Р Е Ш Е Н И Е
№
29
гр.
Трън, 19.10.2016г.
Районен
съд гр. Трън, I-ви състав, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИХАИЛ АЛЕКСОВ
като разгледа докладваното от съдията Алексов гр.дело № 58 по описа
за 2016г.я за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е предявения от
“Врана” ЕАД,
представлявано от Изпълнителния директор К.Г.С., Адрес гр.София, Район Искър, ****, чрез пълномощника
адв. В.П.
СРЕЩУ
ЕТ „КЕНТОН - ВАСИЛ ВАСИЛЕВ”
ЕИК831061621, със седалище и адрес на управление гр.Трън, община Трън,
обл.Перник, ***, представляван от В.Т.В. с искане да
бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество дължимата и незаплатена
наемна цена и консумативни разноски на основание чл.5, т. 3, и чл.6, ал.2 от
Договора за наем от 10.10.2014 г. сключен между страните, а именно следните
суми:
1. сума в размер на 3 300 лв.,
представляваща наемна цена за периода от 01.12.2014 до 31.05.2015 г.;
2. сума в размер на 390 лв.,
представляващи неустойка за забавено плащане на наемната цена за периода от
06.12.2014 до датата на подаване на настоящата искова молба;
3. сума в размер на 129,60 лв., представляваща
такса за ползване на общите части на територията, на която се намира отдадения
под наем имот за периода от 01.12.2014 до 31.05.2015;
4. сума в размер на 15 лв., представляващи
неустойка за забавено плащане за периода от 06.12.2014 до датата на подаване на
настоящата искова молба;
5. сума в размер на 72 лв., представляваща
такса смет за периода от 01.12.2014 до 31.05.2015 г.;
6. сума в размер на 10 лв., представляващи
неустойка за забавено плащане за периода от 06.12.2014 до датата на подаване на
настоящата искова молба;
7. сума в размер на 1 762,62 лв.,
представляваща разноски за консумирана електроенергия за периода от 01.11.2014
г. до 28.02.2015 г.;
8. сума в размер на 240 лв.,
представляващи неустойка за забавено плащане за периода от 06.11.2014г. до
датата на подаване на настоящата искова молба,
ведно със законната лихва от датата на
предявяване на настоящата искова молба до окончателното заплащане, както и
направените разноските в настоящото производство, включително за адвокатско
възнаграждение.
Съдът
намира, че е сезиран иск с обективно и субективно кумулативно съединени искове
с правно основание по чл.232 ал.2 ЗЗД и
във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД, по чл.236, ал.2 от ЗЗД и по
чл.92 ал.1 от ЗЗД
Ищецът твърди, че Между «Врана» ЕАД и ЕТ„КЕНТОН - ВАСИЛ ВАСИЛЕВ”
ЕИК831061621, със седалище и адрес на управление гр.Трън, Община Трън, ***,
представляван от В.Т.В., е бил сключен договор за наем от 10.10.2014 г., с
който на последния е бил предоставен за временно ползване срещу заплащане на
наемна цена следния имот, собственост на «Врана ЕАД, а именно: помещение №12
със застроена площ от 169 кв.м. - част от поземлен имот с идентификатор
44063.1447.3159 по цифровия кадастър на АГКК, находящ се в землището на *** със
застроена площ от 57 кв.м. — част от поземлен имот с идентификатор
44063.1447.3159 по цифровия кадастър на АГКК, находящ се в землището на ***.
Съгласно чл.6 от договора за наем, наемателят дължи заплащането до 5-то число
на месеца за който се отнася плащането сумата от 550 лв. с вкл.ДДС,
представляваща наемна цена за двете помещения, от която сума 400 лв. с вкл.ДДС
представлява наемната цена за помещение №12 и 150 лв.с вкл.ДДС - за помещение
№13. Съгласно чл.5, т.3 наемателят дължи заплащането на консумативните
разноски, включително за консумирана електроенергия, студена вода, ползване на
общи части на териотирята, на която се намира отдадения под наем имот и такса
смет.
