Решение по дело №65/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по касационна жалба на Началник РУ-Тополовград към ОДМВР-Хасково чрез юрисконсулт Х.-Б., против Решение № 18 от 09.12.2024 г. по АНД № 76 по описа за 2024 г. на Районен съд-Тополовград. Със съдебния акт е отменено Наказателно постановление № 24-0358-000101 от 12.08.2024 г. на Началник РУ-Тополовград към ОД на МВР-Хасково, с което на Д. И. И. от [населено място], на основание чл. 175, ал. З, предложение първо от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Касаторът счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Оспорват се изводите на съда за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, като се сочи, че деянието не е маловажен случай по смисъла на сочената разпоредба, тъй като не се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност от другите случаи на обичайно извършване на нарушения от същия вид. Твърди се, че нарушението е извършено умишлено, както и че с поведението си жалбоподателят е засегнал значими обществени отношения, обезпечаващи сигурното и безопасно движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Иска се отмяната на постановения съдебен акт и решаване на делото по същество, като се потвърди НП. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

Касаторът - Началник РУ-Тополовград към ОДМВР-Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.

Ответникът по касацията - Д. И. И., редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Представителят на ЯОП застъпва теза за неоснователност на касационната жалба, като счита, че първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН с оглед обстоятелството, че конкретното нарушение разкрива много по-ниска степен на обществена опасност, както на административното нарушение, така и на извършителя. Иска съдебното решение да бъде потвърдено.

ЯАС, първи касационен състав, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество обаче, тя се преценя като неоснователна по следните съображения:

С Решение № 18 от 09.12.2024 г. по АНД № 76 по описа за 2024 г. състав на Районен съд–Тополовград отменил НП № 24-0358-000101 от 12.08.2024 г. на Началник РУ-Тополовград към ОД на МВР-Хасково, с което на основание чл. 175, ал. З, предложение първо от ЗДвП на Д. И. И. от [населено място] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

За да постанови решението си, съдът приел от фактическа страна следното: на 09.06.2024 г. по повод изпълнение на служебните си задължения като автопатрул около 14.50 часа полицейски служители на РУ-Тополовград правили обход, движейки се по [улица]в населеното място. При обхода забелязали И. да управлява лек автомобил [марка, модел] без поставени регистрационни табели отпред и отзад; колата се движела от [улица] към [улица]и завивала, като поради наличието на спрени коли двамата полицейски служители навлезли в насрещната лента, при което жалбоподателката спряла, за да ги пропусне. Служителите извършили проверка на водача Д. И., която пътувала заедно със сестра си С. И.. И. им обяснила, че току-що закупила колата и тръгнала от [улица], за да прибере автомобила в дома си, тъй като не успяла да открие пътна помощ, която да й съдейства; според обясненията управлението на автомобила било предприето с цел извозването му до дома на Д. И.. След извършената проверка бил съставен АУАН № 399331 от 09.06.2024 г. против И., затова че в [населено място], на [улица], управлявала лек автомобил [марка, модел] с посочена рама, в посока от [улица] към [улица]без поставени табели с регистрационни номера отпред и отзад и без да е извършена регистрация по надлежния ред. Нарушението било квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на един свидетел-очевидец и подписан от жалбоподателката без възражение, а препис й бил връчен срещу подпис. Впоследствие, въз основа на съставения АУАН било издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление, също надлежно връчено на И..

За да отмени наказателното постановление, районният съд изложил мотиви, че вмененото деяние е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с оглед на това, че автомобилът е управляван без регистрационни табели на разстояние около 30 метра само и единствено поради причината, че е следвало да бъде придвижен от дома на продавача до този на И. с цел регистрирането му на следващия ден. Счетено е въз основа на това, че неправилно административнонаказващият орган преценил, че деянието не е маловажно – от него липсват настъпили вредни последици, то е незначително и представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение.

Решението на ТРС в тази връзка се преценя за правилно като съдът счита, че в допълнение следва да се посочи и друго.

В чл. 140, ал. 1, изречение първо от ЗДвП е установена забрана по пътищата, отворени за обществено ползване, да се движат моторни превозни средства и ремаркета, които не са регистрирани и не са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За пристъпване на тази забрана е предвидено съответно наказание в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, а именно – лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и „глоба“ от 200 до 500 лева. Съгласно чл. 189з от ЗДвП, вр. чл. 28, ал. 7 от ЗАНН, за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.

От текста на цитираните разпоредби е очевидно, че налагането на така предвидените в закона наказания за пристъпване на посочената забрана се осъществява, без да се предвижда възможност за преценка в зависимост от тежестта на нарушението, и в този смисъл наказанията се явяват непропорционални с оглед на преследваните от закона цели в случаи като процесния. Така установената явна несъразмерност на предвидените в тези разпоредби наказания предвид техния фиксиран размер и невъзможността за адаптирането им в съответствие с особеностите на конкретния случай, както и изключването на възможността за прилагане на института на маловажния случай съгласно чл. 189з от ЗДвП, се явява в противоречие с първичното право на ЕС, разписано в чл. 49, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2016/C 202/02), която норма съобразно правилото на чл. 6, § 1, ал. 1 от ДЕС има същата юридическа сила като Договорите и изисква тежестта на наказанията да бъде съразмерна на престъплението. В константната практика на Съда на ЕС безпротиворечиво се приема, че националните съдилища, натоварени в рамките на тяхната компетентност с прилагането на разпоредбите на правото на Съюза, са длъжни да гарантират пълното действие на тези разпоредби, като при необходимост по собствена инициатива оставят без приложение разпоредбите на националното законодателство, които им противоречат, без да е необходимо да искат или да изчакват тяхната предварителна отмяна по законодателен път или по какъвто и да било друг конституционен ред (решение от 04.12.2018 г. на Съда на ЕС по дело C 378/17, Minister for Justice and Equality, т. 35, решение от 09.03.1978 г. по дело С-106/77, Simmenthal, т. 17, 21 и 24, решение от 06.03.2018 г., по съединени дела C 52/16 и C 113/16, SEGRO и Horvбth, т. 46 и други). В този смисъл за българския съд следва задължението да остави посочените санкционни разпоредби неприложени. В тази връзка следва да се има предвид и че по повод на идентичен с настоящия казус в Конституционния съд на РБ е внесено искане за обявяване противоконституционността на разпоредбата на чл. 189з от Закона за движението по пътищата, приета с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., в частта й за неприложение към административните нарушения по ЗДвП на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, поради противоречието й с разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и на чл. 56 от Конституцията на Република България. По внесеното искане е образувано конституционно дело № 29/2024 г. по описа на КСРБ, по което е постановено Определение от 05.11.2024 г. за допускане за разглеждане по същество на внесеното искане.

Принципът на пропорционалност е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018 г., С-414/16, т. 68, С-537/16, т. 56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

В конкретния случай с оглед данните по делото, приложената санкционна разпоредба на в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, предвиждаща лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и „глоба“ от 200 до 500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Съдът намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети предвид всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен размер и липсва норма, позволяваща на националния съд да определи наказанието под предвидения в санкционната норма минимум.

В обобщение на изложеното до тук, установените по делото обстоятелства, че управлението на процесния автомобил без регистрационни табели е било за разстояние около 30 метра с цел придвижването му до дома на жалбоподателката по причина за надлежното му регистриране на следващия ден, както и предприетите в последствие от нея действия по закупуване на транзитни номера и регистриране на автомобила, действително сочат на извод за отговорно отношение на наказаното лице към спазване на закона, а не към тенденция за неговото грубо погазване. В този смисъл наложеното наказание се явява явно несъразмерно с извършеното нарушение, поради което настоящата инстанция счита, че е явно несправедливо. Ето защо ЯАС приема, че като е отменил изцяло НП, въззивният съд е приложил правилно материалния закон при постановяването на обжалваното решение.

С оглед изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски за производството под формата на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 18 от 09.12.2024 г. по АНД № 76 по описа за 2024 г. на Районен съд - Тополовград.

 

Решението е окончателно.