Р Е
Ш Е Н И Е
Номер…………….
Година
2021
Град Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На деветнадесети
април Година две хиляди двадесет и
първа
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 812
по описа за 2021г.
За да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н.А.Н. против НП №
20-0819-001709/29.05.2020г. на Началника група към ОДМВР Варна, Сектор Пътна
полиция, с което за нарушение на чл. 140 ал.1, на осн. чл. 175 ал.3 т.1 от ЗДвП
на Н.Н. е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и ЛПУМПС за срок от 6
месеца и за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал.1 т.1
пр.2 от ЗДвП, му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за
разглеждане. В жалбата се твърди, че нарушението не било осъществено от
субективна страна и се иска отмяна на НП.
В
съдебно заседание въззивникът не се явява, не се представлява и не изразява
становище по същество.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител, изразява становище по
същество в писмени бележки. Прави искане за присъждане на разноски.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 18.10.19 около 12.07ч., по ул.
О.Паисий в гр. Варна с техническо средство бил заснет в движение л.а.“Пежо“ с ДК № В 0747 НН, собственост на „Ес Ен пласт 2001“
ООД, с управител и представляващ С. Р.. Било снето обяснение от последния,
който заявил, че е закупил автомобила с валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ и не знаел, че след промяната на собствеността трябвало да се
сключи нов договор. Не бил уведомен от Гаранционния фонд за липса на
застраховка, не бил уведомен от органите на МВР за прекратената регистрация.
Сочи също, че на датата на нарушението автомобилът бил управляван от въззивника
Н.. Преписката била докладвана на прокуратурата. С постановление от 11.03.20г.
прокурорът отказал образуването на наказателно производство
поради субективна несъставомерност на деянието.
Описаната фактическа обстановка
се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства–
АУАН, справката за нарушител от региона, справка за
автомобила, заповеди за компетентност, постановление на РП –Варна и
материалите по ЗМ33/20г.
Съдът кредитира показанията на св.Т.,
като искрени, добросъвестни и логични.
Съдът, предвид императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
При провеждане на АНО са допуснати
съществени процесуални нарушения.
АУАН и НП са издадени в предвидените
от закона срокове по чл.34 ЗАНН. НП е издадено в предвидения от закона
6-месечен срок, считано от Постановлението на прокурора за отказ от образуване.
Издадено е и от компетентно лице, оправомощено с приложената по делото заповед.
С оглед спецификата на този конкретен
случай, съдът намира, че за нарушението по т.1 в НП не са описани всички факти,
относими към съставомерните признаци на нарушението. Не са описани
фактите, от които е направен извод, че деянието е извършено виновно
– било то умишлено, или непредпазливо. Не става ясно защо АНО е направил извод,
че водачът, работник в дружеството–собственик,
е бил наясно, че е имало причини автомобилът да бъде с
прекратена регистрация, още повече, че собственикът е бил негов
работодател. Липсата на факти ограничава правото на защита, която се гради
именно срещу фактите и съдът намира, че това е достатъчно основание
за отмяна на НП.
Не са изложени и каквито и да
било факти относно нарушението по т. 2 от НП, като не става ясно кога и как
лицето не е носило контролния талон от свидетелството за управление на МПС.
Неправилно е приложен материалният
закон.
Видно от справката на ОД на МВР,
собственикът не е бил уведомен за дерегистрацията. Уведомяването на
собственика, не е част от фактическия състав по служебното дерегистриране,
поради нарушението е осъществено от обективна страна. Липсата на уведомяване
поставя под съмнение дали е осъществен състава на нарушението от субективна
страна. Тук всеки отделен случай следва да се разглежда конкретно според
доказателствата. Изводите за наличие или не на виновно поведение,
следва да се извеждат от конкретните обстоятелства. Дори да не е собственик,
водачът е длъжен преди потегляне да се увери, че превозното средство има
валидна застраховка гражданска отговорност. Той е длъжен да познава закона,
съответно – да знае, че при липса на застраховка, автомобилът подлежи на
служебна дерегистрация. За разлика от престъплението по чл. 345 ал.2 от НК,
което изисква наличие на умисъл като форма на
вината, за да е извършено административно нарушение, е
достатъчно да е налице непредпазливост. Поради това в общия случай съдът приема,
че след като е бил длъжен да знае, че превозното средство няма
застраховка „Гражданска отговорност“, бил е длъжен да познава закона и е могъл
да предположи, че превозното средство е дерегистрирано, то водачът е осъществил
от субективна страна състава на нарушението при непредпазлива форма на вината.
В този конкретен случай, обаче, са налице специфични обстоятелства, които го
отличават от обикновените случаи от този род не само с по- ниска степен на
обществена опасност, но и се поставя под съмнение обстоятелството, дали
въззивникът Н. не е имал погрешни възприятия относно фактите, от които зависи
наличието на регистрация, съответно – на служебна дерегистрация. Както е по-
горе изложено, Н. е бил работник в дружеството- собственик. По делото не са
събрани доказателства за това управителят на дружеството да е знаел, че
застраховката „Гражданска отговорност“ не е валидна и в НП не са описани такива
факти.
Предвид горното, съдът
намира, че Н.Н. е наказан за нарушение, което не е безспорно доказано
да е извършил. Той не само не е собственик на автомобила, но не е
бил и негов ползвател. Това поставя под съмнение осъществяването на
състава на нарушението от субективна страна.
Но дори да приемем, че водачът е бил
длъжен и е могъл да съзнава правно значимите факти, то с оглед на
гореописаното се налага извод, че случаят е с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи от този род и същият е маловажен е
по см. чл. 28 от ЗАНН, което също е основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление в частта му по т.1.
Неправилно е приложен и материалният
закон по т. 2 от НП. Видно е от показанията на св. Т., нарушението е установено
с техническо средство и водачът не е бил спрян на място за проверка, а АУАН срещу него е съставен
по-късно. При тези факти не става ясно как е установено, че водачът Н. го е
управлявал без да носи контролен талон към СУМПС на 18.10.19г., около 12.07ч.,
когато автомобилът е бил заснет с техническо средство да се движи по ул.
О.Паисий в гр. Варна. Нарушението не е доказано да е извършено и НП следва да
бъде отменено и в частта му по т. 2 .
Предвид основанията за отмяна на НП,
следва да бъде оставено без уважение искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски в нейна полза.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 20-0819-001709/29.05.2020г. на Началника група към ОДМВР Варна, Сектор Пътна
полиция, с което на Н.Н. за нарушение на чл. 140 ал.1, на осн. чл. 175 ал.3 т.1
от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и ЛПУМПС за срок от 6
месеца и за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал.1 т.1
пр.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на въззивната страна за присъждане на разноски в нейна полза.
Подлежи
на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
СЪДИЯ: