Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1322 29.09.2021 година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXIIІ административен състав,
На двадесет и седми септември
две хиляди двадесет и първа
година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ РУСЕВА
при секретаря И. Г.,
като разгледа докладваното от съдията Русева адм.дело № 1750 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. АПК вр.чл.186, ал.4 вр.ал.1 от ЗДДС и е образувано по жалба на
„Унитрейд“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
ж.к. „Зорница“ бл.16, вх.А, ет.14, ап.79, представлявано от управителя С. Д.Д.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-135-0015930/13.05.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ гр.
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
потвърдена с Решение № ГДФК-140/07.06.2021 г. на директора на дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е
постановено запечатване на търговски обект – магазин за дрехи, находящ се в гр.
Бургас, ул. „Александровска“ № 86, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни на осн.чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и
чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се сочи
незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ поради съществени нарушения
на административно производствените правила и противоречие с материалния закон
поради това, че е издадена без правно и фактическо основание и не е мотивирана,
че не е посочено коя измежду петте хипотези на цитираните в заповедта правни
норми от закона е конкретно нарушената, и това накърнява правото на защита на
жалбоподателя. Твърди се, че преждевременно е наложена мярката, без законово
основание, тъй като към момента на налагане на ПАМ за констатираното нарушение
няма издадено наказателно постановление. Обосновава се немотивираност на
заповедта и в частта относно определения срок за запечатване на обекта, като се
твърди, че в тази част същата противоречи на целта на закона. Обосновава се
несъразмерност на твърдяното нарушение с наложената ПАМ. По същество се оспорва
факта на нарушението, а именно – че не е бил издаден фискален бон за
контролната покупка. Иска се отмяна на заповедта.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. Видова, която поддържа жалбата, не сочи
доказателства, не претендира присъждане на разноски.
Органът, издал
оспорения акт, е представил заверено копие от преписката по приемането му. В
с.з. изпраща представител, който мотивира неоснователност на жалбата и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, счита за
установено от фактическа страна следното:
С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ на осн. чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и
чл.186, ал.3 от ЗДДС – запечатване
на търговски обект – магазин за дрехи, находящ се в гр. Бургас, ул.
„Александровска“ № 86, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни, за това, че при
извършена на 08.05.2021 г. в 13.30 часа проверка на търговски обект по смисъла
на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за дрехи, находящ се в гр. Бургас, ул.
„Александровска“ № 86, стопанисван от жалбоподателя, е установено, че
търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, не регистрира и не отчита всяка извършена продажба на стоки и
услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато
нарушение на разпоредбите в същата наредба. Посочено е също, че е извършена
контролна покупка на чанта на стойност 29,99 лв., заплатена в брой от
проверяващия екип преди легитимация, но че за извършената покупка не е издадена
фискална касова бележка от монтираното в обекта фискално устройство, нито ръчна
касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката.
В мотивите на заповедта е посочено, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр.
чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Посочено е също, че
констатациите са отразени в Протокол за извършена проверка сер. АА №
0015930/08.05.2021 г. В заповедта са изложени и мотиви за продължителността на
срока на наложената ПАМ /14 дни/, като са преценени тежестта на нарушението,
установената при проверката положителна касова разлика в размер на 30 лв. между
наличните парични средства в касата и тези, маркирани във фискалното
устройство, която е преценено, че е резултат от системно неотчитане на приходи,
предвид средно-дневния оборот на обекта в размер на 145,01 лв. и декларираните
нереално ниски финансови резултати за предходни години /за 2020 г. – 0 лв., 2019
г. – 236,92 лв.; за 2018 г. – 3 666,70/, с оглед местоположението на
обекта /оживена улица, с постоянен клиентопоток и средно-дневните обороти за
този тип дейност/.
Заповедта е съставена въз основа на Протокол за извършена проверка сер.
АА № 0015930/08.05.2021 г. В същия е описано, че на 08.05.2021 г. при проверка
на търговски обект магазин за дрехи, находящ се в гр. Бургас, ул.
„Александровска“ № 86, стопанисван от жалбоподателя, е извършена контролна
покупка от проверяващо лице на стойност 29,99 лв., като за същата не е издаден
фискален касов бон. Посочено е, че при проверката в обекта е установена касова
наличност в размер на 80 лв., докато във фискалното устройство са отчетени
продажби на стойност 50 лв. Работното време на обекта е от 10.00 часа до 19.00
часа, с почивен ден събота, целогодишно.
Протоколът за проверка от 08.05.2021 г. е
подписан с възражения от продавача в магазина Д.Г. Д., присъствала на
проверката, която е вписала, че поради смяна на стоката в обекта от зимна към
лятна колекция е било пропуснато издаването на касов бон по повод контролната
покупка.
