Решение по дело №735/2021 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 декември 2022 г.
Съдия: Иван Борисов Вътков
Дело: 20211450100735
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Вътков
при участието на секретаря Евгения Хр. Попова
като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело №
20211450100735 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
П. Ц. Л., ЕГН ********** от гр. ..........................., против ЗД „БУЛ ИНС“
АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София 1407,
район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от
ххххххххххххххххх, с която ищцата моли съда да осъди ответника да и
заплати сумата от 20 000 лв., представляваща неимуществени вреди
вследствие ПТП, изразяващи се в претърпени силни болки, страдания и
неудобства ведно със законната лихва за забава, считано от 28.06.2019 г. –
датата на предявяване на писмената претенция пред ЗД „БУЛ ИНС“ АД до
окончателното изплащане на застрахователното обезщетение. Претендират се
и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответника оспорва иска.
Правната квалификация на иска е чл. 432 вр. чл. 493 и чл. 497 КЗ.
Събрани са писмени и гласни доказателства. Назначена и изслушана е
съдебномедицинска експертиза.
Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
В исковата молба се твърди, че на 12.11.2018 г. около обяд в гр. Враца,
на бул. „Втори юни“, пред № 92, лек автомобил с Рег. № ВР 68 69 ВМ,
управляван от Р. Р., неспазвайки необходимата дистанция, удря движещия се
пред него лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № ВР 13 40 ВТ управляван от К.
Г.. В следствие на претърпяното ПТП ищцата пострадала след получен силен
удар в областта на главата, гърдите, гърба и за кратко време изгубила
съзнание. Ищцата е пътувала на задната седалка на автомобила и е ползвала
обезопасителна система – колан, който е предотвратил на по-големи
увреждания. Произшествието е посетено от органите на полицията и е
издаден констативен протокол за ПТП, който е приложен по делото на лист 8
от приложеното гр. дело № 263/2021 г. на ВРС. На виновния водач е съставен
АУАН. Лекият автомобил с Рег. № ВР 68 69 ВМ, управляван от Р. Р., е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с период на действие от
06.02.2018 год. до 05.02.2019 год.
След настъпване на произшествието на ищцата е оказана първа помощ
от спрели водачи, след което е транспортирана във ФСМП. При извършените
прегледи изследвания и рентгенография, на ищцата е поставена диагноза
„комоцио церебри, контузио капитис“. Ищцата е приета за лечение и
наблюдение и е приложена терапевтична схема. На 15.12.2018 г. ищцата е
изписана от болничното заведение с назначена терапия. В последствие
ищцата е била хоспитализирана на няколко пъти с различни оплаквания.
Ищцата е поискала по реда на КЗ ответникът да определи и изплати
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди с писмена
застрахователна претенция с вх. №ОК 389031/28.06.2019 год., и в срока по чл.
496 ал. 1 КЗ, такова не е определено и не е изплатено. Не е направен и отказ.
Горното не се оспорва от страните.
По делото е разпитана свидетелката Т. – без роднински връзки с
ищцата, която твърди, че ищцата е била 4 дни в болницата и след изписването
й свидетелката се е грижела за нея в продължение на един месец. Твърди, че
ищцата не е могла да става, имала е болки в главата, кръста, врата, имало е
необходимост от целодневно обслужване. След този един месец ищцата
заминала при дъщеря си в гр. София. След като се прибрала от там се
наложило да посещава психиатър, невролог, напуснала е работа защото не е
могла да се контролира. Трудно се е хранила, имала е нужда да бъде
2
придружена до тоалетна. Изпитала е силен стрес и силни болки след
произшествието. Стресовото и състояние продължава и до сега. Най-много се
оплаква от болки в главата и врата. Преди произшествието не е имала
оплаквания. Свидетелката твърди, че болката в лицето все още продължава и
предполага, че това стресово състояние е в следствие от произшествието.
По делото е назначена и изслушана съдебно медицинска експертиза
изготвена от вещото лице след преглед и проучване на медицинската
документация. Заключението на експертизата е прието от съда като вярно,
обективно и компетентно изготвено и не е оспорено от страните. Вещото
лице твърди, че описаните в молбата увреждания съпоставени с отразеното в
медицинската документация и изложеното от свидетелката в съдебно
заседание, навеждат на извод за посттравматичен стрес. Състоянието на
невроза е в следствие посттравматичен стрес. В медицинската документация
на ищцата няма общо заболяване, никъде не е посочено нещо, което би могло
да доведе до такива симптоми. Физически усложнения от травмата получени
при произшествието отшумяват за около три седмици, не е имало
кръвоизлив, няма мозъчна контузия, а посттравматичния стрес може да
доведе до състояние на невроза. Уврежданията отразени в медицинската
документация на ищцата в следствие ПТП са довели до временно
разстройство в здравето, неопасно за живота. Тези увреждания могат да бъдат
получени в следствие ПТП.
Други доказателства не са събрани по делото.
Искът е частично основателен и доказан.
Предявен е осъдителен иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди с правно основание чл. 432 вр. чл. 493 и чл. 497 КЗ, вр.
с чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 429 ал. 1 от КЗ със сключването на
договор за застраховка ”Гражданска” отговорност” /ГО/, застрахователят
поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети
лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно
съгласно чл. 477, ал. 1 и 2 от КЗ, обект на застраховане по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
3
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Между страните не се спори, че ищцата е увредено лице по смисъла на
чл. 478 ал. 2 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ, увреденото лице,
спрямо който застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение
пряко от него по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване
изискванията на чл. 380 от КЗ. Ответникът не е направил възражения за липса
на уведомяване за вредите съгласно чл. 380 от КЗ, както с отговора, така и в
хода на производството. В тази връзка за успешното провеждане на прекия
иск срещу застрахователя по чл. 432 ал. 1 от КЗ, в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между увредилото
го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди. С оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в
цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява всички вреди, за които
отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 от ЗЗД.
Както бе посочено в приетата за установена фактическа обстановка,
обстоятелствата, че управляваният от виновния водач лек автомобил е бил
застрахован при ответното дружество по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“, както и валидността и към датата на
произшествието не са предмет на спор между страните по делото.
Не са спорни и фактите на настъпилото застрахователно събитие на
12.11.2018 г., както и че то представлява покрит от застрахователното
правоотношение риск.
В хода на съдебното производство се доказа още и наличието на
претърпени от ищцата вреди, имащи неимуществен характер и изразяващи се
в претърпени от нея болки и страдания, тъй като Л. е получила травматично
увреждане – лекостепенно мозъчно сътресение, мекотъканни травми тилно,
шията и предната повърхност на гръдния кош.
Доказа се още и факта, че тези вреди се намират в причинно-
следствена връзка с поведението на застрахования водач, който, управлявайки
своя автомобил не е изпълнил задължението си, като водача на МПС да
спазва необходимата дистанция. Съгласно чл. 23 ал. 1 от ЗДвП, водачът на
4
ППС е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него
друго превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. Водачът на застрахованото МПС с рег. № ВР 68 69
ВМ, не е изпълнил това си задължение по ЗДвП, и е допуснал ПТП.
Причинените на ищцата увреждания са резултат на противоправното му
поведение.
Налице са всички елементи на деликтната отговорност, от която пряко
произтича и отговорността на застрахователя по валидния договор за
застраховка. Последната се реализира, чрез заплащане на обезщетение на
увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени
вреди, пряко и непосредствено, произтичащи от увреждането, а също и на
лихви за забава от деня на увреждането, в какъвто смисъл е ориентирана
трайната съдебна практика. В конкретния случай лихви не са претендирани.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, при определяне на размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е,
че понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
При определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди, съдът съобрази, че болките и страданията и другите
нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават
само до изживените в момента на самото деяние такива, а продължават и след
това.
5
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-медицинска
експертиза, причинените на пострадалата Л. увреждания, описани в същото,
са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с
оздравителен период от около три седмици. Съдът кредитира посоченото
заключение, като професионално изготвено и неоспорено от страните по
делото.
От показанията на разпитаната свидетелка, кредитирани от съда поради
тяхната непосредственост и непротиворечивост, се установяват претърпените
от ищцата болки и страдания. Релевантно за индивидуализацията на
обезщетението е и обстоятелството, че и понастоящем болките и страданията
на пострадалата не са отшумели напълно, което се установява от гласните
доказателствени средства. Следва да се отбележи, че неимуществените вреди
са винаги свързани с психични преживявания и морални ценности. В случая
от събраните гласни доказателства е доказано, че неимуществената сфера на
ищцата е била засегната, като същата е претърпяла не само физически болки,
а претърпяното събитие и е нанесло и психологическа травма, свързана
наложилата се промяна в начина и качеството на живот, причинена от
невъзможността да се издържа, да се самообслужва и да води социален живот
за продължителен период от време, като съдът отчита и че пострадалата Л. е
възрастен човек на 73 години.
При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус,
съобразявайки възрастта на ищцата, конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент, съдът счита иска за причинени
неимуществени вреди за доказан в размер от 7 000 лева, за която сума иска
следва да бъде уважен, като в останалата част до пълния предявен размер от
20000 лева следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Така
определеното обезщетение е съобразено освен с изброените по-горе
обстоятелства, релевантни за размера му и с установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип на справедливостта, като ще допринесе за репариране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на
ищцата. Отговорността на застрахователя по чл. 432 ал. 1 от КЗ е тъждествена
по обем с тази на прекия причинител на увреждането, т.е. застрахователят
дължи на увредения това, което последният би имал право да получи като
обезщетение от деликвента.
6
По отношение на претендираната от ищецът законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Лихвата за забава се дължи от датата на
злополуката. По въпроса за отговорността на застрахователя за всички
причинени от деликвента вреди, включително и за лихвите за забава от
момента на увреждането е формирана трайна съдебна практика, която е и
задължителна такава по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2010 на ОСГКТК, а
именно: Решение № 126 от 2.10.2009г. по т.д. № 290/2009г. на ВКС, II т.о.,
Решение № 6 от 28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. на ВКС, II т.о. на ВКС,
Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/2008г. на ВКС - ТК, Решение №
72/30.04.2009г. по т.д. № 475/2008г. на ВКС – ТК, които са постановени по
реда на чл. 290 ГПК. Съобразно тях застрахователят дължи на увредения
лихва за забава върху застрахователното обезщетение от датата на
увреждането. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на застрахованото събитие, поради което застрахователят носи
отговорност за всичките причинени от него вреди при същите условия, при
които отговаря самият причинител на вредата. Поради това и с оглед
императивната разпоредба на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД, законната лихва върху
обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането –
12.11.2018 год., независимо от посочената в исковата молба дата от поканата.
Както беше посочено по-горе, нормата на чл. 84 ал. 3 ЗЗД е императивна.
По разноските:
Съдът дължи произнасяне по възражението на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78 ал. 5 от
ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в действащата
редакция към момента на завеждане на делото, минималното адвокатско
възнаграждение с оглед материалния интерес в случая е в размер на 1130 лв.,
а платеното такова от ищеца е в този минимален размер, видно от договора за
правна защита и съдействие, приложен по делото. Настоящият състав на съда
намира за неоснователно направеното от ответната страна възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй
като то е в минималния според наредбата размер.
7
Разноски на страните следва да се присъдят по компенсация, съобразно
уважената, съответно отхвърлена част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
да заплати на П. Ц. Л., ЕГН ********** от гр. Мездра, сумата от 7000 лв.
представляваща неимуществени вреди вследствие ПТП, причинено виновно
от Р. Р. с ЕГН **********, като водач на лек автомобил с рег. № ВР 68 69
ВМ, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ полица
№BG/02/118000475162, сключена с ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с период на действие
от 06.02.2018 год. до 05.02.2019 год., настъпило на 12.11.2018 год. към 12.40
часа в гр. Враца, бул. „Втори юни“ №92, изразяващи се в претърпени болки,
страдания и неудобства, ведно със законната лихва за забава, считано от
12.11.2018 г. до окончателното изплащане на застрахователното обезщетение,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер над
7000 лв. до 20000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
да заплати на П. Ц. Л., ЕГН ********** от гр. Мездра, деловодни разноски по
компенсация в размер на 535.50 лв.
ОСЪЖДА П. Ц. Л., ЕГН **********, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район
Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, деловодни разноски по компенсация в
размер на 864 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от
получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
8