Според
ищеца наемателят не е изпълнил задълженията си по чл.6 и чл.5, т.3 от договора
за заплащане на наемна цена и консумативни разноски за периода от месец ноември
на 2014 г. до месец май на 2015 г. включително. Съгласно чл.6, ал.2 от договора
за наем наемната цена се заплаща до 5-то число на месеца, за който се отнася
плащането. В същия срок се заплащат и консумативните разноски, съобразно
правилото на чл.5, т.3 от договора. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.4 от
договора при забава на плащането на наемната цена или консумативните разноски,
наемателят дължи заплащането на неустойка в размер равен на законната лихва.
Наемателят е в забава на плащанията както на месечната наемна цена, така и на
консумативните разноски.
Според
ищеца договорът за наем е развален поради неизпълнението му от страна на
наемателя с покана с изх.№75/05.03.2015 г., получена от ответника на 11.03.2015
г. Наетият имот е върнат на наемодателя на 31.05.2015 г.
Съгласно
твърденията на ищеца в исковата молба общата дължима сума от наемателя се
равнява на 5919,22 лв., от които сума в размер на 3 300 лв., представляваща
наемна цена за периода от 01.12.2014 до 31.05.2015 г.; сума в размер на 390
лв., представляващи неустойка за забавено плащане на наемната цена за периода
от 06.12.2014 до датата на подаване на настоящата искова молба; сума в размер
на 129,60 лв., представляваща такса за ползване на общите части на територията,
на която се намира отдадения под наем имот за периода от 01.12.2014 до
31.05.2015; сума в размер на 15 лв., представляващи неустойка за забавено
плащане за периода от 06.12.2014 до датата на подаване на настоящата искова
молба; сума в размер на 72 лв., представляваща такса смет за периода от
01.12.2014 до 31.05.2015 г.; сума в размер на 10 лв., представляващи неустойка
за забавено плащане за периода от 06.12.2014 до
датата на подаване на настоящата искова молба; сума в размер на 1762,62 лв.,
представляваща разноски за консумирана електроенергия за периода от
01.11.2014г. до 28.02.2015 г. и сума в размер на 240 лв., представляващи неустойка
за забавено плащане за периода от 06.11.2014 до датата на подаване на
настоящата искова молба.
Ищецът
претендира и разноските в настоящото производство.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от ответника.
В отговора си ответника сочи, че предявеният иск е частично основателен за
сумата от 2 082.70 лева, включваща наемна цена с ДДС, такса за ползване на общи
части (която считам за част от наемната цена) с ДДС и такса смет без ДДС за
периода от 01.12.2014 г. - 18.03.2015 г., на която дата договорът е развален.
В
останалата си част, а именно за сумата от 3 836.52 лева, искът е напълно
неоснователен, поради което го оспорва в тази част и моли съда да го отхвърли,
като му присъди направените съдебни и деловодни разноски за отхвърлената част
от иска.
Ответника
твърди, че ищецът са сключили процесния договор за наем, който, считано от
18.03.2015 г., е развален с представената с исковата молба покана (безспорно по
делото обстоятелство), получена от ответника на 11.03.2015 г. Наетите обекти
ответника твърди, че ги е допуснал много преди това - през месец декември 2014
г.
Ответника
твърди, че за целия период на ползване и до развалянето на договора не са му
изпращани никакви фактури, независимо от задълженията на ищеца по чл. 117 от ЗДДС да издава фактурите в два екземпляра, един от които за получателя на
услугата, т.е. за наемателя. А без получаването на фактура той не е знаел точно
каква е дължимата се сума, защото съгласно чл. 5, т. 3. от договора ежемесечно
е дължал и суми за електроенергия и студена вода, които са различни за всеки
месец. Това е била причината да не заплаща и безспорно дължимите от суми, за
които признава исковата претенция. Неиздаването в законовия срок и
непредоставянето на него - наемателя на фактури за дължимите плащания според
ответника съставлява недаване на необходимото съдействие от страна на кредитора
по смисъла на чл. 95 от ЗЗД, поради което и на основание чл. 96, ал. 1 от ЗЗД
не дължа на ищеца неустойки или законна лихва и за дължимите му се суми,
съответно оспорва тази претенция.
Ответника
твърди, че за целия период на ползване и до развалянето на договора не е
извършвано засичане на контролния електромер по чл. 3 от договора от двете
страни, нито му е представяна каквато и да е фактура от снабдителното
дружество, както и че не е ползвал наетите имоти през исковия период, поради
което и оспорва изцяло претенцията на ищеца за заплащане на суми за
изразходвана ел. енергия.
На
следващо място ответника твърди, че ищцовото дружество незаконосъобразно му е
начислило в приложените като доказателства към исковата молба фактури и ДДС
върху дължимата ел. енергия. Посоченото според него е недопустимо, тъй като
първо, такъв веднъж вече е начислен от снабдителното дружество, второ, в този
случай ищецът не извършва никаква услуга, за да начислява ДДС и трето, видно от
чл. 5, т. 3. от договора, наемателят дължи на наемодателя заплащане на
изразходваното според контролния електромер количество електроенергия „на
цената, посочена от доставчика на услугата в издадената от него на „ВРАНА” ЕАД
фактура”.
Същото
се отнася и за ищцовата претенция за заплащане на ДДС върху дължимата от него
съгласно наемния договор такса смет. Последната се дължи за услуга по
сметосъбиране и сметоизвозване, извършена от общината, а не от ищеца, поради
което същият изобщо не може да начислява ДДС върху сума за услуга, която нито
извършва, нито има право да извършва.
Дейностите
по електроснабдяване и сметоизвозване имат характер на самостоятелни доставки,
по които "Врана" ЕАД не е доставчик. Доставки на стоки от вида на
посочените, може да осъществяват само лицензирани за целта лица по реда на
Закона за енергетиката, съответно за електроенергията, и на Закона за
управление на отпадъците, съответно за сметта. Ищецът не притежава нито едно от
качествата, изрично предвидени в специалните закони, за да може да осъществява
тези доставки. Извършеното префактуриране от страна на ищеца, след като е
заплатил съответното задължение за електроенергия и смет, не му придава
качеството на доставчик и не е основание за начисляване на ДДС.
Ответника
сочи, че и след развалянето на процесния договор на 18.03.2015 г., всяка
претенция за дължими се от него суми на основание на този договор е напълно
неоснователна просто защото този договор вече не съществува.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 вр.
чл.12 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 10.10.2014г. в гр. София между
„Врана“ ЕАД и ЕТ„КЕНТОН - ВАСИЛ ВАСИЛЕВ” ЕИК831061621, със седалище и адрес на
управление гр.Трън, Община Трън, ***, представляван от В.Т.В., е бил сключен
договор за наем, с който на последния е бил предоставен за временно ползване
срещу заплащане на наемна цена следния имот, собственост на «Врана ЕАД, а
именно: помещение №12 със застроена площ от 169 кв.м. - част от поземлен имот с
идентификатор 44063.1447.3159 по цифровия кадастър на АГКК, находящ се в
землището на *** със застроена площ от 57 кв.м. — част от поземлен имот с
идентификатор 44063.1447.3159 по цифровия кадастър на АГКК, находящ се в
землището на ***.
Съгл. чл. 5, ал. 3 от Договора
наемателят следва „Да поеме за своя сметка плащането на
месечните консумативни разходи електроенергия по показания на електромер,
студена вода по показания на водомер, месечна такса за ползване на общите части
на територията на която се намира отдадения под наем имот в размер от 18 лв.
без вкл.ДДС както и такса смет в размер на 10 лв. без вкл. ДДС, както и
всички глоби, лихви и други наказателни плащания, дължими при забава на
плащането. Стойността на консумираната електроенергия се определя ежемесечно
въз основа на показанията на контролен електромер и на цената, посочена от
доставчика на услугата в издадената от него на “Врана” ЕАД фактура.
Консумативните разноски се заплащат най-късно до 5-то число на месеца следващ
месеца, за който се отнасят“, а съгл. ал. 2 наемателят са задължава „Да плаща
наемна цена в срокове и при условията на настоящия договор“.
Съгл. чл. 6, ал. 1 от Договора
„Месечната наемна цена се определя в размер на:
Помещение № 12 със застроена площ 169
кв.м. - част от поземлен имот с идентификатор 44063.1447.3159 по цифровия
кадастър на АГКК , находящ се в землището на ***. - 400.00 /четиристотин/ лева
с вкл. ДДС.
Помещение № 13 със застроена площ 57
кв.м. - част от поземлен имот с идентификатор 44063.14473159 по цифровия
кадастър на АГКК , находящ се в землището на ***. — 150.00 /сто и петдесет/
лева с вкл. ДДС.
Съгл. ал. 2 на същия член „Определеният
в предходната алинея размер на наемната цена се заплаща ежемесечно до 5-то
число на месеца, за който се отнася плащането.“, а съгл. ал. 4 „При забава на
плащането на наемната цена, уговорена в договора или на който и да е друг
консумативен разход, направен от Наемателя, същият дължи неустойка за забава в
размер на законната лихва върху просрочената сума, за което му се издава
фактура.“
Съгл. чл. 8, ал. 2 от Договора
„Наемодателят може едностранно да развали договора без предизвестие в случаите,
в които наемателят не изпълнява задълженията си по чл.5, т.1. 2,3,9 и 10 без да
дължи връщането на платена наемна цена и предоставения депозит съгласно чл. 5.
т.11. За неизпълнение на задълженията по т.2 и т. 3 се счита неплащането на коя
да с сметка за разноски по т.3, както и на коя да е наемна вноска, в сроковете
по този договор. В тези случаи Наемателят е длъжен да освободи наетия имот в
едномесечен cpoк от прекратяването на договора, като за този период дължи
заплащане на наемна цена при условията на настоящия договор.“
На 15.10.2014г. между страните е
съставен приемателно-предавателен протокол за предоставяне на помещение № 12 и
помещение №13, като е посочено, че имотите са предадени след проведен търг на
02.10.2014г. в т. 3 от същия е посочено, че наемателя влиза във владение на
имотите на 15.10.2014г. Показанията на електромер с фабричен № 3791555 на дата на
предаване възлизат на 38476.
Ищецът е приложил към исковата молба
копия от издадени от него фактури № № ********** от
11.12.2014г.,**********/12.01.2015г.,**********/10.02.2015г., **********/10.03.2015г.,
**********/12.05.2015г. и **********/09.06.2015г. за ежемесечно дължимите от
наемателя суми за наем, ползване на общи части, такса смет и ел. енергия.
По делото е представена и Покана изх. №
75/05.03.2015г., с която наемодателя уведомява наемателя за задълженията му по
договор от 10.10.2014г., към 04.03.2015г., а именно: за наем от м. 12.2014г. до
м. 02.2015г. в размер на 1650,00 /хиляда шестстотин и петдесет лева и нула
стотинки/ лв., за ел. енергия от м.11.2014 до м.01.2015г. – 1 681.76 лв.
/хиляда шестстотин осемдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/, такса
смет от м. 12.2014 до м.02.2015г. – 36,00 /тридесет и шест лева и нула
стотинки/ лв. и ползване на общи части от м. 12.2014 до м.02.2015г. – 64,80
/шестдесет и четири лева и осемдесет стотинки/ лв. С поканата уведомяват
ответника, че дължи неустойка за забава в размер на 13.30 /тринадесет лева и
тридесет стотинки/ лв. Видно от поканата към 05.03.2015г. наемателя има общо
неизплатени просрочени задължения в размер на
3 445.86 / три хиляди четиристотин четиридесет и пет лева и осемдесет
и шест стотинки/ лв. В случай, че в седмодневен срок наемателя не заплати
дължимите суми, съгласно чл. 9, ал.2 от Договорът за наем, същият е прекратен.
В случай, че не заплати дължимите суми, наемателят е поканен в едномесечен срок
да освободи имота, който ползва без правно основание.
Видно от известието за доставяне
/обратната разписка/, поканата е получена на 11.03.2015 г. от г-жа Е.Л.
След получаване на уведомлението
наемателят не е заплатил дължимите суми в указания срок, поради което и наемодателя
е упражнил правото си по чл. 8, ал. 4 от Договора и едностранно е прекратил
договора считано от 19.03.2015г.. След прекратяване на договора наемателят не е
освободил веднага наетите помещения, същите са били освободени на 31.05.2016г.