Протоколът за извършена проверка не е оспорен в настоящото производство от
жалбоподателя по реда на чл. 193 ГПК вр.чл.144 АПК, поради което се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно констатираните с него
факти и представлява годно доказателство по смисъла на чл.50, ал.1 ДОПК относно
установените с него факти и обстоятелства /В този смисъл са Решение № 3637/10.03.2020
г. по адм.дело № 13699/2019 г. на ВАС, І отд., Решение № 16788/10.12.2019 г. по
адм.дело № 8531/2019 г. на ВАС, І отд. и др./. Освен това, във връзка с
твърденията на жалбоподателя в жалбата му до съда, а именно – че не е вярно, че
не е бил издаден фискален бон за контролната покупка, с Определение №
1483/12.07.2021 г., с което е съобщен докладът на делото, съдът е указал на
жалбоподателя, че следва да докаже това свое твърдение, както и че не сочи доказателства
за същото. Въпреки дадените му указания и разпределената доказателствена
тежест, жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението
си, че в крайна сметка е бил издаден касов бон за контролната покупка.
От представената справка за задължения към 10.05.2021 г. се установява,
че жалбоподателят няма непогасени данъчни задължения.
Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е потвърдена с Решение № №
ГДФК-140/07.06.2021 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП.
Въз основа на така установените факти, съдът намира от правна страна
следното:
В съответствие със служебния и цялостен
съдебен контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно
нормата на чл.168, ал.1 АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност.
Това се налага поради служебното начало в административния процес, въведено с
нормата на чл.
9 от АПК.
Разпоредбата на чл.
146 от АПК
сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице,
във всяка конкретна хипотеза водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а
именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено
нарушение на административно производствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка
законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с
обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При така вменената на съда от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна – адресат на оспорения акт, имаща правен интерес от
обжалването. Решението на
горестоящия административен орган е връчено на жалбоподателя на 18.06.2021 г. /л.16/
срещу разписка, а жалбата е подадена на 01.07.2021 г. /л.3/, поради което съдът
приема, че е спазен преклузивният срок за обжалване по чл.186, ал.4 ЗДДС
вр.чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС в
приложимата й редакция /ДВ бр.98/2018 г./, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице – чл.186, ал.3 ЗДДС.
По делото е представена Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020
г. /л.97-л.98/, с която изпълнителният директор на НАП е определил директорите
на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП и началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ
запечатване на обект по чл.186 ЗДДС. По делото е представена и Заповед № 2106/30.03.2018 г. на изпълнителния
директор на НАП /л.99/, с която Даниел Вълканов, издал процесната заповед за
налагане на ПАМ, е преназначен на длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас в дирекция
„Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Поради това, заповедта, предмет на
контрол в настоящото производство, е издадена от компетентен орган.
Съдът счита, че са
спазени установената от закона форма и изискванията за съдържание на заповедта съгласно
чл.186, ал.3 ЗДДС и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е
мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване -
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начинът и
срокът на изпълнение на ПАМ, срокът и редът за обжалване и подпис на
физическото лице, персонализиращо административния орган. В тази връзка, не се
споделят доводите в жалбата, че посочените в заповедта правни норми съдържат
пет правни хипотези, което затруднява правото на защита на жалбоподателя, който
не може да упражни правото си на възражения си поради факта, че не е посочено
конкретното правно основание за издаване на заповедта. Всички правни основания,
изброени в заповедта, са във взаимна връзка и сочат на едно и също нарушение на
данъчното законодателство, а именно – неспазване от търговеца на задължението
му да документира всяка една покупка в обекта чрез издаването на касов бон от
монтираното фискално устройство. По тази причина, съдът счита, че не е
накърнено правото на защита на жалбоподателя и че нарушението, т.е. фактите,
въз основа на които се налага принудителната административна мярка, са ясно,
конкретно и подробно описани в оспорения акт.
Заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, като не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Не може да бъде споделено твърдението на жалбоподателя,
че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила поради липсата на влязло в сила наказателно постановление, което да
установи извършеното нарушение. Административнонаказателното производство няма
отношение към налагането на принудителна административна мярка, доколкото
същата се налага с мотивиран индивидуален административен акт, след установено
по съответния ред при проверка от органите по приходите административно
нарушение. Административнонаказателното производство,
което започва със съставянето на АУАН и приключва с издаването на наказателно
постановление по реда на ЗАНН, нямат нищо общо с производството по налагане на
принудителни административни мерки по ЗДДС, което производство е самостоятелно,
развива се по други процесуални правила и има друго правно основание, което не
е свързано с административното наказване на лицето за извършеното от него
нарушение. Аргумент в подкрепа на това е разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1 от ЗДДС, съгласно която принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок
до 30 дни се налага в посочените хипотези, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, както и разпоредбата на чл. 187, ал.4 от ЗДДС, съгласно която принудителната административна мярка се прекратява от
органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след
като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена
изцяло. Ето защо, не се споделят възраженията на жалбоподателя, че
законосъборазността на заповедта за налагане на ПАМ е обусловена от изхода на
административно-наказателното производство по установяване на извършеното
нарушение.
При преценка на материалната законосъобразност на
заповедта, съдът взе предвид следното: оспорената
заповед за налагане на ПАМ е издадена на осн. чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл.186, ал.3 от ЗДДС, и за нарушение на чл.118,
ал.1 от ЗДДС вр. чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Поради това,
при проверката за съответствието на оспорената заповед с материалния закон,
съдът следва да изхожда от посоченото в нея фактическо и правно основание за
издаването й, като извърши преценка осъществен ли е действително съставът на
чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
Съгласно чл.118,
ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано
по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен
да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на
обекта.
Според чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен
превод по чл.
3, ал. 1. Според чл.3, ал.1 от същата наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В случая няма спор, че жалбоподателят представлява
лице по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., следователно
същият е задължен при извършена продажба в брой в търговския си обект да издава
фискален касов бон. Безспорно е установен фактът, че на процесната дата –
08.05.2021 г., в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя и представляващ
магазин за дрехи, находящ се в гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 86, е била
извършена контролна покупка на стойност 29,99 лв., за която не е бил издаден
касов бон. С това жалбоподателят от обективна страна е нарушил разпоредбата на
чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.,
като е извършил нарушение по посочените текстове, за което законосъобразно е
санкциониран чрез издаването на процесната заповед, в съответствие с
разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1 от ЗДДС, предвиждаща запечатване на обекта за срок до 30 дни при неспазване на реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Същевременно, чл. 187, ал.1 от ЗДДС предвижда, че при прилагане на
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето. Предвид безспорно установения факт на нарушението, необходимата
материалноправна предпоставка за налагане на мярката е налице. Целта на ПАМ съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗАНН
е да се предотвратят и
преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и
отстранят вредните последици от нарушенията. При налагане на ПАМ
административният орган действа при условията на обвързана компетентност,
поради което при наличието на горепосоченото обстоятелство /фактът на
извършеното нарушение/ не е налице правна възможност, а задължение за него да
наложи ПАМ.
Правилно е определен и срокът за налагане на ПАМ в
заповедта – 14 дни, в рамките на предвидения в закона максимален срок до 30
дни, като при определянето на срока за налагане на ПАМ органът действа при
условията на оперативна самостоятелност.
Наложената принудителна
административна мярка съответства на чл. 22 от ЗАНН - за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях. При съобразяване на принципа на
съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният
орган е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В
случая административният орган е действал целесъобразно при упражняване на
предоставената му оперативна самостоятелност. В случая ПАМ е наложена за срок
от 14 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция
за преустановяване на лошите практики в обекта /системно неотчитане на приходи,
предвид констатираната положителна разлика между касовата наличност и отразените
във ФУ продажби, както и декларираните нереални годишни печалби, предвид
местоположението на обекта и средно-дневния му оборот/.
В заповедта са изложени мотиви относно
продължителността на срока на наложената ПАМ, която има превантивен и
дисциплиниращ ефект, като административният орган е посочил целите, които иска
да бъдат постигнати с налагането на ПАМ - необходимата превенция да не се извършва ново
нарушение и
промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект. Така посочените
мотиви в достатъчна степен обосновават определянето на продължителността на
наложената мярка, поради което не се констатира твърдяната несъразмерност.
Оспорения
административен акт съответства и на целта на закона, а именно - предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения в защита на държавния бюджет и за осигуряване на
регулярност на приходите и нормално функциониране на цялата държавна бюджетна
система.
С оглед на изложеното, жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и претенцията на ответника за присъждане на
разноски, на осн.чл. 143, ал.4 АПК вр.чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати сумата от
100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският
административен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Унитрейд“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ж.к. „Зорница“ бл.16, вх.А, ет.14, ап.79, представлявано от
управителя С. Д.Д., против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-135-0015930/13.05.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“
гр. Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
потвърдена с Решение № ГДФК-140/07.06.2021 г. на директора на дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е
постановено запечатване на търговски обект – магазин за дрехи, находящ се в гр.
Бургас, ул. „Александровска“ № 86, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни на осн.чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и
чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Унитрейд“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ж.к. „Зорница“ бл.16, вх.А, ет.14, ап.79, представлявано
от управителя С. Д.Д., да заплати на ЦУ на НАП разноски по делото в размер на
100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ: