предмет на претенцията е именно неустойка уговорена за
разваляне на договора, а не за забавено негово изпълнение. Неустойката е
уговорена в конкретен определяем размер, а не като процент от сума.
Констатираното неизпълнение е съществено, с оглед интереса на кредитора и
изпълнението на задълженията на ответника е обезпечено с друг вид
неустойка – такава за забава. Прави впечатление обаче, че подобна неустойка
към момента на сключване на договора не е била уговорена в тежест на ищеца
– възложител на работата, с оглед принципа на равнопоставеност на страните.
Още нещо, формулирането на клаузата води до извод, че начина на
изчисляване на неустойката вместо да е обвързана с размера на неизпълнената
част от възложената работа, е обвързана с размера на изпълнената част. Т.е.
колкото по-голяма част от договора е изпълнена и съответно заплатена от
страна на възложителя, към момента на разваляне на договора, толкова по-
голям размер неустойка би била дължима. В случая размера на дължимата
неустойка е съизмерима с размера на цялото дължимо възнаграждение по
договора. Следователно колкото по-голяма част от задължението не е
изпълнено, толкова по-малка по размер би била неустойката.
Налага се извод, че така формулирана клаузата се отклонява
обезпечителната си функция - да стимулира изпълнението, тъй като на
практика се стимулира неизпълнението на договора. При начина на
8
формулиране на клаузата за неустойка възможен е и извода, че същата е в
отклонение и от санкционната й функция, като създава предпоставки за
неоснователно обогатяване на възложителя по договора.
В резултат от изложеното клаузата се преценява като нищожна, поради
противоречие на добрите нрави и не следва да бъде прилагана в отношенията
между страните. Последното пък прави възможен извода за неоснователност
на предявения иск, поради което се налага неговото отхвърляне. Достигайки
до идентичен краен правен извод първоинстанционния съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което ще следва да бъде потвърдено.
По разноските. С изхода от спора първоинстанционното решение в
частта за разноските не следва да бъде ревизирано.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемия се следват разноските
направени за воденето на въззивното производство, които съобразно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК, възлизат на сумата
3000.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 288/24.02.2025 г., по т.д. № 411/2024 г.,
на СГС, ТО, VI-26 с.
ОСЪЖДА „АКСИОН ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „България“, № 102, ет. 8, офис 67 да
заплати на „СОФТУЕР“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Г.С. Раковски“, № 30, сумата 3000.00 лв.,
разноски за въззивно производство, на осн. Чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
съобщаването му пред ВКС на РБ, по реда и и при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9