Видно от заключението на изслушаната и
приета по делото съдебно-счетоводна експертиза дължимата неустойка за забавено
плащане на наемната цена и консумативни разноски, включително и за консумирана
електроенергия, студена вода, ползване на общи части на територията, на която
се намира отдадения под наем имот и такса смет, е 660,96 лв.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбите на чл.228-239 от ЗЗД
уреждат сключването, действието и прекратяването на договора за наем. Този
договор поражда задължения и за двете страни: за наемодателя – да предостави на
наемателя наетата вещ във временно ползуване; за наемателя – да плати цената на
предоставеното му ползване от наетата вещ, както и разходите, свързани с това
ползване. Всяка от страните по договора за наем поема задължения срещу поето
насрещно задължение към нея от другата страна.
В
настоящият случай са предявени обективно съединени искове по чл.232 ал.2 ЗЗД и във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД, по чл.236, ал.2 от ЗЗД и по чл.92 ал.1 от ЗЗД и всеки един от тези
искове следва да бъде поотделно разгледан от съда.
По предявеният
иск по чл.232, ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД
В настоящия процес се установи, че със
сключването на договора за наем между страните е възникнало наемно отношение. В
договора договарящите са определили
наемната цена общо за двата имота в размер на 550,00лв. на месец, както и
заплащане на месечните консумативни разходи електроенергия по показания на
електромер, студена вода по показания на водомер, месечна такса за ползване на
общите части на територията на която се намира отдадения под наем имот в размер
от 18 лв. без вкл. ДДС както и такса смет в размер на 10 лв. без вкл. ДДС.
Анализирайки съдържанието на процесния договор и събраните по делото доказателства,
съдът приема, че договора е прекратен предсрочно на 19.03.2015г. Следователно
от 15.10.2014г. до 19.03.2015г. между страните по делото е съществувал валиден
договор за наем и всяка от тях е следвало да изпълнява задълженията си и да
упражнява правата си по договора. С оглед на горното, настоящия състав намира
за доказан факта, че ищцовата страна е предоставила ползването на обекти на
наемателя-ответник за посочения период, т.е. създадена му е възможност да
упражнява необходимата за ползването непосредствена фактическа власт върху
наетата вещ. При наличността на този правопораждащ юридически факт в тежест на
наемателя-ответник възниква задължението да плати наемната цена и договорените
консумативни разходи, на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД и наемодателят има право
да иска от него изпълнение на това задължение. Обстоятелството, че ответника не
е заплащал наемната цена и консумативните разходи изобщо не се оспорва от него.
Той обаче възразява, че не дължи плащане на тази наемна цена, поради обстоятелството,
че много преди прекратяване на договора е напуснал имота, както и че по
отношение на консумативните разходи – ток и вода, не е бил надлежно уведомен за
размера на тези задължения, тъй като нито е извършвано отчитана на
измервателните уреди в негово присъствие, нито са му били връчвани фактури за
тези стойности. По делото не бяха ангажирани каквито и да са доказателства, че ответникът
е напуснал имотите по-рано от твърдяното от ищеца, както и че той- ответникът е
прекратил договора на някое от посочените в него основания. Недоказано остана и
възражението на ответника, че не е било извършване на отчитане на
измервантелните уреди за ток и вода, монтирани в имотите, тъй като съгл. чл. 5,
т. 5 от Договора той има задължение да осигурява ежемесечно на наемодателя
достъп до наетия имот, предвид това и с оглед твърденията на ищеца, че е
извършвано такова засичане, следва да се приеме, такова засичане е било
извършено и отчетените и фактурирани количества са действително изразходвани. В
отговора си ответникът не оспорва посочените количества, навежда доводи, че
неправилно наемодателят е начислил ДДС върху посочените количества консумативи,
въпреки, че няма качеството на доставчик нито на ел. енергия, нито на вода.
Касателно настоящия случай наемодателя е извършил префактурирани на
количествата, като не е калкулирал печалба, това му поведение не
законосъобразно и съобразено със задължителните указания на НАП и в частност
писмо изх. № 91-00-86/21.03.2007 на Изпълнителния директор на НАП. По отношение
на твърденията ответника, че не е бил уведомен за размера на всяко едно от
задълженията за консумативни разходи следва да се посочи, че тези задължения са
парични, които имат характер на носими, а не търсими такива, поради което и
знаейки, че съгласно договора за него са възникнали. Тоест съгласно уговореното
в договора наемателят се е задължил да ги заплаща до пето число на следващия
месец, за което той да проявява активност, тъй като в договора не е уговорен
ангажимент на наемодателя да уведомява наемателя за размера на тези задължения,
а още по-малко да издава фактура, която да бъде връчвана на наемателя. Ето защо
настоящият състав на съда счита, че възражението на ответника са недоказани, а
оттам и неоснователни. Напротив
доказателствата по делото установяват по категоричен начин, че към момента на
сключване на договора обектите са били годни за ползване и са можели да служат
по предназначението, уговорено в договора. Въз основа на доказателствата по
делото от правна страна настоящият състав намира, че ответника не е изпълнил
задълженията си по договора, т.е. налице е частично виновно неизпълнение от
негова страна.
Предявен е и иск
с правно основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 233 ЗЗД,
след прекратяване договора за наем, наемателят дължи връщане на имота, поради
отпаднало основанието за държане на вещта. Не се спори по делото, че с договор
за наем от 10.10.2014г., ищеца е
предоставил на ответника за ползване подробно описани обекти срещу заплащане на
наемна цена в размер на 550,00 лв. месечно и заплащане на консумативни разноски,
платими в срок от 5-то на месеца, следващ месеца за който се отнася наемната
вноска. Безспорно се установи, че ищеца като наемодател едностранно е развалили така сключения
договор за наем, за което надлежно е уведомен ответника наемател, считано от 19.03.2015г.
Въпреки отправената покана за предаване на
обектите в срок от един месец, наемателят не е сторил това. Напротив
продължил е да ползва тези обекти. В последствие по данни на страните се установи ответника е продължил да ползва
обектите до 31.05.2015г., когато те са били предадени на наемодателя. Изрично
разпоредбата на чл.236, ал.2 от ЗЗД предвижда, че след прекратяването на
наемния договор при продължено ползване на имота се дължи обезщетение, което
обезщетение могат да са настъпили вреди или пропуснати ползи. Безспорно по делото се установи наличието на наемно отношение между страните, което наемно
отношение е прекратено считано от 19.03.2015г. Безспорно се установи, че наетите обекти са продължили да се ползват от
ответника наемател и след тази дата, за
което наемодателят -ищец се е противопоставил. От момента, след като договорът
за наем е прекратен и наемодателят е заявил изрично на наемателя, че се
противопоставя повече да ползва имота и следва да му го предаде, наемателят
дължи обезщетение по смисъла на чл.236,
ал.2 от ЗЗД. След като предпоставките на чл.236, ал.2 от ЗЗД са налице, следва
в конкретният случай ответника да
заплати на ищеца претендираното от него обезщетение равняващо се месечен наем и заплащане на
дължимите консумативни разноски за периода от 19.03.2015г. до 31.05.2015г.
Предвид изложеното дотук, съдът приема,
че кумулативно предявените претенции претенциите на ищеца с правно основание
чл.232,ал.2 от ЗЗД и правно основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД се явяват
основателни и следва да бъдат уважени, като ответникът бъде осъден да заплати
на ищеца общата сума от 5264.22 лева, представляваща,
както следва:
1. сума в размер на 3 300 лв.,
представляваща наемна цена за периода от 01.12.2014 до 31.05.2015 г.;
2. сума в размер на 129,60 лв.,
представляваща такса за ползване на общите части на територията, на която се
намира отдадения под наем имот за периода от 01.12.2014 до 31.05.2015;
3. сума в размер на 72 лв., представляваща
такса смет за периода от 01.12.2014 до 31.05.2015 г.;
4. сума в размер на 1 762,62 лв.,
представляваща разноски за консумирана електроенергия за периода от 01.11.2014
г. до 28.02.2015 г.;
В рамките на настоящото производство,
ищецът е предявил и иск с правно основание чл. 92,ал.1 от ЗЗД за присъждане на
неустойка върху сумите за неизплатен наем. Неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението.
