Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2020г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи касационен състав, в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при
секретаря Анна Димитрова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 3409 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК
вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на М.В.П., подадена чрез адв. Д. против Решение №1998/07.11.19г. по НАХД №
3145/2019г. на ВРС, I състав, с което е потвърдено НП
№19-0442-000632/13.06.2019г. на Началник Сектор към ОД МВР Варна, 4 РУ
Варна, с което са му наложени административни
наказания глоба
в размер на 50 лева на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1
от ЗДП и глоба в размер на 150 лева на основание чл.179
ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП. Касаторът
твърди, че решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Счита изводите на ВРС, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, за неправилни. Твърди, че не е
взето предвид твърдението му, че не е извършил процесното нарушение, тъй като
от събраните доказателства не е установено какво точно нарушение е извършил.
Твърди, че от доказателствата е видно, че автомобилът е бил спрял на знак стоп
зад друг автомобил, вследствие на което е потеглил като е заобиколил предния
автомобил, като по време на маневрата не се е налагало да пропуска никой, тъй
като не е имало автомобил, който да трябва да пропусне, а е заобиколил спрял, който
му е пречел на видимостта. На кръстовището е налице знак Б-2 /спри/, а не Б-1
/пропусни движещите се на път с предимство/. Твърди, че нарушението по п.1 от
НП неправилно е квалифицирано, като посочената санкционна норма на чл.179 ал.1
т.5 пр.4 ЗДвП е съотносима към нарушение на пътен знак Б-1, а не на знак Б-2 и
в този смисъл са неправилни изводите на ВРС за правилно приложена санкционна
разпоредба. Твърди и че с оглед противоречията в показанията на свидетелите,
същите не следва да бъдат кредитирани. Твърди и че неправилни са изводите на
ВРС относно нарушението по чл.183 ал.4 т.7 ЗДвП, като не са взети предвид
възраженията му, че е бил с поставен колан, а няма как св.А. да види как водач на движещ се пред него по-висок
автомобил си слага обезопасителен колан. Твърди и че въззивният съд е следвало
да приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН, тъй като от нарушението не са произлезли
вредни последици и обществената опасност на деянието е изключително ниска, но
тази разпоредба не е и обсъдена. Моли настоящата инстанция да отмени решението,
както и издаденото НП.
Ответникът по жалбата ОД на МВР-Варна, чрез процесуалния си представител
ю.к. Л.-А., оспорва жалбата в
писмено възражение, счита същата за неоснователна и моли решението на ВРС като
правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна
и решението на ВРС следва да се остави в сила.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на М.В.П. против НП №19-0442-000632/13.06.2019г. на
Началник Сектор към ОД МВР Варна, 4 РУ Варна, с
което са му наложени административни
наказания глоба в размер на 50
лева на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП и глоба в размер
на 150 лева на основание чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП.
За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че
на
29.04.2019г. около 12.50часа, в с.Пчелник, общ.Д.Чифлик,
въззивникът управлявал МПС л.а. „Нисан” с Рег.№ ****,
без
да е поставил обезопасителен колан по време на движение на автомобила, като
автомобилът е бил оборудван с предпазни колани. Въззивникът се движел
по ул.“Дунав“, която е била без предимство, като на кръстовището
на ул.“Дунав“ и ул.“Марица“ спрял зад друг автомобил, който също бил спрял на
знак „Стоп“ с цел осигуряване на предимство на движещия се по ул.“Марица“ л.а.
с Рег.№ ****. Въззивникът заобиколил
спрелия автомобил и излязал на пътя с предимство, като отнел предимството на
л.а. с Рег.№ ****, в който се возели служители на 4 РУ при ОД МВР
Варна, които веднага подали светлинен и звуков сигнал на П.
да
спре автомобила си с цел извършване на проверка. В този момент св. А. видял, че
въззивника П. си поставя предпазния колан, с който е оборудван автомобилът му.
Нарушенията били квалифицирани по чл.50 ал.1 и чл.137а ал.1 от ЗДП
в съставения АУАН
№ 934500/29.04.2019г., при връчването на който П. отбелязял, че има
възражения, а впоследствие подал писменни
възражения, в които оспорил нарушенията по
същите
съображения, които са посочени и в
жалбата срещу НП. АНО е разпоредил проверка и се е произнесъл по възраженията,
които е приел за
неоснователни. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП
отговарят на формалните законови изисквания,
не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, вменените във вина нарушения са
индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава, посочени са нарушените правни норми и наказанията за
нарушенията са индивидуализирани. ВРС въз основа на събраните доказателства е
приел, че на посочената дата и място наказаното лице е осъществило съставите на
вменените му нарушения, правилно са приложени санкционните разпоредби и е
определен размера на наложените наказания, като не може да намери приложение
разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Правилни
и законосъобразни са изводите на ВРС, че на 29.04.2019 г. в с.Пчелник като е
управлявал лек автомобил без да е поставил обезопасителен колан и като не е
пропуснал движещият се на път с предимство лек автомобил е осъществил съставите
на вменените му с НП нарушения по чл.137а ал.1 ЗДвП и чл.50 ал.1 ЗДвП.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства правилно и законосъобразно
ВРС е приел за безспорно доказани извършените нарушения и че нарушенията са
извършени именно от касатора- управлявал автомобила при извършената проверка.
Нарушенията, видно от АУАН и НП, са описани със съставомерните им
признаци. Посочени са конкретните факти и обстоятелства, при които са осъществени.
Описанието на нарушенията безспорно дава възможност на нарушителя да разбере в
какво се изразяват извършените от него нарушения. Нарушенията безспорно са
установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.137а ал.1 ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, М3 и
N1, N2 и N3, когато са в движение използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани. Неизпълнението на тази разпоредба на
ЗДвП се санкционира по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП с глоба в размер на 50 лв. В
конкретния случай от показанията на разпитаният по делото свидетел, необорени
от доказателствата по делото, се установява по безспорен начин, че касаторът, като
водач на МПС е управлявал лек автомобил без да е поставил
обезопасителен колан, с което действие е осъществил състава на административно
нарушение съставомерно по чл.137а ал.1 от ЗДвП.
Съгласно
разпоредбата на чл.137а ал.1 ЗДвП водачите са длъжни да използват
обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. Не са налице доказателства,
че превозното средство, което е управлявал касаторът по някаква причина не
разполага с такъв колан. Не са направени такива възражения в съставения АУАН,
нито твърдения пред ВРС. ЗДвП урежда изрично случаите, при които могат да не се
използват обезопасителни колани, като за наличие на някоя от уредените в закона
хипотези не са представени доказателства от страна на касатора.
Безспорно
е доказано и нарушението на чл.50 ал.1 ЗДвП.
Съгласно
цитираната разпоредба на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
вдижат по пътя с предимство. В случая безспорно е установено, че като водач на
МПС, движещ се на път без предимство, П. не е пропуснал движещия се по път с
предимство лек автомобил, с което е осъществил състава на вмененото му
нарушение. Дали на кръстовището на пътя по който се е движел е бил поставен
знак Б-1 или Б-2 е без значение, тъй като с предимство е бил пътят, по който се
движел автомобилът, който П.
не е пропуснал. Именно последното е от значение за съставомерността на
нарушението, което е вменено с НП. Касаторът и не твърди, че се е движел по път
с предимство. Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл.179 ал.1
пт.5 пр.4 ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба от 150лв. водач, който не
спазва правилата за предимство.
Правилни и законосъобразни са изводите на ВРС относно
приложението на чл.28 ЗАНН. Настоящата инстанция намира, че правилно и
законосъобразно ВРС е приел, че в случая не е налице маловажен случай.
Наложените наказания са съобразени с предвидените от закона размери, тежестта
на нарушенията, тяхната специфика, като са определени в рамките на закона и
съответстват на целите на чл.12 от ЗАНН.
Предвид
изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира че
решението на виззивния съд е законосъобразно и обосновано и следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на
Административен съд Варна
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1998/07.11.19г. по НАХД № 3145/2019г. на
ВРС, I състав.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.