Задължението на наемателя за плащане на наемната цена в процесния период не е
изпълнено в уговорения по договора срок, поради което както посочи и по горе
съдът искът е основателен.
Видно от сключения между страните договор за
наем, страните са уговорили неустойка в размер на законната лихва върху
дължимата сума за всеки просрочен ден при забава на наемателя при плащането на
наемната цена /чл. 6, ал. 4 от договора/. Категорично по делото се установи че
ответника не е изпълнил задълженията си по договора за наем и е изпаднал
в забава, като не е изплатил дължимата наемна цена, в едно с консумативните
разходи за ползваните от него недвижими
имоти, предоставени му от ищеца-наемодател, за периода от м. 06.12.2014г. до м.05.2015г.,
Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза, размерът на
дължимата неустойка от ответника, в съответствие с договореното между страните
по договора за наем е в общ размер от 660,96лв. При тези безспорно установени
обстоятелства, съдът приема, че предявеният иск по чл.92 от ЗЗД се явяват
основателен и доказан и следва да бъде уважен, но до размер от 655,00лв.,
доколкото това е претенцията на ищеца и
същият не направи изменение на този иск след приемане на СЧЕ. Предвид което
ответникът наемател следва да бъде осъден да заплати на ищеца неустойка върху
дължимата сума за неплатена наемна цена
в размер на 655,00лв.
При
този изход на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски в размер на 2332,50
лв., от които 502,50 лв. представляващи внесена д.т., 150,00лв. депозит за вещо
лице и 1680,00 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
Водим
от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ „КЕНТОН -
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ” ЕИК831061621, със седалище и адрес на управление гр.Трън, община
Трън, обл.Перник, ***, представляван от В.Т.В. ДА ЗАПЛАТИ на “Врана” ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор
К.Г.С., Адрес гр.София, Район Искър, **** СУМАТА в общ размер от 5264.22
лева /пет хиляди и двеста и шестдесет и четири лева и двадесет и две стотинки/,
представляваща, както следва:
1. сума
в размер на 3 300 лв., представляваща наемна цена за периода от 01.12.2014 до
19.03.2015г. и обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за периода от 19.03.2015г.
до 31.05.2015 г.;
2. сума
в размер на 129,60 лв., представляваща такса за ползване на общите части на
територията, на която се намира отдадения под наем имот за периода от
01.12.2014 до 31.05.2015;
3. сума
в размер на 72 лв., представляваща такса смет за периода от 01.12.2014 до
31.05.2015 г.;
4. сума
в размер на 1 762,62 лв., представляваща разноски за консумирана електроенергия
за периода от 01.11.2014 г. до 28.02.2015 г.
ОСЪЖДА
ЕТ „КЕНТОН - ВАСИЛ ВАСИЛЕВ” ЕИК831061621, със седалище и адрес на управление
гр.Трън, община Трън, обл.Перник, ***, представляван от В.Т.В. ДА ЗАПЛАТИ на
“Врана” ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор К.Г.С., Адрес гр.София,
Район Искър, **** СУМАТА
от 655,00лв./ шестстотин и петдесет и пет лева/, представляваща уговорена
неустойка, съгл. чл. 6, ал. 4 от договор за наем от 10.10.2014г., на осн.чл.92
от ЗЗД
ОСЪЖДА ЕТ „КЕНТОН -
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ” ЕИК831061621, със седалище и адрес на управление гр.Трън, община
Трън, обл.Перник, ***, представляван от В.Т.В. ДА ЗАПЛАТИ на “Врана” ЕАД,
представлявано от Изпълнителния директор К.Г.С., Адрес гр.София, Район Искър, ****
СУМАТА от 2332,50лв. /две хиляди и
триста и тридесет и два лева и петдесет стотинки, представляващи разноски по
водене на делото , на осн.чл.78, ал.1 от ГПК
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Пернишки окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на
страните по делото.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК, на
страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: